Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Великите трагедии (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Othello, The Moor of Venice, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 3

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Трета сцена

Другаде в крепостта.

Влизат Отело, Лодовико, Дездемона, Емилия и свита.

 

ЛОДОВИКО

Не, моля ви! Недейте си създава

излишен труд!

 

ОТЕЛО

                Защо? Ще ви изпратя.

Разходка след вечеря не вреди.

 

ЛОДОВИКО

Спокойна нощ, мадам! Благодаря ви.

 

ДЕЗДЕМОНА

И аз благодаря ви за честта.

 

ОТЕЛО

Да тръгваме!… Дездемона!

 

ДЕЗДЕМОНА

Да, господарю?

 

ОТЕЛО

Ти си легни веднага. Ще се върна след малко. И освободи тази своя прислужница!

 

ДЕЗДЕМОНА

Ще бъде сторено, съпруже мой.

 

Отело, Лодовико и свитата излизат.

 

ЕМИЛИЯ

Изглежда по-учтив. Какво ви каза?

 

ДЕЗДЕМОНА

Че щял да се завърне подир малко

и нареди веднага да си легна,

а тебе, каза, да освободя.

 

ЕМИЛИЯ

Да ме освободите?

 

ДЕЗДЕМОНА

                Да, тъй каза.

Затуй донес ми нощницата, драга,

и си върви — не бива да го дразним.

 

ЕМИЛИЯ

О, да не бяхте се видели с него!

 

ДЕЗДЕМОНА

Какво говориш! Толкоз го обичам,

че и упорствата му, и сръдните,

и укорите му — я, откопчай ме! —

за мен са прелестни!

 

ЕМИЛИЯ

                Застлах леглото

тъй, както наредихте.

 

ДЕЗДЕМОНА

                Все едно.

О, Боже какви глупости ни идат!

Ако от двете ни умра аз първа,

покрий ме във ковчега със една

от тез постелки!…

 

ЕМИЛИЯ

                Врели-некипели!

 

ДЕЗДЕМОНА

Във къщи имахме една слугиня

на име Барбара. Обикна тя,

но нейният пройдоха я заряза.

Тя пееше една такава песен

за ивата — наивна, ала сякаш

разказваща съдбата й; и с нея

издъхна тя. Сега все тоз напев

върти ми се и току-виж, склонила

глава встрани, запея, както нявга

горката Барбара… Но бързай, бързай!

 

ЕМИЛИЯ

Да донеса ли нощницата?

 

ДЕЗДЕМОНА

                        Не,

бъди добра и откопчай ме тука!…

Тоз Лодовико е приятен мъж.

 

ЕМИЛИЯ

Красавец!

 

ДЕЗДЕМОНА

И забавен събеседник.

 

ЕМИЛИЯ

Зная във Венеция една дама, която би пропътувала боса до Палестина за едно докосване на брадичката му!

 

ДЕЗДЕМОНА (пее)

        „Девойка печална под ива седи

        Венче увий ми, иво, иво —

        с глава на колене, с ръка на гърди.

        И с мен плачи ми, иво, иво,

                че той красиво

                кле ми се, иво,

                но бе лъжливо,

                лъжливо, иво!

        По камъка хладен сълзи й текат

        Венче увий ми, иво, иво —

        и жална й песен струите влекат…“

Подава дреха.

Сложи и таз при другите!

Пее.

        „— И с мен плачи ми, иво, иво…“

Побързай, моля те! Сега ще дойде.

Пее.

        „Недейте го съди! Прощавам му аз!“…

Не, туй бе после… Чувай! Някой чука!

 

ЕМИЛИЯ

Това е вятърът…

 

ДЕЗДЕМОНА (пее)

        „— Измамник!“ — му рекох, но каза ми той:

        Венче увий ми, иво, иво —

Жените безчет са, мъжете — безброй

Тъй! Лека нощ! Очите ми смъдят —

на плач ще е.

 

ЕМИЛИЯ

                Ами!

 

ДЕЗДЕМОНА

                        Така разправят.

О, тез мъже! Емилия, кажи ми,

ти мислиш ли наистина, че има

жени да мамят своите съпрузи

така безсъвестно?

 

ЕМИЛИЯ

                Че как да няма!

 

ДЕЗДЕМОНА

Ти би ли го направила, да кажем,

че ти предложат този свят в замяна?

 

ЕМИЛИЯ

А вий не бихте ли?

 

ДЕЗДЕМОНА

                Не бих, кълна се

пред божията светлина!

 

ЕМИЛИЯ

                        И аз

не бих пред светлината. Но не знам

дали на тъмничко…

 

ДЕЗДЕМОНА

                Ще го направиш,

ако дадат ти този свят?

 

ЕМИЛИЯ

                Госпожо,

светът е нещо едро, не е брошка,

а пък грехът е нищо: грешка-прошка!

 

ДЕЗДЕМОНА

Така говориш, но не ще го сториш!

 

ЕМИЛИЯ

Ще го сторя и ще се престоря, че не е било. Казвам ви: за някое пръстенче няма да го направя; и за метър батиста — няма; нито за фусти, блузки и шапчици. Но за целия свят… Защо да не сложа на съпруга си едни малки рогца, ако ще ги скрия веднага под голямата корона на света? За такава печалби отивам в чистилището!

 

ДЕЗДЕМОНА

Проклета нека бъда, ако сторя

подобен срам за целия тоз свят!

 

ЕМИЛИЯ

Защо? Срамът е срам пред света, а щом получите света срещу труда си, срамът ви ще бъде срам пред вашия си свят и вие можете да си го заличите, ако искате.

 

ДЕЗДЕМОНА

Не вярвам, че жени такива има!

 

ЕМИЛИЯ

Аз знам дузина, а към тях сложете

и всички тез, които би побрал

светът, за който те са съгрешили.

Но мисля, че вината е в мъжете,

ако жените бъркат. Те защо,

забравили дълга семеен, пръскат,

което нам се пада, в чужди скути?

Защо от ревност постоянно стягат

юздите ни? И бият ни нерядко

и ни орязват къщните разходи,

ей тъй, напук! Та да не би жените

да сме без злъчки? Може да сме нежни,

но кипнем ли, ний знаем да мъстим.

Та нека благоверните ни помнят,

че и съпругите им имат чувства,

око, небце за сладко и горчиво!

Какво ги кара да търчат по други?

Желание да се позабавляват?

Възможно. Или страст? И страст навярно.

А може би и слаба воля? Да.

А ние според тези господа

без страст ли сме? Не щеме ли забава?

Или у нас е волята по-здрава,

отколкото у тях? Тогаз да знаят,

че те започват, но у нас е краят

и ако тук-таме рога получат,

то те самите на това ни учат!

 

ДЕЗДЕМОНА

Върви, върви! По бих желала аз

да ражда злото в тях добро у нас!

 

Излизат.