Йордан Радичков
Опит за летене (4)

Първа картина

 

ИЛИЙКО. Калинке-малинке, покажи ни накъде е пътя! Калинке-малинке, покажи ни накъде е пътя!

МАТЕЙ НИЩОТО. Към невестата ти е пътят! Аз да имах невеста, все към нея калинката щеше да ми показва пътя.

ПЕТЛЕТО. Кога аз река да пусна калинка, все към бабички.

ИЛИЙКО. Щом посегне да посочи бабичка, аз веднага я прибирам в джоба! (прибира внимателно калинката.)

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Гледай ти, калинка, нищо и никаква твар, а хвърчи! А мойта врана не хвърчи!… Крила, опашка, перушина… съвсем е истинска, а не хвърчи.

ПЕТЛЕТО. Да беше снасяла по някое яйце, бай Хаджи Авраме. Моята кокошка не хвърчи, но виж какво яйце ми снесе, бас турям, че е с два жълтъка.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Ти, Петле, приказваш като най-глупав човек, изглежда, че започваш да изкукуригваш! Може ли петел яйца да снася!

ПЕТЛЕТО. То се знае, че не може! Петелът яри, кукурига, прикътква всичките кокошки, а яйцата — то се знае, че е женска работа. Ние, бай хаджи Авраме, се знае, че предимно разкукуригваме, а кокошките се знае, че предимно носят! (показва яйцето на всички.)

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Тогава как искаш враната да носи, когато тя е мъжка и се казва Момо. Аз не искам никакво яйце от нея, искам да я науча само да хвърчи, защото съвсем забрави да хвърчи! Как може една най-проста буболечка да хвърчи, а враната да не може да хвърчи! Изглежда, че съвсем отвикна. Много се опитоми и се привърза тя към нас, съвсем забрави да хвърчи, дори с крила не помахва!

ИЛИЙКО. То, ако погледнеш, бай хаджи Авраме, и човекът се опитоми и забрави да хвърчи, само гдето му остана с ръце да ръкомахва. Даскал Киро казва, че например всички ние сме били хвърковати, после маймуни сме били, риби и влечугове, после не знам какви… и така нататък, та сме я докарали до тука — ни риби, ни влечугове, ни хвърковати!

МАТЕЙ НИЩОТО. Човек не е шумка бе, Илийко, за да хвърчи! Мигър може човек да седи като суха шумка върху земята и откъде какво се появи вятър, да тръгне с него да хвърчи! А това за влечуговете, съвсем не го разбирам и не вярвам някога да е било!

ПЕТЛЕТО. Как не!… Ако е някой тих вечерен вятър, да подхвъркнеш тогава малко с него над Аврамови махали, няма да е никак лошо! Дори на покрива да подхвръкнеш само горе, пак няма да е лошо! Ами ако са луди ветрове и те емнат по Балканите, кой ги знае къде ще те отвеят!… На едната страна кацата, на другата ти страна шушоните, на третата страна сам тебе отвяват и внимаваш ти и се чудиш — главата ли да овардваш, яйцето ли да овардваш! А относно влечуговете — това никога не е било!

ИЛИЙКО. Аз и без вятър си хвърча из облаците!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Ти си младоженец, Илийко, на млади години всеки е хвърчал! Ей го и Момо, на младини и той хвърчеше, но полека-лека животът го спеши. Рано или късно, животът всекиго от нас спешава, Иш, Момо, иш, иш!

ПЕТЛЕТО. Аз откакто се помня съм все спешен и съм пайванисан край духалото и наковалнята. Искри хвърчат навсякъде из виднята, а аз ни веднъж не мога като искрите да се разхвърча. Баща ми беше по-летлив човек, рядко се задържаше покрай духалото и наковалнята, все нанякъде отлиташе. Той никога не питаше къде. Стига само вятър да се появи, веднага се понася въз него. Той разбираше от ветрове. Той можеше през комина дори да излети, стига само някой вятър нощем да подсвирне в комина. Него ветровете го познаваха, а и той от своя страна ги разпознаваше, за това често излетяваше нощем през комина. Ей тъй, плесне с ръце (удря се по бедрата.) и излети!

ДАСКАЛ КИРО. Той беше лунатик!

ПЕТЛЕТО. Да, той беше много летлив човек и лунатик. Такъв сега не можеш срещна никъде, няма ги вече такива хора като баща ми, гдето непрекъснато влетяват и излетяват през вратата, а ако вратата не достига, почват да влетяват и да излетяват през комина. Права е приказката на бай хаджи Аврам, че много се спеши човека. Е-ех, какъв лунатик беше баща ми, такъв със свещ да дириш, не мож намери! По-лунатик от него нямаше в Аврамовите махали! Никой не можеше него да го спеши, както бай хаджи Аврам е спешил враната, та се чуди сега как отново да я разхвърчи!

МАТЕЙ НИЩОТО. С подплашване! Ако се хвърлим и я подплашим ще излети като костилка от капата! (прави знак на Илийко, двамата с викове: „Иш!… Иш!…“ се нахвърлят върху капата) Не излетява!

ДАСКАЛ КИРО. Опитомила се е, затова не излетява! (сваля мрежата против пчели.) Где да можех аз пчелите така да опитомя, така че да не жилят!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Тя съвсем се опитоми, даскал Киро! Беше се научила да яде череши, жената ме подмами — гръмни с пушката отгоре и, не се сдържах и гръмнах. Тя падна от черешата, но не умря, а тръгна право срещу нас. Върви, накуцва и се подпира на едно крило, в крилото беше ударена, а и по причина на зашеметяването не ни съгледваше. Петелът и котката веднага се нахвърлиха върху нея, но като удари тя наляво и надясно с клюна, нападателите се изпокриха. Вързахме я в двора, жената донесе вода и хляб, детето много се зарадва, почна да й вика: Момо, Момо, и враната полека-лека свикна с нас, крилото й зарасна, тръгна да се разхожда из къщи и стана съвсем питомна! (От тук насетне Матей Нищото започва да подскача на един крак, като удря с длан ухото си. Той се върти в кръг около четиримата, без да им обръща внимание. Четиримата също започват да се въртят, следейки подскачащият човек. Неговото поведение ги озадачава.)

ИЛИЙКО. Ти, бай хаджи Авраме, с тая врана може да обикаляш из панаирите. Като най-прочут опитомител ще се показваш, сума пара ще спечелиш! Тая врана ще прави чест на всякой панаир. Всички ще говорят за бай хаджи Аврам Опитомителя! Какво му става на Матей Нищото, подивява ли, какво друго може да му стане… (Като подскача на един крак, сякаш изтръсква вода от ухото си, Матей Нищото извива глава нагоре към небето и се вцепенява, застанал на един крак. Той отваря устата си, помъчил се е да извика, но викът е заседнал в гърлото му. Откънтява небесен звук. Един по един хората заобикалят Матей, разглеждат го отблизо, сякаш за първи път го виждат.)

ПЕТЛЕТО. Какво му стана на човека, даскале?

ИЛИЙКО. (побутва го с пръст.) Той се е вцепенил!

ДАСКАЛ КИРО. Матее!… (повдига брадата му.) Какво така се вцепени!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Да не го е ухапала пчела по езика! Я, Илийко, му измъкни езика да погледнеш. Ако го е ухапала пчела, той може да се задуши!

ИЛИЙКО. (измъква езика на Матей, въпреки отчаяната му съпротива.) Не го е ухапала пчела! (вика силно в ухото му.) Проговори, бе, идиотин с идиотин, какво се блещиш като идиотин!

ПЕТЛЕТО. Той сигурно е загубил слуха си и не чува (вика силно в ухото му.) Бау!… Не чува!… Дайте да му пуснем кръв! (Матей прави отчаяни жестове с ръце — не иска да му се пуска кръв.)

ДАСКАЛ КИРО. Да не е забравил да диша!… Дишай дълбоко!

ИЛИЙКО. (изважда джобно ножче, отваря го.) — Кръв, да му пуснем кръв! Не виждате ли, че човекът ще пукне пред очите ни, защо се туткаме!

МАТЕЙ НИЩОТО. Махай се, бе, идиотин!… Я погледни нагоре в небето да видиш как ще онемеете всички и до един ще се вцепените, и ще забравите да дишате!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Второ пришествие ли е това?

ПЕТЛЕТО. Англоимириканец!

ИЛИЙКО. Да не хвърли бомба отгоре ни? Както англоимириканците хвърлят над София.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Я, слушайте… диша като човек!

МАТЕЙ НИЩОТО. Пази се да не смете!

ДАСКАЛ КИРО. Ама, че чапкънин!

МАТЕЙ НИЩОТО. Идиотин!

ДАСКАЛ КИРО. Баражен балон е. Такива балони охраняват военни обекти, преграждат пътя на самолетите. Колко е красив!

ИЛИЙКО. Какъв е голям. Той е по-голям от сеновал!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Да се чудиш как такова голямо нещо може да хвърчи! Без крила!

ПЕТЛЕТО. Те сигурно затова го връзват с въжета, за да не отхвръкне! Глей що въжета, що нещо. Ако рече целите Аврамови махали може да овърже!

МАТЕЙ НИЩОТО. За какво ли идва при нас? Той не е тръгнал току-тъй, изглежда, че иде специално за него.

ДАСКАЛ КИРО. За нищо специално не идва, просто се рее в пространството. Откъснал се е от фронтовете на Втората световна война и е тръгнал да скита. Обикновен скитащ балон.

ПЕТЛЕТО. Той ако падне с него могат да се облекат целите Аврамови махали!

МАТЕЙ НИЩОТО. Не пада!

ИЛИЙКО. Завърта се!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Вижте, вижте! Там има пробито, той е ранен!

ДАСКАЛ КИРО. Ранен е, въздухът от него изтича. Ако не падне на Аврамови махали, ще падне на отсрещния баир. Балкана не може да прехвърли, много е омаломощен.

МАТЕЙ НИЩОТО. Що не хванем! Той щом иде чак от Втората световна война, значи, че не е на никого. Ние можем да го уловим и да го поделим помежду си. Както сме оголяли в тия купонни времена, все едно, че бог ни го изпраща.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Вие не вярвате в бога, а ето на, виждате с очите си, каква ни изпраща бог, за да облечем Аврамови махали.

ПЕТЛЕТО. Ако ние успеем да хванем това, жените ни ще се изоблекат като царици, а ние ще се изоблечем като цареве. То това горе как блещи, изглежда, че е най-сребърна коприна? Но как да хванем тоя змей, даскале!?

ДАСКАЛ КИРО. Копринен е! При него даже и въжетата са от коприна! С такъв балон може да се ушие риза за целия Балкан и пак ще артиса — толкова много плат има в него!

ИЛИЙКО. Как никой не го е забелязвал досега, а ние първи го забелязахме. Той и Дунава е прелетял, граници е минал, над сума военни обекти е хвърчал, и никъде не са го забелязали, а ние го забелязахме!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Щом ние първи го забелязахме, значи, че е наш!

МАТЕЙ НИЩОТО. Как вие първи, когато аз първи го забелязах! Ако не ми беше влязла бълха в ухото, хич и нямаше да го забележа, ами щеше той да замине по другите махали, и иди гони Михаля. На мене обаче нали ми влезе бълха в ухото, та като забучи проклетницата вътре и ме подлудява, почвам да подритвам на един крак, да се изтърси от ухото ми идиотката. Като забуча и почнах да подрипвам и да се въртя, изведнъж и най-внезапно видях балона над главата си, а и той изглежда ме видя, защото се вцепени. Тогава и аз се вцепених, а не че пчела ме е ужилила по езика и ти дойде да ми теглиш езика, та за малко не го изскубна, идиотин такъв! После като ви обясни каква е работата и вие се вцепенихте, но, обаче аз не дойдох да тегля езика и да ти късам ръкава на ризата! Дай ми ръкава на ризата.

ДАСКАЛ КИРО. Добре, че ти е влязла бълха в ухото, Матейче! Иначе нямаше да забележим скитащия балон и щяхме да го изтървем, други махали щяха да се пременят с него!

ПЕТЛЕТО. Не може ли да го свалим с камъни! Той и без туй бере душа. По-добре е да го примамим с нещо!

ИЛИЙКО. Освен с твоята опитомена врана да го примамим! Хвърковато при хвърковато ходи!

МАТЕЙ НИЩОТО. Той като че заспа горе! Да не би да умря!

ДАСКАЛ КИРО. Не е заспал, ей го на, движи се, опипва пътя! Той търси възходящите течения, ще се мъчи ако намери възходящо течение да изпъпле по него горе на Балкана. Силите му обаче няма да стигнат чак до горе. Най-много да стигне до отсрещния: баир, а ако го замете падащ вятър, може да се сгромоляса и в дола.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Щом той от фронта чак иде и е стигнал до тия планини, не ще да е чак толкова глупав, че да се сгромоляса в първия дол.

ПЕТЛЕТО. В дола ще е по-добре, ако падне. Там спокойно ще го насечем, ни ще ни види някой, ни ще ни чуе някой. Ако властите го открият, те могат да го реквизират. Неслучайно полицията обикаля и дебне наоколо.

МАТЕЙ НИЩОТО. Дайте тогава да го завърнем към дола, по-далеко от полицията!

ИЛИЙКО. Лесно е да се каже, обаче как?! Ако имахме пушка, можем да гръмнем пред него и да го завърнем.

ДАСКАЛ КИРО. Не с пушка. Той е с голи ръце и ние сме с голи ръце. Въпросът е още малко само да слезе, да се доберем веднъж до въжетата му!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Той ако слезе още малко, ще се хванем за въжетата, ще го отведем където искаме. Съвсем като питомно животно можем да го поведем с въжетата! Като с юзда!

ПЕТЛЕТО. Май че слиза!

МАТЕЙ НИЩОТО. Към нас иде!

ДАСКАЛ КИРО. Пада, ей го, пада… пада!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Право отгоре ни пада. Пази се. Момо, крий се!

ИЛИЙКО. Той ни напада!

ПЕТЛЕТО. Ще ни помете! Я как вие! Иш, мома жено!

МАТЕЙ НИЩОТО. Той ще помете Аврамови махали!

ДАСКАЛ КИРО. Пази се!

ИЛИЙКО. Даскал Киро, димката, дай димката! (измъква от ръцете му малкия мех, почва бързо да работи с него, за да направи димна завеса.) Дим трябва тука, димна завеса… Пази се, лягай по очи!… Ах, разбойникът му с разбойник! Ела, ела!

ДАСКАЛ КИРО. Всичко помете варваринът!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. И камбаната отнесе!

ДАСКАЛ КИРО. Момчета, всички ли сте тук?

МАТЕЙ НИЩОТО. Тук сме, даскал Киро!

ИЛИЙКО. Видяхте ли, че ни нападна! Дебнал ни е той отдавна! Неслучайно е боен балон!

ПЕТЛЕТО. Видя ни, че сме с голи ръце, затова ни нападна!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Диво е то, предупреждавах ви, че се носи като второ пришествие. Такъв езичник не можеш никога да опитомиш! Ама че той и на самата камбана посегна и я отнесе. Бог ще ни помогне да си върнем камбаната!

ДАСКАЛ КИРО. Трябва сами да си помогнем, за да ни помогне и бог. Ще го гоним, момчета!

МАТЕЙ НИЩОТО. До дупка!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Грях само да не сторим!… Да бяхме помислили, да не излезе туй работа на сатаната! Сатаната се скита навсякъде, всякакъв образ и подобие добива!… Голямо изкушение за бедните хора е тая плаваща планина от платно и въжета! Да бяхме прочели молитва!

ИЛИЙКО. Лозето не ще молитва, а мотика! Тая гонитба нас чака! Гледайте го къде се понесе разбойникът.

ПЕТЛЕТО. Той може да прехвърли в другите махали.

МАТЕЙ НИЩОТО. Що се мотаеме още и се туткаме тука като бълха в гащи! Или-или! Мен от тая пуста бълха и без туй не ме свърта на едно място.

ДАСКАЛ КИРО. Хайде, момчета! Жребият е хвърлен, връщане назад няма! Който има мъжко сърце, да тръгва! Раз-два… (песен)

ВСИЧКИ.

Който има мъжко сърце

и българско име…