Ан Уийл
Следи по пясъка (6)

Шеста глава

— Той е много красив — предпазливо подхвана Шарлот. — Но аз не подхождам към хората като Даян и смятам, че не външността е най-важна.

— Обаче не можеш да отречеш, че в отношенията между мъжа и жената всичко започва от физическа привлекателност.

Как би могла да го отрече? Ръката й почти се допираше до неговата! А лицето, цялото тяло, дори тембъра на гласа му предизвикваха у нея представата как той я докосва, милва, целува… С възможно най-безстрастен глас обаче тя потвърди:

— Да, в повечето случаи е така. Ала взаимното привличане може да се дължи и на нещо общо, което мъжът и жената имат помежду си като характер и манталитет, нали?

— Не, това идва по-късно. Не можеш да съзреш с очи душата на мъжа, но още при самото запознанство разбираш, че би искала да се любиш с него. Не си ли имала това усещане?

— Кой ли не го е имал… Обаче не всеки се подчинява безрезервно на първоначалните си желания. Според Даян животът е даден, за да го изживееш приятно. Съгласна съм с нея, но само донякъде. Не бих могла да се любя с мъж, който не ми е интересен като личност и не може да бъде забавен.

— Не искаш от живота почти нищо — сухо каза той. — Само един Аполон, който да е гениален и остроумен.

— Не съм казала, че трябва да е Аполон… При това — гениален и остроумен… Бих желала само да цени чувството ми за хумор. Може би наистина критерият за едно момиче е бащата… Или, както е в моя случай — дядото. Моят дядо наистина имаше страхотно чувство за хумор и като ми четеше книги или разказваше разни истории от живота си, така се смеехме с него, че чак коремът ме заболяваше. Откакто почина обаче, това не ми се е случвало…

— Кога е станало това?

— Отдавна — въздъхна Шарлот. — Още бях в пансиона…

Маник се появи на палубата и пое рула.

— Дано не я е скастрил твърде остро — рече Дийн.

— Не би било зле да провериш как е тя.

— Добре. След като смяташ, че е необходимо, ще отида да проверя.

Шарлот слезе и огледа каютата на Даян. На ръба на горното легло бяха окачени множество закачалки с впечатляващи тоалети.

— Зная, че не е красиво — оплака се русокосата, — ала никъде не мога да сложа куфара си така, че да стои с отворен капак и да вадя каквото ми трябва.

— Взела си твърде много дрехи. Какво искаше Маник?

— Получил е оплакване от онзи глупав грандоман, че съм го била събудила през нощта. Е, капитанът е длъжен да реагира, макар че беше пределно ясно на чия страна е — усмихна се лукаво. — А когато свърши с конското, ми се усмихна като влюбен бог! Бас държа, че когато не е на работа и се поотпусне, е съвсем различен… Виж това — продължи и откачи от леглото закачалка с тясна и дълга червена рокля, чиито презрамки бяха обшити с пайети, а долнището имаше цепки от двете страни. — Какво ще кажеш?

— Много е… впечатляващо. С тази рокля ли ще си довечера?

— Може би. А ти какво ще облечеш?

— Не съм взела нищо официално.

— Можеш да си купиш на следващия остров, за който Маник каза, че е един от първокласните курорти и е адски скъп… Виж сега, като бяхме горе, нали ти предложих да хвърлим ези-тура коя кого да избере? Помислих си и знаеш ли какво? Ако ми се падне аз да избирам, няма да зная кого! В смисъл, че и двамата са страхотни. Колкото повече ме мъмреше Маник, толкова повече ми харесваше. Същото е и с Дийн. Погледне ли ме със стоманените си очи, направо се разтрепервам. А ти?

Вместо честно да каже „и аз“ Шарлот весело я посъветва:

— Почакай да видиш италианския контингент на следващия остров. Била ли си в Италия?

— Не, никога. А ти?

— Аз — да. Италианците са красиви и много романтични мъже. Само като чуя речта им, и се разтапям от удоволствие. Например, той говори за времето, а на теб се струва, че ти се признава в любов…

— Но на този остров ще стоим само една вечер — въздъхна Даян. — Слушай, искам да ти се извиня, задето одеве те натопих. Не съм такъв човек, просто ме болеше глава, пък и нали ти ме сряза…

— Аз?! Защо да съм те срязала? — с недоумение попита Шарлот.

— Като каза „това не е в моя стил“, реших, че се превземаш. Но после разбрах, че не е така. Ти не си като мен и не желаеш да се забавляваш. Ти търсиш истинска любов, нали?

— Да… Да, така е. А ти не я ли търсиш?

— Това са пълни глупости! Баба ми е била принудена да се омъжи на осемнадесет години, майка ми също е живяла доста тежко. Едната ми сестра е разведена, а втората направо не е за завиждане. Затова аз съм планирала всичко. Ще живея весело и безгрижно до тридесетгодишна възраст. Тогава ще се поогледам и ще си намеря съпруг, който печели добре. А това не е лесно. Например, ако мъжленцето го бива в леглото, непременно ще ти изневерява.

— Не съм съгласна — възрази Шарлот. — Отгледана съм от дядо ми, който на младини е бил голям любовник, но след като се е оженил за баба, дори не е погледнал друга жена. Зная това не от него, а от други хора. И търся мъж като него.

— Има дълго да търсиш, скъпа. Ох! Тук е като в сауна. Хайде да се качваме горе.

Шарлот седна в един шезлонг и разгърна една книга. Всъщност не четеше, а се взираше в издутите платна, наслаждавайки се на фантастичното усещане за пълна свобода и лекота.

Към обяд хвърлиха котва пред Бодуити. Оказа се, че Силвия е прекарала утрото на легло, измъчвана от морска болест.

— Може и да е от храната, която ни сервират — измърмори недоволно Стенли и хвърли подозрителен поглед към голямата купа риба с къри.

Следобедната програма предлагаше къпане в крайбрежните плитчини. Когато групата слезе на кея, Джанет предложи:

— Струва ми се, че трябва да се разделим. Ако ходим заедно навсякъде, ще си омръзнем. Нека всеки да отиде, където желае, а към пет часа ще се съберем тук.

— Права си, Джанет — подкрепи я Оли. — Хайде, Вик, отиваме право към бара да пием по един леден джин с тоник и лимон. Ако се засечем там, ще се правим, че не се познаваме. Чао на всички!

Трите двойки тръгнаха от кея. Пребледняла и изморена, Силвия крачеше подир Стенли.

— Отивам да се обадя по телефона. Ще се видим по-късно — съобщи Дийн и енергично закрачи към административния център.

Даян и Шарлот гледаха подире му.

— Ако се обажда в Англия, сигурно е по важна работа или на… важен човек — забеляза Даян. — Каза ли ти къде работи?

Шарлот поклати глава. Тя също изгаряше от любопитство. За какво ли ще се обажда, след като само преди три дни излетя от Лондон? Разговорът с Лондон сигурно струваше много скъпо.

— Хайде да разгледаме магазините — предложи Даян.

Оказа се, че на Бодуити има само един магазин, който обаче предлагаше разнообразни облекла и сувенири, както и осигуряваше на своите клиенти дрехи по поръчка.

Даян се загледа в коланче от черупка на костенурка. В магазина влезе италиански турист и с възхищение огледа Даян. Чул английска реч, той попита двете жени откъде са. След няколко минути Шарлот се отдели да разгледа щанда с дрехи от батик, а след това отиде на плажа и легна на сянката, подпряла глава с ръка.

Внезапно над нея се надвеси Дийн.

— Държиш ли да останеш сама, или мога да ти правя компания?

— Остани, разбира се. Какво стана, свърза ли се с Лондон?

— Да, благодаря. Всичко е наред. Къде е Даян?

— Оставих я в магазина на сладки приказки с Джорджио от Милано.

— Успя ли да разгледаш острова? Какво ще кажеш за него?

— Харесва ми общия план и тази прекрасна палмова алея. Допадат ми и дъсчените пътеки до пристанището, посивели от времето.

— Италианците са артистичен народ, техните проекти винаги имат стил. Те обикнаха подводното плуване много преди аквалангът да излезе на мода по света и затова първи в Европа са оценили туристическия потенциал на тези острови. Разправят, че техният кораб — луксозен вариант на дхони — е нещо изключително.

Шарлот слушаше и с едната ръка загребваше и изсипваше ситния пясък. Дийн се подпря на лакът до нея и започна да прави същото.

— Знаеш ли как се получава този пясък?

Тя, разбира се, знаеше, но помоли:

— Разкажи ми.

— От папагалска риба. Коралът се храни с планктон, а тя се храни с водораслите по рифовете. Със силните си зъби рибата отхапва парчета корал и варовик, който по-късно изхвърля. Как мислиш, колко пясък „произвежда“ една папагалска риба за година?

Преди много години същото я бе попитал и дядо й. За разлика от сухите факти, наизустени в пансиона по принуда, а след това забравени, Шарлот помнеше идеално всичко, научено от него. Тя се престори, че мисли.

— Сигурно това зависи от големината на рибата. Към пет килограма може би?

— Един тон!

Шарлот широко отвори очи.

— Шегуваш се!

— И ти също, лошо момиче. Ти вече знаеш това.

— Да — призна си Шарлот. — Но нали е удивително, че без папагалската риба тези острови нямаше да съществуват — Шарлот се протегна, затвори очи и въздъхна от удоволствие. — Какво щастие е, че сме тук, далеч от зимата, за две възхитителни, фантастични седмици!

— А ти вече имаш чудесен златист тен — отвърна Дийн.

Нещо в гласа му я накара да отвори очи. Видя, че той се навежда да я целуне…

Стори й се, че сърцето й спря да бие, когато неговите устни докоснаха нейните — отначало леко, а после властно. Очевидно този мъж бе целувал много жени и отлично знаеше как да го прави…

Шарлот усети целувката с всеки нерв и всяка клетка на потръпващото си от удоволствие тяло.

Дийн леко се отдръпна и я погледна с присвити очи.

— Приятно ли е?

— Меко казано — прошепна тя.

— Тогава да го направим пак.

Устните им отново се докоснаха и тя усети как я обзема нарастваща възбуда. Добре, че беше ден, и се намираха на обществен плаж! Бе сигурна, че Дийн изпитва същите усещания като нейните, но си дава ясна сметка къде се намира или пък може би притежава твърде голям опит и иска да удължи възхитителните мигове на първия интимен контакт…

Той вдигна глава.

— Това може да стане неконтролируемо. Отивам да се охладя…

Шарлот гледаше как той прекосява плажа и влиза в прозрачната вода. Знаеше, че само с голямо усилие на волята Дийн се е откъснал от нейните прегръдки. Само преди минута тя усещаше играта на мускулите му под гладката матова кожа…

Желаеше Дийн! Та нали „животът е да го изживееш приятно“? Или искаше този мъж до края на живота си? Скочи и се затича към водата, за да се охлади също.

На много от хубавите плажове по света, които обикаляше по работа, бе виждала как хората се целуват и се милват във водата — понякога толкова дръзко, че й ставаше неудобно заради самите тях. Любовта е твърде интимно удоволствие и не бива да се излага на показ.

А сега Шарлот тайно жадуваше за обятията му дори на толкова открито място. Все пак се надяваше, че той ще има достатъчно здрав разум да не я докосва.

Така и стана. Макар че възможните свидетели бяха далеч на брега, Дийн се държеше така, сякаш двамата бяха само добри познати, излезли да поплуват, и е нямало никакви целувки…

Кога ли ще я целуне отново? Може би довечера, след концерта? „Дотогава има ужасно много време“, помисли с въздишка Шарлот.

 

 

В очакване на вечерята Даян се появи с червената рокля. Огледа белите къси панталони и моряшката блуза на Шарлот и се произнесе:

— Ти и така изглеждаш много добре.

Джанет дойде в семпла басмена рокля, Оли — в розов тоалет, купен, както подозираше Шарлот, на някой гръцки остров. Последна на палубата излезе Силвия в рокля от някакъв синтетичен плат и сандали с високи остри токчета. Огърлицата й не съответстваше по цвят с роклята, а часовникът вероятно е бил на мода през тридесетте години и е принадлежал на майка й. Шарлот усети желанието да вземе тази жена под свое попечителство и да я понаучи на някои неща, въпреки че това едва ли би зарадвало Стенли.

По предложение на Оли мъжете размениха местата си и сега от едната страна до Шарлот седна професорът, от другата — Вик, а срещу нея се настани Дийн. Тя хапваше от пицата и от богатата салата, като разсеяно слушаше общия разговор, заета със своите мисли. Какво ли щеше да последва след днешните целувки? Дали не бе позволила на романтичната обстановка и незадоволените копнежи да замъглят разума й, както се случваше с много други жени? Знаеше, че притежава страстна натура, която още не се е проявила напълно, и колкото по-дълго потиска емоциите си, толкова по-силен ще бъде техният взрив, когато им даде свобода.

Реакцията й на целувката на Дийн показваше колко малко е необходимо, за да се случи това. Разходка на лунна светлина… Безлюден плаж… Силен аромат на жасмин… И тя ще се понесе по течение, по-силно и опасно от океанското…

Веднъж като дете беше преживяла голям ужас сред огромните океански вълни и оттогава не се шегуваше с морската стихия. Дали сега не поемаше твърде голям риск с мъж, който много й харесваше, но когото не обичаше?

Ами Маник, с когото я свързваха толкова много неща?