Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rapunzel, ???? (Обществено достояние)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 13 гласа)

Имало едно време един мъж и една жена, които напразно се надявали, че ще се сдобият с рожба. Най-сетне един ден жената разбрала, че желанието им ще се сбъдне.

На задната страна на къщата имало малко прозорче, от което се виждала великолепна градина с прекрасни цветя, зеленчуци и билки. Но тя била оградена с висок зид и никой не смеел да влезе в нея, защото била на една зла магьосница, която имала голяма власт и вдъхвала страх на всички.

Един ден жената стояла на прозореца и гледала в градината. Изведнъж съзряла леха с чудесна рапица. Тя била толкова свежа и сочна, че много й се приискало да си хапне. Желанието й се засилвало все повече и повече, но тъй като знаела, че е неосъществимо, тя отслабнала и станала бледа. Мъжът й се изплашил и я попитал:

— Какво става с теб? Защо си толкова бледа?

— Ох — отговорила жената, — ако не хапна малко рапица от градината зад нашата къща, ще умра.

Мъжът й много я обичал и решил да й помогне: „Вместо да я видя мъртва, ще й донеса рапица каквото и да ми струва!“ Когато се стъмнило, прескочил през зида в градината на магьосницата, изскубнал бързо два-три стръка и ги занесъл на жена си. Тя веднага приготвила салата от тях и ги изяла. Но рапицата толкова й харесала, че на другия ден желанието й да си хапне било два пъти по-силно. За да я успокои, мъжът й обещал да донесе още няколко стръка. Като се стъмнило, той прескочил през зида, но щом стъпил на земята страшно се изплашил, защото пред него стояла магьосницата. Тя го погледнала гневно и извикала:

— Как посмя да влезеш в градината ми и да крадеш от рапицата?

— Смили се над мен — отговорил той. — Нуждата ме накара да постъпя така. Жена ми видя рапицата през прозореца и така й се прииска да си хапне, че ако не й занеса, ще умре.

Гневът на магьосницата преминал и тя казала:

— Ако наистина е така, както казваш, ще ти разреша да взимаш колкото искаш. Но при едно условие: ще ми дадеш детето, което ще роди жена ти. То ще живее добре при мен, а аз ще се грижа като майка за него.

В страха си мъжът обещал, и когато детето се родило, магьосницата веднага дошла и го кръстила Рапунцел.

Рапунцел станала най-хубавото момиче на света. Когато навършила дванадесет години, магьосницата я затворила в една кула сред гъста гора. Кулата нямала нито стълба, нито врата, а само едно малко прозорче най-горе. Щом магьосницата пожелаела да влезе при Рапунцел, заставала долу и викала:

— Рапунцел мила,

украси стената

със своите коси!

Рапунцел имала дълги, разкошни коси, същински златни нишки. Когато чуела гласа на магьосницата, развързвала плитките си, премятала ги през една кука на прозореца и те се спускали надолу. Магьосницата се улавяла за тях и се покатервала горе.

Минали години. Веднъж царският син минал през гората на кон и чул толкова нежна песен, че спрял да послуша. Пеела Рапунцел, която се развличала в самотата си. Царският син разбрал, че в кулата има някой. Потърсил вратата, но никъде не я намерил. Обърнал коня и се върнал в двореца. Ала песента го развълнувала така дълбоко, че всеки ден отивал в гората, за да слуша. Когато веднъж стоял, прикрит зад едно дърво, видял магьосницата. Тя извикала:

— Рапунцел мила,

украси стената

със своите коси!

Рапунцел спуснала косите си и магьосницата се покатерила по тях.

— Щом това е стълбата, по която човек може да се изкачи догоре, значи и аз ще мога — казал си царският син.

На следващия ден, когато вече започнало да се стъмва, той спрял до кулата и извикал:

— Рапунцел мила,

украси стената

със своите коси!

Рапунцел спуснала косите си и царският син се покатерил по тях. Отначало девойката много се изплашила, като го видяла, ала царският син я успокоил с нежни думи. Признал й, че нейната песен дълбоко го е развълнувала и че вече няма покой. Постепенно Рапунцел забравила страха си и когато принцът я попитал дали иска да се омъжи за него, тя си помислила: „Той е млад и красив и ще ме обича повече от баба Готел“. Съгласила се и сложила ръката си в неговата. После му казала:

— Ще дойда на драго сърце с теб, но не зная как да сляза. Когато идваш, носи по малко свила; ще изплета от нея стълба и когато стане готова, ще сляза по нея и ти ще ме вземеш със себе си.

От този ден нататък той идвал всяка вечер при нея. Магьосницата нищо не забелязвала, но веднъж Рапунцел сама се издала:

— Бабо Готел, обясни ми защо ми е толкова трудно да те изтеглям нагоре, а царският син за миг пристига при мен?

— Ах, ти, лошо момиче! — викнала магьосницата. — Това ли трябваше да чуя от теб? Мислех си, че съм те откъснала от света, а ти ме измами!

И в гнева си хванала хубавите коси на Рапунцел, увила ги около ръката си и ги отрязала. А после отвела горката девойка в един пущинак, където трябвало да живее в печал и нищета.

Когато вечерта дошъл царският син, видял на прозореца отрязаните плитки, които злата магьосница била закачила на прозореца, и извикал:

— Рапунцел мила,

украси стената

със своите коси!

Магьосницата ги спуснала, царският син се покатерил и с ужас видял старицата, която го гледала с вледеняващ поглед.

— Аха — извикала тя подигравателно. — Идваш да вземеш любимата си, но хубавата птичка не е вече в гнездото и не пее. Никога повече няма да я видиш!

Царският син обезумял от мъка и в отчаянието си скочил от кулата. Останал жив, но тръните, сред които паднал, изболи очите му. Дълго се лутал слепият принц из гората, хранел се само с корени и ягоди и непрекъснато плачел. Накрая стигнал до пущинака, където живеела Рапунцел. Изведнъж доловил познат глас и тръгнал към мястото, откъдето идвала песента. Рапунцел го познала, хвърлила се в прегръдките му и се разплакала. Ала сълзите й намокрили очите му и той отново прогледнал. После принцът завел Рапунцел в двореца си и се оженил за нея.

Край
Читателите на „Рапунцел“ са прочели и: