Уилям Шекспир
Отело ^[0] (12)

Първа сцена

 

ЯГО

Не бива, мислите?

 

ОТЕЛО

        „Да мисля“, Яго?

 

ЯГО

Една целувчица на скрито?

 

ОТЕЛО

                        Не!

 

ЯГО

А с него да лежи в леглото гола,

без грях да върши, някой час и друг?

 

ОТЕЛО

В леглото гола с часове без грях?

Туй значи да надлъгва сатаната!

Безгрешнички такива, честна дума,

омразни са и дяволу, и Богу!

 

ЯГО

Простимо е, ако не правят нищо!

Виж, ако дал съм кърпичка във дар

на своята жена…

 

ОТЕЛО

                Какво тогава?

 

ЯГО

Тогава, значи, кърпата е нейна,

а щом е нейна, може да я дава,

комуто иска.

 

ОТЕЛО

                Женската й чест

е също нейна. Може ли и нея

да дава тъй?

 

ЯГО

        Честта е друго нещо.

Невидима е тя и сред жените

най-честните са често не тъй честни.

А, виж, за кърпичката…

 

ОТЕЛО

                О, небе!

Да можех някак си да я забравя!

Та казваш?… О, тя плава в паметта ми —

подобно гарван чер над чумав дом…

Та казваш, че видял си я у него?

 

ЯГО

Е, да, но туй не значи…

 

ОТЕЛО

                Всичко значи!

 

ЯГО

Чак всичко пък! Ами да бях ви казал,

че съм видял как тя ви позори,

или че чул съм него… има доста

такива самохвалковци, които

усетят ли — подир натраплив натиск

или защото тя самата иска —

да обладаят някоя жена,

след туй не могат да не го раздрънкат

по кръчмите…

 

ОТЕЛО

        Той нещо ти е казал?

 

ЯГО

Ех, каза, но не повече от туй,

което сам ще отрече след клетва.

 

ОТЕЛО

Какво ти каза?

 

ЯГО

        Каза, че… че бил…

 

ОТЕЛО

Какво, че бил?

 

ЯГО

        Че бил… лежал…

 

ОТЕЛО

                        Със нея?

 

ЯГО

Със нея — върху нея. Както щете.

 

ОТЕЛО

Със нея!… Върху нея!… Лъже, мръсникът! Но ако… Ах, мръсна гадост!… Кърпата!… Признание!… Кърпата!… Да признае и ще го обеся за подвига му! Не, първо ще го обеся, а после ще признава!… Цял треперя!… Не може да съм тъй помрачен от гнева, без да има нещо на дъното! От празни думи не се раздрусвам така! Пфу! Носове, уши, устни! Възможно ли е?… Да признае!… Кърпата!… О, сатана!

 

ЯГО

Ох, действа, действа! Работи, лекарство!

Тъй ловят се глупаци лековерни

и тъй се хвърлят във срама не малко

девици най-достойни и невинни!…

Ей, генерале! Чувайте! Отело!

Свестете се!

        А, Касио! Елате!

 

КАСИО

Какво е станало със генерала?

 

ЯГО

Пак епилепсия. За втори път.

Веднъж припадна вчера, днес отново!

 

КАСИО

Разтрий му слепите очи!

 

ЯГО

                        Не, не!

Не бива да се бута, щом припадне,

защото инак му излиза пяна

и почва да бесува. Ха, помръдна!

Не стойте тук — свестява се! Вървете!

Когато си отиде, много искам

да поговоря с вас за нещо важно.

Е, как е, генерале? Ха, така!

Не сте ли си ударили челото?

 

ОТЕЛО

Ти гавриш ли се с мене!^[17]

 

ЯГО

Не, кълна се!

Бих искал да търпите като мъж

нещастието си.

 

ОТЕЛО

                Какъв ти мъж!

Измаменият мъж е скот рогат!

 

ЯГО

Тогаз е говедарник всеки град!

 

ОТЕЛО

Похвали ли ти се?

 

ЯГО

                Голямо чудо!

Вий само представете си, че всеки

брадат мъжага, който е зажеглен,

навярно тегли същия товар!

Милиони спят в чаршафи, за които

те биха дали клетва, че са лични,

а пък са общи. Вий сте по-добре.

Повярвайте ми, генерале, туй е

ужасна подлост, дяволска свръхгавра —

да лижеш вкъщи си една пачавра

и да я смяташ чиста! Не! Да знаем!

Щом знам какво съм аз, ще знам и нея

какво да я направя!

 

ОТЕЛО

                Умни думи!

 

ЯГО

Въоръжен с търпение, тогава

идете там встрани! Додето бяхте

в несвяст от мъка — слабост недостойна

за мъж от ранга ви! — оттук случайно

премина Касио. Пообясних му

припадъка ви със каквото можех

и го отпратих. Той ще дойде пак

да си побъбрим. Вий се скрийте там

и зорко проследете как ликът му

ще цъфне в присмех, похот и доволство,

когато го накарам да повтори

къде, кога, за колко време, как

е вършил досега и мисли пак

да върши работата на жена ви.

Повтарям, наблюдавайте! Но само

владейте се, че инак не сте мъж,

а роб на свойте страсти!

 

ОТЕЛО

                        Чувай, Яго,

ще видиш, че аз мога да съм хитър,

ала — помни! — и кървав!

 

ЯГО

                        Туй не пречи.

Но всяко нещо има свойто време.

Вървете да се скриете.

                        Сега

ще заговоря Касио за Бианка —

една от тез, които си купуват

храна и дрешки, като си продават

милувките. Тя луда е по него —

такъв е жребият на тез мадами:

те мамят всички, тях един ги мами!

Той, само щом му спомена за нея,

ще си умре от смях… Ха, ей го, иде!

И този смях ще подлуди Отело.

Излъган и ревнуващ, той ще вложи

във всеки жест, движение, усмивка

на бедния ни Касио съвсем

превратен смисъл… Как сме, лейтенант?

 

КАСИО

По-зле — щом чуя да ме назовават

с туй звание, което не е мое!

 

ЯГО

Молете настойчиво Дездемона

и пак ще си го върнете, кълна се!

Ако зависеше от Бианка, вече

да сте направил бляскава кариера!

 

КАСИО

Оная ли?

 

ОТЕЛО

        Ха, вече се надсмива!

 

ЯГО

Тя май е лапнала съвсем по вас!

 

КАСИО

Горкичката, какво да я направиш!

 

ОТЕЛО

Отрича с думи, а със смях признава!

 

ЯГО

Я, чуйте, Касио!

 

ОТЕЛО

                Сега го кара

да му разправи за жена ми. Хайде!

Добре върви!

 

ЯГО

        Тя казвала, че вие

сте щял да се ожените за нея.

Наистина ли е така?

 

КАСИО

                Ха-ха!

 

ОТЕЛО

А, триумфираш, цезарю! Не бързай!

 

КАСИО

Аз да се оженя за нея? За една от занаята? Имай малко вяра в ума ми! Да не ми е изпила чавка мозъка! Ха-ха!

 

ОТЕЛО

Така, така! Смее се добре, който се смее последен!

 

ЯГО

Но слухът е плъзнал из целия град!

 

КАСИО

Хайде бе!

 

ЯГО

Негодник да съм, ако не е така!

 

ОТЕЛО

Лепнал си ми клеймото, а? Добре, добре!

 

КАСИО

Сама го е измислила, маймуната му с маймуна! Нейно си желание — не мое обещание! Ще й се и ги пуска!

 

ОТЕЛО

Яго ми прави знак! Почва да разказва!

 

КАСИО

Ей сега пак беше тука. Преследва ме навсякъде. Оня ден, както си приказваме край брега с едни венецианци, и ето ти я и нея! Като цъфна, куклата, като ми се хвърли на врата!

 

ОТЕЛО

„Скъпи Касио“! Ясно! Показва как го е прегръщала!

 

КАСИО

Като пусна едни сълзи! Виси ми на шията, разтърсва ме целия, дърпа ме! Ха-ха!

 

ОТЕЛО

Описва как го е влачила към спалнята ми! О, носа ти го виждам, но къде е кучето, на което ще го хвърля!

 

КАСИО

Ще трябва да се отърва от нея.

 

ЯГО

Ето я собственолично!

 

КАСИО

Пак завоня на невестулка! Колко шишета парфюм си си лиснала! И докога ще ме гониш по петите!

 

БИАНКА

Дяволът и майка му те гонят по петите! Ти какво си представяш с тази кърпичка, дето ми я даде? И аз, със целия си, да се съглася! Намерил я в стаята си и не знаел на кого е! Как не! Някоя хубостница му я подарила, а аз трябва да й преваждам дрипите! Дръж си я! (Хвърля кърпичката на земята.) Откъдето И да си я взел, няма да я пипна!

 

КАСИО

Бианка! Миличка! Какво ти става?

 

ОТЕЛО

Господи, моята кърпа!

 

БИАНКА

Ако дойдеш вкъщи тази вечер — добре; ако не — хич да не си ми се мяркал!

 

ЯГО

По нея! По нея!

 

КАСИО

Няма как! Инак ще проглуши целия град!

 

ЯГО

При нея ли ще вечеряте?

 

КАСИО

Сигурно.

 

ЯГО

Тогава може да намина и аз. Иска ми се да поговорим.

 

КАСИО

Заповядай! Ще те чакам, значи!

 

ЯГО

Добре, добре! Побързайте!

 

ОТЕЛО (излиза напред)

По кой начин да го убия, Яго?

 

ЯГО

Забелязахте ли как се кикотеше от доволство?

 

ОТЕЛО

О! Яго!

 

ЯГО

А кърпичката видяхте ли?

 

ОТЕЛО

Моята беше, нали?

 

ЯГО

Вашата, ръката си отрязвам! Колко цени само безразсъдната ви жена! Тя му прави подаръци, а той ги дава на фльорцата си!

 

ОТЕЛО

Да можех да го умъртвявам девет години подред!… А тя? Такава красива, мила, нежна!

 

ЯГО

Не, трябва да забравите за това!

 

ОТЕЛО

Да! Да загине, да се сплуе и да иде в пъкъла още тази нощ! Не бива да живее повече! Не, сърцето ми е станало на камък! На, като го ударя, ръката ме заболява!… О, светът не знае по-сладко създание! Тя би могла да бъде жена на император и да властва над него и империята му!

 

ЯГО

Не, по този път никъде няма да стигнете!

 

ОТЕЛО

Да се обеси! Само казвам каква е. Такава майсторка на иглата! Така изкусна в музиката! Тя би размекнала със звуци най-свирепата мечка! И колко е остроумна, какво въображение има!…

 

ЯГО

Толкоз по-виновна е!

 

ОТЕЛО

Да, хиляди, хиляди пъти по-виновна!… А колко ласкава!…

 

ЯГО

Дори прекалено.

 

ОТЕЛО

Да, прав си! И все пак жалко за нея, Яго! О, Яго, колко жалко за нея! Яго!

 

ЯГО

Щом толкоз се разнежвате над нейната порочност, издайте й разрешително да си шава! Ако вас не ви засяга, другите — още по-малко.

 

ОТЕЛО

Ще я накълцам на мръвки! Да ми слага рога!

 

ЯГО

Да, това е гнусно.

 

ОТЕЛО

И с мой офицер!

 

ЯГО

Още по-гнусно!

 

ОТЕЛО

Намери ми отрова, Яго! За тази нощ! Няма да я обвинявам, за да не би това нейно лице, това нейно тяло пак да размекнат волята ми! За тази нощ, Яго!

 

ЯГО

Не с отрова. Удушете я в леглото! В същото, което е омърсила!

 

ОТЕЛО

Да! Добре! Съответствието ми харесва! Много добре!

 

ЯГО

А Касио оставете на мене! До полунощ ще чуете нещо за него.

 

ОТЕЛО

Отлично!

Ха! Каква е таз тръба?

 

ЯГО

Вестител от Венеция навярно.

Посланикът на дожа, Лодовико.

И вашата жена, и тя е с него.

 

ЛОДОВИКО

Да ви закриля Господ, генерале!

 

ОТЕЛО

Благодаря ви от сърце, синьоре!

 

ЛОДОВИКО

Приветствия от дожа и Сената!

 

ОТЕЛО

Целувам с почит знака на властта им!

 

ДЕЗДЕМОНА

Какви са новините, братовчеде?

 

ЯГО

Добре дошли! Щастлив съм да ви видя

на острова, синьор!

 

ЛОДОВИКО

                Благодаря ви.

А как е Касио?

 

ЯГО

                Ами… живее.

 

ДЕЗДЕМОНА

Между съпруга ми и лейтенанта

се появи дълбока пукнатина.

Но вий ще ги сдобрите, братовчеде!

 

ОТЕЛО

Премного сигурност!

 

ДЕЗДЕМОНА

                Какво, съпруже?

 

ОТЕЛО (чете)

„… Да се изпълни. Във противен случай…“

 

ЛОДОВИКО

Той не на нас. Зает е със писмото.

Та, значи, има дрязга между тях?

 

ДЕЗДЕМОНА

О, да. И аз направила бих много,

да я загладя някак си, защото

обичам Касио от все сърце!

 

ОТЕЛО

О, плам и сяра!

 

ДЕЗДЕМОНА

                Господарю мой!

 

ОТЕЛО

Ум имате ли?

 

ДЕЗДЕМОНА

        От какво е гневен?

 

ЛОДОВИКО

Навярно от писмото. Подразбрах,

че то го отзовава и поставя

на мястото му Касио.

 

ДЕЗДЕМОНА

                Ей Богу,

това ме радва!

 

ОТЕЛО

                Тъй ли?

 

ДЕЗДЕМОНА

Но, съпруже!…

 

ОТЕЛО

А мен ме радва, че сте полудяла!

 

ДЕЗДЕМОНА

Отело!

 

ОТЕЛО

        Дявол!

 

ДЕЗДЕМОНА

                Господарю мой,

това не съм заслужила!

 

ЛОДОВИКО

                        Отело,

Венеция не ще повярва в туй,

дори под клетва да й го разкажа!

Разплакахте я. Искайте й прошка!

 

ОТЕЛО

О, дявол, дявол! Ако би могла

земята да зачева от сълзи,

от всяка капка тук се би излюпил

ридаещ крокодил! Марш, марш оттука!

 

ДЕЗДЕМОНА

Отивам си, за да не ви раздразвам.

 

ЛОДОВИКО

Каква безропотност, какво покорство!

Върнете я обратно, генерале!

 

ОТЕЛО

                        Госпожо!

 

ДЕЗДЕМОНА

Господарю?

 

ОТЕЛО

        Аз я върнах.

Защо ви трябваше?

 

ЛОДОВИКО

                Кому? На мене?

 

ОТЕЛО

Не вий ли пожелахте да я върна?

Тя може да се връща, пак да тръгва,

да се завъртва, вас да завърти!

А също и да плаче, да, да плаче!

И е покорна, както вий твърдите,

покорна много… Пускай, пускай сълзи!…

А със това писмо… Двулична кукла!…

Сенатът отзовава ме… Пътувай!…

И аз се подчинявам и ще тръгна

веднага за Венеция!… Ти, марш!…

Ще ме замести Касио!… Синьоре,

довечера ще бъдете мой гост.

Добре дошъл при нас!… Кози! Маймуни!

 

ЛОДОВИКО

Това ли е достойният Отело,

когото венецианският Сенат

единогласно счете най-пригоден

за делото си; този, чийто дух

безсилна бе страстта да развълнува;

чиято твърдост изстрелът залутан

на случая не можел да одраска?

 

ЯГО

Той много измени се напоследък.

 

ЛОДОВИКО

Опасност няма ли? С ума си как е?

 

ЯГО

Тъй, както го видяхте. Не на мен

се пада да го съдя. Ако той

не е какъвто би могъл да бъде,

аз пръв скърбя!

 

ЛОДОВИКО

                Да зашлеви жена си!

 

ЯГО

Туй беше лошо. Но дано остане

най-лошото от всичко!

 

ЛОДОВИКО

Не разбирам.

Такъв ли е изобщо, или само

писмото е разпалило кръвта му

до тази грубост?

 

ЯГО

                О, уви, уви!…

Но честността ми пречи да разказвам

онуй, което съм видял и зная.

Добре го наблюдавайте и той

със своите постъпки ще направи

излишна мойта реч. Следете сам

и ще ви стане ясно.

 

ЛОДОВИКО

                Съжалявам,

че тъй дълбоко съм се мамил в него!