Ан Уийл
Следи по пясъка (5)

Пета глава

Шарлот и Джанет се затичаха към храстите, откъдето се чу викът, но Дийн и Бил ги изпревариха. Зад гъста плетеница от морско грозде те откриха Даян. Съблечена само по долната част от банския си, тя седеше върху плажна кърпа и сочеше ужасено към някакъв храст.

— Господи, колко се изплаших! — занарежда тя. — Исках да си намажа краката с плажно масло и забелязах, че там нещо мърда… После го видях! То ме гледаше! Отвратително животно! Само като си помисля… — цялото й тяло потрепери, при което гърдите й се разлюляха предизвикателно.

— Какво беше това „то“, Даян? Змия ли? — попита Джанет.

— Не, не беше змия… Но имаше крака, дълга опашка и ме гледаше с немигащите си змийски очи! Сигурна съм, че щеше да ме ухапе. Не, няма да лежа тук, след като в храстите има подобни гадини. Ще дойда при вас! — и Даян започна припряно да събира кърпите, многобройните шишенца и тубички.

Дори двете жени не можеха да откъснат погледите си от великолепното й тяло.

— Може би е гущер — предположи Джанет.

— Не зная, ала страшно се радвам, че Дийн го прогони! — Даян с благодарност го погледна в очите.

— Винаги съм готов да ти помогна — усмихна се той.

Шарлот се обърна и тръгна към мястото, където беше оставила нещата си. Беше много ядосана, че Даян, без да иска, се показа пред всички почти гола. Може ли млад, здрав и привлекателен мъж, тръгнал на почивка сам, да не пожелае това тяло? Ядосваше се и на себе си. За първи път през живота си изпитваше ревност и завист към друга жена.

Гледката на проснатата по гръб полугола Даян може и да бе доставила удоволствие на Дийн, но това не успя да го накара да забрави за акваланга. След малко той — заедно с Бил, Вик, Джанет и Шарлот — влезе в морето и на брега останаха само Стенли, Силвия и професорът, който не откъсваше очи от книгата си.

Шарлот подозираше, че от време на време Стенли хвърля по някой поглед към разгорещеното великолепно тяло на Даян иззад тъмните очила. Но дори да беше така, Силвия изглеждаше погълната изцяло от плетивото си и не забелязваше нищо.

 

 

Вечерта моряците направиха скара на брега.

Но пътниците от „Морската птица“ вече не бяха единствени на острова. Следобед още един кораб хвърли котва наблизо и екипажът му също накладе огън за туристите.

Те бяха германци по на двадесет и две-три години, а някои от момичетата бяха много по-млади.

Дийн завърза с тях оживен разговор. Вечерта, когато скарата беше готова, едно от момчетата отиде при него.

— На вашия кораб са все възрастни хора. Защо вие с двете момичета не дойдете при нас? Храната ще стигне за всички.

— Благодаря, но ще вечеряме с групата. Може би ще намина по-късно.

— Но с момичетата, защото нашите са малко! — каза германецът и огледа Даян, облечена в тясна трикотажна блуза.

— Тя не говори немски — осведоми го Дийн.

— Аз обаче говоря малко английски… Колкото да вържа две приказки с хубави гаджета.

Шарлот погледна Даян, но тя пиеше кола, без да забележи, че става дума за нея.

— Тогава защо не я поканите сам? Само че след като се нахраним — гласът на Дийн прозвуча рязко.

Германецът кимна и весело отвърна:

— Добре де! — и се върна при своята група.

— Къде си научил немски така добре? — поинтересува се Шарлот.

— В училището и през зимните ваканции на ски. Говориш ли немски?

— Малко, но не мога да водя интересен разговор.

— В неговия разговор — кимна Дийн към другата група — няма нищо интересно. А интерес за него представляват единствено бирата, яденето и секса.

„А какви ли са твоите интереси?“, искаше да попита тя, ала премълча.

След пилето и рибата на скара, Хасан поднесе голямо плато с кръгли меки топки, яркочервени на цвят. Джанет и Шарлот ги опитаха. Това представляваше сладкиш с кокосов орех, банан и още нещо, непознато на вкус.

— Не е ориз — заяви Джанет. — Интересно, какво ли е?

— Може би Маник знае — подсказа Шарлот.

— Хайде да отидем и да го попитаме… Точно ще се махнем по-надалеч от тази непоносима шумотевица.

Ставаше дума за поп музиката, която гърмеше от касетофона на германците, които танцуваха.

Двете откриха Маник в горичката. Седеше върху кокосова палма, израснала накриво, успоредно със земята. Дървесината на такива палми се ценеше високо, защото от нея ставаха хубави лодки. Когато Шарлот беше малка, на Малък Табу лодките се сглобяваха с дървени щифтове, а пролуките между дъските се попълваха с кокосово влакно…

Двамата с Маник с часове можеха да наблюдават как майсторите лодкари, наследили умението на своите прадеди, обработват дървото с помощта на малки тесли.

— Надявам се, че не сме ви обезпокоили, Маник — извини се Джанет, а после го попита за сладкиша.

— Прави се от агар-агар… — обясни капитанът. — Това е вид водорасло.

— А какво слагат, за да добие този красив цвят? Обичам да готвя и винаги се старая да науча нови рецепти във всяка страна, която посещаваме.

— Не зная. Ще попитам готвача.

— Благодаря. Няма да ви досаждаме повече.

Двете жени се обърнаха и тръгнаха към осветения от огньове плаж. Изведнъж Маник каза на родния си език:

— Нима си забравила как сме играли заедно?

Те спряха и се обърнаха. Джанет — защото не разбра какво каза той, а Шарлот — тъкмо, защото разбра.

— Трябва да поговорим… Насаме — добави Маник.

— Няма нищо, Джанет — успокоително каза Шарлот. — Ти върви, а аз няма да се бавя.

Джанет си отиде и Маник започна:

— Защо тя се страхува да те остави сама? Или си въобразява, че ще те нападна тук, когато наоколо има толкова хора? Това е доста глупаво предположение.

— В някои страни жените имат основания да се страхуват от мъжете… От някои мъже. Тя не знае, че ние с теб сме стари приятели. Не ми се сърди, Маник, ала бях решила, че не искаш да ти напомням за стари времена.

— Или си се надявала, че съм ги забравил…

— Защо да се надявам? Ако искаш да знаеш, много ме заболя, когато видях, че не си ме познал… Макар че се промених много повече от теб. Когато се разделихме, аз бях още дете. А ти вече беше мъж…

— Да, наистина си се променила. Превърнала си се в истинска красавица. И съм сигурен, че много богати мъже искат да се оженят за теб…

— Засега не забелязвам такова нещо — засмя се Шарлот. — Не познавам богати мъже и не съм получавала предложения за брак. Кога разбра коя съм?

— Още първия път, когато те видях. Знаех, че един ден ще се върнеш. Мястото ти е тук. А сега върви при другите. Не им казвай, че се познаваме, а и аз няма да се издам. Така е по-добре. Върви си. Ще поговорим някой друг път.

Напълно объркана от странното му държание, тя се обърна и тръгна съвсем бавно към огньовете…

— Даян и Дийн отидоха при германците — осведоми я Бил. — Ние се връщаме на кораба, но ти сигурно ще останеш да потанцуваш, нали?

— Не, не ми се танцува. Ще се върна с вас.

Вече бяха на шхуната, когато Джанет се престраши и попита:

— Какво стана с Маник? Да не те е омагьосал с приказките си? Той е много красив и има приятни обноски, но не зная дали е разумно да… се държиш фамилиарно с него. Виж, ако започне да ухажва Даян, например, ще й завърти главата моментално!

— Защо да е неразумно? — с любопитство се отзова Шарлот.

— Как да ти кажа… Не е ясно що за човек е нашият капитан. Изглежда хладен и дистанциран, което може би го прави по-привлекателен в очите на Даян. Аз обаче не гледам на нещата като вашето поколение. Бях много млада, когато се влюбих в Бил и той си остана единственият мъж в моя живот. За късмет се оказа тъкмо този, който ми трябваше. Да ти кажа истината, не бих искала да съм млада в днешните времена. Младите момичета вече пътуват по света сами…

— Не сме чак толкова млади — възрази Шарлот. — За някои осемнадесетгодишни аз вече съм бабичка. Но ти говореше за Даян и Маник.

— Струва ми се, че е имала много мъже и смята, че знае всичко. Но Маник принадлежи към друга култура и вижда нещата другояче, така че тя не би могла да го върти около пръста си, както върти своите сънародници.

На палубата се качиха Оли и Силвия, затова Джанет млъкна.

Съпружеските двойки седнаха да играят реми, професорът пак се задълбочи в книгата си. Шарлот наду дюшека и се приготви за сън.

Но преди да си легне, погледна какво става на брега. Там ярко гореше огън, а музиката гърмеше с всичка сила. Тя беше безкрайно чужда на това девствено кътче, което познаваше само шепота на палмови листа и плясъка на вълните…

Шарлот се настани в леглото, сложи в уокмена касета с класическа музика и се загледа в звездното небе…

 

 

Тя отвори очи и седна. Беше късна сутрин, от каютите се чуваха гласове. През нощта някой беше свалил слушалките от ушите й и сега те бяха грижливо прибрани и сложени до уокмена. Кой бе направил това? Маник? Дийн?

Погледна към мястото, където спеше Дийн, но него го нямаше там. Нямаше ги и завивките му. Къде ли е спал? В тяхната каюта? Или при Даян?

Беше се нагледала на самотни мъже по курорти и знаеше, че това не би било необичайно. Кой знае докога са се веселили снощи…

Тя побърза да вземе душ и тъкмо свършваше, когато на палубата се появи Дийн. Той беше по бански и по тялото му се стичаха искрящи на слънцето струйки вода.

— Добро утро — поздрави той. — Ако си свършила, бих искал да ползвам душа.

— Много рано си станал. А аз си мислех, че ще се забавлявате до зори.

— Не дочаках края на веселбата.

— А Даян?

— Тя се прибра по-късно с лодката на германците и вдигна голям шум. Днес сигурно ще бъде неразположена — сухо отговори той.

— Бях заспала със слушалките на главата и някой ги е свалил. Ти ли беше?

— Да. Какво те приспа?

— Записът на един страхотен концерт на Павароти, Пласидо Доминго и Хосе Карерас в Италия. Да си го гледал по телевизията?

— Имах късмет да го видя на живо. Едни приятели италианци пуснаха връзки, намериха билети и ме поканиха.

„Това се казва приятели с връзки!“, помисли тя, а на глас попита:

— Това ли е твоят свят… музиката?

— Музиката е само едно от удоволствията ми.

Той не каза нищо повече и тя се досети, че по някакви причини Дийн не желае да споделя с какво си изкарва хляба. Дали не служи в някой легион? Имаше телосложение на „зелена барета“ и умееше да дава заповеди… Не, този човек не би се продал на всеки!

— Слизам долу да си измия зъбите. Няма да се бавя — уведоми го тя.

— Разбира се — отговори той, докато се бършеше с хавлиена кърпа. — Аз не бързам.

От чаровната му усмивка сърцето й внезапно подскочи. Какво ставаше с нея? Защо пред този мъж се чувстваше като притеснително тийнейджърче, което не знае какво да каже?

 

 

— В нашата баня има някой — каза Шарлот, която се бе върнала на палубата почти веднага. — Може би е професорът. Вратата му е отворена и го няма в неговата каюта.

Устните на Дийн се свиха.

— Старият глупак сигурно е счупил помпата в своята тоалетна. Трябва да я поправят. Няма да ползва нашата баня. Стой тук, а аз ще отида да се разбера с него.

На палубата се появи Оли.

— Какво му е на Дийн? Да не е махмурлия след снощи? Мина покрай мен като буреносен облак. Е, поздрави както винаги, но не прилича на себе си — наклони глава и погледна Шарлот. — Да не сте се карали?

— Не. Но изглежда, че професорът е развалил помпата в своята тоалетна и ползва нашата.

— Изобщо не се учудвам. Този човек още носи същата риза, с която беше в самолета. Ако и днес не се преоблече, не зная как ще седна до него на закуска.

— Може би вкъщи някой се грижи за него, а тук просто не гледа какво облича. Защо не му намекнеш за това някак по-тактично?

— Не зная тактични думи, с които да кажа на човек, че мирише на вкиснало. Нещо да ме посъветваш.

— Добро утро, Шарлот. Как си? — поздрави я Вик.

— Добро утро. Благодаря, добре съм, а ти?

— И аз. Дийн обаче е бесен. Да го беше чула как току-що строи стареца в две редици! И забележи — без груби думи и без да повиши тон. Помни ми думата, не зная с какво се занимава този човек, но е свикнал да го слушат.

— И е прав! — намеси се Оли. — Щом си умен и образован не означава, че трябва и да си мърльо. Особено в тази жега и теснотия. Хайде, Вик, да отидем под душа, докато другите не са се качили.

Появи се Дийн.

— Банята е свободна. Съжалявам, че ти се наложи да чакаш.

— Няма нищо.

Да, Дийн бе свикнал да дава нареждания. И освен това много държеше на чистотата. Ами ако е хирург? Може би затова не казва с какво се занимава — да не го измъчват околните с оплакванията си…

Както можеше и да се очаква, на масата Стенли започна да се възмущава, че снощи не е могъл да спи. Когато закуската свърши, се появи Маник.

— Къде е русокосата жена? Да не е болна?

— Не е болна, капитане. Уморена е от снощните танци — обясни Вик и измърмори под носа: — И от други работи…

— Днес ще отплаваме към Бодуити, курортен остров. Там има магазини и бар, довечера ще видите народни танци. Има и дискотека.

— Искам да направя оплакване — надигна се Стенли. — През нощта жена ми и аз бяхме събудени от невъзможен шум. Някой се прибираше от острова. Погледнах часовника и видях, че е един и седемнадесет след полунощ! Длъжен сте да сложите ред и да прекратите това безобразие. Който не желае да спи, нека нощува на острова и да не пречи на останалите.

Всички погледнаха Маник. Той леко се поклони и отвърна:

— Съжалявам, че са ви разтревожили, господин Нийдсън. Напълно сте прав, аз отговарям както за сигурността, така и за спокойствието на този кораб. Но всеки от вас е дошъл в нашата страна да почива. И ако едните са по-млади, а другите — по-възрастни, това понякога създава проблеми — златистите му очи обхождаха присъстващите. — Ще поговоря с младежта и ще ги помоля да уважават хората, които си лягат по-рано. Но искам също така да помоля по-възрастните пътници да си спомнят за своята собствена младост и да проявят търпимост, разбиране и толерантност — поклони се още веднъж с достойнство и се отдалечи.

— Капитанът се изрази много добре, нали, Стенли? — подметна Вик. — И да искаш, по-добре не можеш да го кажеш.

Шарлот също се впечатли от поведението на Маник. Но, разбира се! Та нали дядо му по майчина линия беше вожд, а от белия си баща капитанът бе наследил някой и друг ген на лидерство…

Моряците започнаха да свалят навеса. Вдигнаха котва. Малко по-късно Шарлот взе от тях кофа, извади прах за пране и започна да пере. При нея дойде Дийн с куп дрехи в ръце.

— Когато свършиш, ще ми дадеш ли кофата, моля?

— Ако искаш, можеш да ползваш сапунената вода — предложи Шарлот и си помисли, че друга жена на нейното място, например, Оли, която е отгледала голямо семейство и след хранене по навик започва да събира чинии и чаши, щеше да му предложи да изпере дрехите му.

Шарлот обаче смяташе, че всеки мъж трябва да се грижи за себе си сам. Освен това й беше любопитно да види как пере…

— Добре, благодаря, Шарлот.

Екипажът вдигаше платната. За да не пречи на моряците, Вик отиде на кърмата. Шарлот плакнеше своите дрехи, а Дийн бързо и сръчно переше своите.

— Какво правиш, приятелю? Та това е женска работа! — изуми се той.

— Нямам съпруга — отвърна Дийн. — А и да имах, не бих искал да ми бъде бавачка.

— Но тя би желала да смениш вместо нея гумата на колата, за да не си развали маникюра, нали? Ако ме питаш, слабият пол е твърде облагодетелстван от равноправието между половете — Вик намигна на Шарлот.

Тя и Дийн простряха прането на стоманеното предпазно въже и се разположиха на палубата, където вече имаше подредени шезлонги.

— Снощи чух твоя тет-а-тет с капитана — изведнъж каза Дийн. Тя се огледа. Маник стоеше на рула. Цялото му внимание бе погълнато от поредната маневра на кораба. — Лесно ли се говори с него?

— Капитани, летци, алпинисти, пътешественици… С всички тези хора е лесно и приятно да се контактува.

— Общо взето, да, права си. Баща ти да не спада към една от тези категории?

— Той искаше да стане археолог, но аз не го познавам. Бях много малка, когато и той, и майка ми са починали при епидемия на холера в Южна Америка. Бяха ме оставили при дядо…

— Значи си пораснала под неговото доминиращо мъжко влияние.

Шарлот кимна.

— Да не си психолог? Много се интересуваш от чужди влияния.

— За нищо на света не бих станал психолог, макар всеки от нас да се осланя на психологията в отношенията си с хората. Твърди се, че най-силно влияние върху жените оказват бащите им или мъжете, които ги заместват.

— А върху мъжете — техните майки — додаде тя. — Много ли си близък с майка си?

— Да, в смисъл, че се разбираме добре. Но тя е художничка, рисува пейзажи и след смъртта на баща ми почти не стои вкъщи. Ако искам да я видя, трябва я хвана между две поръчки. През следващия месец ще прави изложба в Лондон, така че тогава ще се видим. Календарът й е запълнен с ангажименти. Тя обичаше баща ми, но имаше и собствен живот — мека усмивка разтегна устните му. — И най-важното е, че тя не ме преследва да се оженя, за да я зарадвам с внучета.

— Как подписва тя картините си?

— Мейрис Ричмънд. Ако искаш, ела на изложбата и ще те запозная с нея.

Шарлот отвори уста да възрази, но в този момент на палубата се появи Даян, която леко залиташе, прозяваше се и примижаваше на яркото слънце, и той скочи да й помогне.

— Здравей, Даян. Как се чувстваш?

— Сякаш някой пробива главата ми с бормашина. Тук горе е такава суматоха, че човек не може да заспи — тросна се тя и седна в шезлонга на Дийн.

— Ще отида долу да потърся за теб нещо освежаващо.

— Много е мил, нали? — промълви Даян, като се обърна към Шарлот. — Истински джентълмен е. Не е като онзи нахален тип, с когото танцувах снощи. Е, не го огря, естествено. А ти изобщо не дойде. Не обичаш ли да танцуваш?

— Снощи не ми се танцуваше.

— Хвърлила си око на капитана, нали? — Даян кимна към Маник, изстена и притвори очи от болка. — Аз също го харесвам, но ако си избрала него, и Дийн става.

— Аз… Виж, нямам желание да флиртувам с нито един от двамата.

— О, я стига, моля ти се! За какво си дошла на почивка? Да говориш за времето с женени дъртаци? Слушай, хайде да хвърлим ези-тура. Мъжете винаги правят така, ако не могат да се споразумеят за някое момиче.

Докато Шарлот се чудеше какво да отговори, Даян отвори чантата си, с която никога не се разделяше, и извади монета.

— Казвай — ези или тура. Ако познаеш, избираш, когото искаш от двамата.

— Не, Даян — твърдо каза Шарлот. — Това не е в моя стил.

Блондинката сви рамене.

— Не разбирам защо. Животът трябва да се изживее приятно, тук има двама страхотни мъже и да ти кажа честно, бих искала да пофлиртувам, както ти се изразяваш, и с двамата. А сигурно и ти също — Шарлот не отговори и Даян продължи: — Щом не харесваш Маник, какво си правила с него снощи на другия край на плажа?

Дали случайно или не, но тя зададе въпроса си тъкмо в момента, в който се появи Дийн с чаша в ръка. Не само това — Маник също я чу, защото бе предал рула на мичмана и точно слизаше по стълбите към каютите. Той замръзна на място и насочи погледа си към Шарлот. Лицето му беше непроницаемо.

И двамата мъже чакаха отговора й.

Шарлот усети, че губи самообладание. Дийн обаче прекъсна неловкото мълчание:

— Заповядай, Даян. Изпий това и ще се почувстваш по-добре.

Русокосата красавица погледна мътната течност.

— Какво е това?

— Лекарство срещу махмурлук.

— Готова съм да опитам всичко! — на две глътки пресуши чашата.

— Ако не възразявате, бих искал да поговоря с вас… В салона — каза Маник.

— С кого? С мен? Ами… добре. Или трябва да кажа: „Слушам, капитане“? — изкикоти се Даян.

Маник я пусна да мине пред него и я последва по стълбите надолу. Дийн седна до Шарлот. Бяха сами, защото останалите членове от групата правеха слънчеви бани на носа на шхуната.

— Струва ми се, Даян не разбира, че я чака учтиво мъмрене — каза той и изведнъж попита: — Всъщност харесваш ли Маник, или не?