Уилям Шекспир
Отело ^[0] (2)

Първа сцена

 

РОДРИГО

Какво говориш! Не! Не беше честно!

Ти, Яго, който бъркаше във мойта

кесия като в своя, си го знаел!

 

ЯГО

По дяволите, вий дори не щете

да ме изслушате! Презрян да бъда,

ако сънувал съм такова нещо!

 

РОДРИГО

И ми разправяше, че уж го мразиш!

 

ЯГО

Заплюйте ме, ако не е така!

Пред него трима градски първенци

свалиха шапки, за да ме направи

свой лейтенант — и аз за този пост

достоен съм, кълна се във честта си!

Знам колко струвам! — А пък той им дръпнал

една цветиста реч с надути фрази

и чуващ само своя собствен глас,

отрязал ги: „Зает е — казал — постът!“

И от кого? От оня флорентинец

Микеле Касио! Едно женкарче,

барут непомирисало, което

от бой разбира, колкото разбират

и старите моми, освен ако

е бой на книга, както отдалеч

воюват и сенаторите. Просто

дърдорене без практика — това е

военният му стаж. Но него взима!

А мен, когото той е виждал в бой

на Родос, Кипър и в кои ли не

земи езически и християнски,

ме принуждава да отстъпвам своя

попътен вятър на това сметало,

на тоз тефтер с „да дава“ и „да взема“ —

заместник, лейтенант ще бъде той,

а аз ще бъда адютант, слуга

на негово арапство!

 

РОДРИГО

                По-добре

палач да бе му станал!

 

ЯГО

Няма изход!

Днес чинове се получават само

с роднинства и протекции, а не

според заслугите, като преди,

когато младши идеше след старши.

Сега съдете сам: дали бих могъл

да имам основания за обич

към мавъра?

 

РОДРИГО

        Но всетаки му служиш!

 

ЯГО

Не бойте се! Не служа нему аз,

а с него служа си за свои цели.

Не могат господари да са всички,

но и не могат всички господари

да имат все служители без корист.

На този свят се срещат, вярно, доста

нископоклонни и усърдни роби,

които, влюбени във дълг и служба,

отдават със магарешко покорство

години, сили за една кърма,

додето остареят и накрая

им духнат под опашките. Камшик

за всички тези „предани слуги“!

Но има и служители, които,

облечени в старателност и вярност,

обслужват господаря си, но всъщност

си имат винаги едно на ум

за себе си, и щом се подплатят —

на добър час! Това са хора с пипе

и моя милост е от тях, защото,

бъди уверен, както си уверен,

че си Родриго — ако бях Отело,

не бих желал да се сменя със Яго!

Аз следвам своя цел, като го следвам —

Бог вижда: не от обич аз го правя,

а само правя се, че е от обич,

но гледам себе си. Ако започна

да разгласявам с туй, което върша,

онуй, което мисля, току-виж,

понесъл съм сърцето си на длан,

да го кълват и чавките! Не, драги,

не съм аз тоз, когото знаят всички.

 

РОДРИГО

Дебелобърнестият ще намаже,

ако успее!

 

ЯГО

        Викайте баща й,

насъскайте по мавъра рода й,

гонете го, тровете радостта му,

хулете го по улиците — нека,

макар и да се нежи в райски климат,

мухите да го хапят на рояци

и хиляди причини за досада

да му прекъсват всеки сладък миг,

когато най не чака!

 

РОДРИГО

                Ето туй е

домът на нейния баща. Ще викна!

 

ЯГО

Викнете — не, а изревете! Хайде,

крещете в ужас, както се крещи,

когато посред нощ от немарливост

пожар избухне в многолюден град!

 

РОДРИГО

Синьор Брабанцио! Синьоре! Хей!

 

ЯГО

Хей, ставайте, Брабанцио! Крадци!

Пазете къщата си, дъщеря си,

сандъците си! Хей! Крадци! Крадци!

 

БРАБАНЦИО

Каква е тази врява пред дома ми?

Кои сте вий?

 

РОДРИГО

        Синьоре, проверете,

домашните ви вкъщи ли са всички?

 

ЯГО

Вратите си добре ли сте залостил?

 

БРАБАНЦИО

Какво ви влиза в работа?

 

ЯГО

                Какво ли?

Това, че сте ограбен, дявол взел го!

Сърцето ви обрано е до шушка,

душата ви — опразнена! Позор!

Сега, сегинка, в този миг, един

дърт черен коч от африкански сой

покрива беличката ви овчица!

Обличайте си робата! Будете

със вик, с набат захъркалия град,

че инак този дявол след минутка

ще ви направи дядо! Бързо! Бързо!

 

БРАБАНЦИО

Вий луди ли сте! Кой говори там?

 

РОДРИГО

Не ми ли помните гласа, синьор?

 

БРАБАНЦИО

Не помня нищо! Кой сте вий?

 

РОДРИГО

                        Родриго.

 

БРАБАНЦИО

И двойно по-неканен си тогава!

Аз строго забраних ти да се мяркаш

пред този вход, в очите заявих ти,

че мойта дъщеря не е за теб,

а ето те, напълнил се до гърло

със гозби и възбуждащи напитки,

от зло упорство идеш да смущаваш

покоя ми!…

 

РОДРИГО

        Синьор! Синьор!

 

БРАБАНЦИО

… Но вярвай, щом ти казвам,

че мойте сан и нрав ще ти изкарат

таз дързост през носа!

 

РОДРИГО

                Синьоре, чуйте!

 

БРАБАНЦИО

Ще дрънка за грабеж! Това е тука

Венеция и туй е моят дом,

не плевня сред полето!

 

БРАБАНЦИО

                Ваша милост,

със честни помисли дошъл съм тук!

 

ЯГО

Ей Богу, синьоре, вие сте от тези, дето ще откажат да служат Господу, ако им го поиска дяволът! Дойдохме да ви сторим добро, а вие, понеже ни взимате за улични негодници, ще оставите един арабски жребец да оплоди дъщеря ви и да ви подари сума ти цвилещи кончета-внучета и цял табун кобили-роднини и атове-сватове!

 

БРАБАНЦИО

Ти кой си бе, негоднико разпуснат?

 

ЯГО

Аз, уважаеми, съм този, който иде да ви съобщи, че в този момент вашата дъщеря и арапът правят онова, двугърбото животно!

 

БРАБАНЦИО

Ти, ти си негодяй!

 

ЯГО

                А вий — сенатор!

 

БРАБАНЦИО

Родриго, ти ще ми платиш за туй!

Аз теб те зная!

 

РОДРИГО

                Ще платя, синьор,

но първо обяснете ми дали

със вашето съгласие премъдро —

а май така е! — дивната ви щерка

в най-мрачната средина на нощта

пътува под опасната закрила

на някакъв нает гондолиер

към грубите прегръдки на един

разюздан мавър? Ако туй е тъй

и вам е то угодно, то тогава

ний двамата виновни сме пред вас

за глупава намеса в чуждо дело;

но ако всичко туй за вас е ново,

законът за обноските ми казва,

че вий несправедливо ни крещите.

Повярвайте, не съм дотам нахален,

че да си правя с вашата особа

тъй глупави забави. Дъщеря ви —

повтарям пак: ако не сте й дал

съгласието си — е нарушила

нравствеността, дарявайки със свойте

богатства, разум, хубост, женска вярност

един безроден скитник — чужденец,

днес тука — утре там. Търсете сам!

Ако е вкъщи ви, тогаз по мене

държавните закони отвържете,

задето съм ви мамил!

 

БРАБАНЦИО

                Свещ! Огниво!

Будете бърже цялата ми челяд!

Това напомня много моя сън

и страх ме е, че ще излезе вярно!

По-бързо! Свещи!

 

ЯГО

                Сбогом! Мен ме няма!

Не ми изнася да ме призоват

свидетел срещу мавъра; а — зная —

остана ли, това ще ми се случи.

Сенатът ще го смъмри, но едва ли

ще се изсили да го уволни,

защото той бе спуснат във водата

на почващата се война за Кипър

със толкова похвали, че едва ли

републиката ще намери друг

с вместимост като неговата. Тъй че,

макар и да го мразя, се налага

да вдигам пред началството си флага

на дружбата, флаг само — нищо друго.

И тъй, води потерята направо

в странноприемницата „При стрелеца“.

Ще бъда с него там. Доскоро, значи!

 

БРАБАНЦИО

Бедата се оказа чиста правда!

Избягала е! О, от днес животът

ми обещава само срам и горест!

Родриго, казвай: де си я видял?…

Нещастница! И с мавъра? Това е

наградата да имаш дъщеря!…

А как позна я? Тъй да ме измами!

Невероятно! И какво ти каза?

Будете всички! Дайте светлина!…

Дали са се венчали, а? Как мислиш?

 

РОДРИГО

Навярно да.

 

БРАБАНЦИО

        О, Боже мой! И как

се е измъкнала? Да предаде

кръвта си! О, бащи, недейте съди

за мислите на свойте дъщери

по туй, което виждате, че вършат!

На този свят познати са магии,

които могат да опорочат

най-скромната невинност! Вий навярно

сте чели за тез работи, Родриго?

 

РОДРИГО

Да, чел съм неведнъж за тях, синьоре.

 

БРАБАНЦИО

Да бях я дал на вас!… Будете брат ми!

Пръснете се във всичките посоки!

Родриго, вий не знаете ли где са?

 

РОДРИГО

Синьоре, може би ще ги открия,

ако ме следвате с добра охрана.

 

БРАБАНЦИО

Тогаз водете ни! Тук всеки дом

пред мене длъжен е да се отвори!…

Въоръжавайте се!… И ще снемем

от постовете неколцина стражи.

Добри Родриго, вярвайте, ще зная

да наградя услуга като тая!