Йордан Радичков
Опит за летене (3)

Първата група от преследвачите е облечена разнородно, според характера на всеки един от героите, само шапките са еднакви — сламени. Втората група от преследвачите са белодрешковци, с кожени калпаци, само Бабина душица — билкарят е с каскет. Освен каскета, той носи и чувал с билки. Апостолите Петър и Павел през цялото време на гонитбата и летенето носят със себе си каче с мляко, предназначено за мандрата. Останалите козари са с геги в ръцете — това ще улеснява актьорите, тъй като много често на българска сцена може да се забележи, че актьорите не знаят какво да правят с ръцете си и къде да ги денат, а щом имат геги в ръцете това ще бъде улеснение за тях. Групата на момите и невестите е облечена в ризи — препущеници и в сукмани. Те трябва да имат хубави гласове, защото ще пеят песента: „Биляна платно белеше“, и да са пластични, тъй като ще покажат ритуално белене на платно.

В звуковата или интонационна среда по време на гонитбата й гибелта на скитащия балон първо място заема мелодията на балона, ту нежна, ту бодра, ту замислена или пък бунтовна или гневна. Тя трябва тъй да е градирана, че постепенно да завладява и увлича участниците в преследването, за да може, когато те полетят над Балканите, да се включат постепенно и да затананикат без думи или да заподсвиркват мелодията. Музикалната тема ще остане да звучи интензивно и след гибелта на балона.

Тъй като сме сред Балкана, ще прибягваме до помощта на ехото. Въздушните течения в планините са почти винаги възходящи, ако духнем птича перушина, тя ще се понесе нагоре към небето, ако пуснем хвърчило, то ще се подеме нагоре, ако духнем глухарче, неговите нежни парашути ще се поемат нагоре. Балканите са обиталища на летателни идеи, там духът на човека се рее високо в облаците и всеки от героите поне веднъж е летял на сън. Активната част от летенето ще се изпълнява от младите актьори, доколкото ги има в театъра, а актьорите от средното поколение ще участвуват преди всичко словесно и статично /например двамата апостоли Петър и Павел ще летят разположени удобно вътре в качето/, защото средното поколение в българския театър натежа и се отказа от пластически израз. Пък и по-старите са реалисти, а младите все още хвърчат из облаците, и ако с единия крак са на земята, с другия са на небето. У младите имаме още и желанието да се покажат юнаци пред момите и невестите от Аврамови махали.

Тази хроника има скромната задача да покаже как от реални събития простолюдието създава митове. Всички митове са създадени от простолюдието, смесица от въображение и невежество, и една постоянна мечта човек да се откъсне от мизерния и презрян земен живот. Като се осветлява и стопля чрез човешката душа, презрения и мизерен живот започва да звучи почти баладично и засиява с чисто човешка светлина.