Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 80 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но навремето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотр (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. На романа са отделени 7 години за написване – от 1863 до 1869. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение.

Жанровата структура, която Толстой изгражда, е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

VII

Преди две години, в 1808 година, когато се върна в Петербург от обиколката на именията си, Пиер, без да иска, застана начело на петербургските масони. Той уреждаше трапезни и погребални ложи, записваше нови членове, грижеше се за сливането на различните ложи и за придобиване на оригинални актове. Той даваше свои пари за устройство на помещения и колкото можеше, попълваше събраните милостини, за които повечето членове бяха скъперници и неточни в плащанията. Той почти сам издържаше на свои средства дома за бедните, уреден в Петербург от ордена.

Животът му през това време си течеше както преди, със същите увлечения и разпуснатост. Той обичаше хубаво да си хапне и пийне и макар че смяташе това за безнравствено и унизително, не можеше да се въздържи от увеселенията на ергенските компании, в които участвуваше.

Ала в унеса на заниманията и увлеченията си Пиер след изтичане на една година почна да усеща как тая почва на масонство, на която стоеше, толкова по-силно се изплъзваше под краката му, колкото по-здраво се мъчеше той да застане на нея. Едновременно с това усещаше, че колкото по-надълбоко се изплъзваше под краката му почвата, върху която бе застанал, толкова по-заробващо той бе свързан с нея. Когато стана масон, той изпитваше чувството на човек, който доверчиво стъпва върху равната повърхност на блато. Като стъпи, той потъна. За да се увери напълно в твърдостта на почвата, върху която стоеше, той стъпи и с другия крак и пропадна още повече, затъна и вече, без да ще, ходеше до коляно в блатото.

Йосиф Алексеевич не беше в Петербург. (Напоследък той се бе откъснал от работите на петербургските ложи и живееше неотлъчно в Москва.) Всичките братя, членове на ложите, бяха хора, познати на Пиер от живота, и той мъчно можеше да види в тях само братя по зидарството, а не княз Б. или Иван Василевич Д., които познаваше в живота в повечето случаи като слаби и нищожни хора. Под масонските престилки и знаци той виждаше по тях мундири и кръстове, за които те се домогваха в живота. Често, когато събираше: подаянията и пресметнеше двадесет-тридесет рубли, записани на приход и повечето пъти на кредит от десетина членове, половината от които бяха толкова богати, колкото и самият той, Пиер си спомняше масонската клетва — че всеки брат ще даде целия си имот за ближния; и в душата му се подигаха съмнения, на които не искаше да се спира.

Той разделяше всички братя, които познаваше, на четири разреда. Към първия разред причисляваше братята, които не вземаха дейно участие нито в работите на ложите, нито в човешките работи, но бяха заети изключително с тайнствата на науката на ордена, заети с въпросите за тройното наименование на Бога или за трите начала на нещата — сяра, живак и сол, или за значението на квадрата и на всичките фигури в Соломоновия храм. Пиер уважаваше тоя разред на братята масони, към които принадлежаха предимно стари братя и според Пиер и самият Йосиф Алексеевич, но не споделяше техните интереси. Сърцето му не го влечеше към мистичната страна на масонството.

Във втория разред Пиер туряше себе си и подобните на себе си братя, търсещи, колебаещи се, които не бяха намерили още в масонството прав и ясен път, но се надяваха, че ще го намерят.

В третия разред той слагаше братята (те бяха най-много на брой), които виждаха в масонството само външна форма и обредност и скъпяха строгото изпълнение на тая външна форма, без да се интересуват за нейното съдържание и значение. Такива бяха Виларски и дори великият майстор на главната ложа.

Най-сетне в четвъртия разред влизаха също голям брой братя, особено постъпилите напоследък в братството. Според наблюденията на Пиер те бяха хора, невярващи в нищо, нежелаещи нищо и станали масони само за да се сближат с младите, богати и силни с връзки и знатност братя, които бяха твърде много в ложата.

Пиер почваше да се чувствува неудовлетворен от дейността си. Струваше му се понякога, че масонството, поне това масонство, което той бе опознал тук, се основава само на външността. Не му минаваше през ум да се съмнява в самото масонство, но подозираше, че руското масонство е тръгнало по лъжлив път и се е отклонило от извора си. И затуй в края на годината Пиер замина за чужбина, за да се посвети във висшите тайни на ордена.

Още през лятото на 1809 година Пиер се върна в Петербург. От кореспонденцията на нашите масони с масоните в чужбина се знаеше, че в чужбина Безухов е успял да спечели доверието на много високопоставени лица, че е проникнал в много тайни, че бил повишен в по-горна степен и че носи със себе си много нещо за общото добро на зидарското дело в Русия. Всички петербургски масони отидоха да го видят, като угодничеха пред него, и на всички им се стори, че той крие и готви нещо.

Беше насрочено тържествено заседание на ложата от 2-ри градус; Пиер бе обещал, че ще съобщи в тая ложа онова, което има да предаде на петербургските братя от висшите ръководители на ордена. На заседанието присъствуваха всички членове. След обикновените обреди Пиер стана и почна речта си.

— Любезни братя — почна той, като се червеше и запъваше, държейки в ръка написаната реч. — Не е достатъчно да вършим в тишината на ложата нашите тайнства — трябва да се действува… да се действува. Ние сме заспали, а трябва да действуваме. — Пиер взе тетрадката си и почна да чете: — „За разпространяване на чистата истина и за постигане тържеството на добродетелта — четеше той — ние трябва да очистим хората от предразсъдъци, да разпространим правила, съобразни с духа на времето, да поемем върху си възпитанието на младежта, да се съединим с неразривни връзки с най-умните хора, смело и в същото време благоразумно да преодоляваме суеверието, безверието и глупостта, да създадем организация от предани нам хора, свързани помежду си чрез единството на целта и притежаващи власт и сила.

За постигането на тая цел трябва да дадем на добродетелта надмощие над порока, трябва да се стараем честният човек да получи още в тоя свят вечна награда за добродетелите си. Но за тия велики намерения твърде много ни пречат днешните политически учреждения. Какво трябва да се прави при такова положение на нещата? Да съдействуваме ли на революциите, да съборим всичко, да прогоним силата чрез сила?… Не, ние сме много далеч от това. Всяка насилствена реформа е достойна за порицание, защото, докато хората остават такива, каквито са, тя ни най-малко няма да поправи злото и защото мъдростта няма нужда от насилие.

Целият план на ордена трябва да бъде основан на това — да се създадат хора твърди, добродетелни и свързани с единството на убеждението, убеждението, което се състои в това — да се преследват навсякъде и с всички сили порокът и глупостта и да се покровителствуват талантите и добродетелта: да се измъкват от праха достойните хора, като ги присъединяваме към нашето братство. Едва тогава нашият орден ще има властта — да върже, без да те усетят, ръцете на покровителите на безредието и да ги управлява така, че да не забелязват това. С една дума, трябва да се установи всеобщ господствуващ начин на управление, който би се разпространил над целия свят, без да разрушава гражданските връзки, и при който всички други управления биха могли да продължават по обикновения си ред и да правят всичко освен само онова, което пречи на великата цел на нашия орден, тоест — да се даде на добродетелта да възтържествува над порока. Тази беше целта и на християнството. То учеше хората да бъдат мъдри и добри и за собствената си изгода да следват примера и наставленията на най-добрите и най-мъдри човеци.

Когато всичко е било потънало в мрак, тогава, разбира се, достатъчно е било само проповядване. Това, че истината е била нова, й е придавало особена сила, но сега за нас са потребни значително по-силни средства. Сега е необходимо човекът, управляван от чувствата си, да намира в добродетелта чувствена прелест. Не може да се изкоренят страстите, трябва само да ги насочим към благородна цел. И затуй всеки трябва да удовлетвори страстите си в пределите на добродетелта и нашият орден да даде средства за това.

Щом имаме известен брой достойни хора във всяка държава и всеки от тях организира други двама, и всички те се обединят тясно един с друг — тогава всичко ще бъде възможно за ордена, който и тайно успя да създаде досега много неща за доброто на човечеството.“

Тая реч произведе не само силно впечатление, но и вълнение в ложата. Но повечето от братята, които виждаха в тая реч опасните замисли на илюминатството[1], посрещнаха речта му с учудваща Пиер студенина. Великият майстор почна да възразява на Пиер. Пиер с все по-голяма и по-голяма жар почна да разяснява мислите си. Отдавна не бе имало толкова бурно заседание. Образуваха се партии: едни обвиняваха Пиер, като го осъждаха, че е илюминат; други го подкрепяха. За първи път в това събрание Пиер бе смаян от безкрайното разнообразие на човешките умове, поради което никоя истина не се вижда еднакво от двама души. Дори ония членове, които като че бяха на негова страна, го разбираха посвоему, с ограничения и изменения, за които той не можеше да се съгласи, тъй като главната потребност на Пиер беше тъкмо това — да предаде другиму мисълта си точно тъй, както той сам я разбираше.

В края на заседанието великият майстор с недоброжелателство и ирония направи бележка на Безухов за неговата разпаленост и за това, че в спора го бяха ръководили не само обич към добродетелта, но и увлечението на борбата. Пиер не му отговори и попита накратко ще бъде ли прието предложението му. Казаха му, че не — и без да чака обикновените формалности, Пиер излезе от ложата и си отиде в къщи.

Бележки

[1] Илюминати — членове на съюз в края на XVIII и началото на XIX в. с мистико-теософска насока, в който неизбежно условие било отделните лица безусловно да се подчиняват на волята и предписанията на ръководителя. — Б.пр.