Уилям Шекспир
Отело ^[0] (15)

Първа сцена

 

ЯГО

Измъквай шпагата си! Той излиза!

Стой тук, зад ъгъла, и като мине,

муши, не бой се! Аз ще ти помогна.

Помни, че от това зависи всичко!

Или — или! Стегни се! И без страх!

 

РОДРИГО

Бъди наблизо! Ако нещо стане…

 

ЯГО

До тебе съм! Бъди готов за удар!

 

РОДРИГО

Не ме влече таз работа, но той

ми даде убедителни причини.

Един човек по-малко! Действай, шпаго!

 

ЯГО

Аз тази пришка я раз чесах тъй, че

чак мен ме засърбя! Дали Родриго

ще прати Касио на оня свят,

или обратното, или взаимно

ще се изтрепят — аз печеля всякак.

Остане ли Родриго, ще си иска

онуй, което изцедих му, уж

за съблазняване на Дездемона.

Това не ми се ще. Ако, обратно,

остане Касио — със всичко свое

той пръска чар, пред който аз съм урод!

А може мавърът да му разкрие

играта ми и всичко да пропадне.

Не, трябва да умре!… Излиза! Той е!

 

РОДРИГО

Познах му стъпките!… Умри, подлец!

 

КАСИО

Тоз удар би бил смъртен, ако нямах

под блузата си сигурна защита!

Сега да видим твоята!

 

РОДРИГО

                Умирам!

 

КАСИО

Осакатиха ме! На помощ! Хора!

 

ОТЕЛО

Гласът на Касио! Добрият Яго

е изпълнителен!

 

РОДРИГО

                О, аз — негодник!

 

ОТЕЛО

Да, точно тъй е!

 

КАСИО

                Помощ! Факли! Лекар!

 

ОТЕЛО

Да, той е, той! О, честни, верни Яго,

бедата на приятеля си взел

тъй присърце, ти даваш ми урок!

Мръснице, твоят мил е мъртъв! Скоро

и ти ще срещнеш черния си край!

Готви се във леглото си, защото

очите ти не ще смекчат мъстта ми,

а нейният закон е — знай — такъв:

върху петно от сласт — петно от кръв!

 

КАСИО

Убийство! Стража! Хора! Помощ! Помощ!

 

ГРАЦИАНО

Кой вика тъй? Тук става нещо страшно!

 

КАСИО

На помощ!

 

ЛОДОВИКО

        Чуйте! Чуйте!

 

РОДРИГО

                О, горко ми!

 

ЛОДОВИКО

Аз чувам неколцина! Тук е тъмно

и може би е клопка! По-разумно

ще бъде да изчакаме подкрепа!

 

РОДРИГО

На помощ! Губя кръв!

 

ЛОДОВИКО

                Там някой иде!

 

ГРАЦИАНО

Един по риза, с меч в ръка и с факла!

 

ЯГО

Кои сте вий? Кой викаше за помощ?

 

ЛОДОВИКО

Не знаем!

 

ЯГО

        А не чухте ли да викат?

 

КАСИО

За Бога!

 

ЯГО

        Ето пак! Сега ще видим!

 

ГРАЦИАНО

Това е адютантът на Отело!

 

ЛОДОВИКО

Да, той е! Много доблестен човек!

 

ЯГО

Ти кой си, дето стенеш тъй?

 

КАСИО

                        Ах, Яго!

Нападнат съм! Промушен от убийци!

 

ЯГО

Вий, лейтенанте! Де са подлеците?

 

КАСИО

Единият от тях е тук наблизо

и няма да избяга!

 

ЯГО

                Ах, мерзавци!

А вий защо стоите безучастни?

Елате да помогнете!

 

РОДРИГО

                На помощ!

 

КАСИО

Това е той, единият!

 

ЯГО

                Така ли?

Ах ти, негодник! Ах, проклет злодей!

 

РОДРИГО

О, подли Яго! О, жестоко куче!

 

ЯГО

Ще ми нападаш в тъмно, от засада!…

А другите разбойници къде са?

Защо мълчи градът?… Убийство! Помощ!

А вие тук какви сте — честни хора

или негодници?

 

ЛОДОВИКО

                Сами решете,

когато се повгледате във нас!

 

ЯГО

Това сте вий, почтени Лодовико?

 

ЛОДОВИКО

Улучихте.

 

ЯГО

        Простете ми, синьоре,

но Касио е зле ранен и аз…

 

ГРАЦИАНО

Как? Касио?

 

ЯГО

        Какво се случи, братко?

 

КАСИО

Кракът ми е пронизан! Губя кръв!

 

ЯГО

О, Господи! Светнете! Ей сега

ще го превържа с ризата си! Ето!

 

БИАНКА

Какво е станало? Кой вика тук?

 

ЯГО

Кой вика ли?

 

БИАНКА

                О, Касио! О, мили!

О, сладки Касио! О, скъпи мой!

 

ЯГО

Марш, уличнице!… Касио, кажете,

не предполагате ли кой могъл би

да ви нападне?

 

КАСИО

                Не.

 

ГРАЦИАНО

                        Вас дирих точно

и съжалявам, че ви сварвам тъй!

 

ЯГО

Една жартиера, за да спрем кръвта!

И нещо, със което да го вдигнем!

 

БИАНКА

Загуби свяст! О, Касио! О, мили!

 

ЯГО

Аз мисля, господа, че тази дрипа

навярно има пръст във всичко туй…

Търпете, Касио!… Я, чакай, чакай!

Да видим тоя тук не го ли знаем?

О, ужас! Туй е моят сънародник

и стар познат Родриго!… Не!… Да, той е!

 

ГРАЦИАНО

Родриго от Венеция?

 

ЯГО

                Той точно!

И вий ли го познавате?

 

ГРАЦИАНО

                Как? Аз ли?

 

ЯГО

О, извинете ме, синьор Грациано!

Сред тез кръвопролития объркан,

не ви познах веднага.

 

ГРАЦИАНО

                Моля, моля!

 

ЯГО

Спокойно, Касио!… Донесте стол!

 

ГРАЦИАНО

Родриго?

 

ЯГО

        Той е! Той! Ха, ей го стола!

Сега го отнесете предпазливо,

пък аз ще викна главния хирург!…

А вие му спестете свойте грижи,

госпожо драга!… Касио, тоз, който

лежи убит, ми беше скъп приятел —

защо се спречкахте?

 

КАСИО

                Кой? Аз със него?

Та аз не го познавам!

 

ЯГО

                Вий сте бледа!…

Носете го!

        Вий стойте, господа!…

Бледнеем, а?… Не, вижте колко ужас

личи в очите й! Постойте малко

и много работи ще станат ясни!

Не, гледайте я! Вижте! Гузността

самичка проговаря без уста!

 

ЕМИЛИЯ

Какво е станало? Съпруже, казвай!

 

ЯГО

Във мрака Касио е бил нападнат

от нашия Родриго и от други,

избягали след туй. Родриго свърши,

а Касио отнесохме ранен.

 

ЕМИЛИЯ

О, бедният! И Касио — горкият!

 

ЯГО

Това са плодовете на разврата!

Емилия, иди и разбери

от Касио къде е бил таз вечер!…

Защо се разтреперахте, госпойцо?

 

БИАНКА

Той беше у дома, но аз треперя

от друго!

 

ЯГО

        А, от друго? Тръгвай с мен!

 

ЕМИЛИЯ

Пачавра!

 

БИАНКА

        Аз — пачавра? Аз, госпожо,

съм честна като тебе, дето смееш

да ме обиждаш тъй!

 

ЕМИЛИЯ

                Кой? Ти ли? Пфу!

 

ЯГО

Да идем при ранения, синьори…

Ти, тръгвай с нас! След малко ще запееш

по-иначе!… Емилия, изтичай

във крепостта и съобщи за всичко

на генерала и жена му!…

                        Моля,

минавайте пред мен!

През тази нощ съдбата ще покаже

дали ще ме издигне, или смаже!