Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,9 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Йордан Радичков
Опит за летене
Главен редактор: Димитър Градев
Редактор: Люба Ранджева
Технически редактор: Борис Зайков
София, 1980 година
Център за пропаганда и информация при държавно обединение „Театър и музика“
Постановка:
Програмата е съставена от литературното бюро на НАТ „Иван Вазов“
Главен драматург: Чавдар Добрев
Драматург на постановката: Антония Каракостова
Художник на програмата: Асен Старейшински
Снимки: Иво Хаджимишев
Постановка — Младен Киселов
Художник: Дмитрий Кримов — СССР
Художник на костюмите: Венера Наследникова
Композитор: Васил Казанджиев
Музикално оформление: Мирчо Сливенски
Конструктор: инж. Узунов
Технически проект: инж. Мирчо Доков
Асистент-режисьор: Цветана Димитрова
Пом. режисьор: Анастасия Бакърджиева
Суфльор: Снежана Янкова
Ръководител на миманса: Пенка Тончева
Действуващи лица и изпълнители:
Даскал Киро — н.а. Любомир Кабакчиев
Илийко — з.а. Николай Николаев
Бай Хаджи Аврам — Кирил Кавадарков
Петлето — Антон Радичев
Матей Нищото — Велко Кънев
Аврам Совалката — Георги Мамалев
Игото — н.а. Георги Георгиев — Гец
Петър — з.а. Ганчо Ганчев
Павел — Антон Карастоянов
Бабина душица — з.а. Емил Стефанов; з.а. Сава Хашъмов
Аврамчето — Юри Ангелов
Аврамовица — н.а. Маргарита Дупаринова; н.а. Виолета Бахчеванова
Полицай — з.а. Венелин Пехливанов
История
- — Добавяне
Четвърта картина
Пленяването на скитащия балон. Летенето. Преследвачите се ущипват, за да се убедят взаимно, че не сънуват. Обстрелване от една противовъздушна батарея. Бабина Душица изгубва очилата си. Среща с хвърчилото. Балканските народи се струпват да наблюдават летящите хора над Балканите. Среща с ангелите, които пренасят под мишница душата на умрял човек. Пленниците на скитащия балон настигат ято птици и образуват единно ято.
По цялата сцена в дълбочина и ширина са изпокъсаните въжета на скитащия балон. Огромна мрежа се поклаща в дъното — това е главната мрежа, с която се придържат баражните балони във време на война. Въжетата са усукани и оплетени, някои образуват люлки, други са като клупове, огромни възли се виждат навсякъде, причудливи извивки и форми. На пръв поглед това прилича на огромен гоблен от въжета. Високо горе, над въжетата се вижда част от хълбока на скитащия балон. Това е сребристосинкаво платно, което трепти като живо. Четири дебели откоса сено лежат до дъното на сцената. В тези откоси се крият преследвачите, един по един ще показват главите си от сеното.
АВРАМ СОВАЛКАТА. Как да я направим сега, даскале?
ДАСКАЛ КИРО. Ще го хващаме!
АВРАМЧЕТО. Пленяваме го и го сдаваме. Щом е военна вещ ще трябва да се плени и да се сдаде.
ДАСКАЛ КИРО. Не ще го предадем! (Той постепенно става рязък, остър, патетичен.) Той помощ търси тука, той целият е в рани, едва бере душа! За предателство кой пръв ръка ще вдигне! Ти ли… ти ли… ти ли…
АВРАМЧЕТО. Виноват! (козирува)
АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Такъв пленник ние досега не сме хващали, а и в Аврамови махали не са виждали! Да го примамим с враната!
ПЕТЪР. За да е пленник, то трябва да го хванем и завържем. Това що не е в качето, все едно, че не е доено!
ПАВЕЛ. Къде да го завържем, като наоколо е голо?
ДАСКАЛ КИРО. За себе си ще го завържем!
АВРАМ СОВАЛКАТА. А ако дръпне нанагоре!
ПАВЕЛ. Да хвърчиме с него!
ИЛИЙКО. Ще хвърчим.
ПЕТЛЕТО. Шегуваш се! Да е баща ми, ще полети с него, защото по природа бе летпив, а аз съм спешен човек, пайванисан за духалото и наковалнята.
Илийко, Аврамчето и Матей Нищото, като най-нетърпеливи започват да се катерят по въжетата на балона, увисват над земята. Привързват се кой през кръста, кой под мишниците, люлеят се. Един по един и останалите почват да опъват въжетата, привързват се, или теглят към земята. Само Петър и Павел стоят безучастни с качето.
ДАСКАЛ КИРО. Какво се туткате с това каче!… Ей, вие, равноапостоли, връзвайте се, до второто пришествие ли ще подтичвате с това каче!… Хаджи Авраме, от какво внезапно се изплаши, заради враната ли? Увисвай заедно с опитомената си врана, може би ще и се случи и тя да полети! Хайде, дръж!… Хайде, момчета, опъни мускули, натисни! Още малко да натиснем надолу! Теглиии!… Раз-дваааа! Раз-дваааа!
Групата разклаща балона, зазвучава неговата тиха мелодия, тъжна и бавна, тя е ритмувана с движението на преследвачите.
АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Не бой се, Момо!
БАБИНА ДУШИЦА. По-голям е от кита и на Йона! Той всички може да ни побере в себе си!
АВРАМ СОВАЛКАТА. Хващаме го вече!… Ох, пак налепях на трън!
ДАСКАЛ КИРО. Тегли, остави петата с тръна!… Още малко, ей го на! Поляга вече! Айоо-руп!… Оуп!… Айоо-руп!… Оуп!
ВСИЧКИ. Ураааааа!
Всички извикват тържествено и победно: Урааа! Викат дълго, стоят околовръст край скитащия балон, опънали въжетата му в различни посоки. Някои почват да си хвърлят шапките, без да спират да викат ура.