Уилям Шекспир
Отело ^[0] (5)

Първа сцена

 

МОНТАНО

Не се ли вижда нещо там отгоре?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Не, нищо. Само пенести вълни

и ни едно платно на хоризонта.

 

МОНТАНО

Ужасно време! Аз не помня вихър

така да е разтърсвал крепостта.

Ако е тъй бушувал и в морето,

не е възможно дъбово ребро

да е изтраяло във свойте сглобки

при сблъсъка със водните грамади,

който той е вдигал! И какви ли

ще бъдат вестите след тази буря?

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Че пръснала е турската ескадра.

Там долу на брега, залят във пяна,

ревящите талази стигат сякаш

до облаците. Бесният потоп,

разтърсил зверска грива, с рев залива

и Мечката, пламтяща на небето,

и двете светила, които пазят

Полярната звезда^[8]! За пръв път виждам

стихиите така освирепели!

 

МОНТАНО

Ако не са намерили приют

във някой залив, турците са всички

на дъното! Това не се издържа!

 

ТРЕТИ БЛАГОРОДНИК

Чудесни вести, драги господа!

Войната свърши! Бурята така е

очукала османците, че те

са се отказали от своя план.

Венециански кораб е видял

крушението на голяма част

от флота им!

 

МОНТАНО

        Дали е вярно?

 

ТРЕТИ БЛАГОРОДНИК

                        Да!

„Веронец“ — тъй се казва този кораб —

е вече в пристана. От него слезе

Микеле Касио, пръв лейтенант

на генерал Отело, който плавал

след него с пълномощие над Кипър.

 

МОНТАНО

Прекрасен избор. От сърце се радвам.

 

ТРЕТИ БЛАГОРОДНИК

Но Касио, макар да е щастлив

от турския провал, изглежда мрачен,

защото същата ужасна буря

е разделила мавъра от него

и той загрижен е за участта му!

 

МОНТАНО

Небето да го пази! Аз съм служил

при него и го знам: отличен воин!

Но да вървим на кея. Там ще срещнем

пристигналите и със тях ще дирим

платното на безстрашния Отело,

додето морско и въздушно синьо

се слеят във очите ни!

 

ТРЕТИ БЛАГОРОДНИК

                По-бързо,

защото всеки миг ни готви ново

пристигане!

 

КАСИО

Благодаря ви, жители достойни

на този войнствен остров, за това, че

тъй чествувате мавъра! Дано

небето всемогъщо го закриля

срещу стихиите, защото аз

изгубих го от поглед в грозен миг!

 

МОНТАНО

Надежден ли е корабът му?

 

КАСИО

                        Да,

скован е той добре и управляван

от опитен кормчия; затова

и вярата ми, без да смее още

да става от леглото, бързо крепне.

Какъв е този шум?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

                Градът е пуст,

народът се е струпал в троен ред

на вълнолома и крещи: „Платно!“

 

КАСИО

Надеждата ми иска да повярва,

че е Отело!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

        Салютира — значи,

приятелски!

 

КАСИО

        Бъдете тъй добър

да проверите кой ще дойде с него!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Отивам!

 

МОНТАНО

        Я, кажете, лейтенанте,

ожени ли се генералът?

 

КАСИО

                        Да,

и истински удачно: взе девица,

която надминава всяка слава

и превъзхожда тънката игра

на възхваляващите я пера —

дотолкоз тя самата възхвалява

Създателя!…

        Е, кой е?

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                Адютантът

на генерала ни. На име Яго.

 

КАСИО

Добре и бързо плавал е, защото

вълните, бурята и ветровете

и с тях ведно зъбатите скали

и пясъчните наноси, които,

стаени под водата, подло дебнат

неподозиращия нищо кил,

да, всички те, добили сякаш чувство

за красотата, злобния си нрав

забравили са и са дали път

на Дездемона!

 

МОНТАНО

                А коя е тя?

 

КАСИО

Онази, за която преди малко

говорих ви — началничката нежна

на нашето началство. Поверена

на храбрия ни Яго, тя пристига,

преварила със цели седем дни

очакването ни. Могъщи Зевсе,

издуй със дъх платната на Отело,

та корабът му смел да украси

това пристанище и той да грабне

във тръпнещи прегръдки Дездемона

и вдъхне смелост в нашите бойци!…

Но вижте, вижте!

Богатството си корабът е пръснал

на сушата ви! Жители на Кипър,

на колене!… Добре дошла, синьора!

Небето милостиво да ви ръси

отвсякъде със свойта благодат!

 

ДЕЗДЕМОНА

Благодаря ви, Касио. Кажете:

какво сте чул за моя господар?

 

КАСИО

Не е пристигнал още, но безспорно

ще бъде скоро тука, здрав и читав.

 

ДЕЗДЕМОНА

О, страх ме е! Защо се разделихме!

 

КАСИО

Раздорът на небето и морето

разкъса връзките ви…

Викове извън сцената: „Платно! Платно!“

                Чуйте, викат!

Видели са платно на хоризонта!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Приветства крепостта! Навярно свой!

 

КАСИО

Вървете и узнайте кой е в него!

Здравейте, адютант!

                Привет, синьора.

Не се дразнете, благородни Яго,

от волния ми поздрав — той е признак

на възпитание и на галантност.

 

ЯГО

Ако към вас със устните е щедра,

тъй както е към мене със език,

ще ви се втръсне!

 

ДЕЗДЕМОНА

                Как? Тя все мълчи!

 

ЯГО

Кой, тя ли? Тя ме хока без почивка!

Дори когато спя. Пред вас навярно

тя крие си езика във сърцето

и мислено злослови!

 

ЕМИЛИЯ

                Празни думи!

 

ЯГО

Познаваме се! Всичките сте същи:

навънка неми — кречетала вкъщи;

за друг щом става реч — светици живи,

когато вас одумват — котки диви,

в сърце лукави, на лице притворни,

лениви денем — нощем неуморни!

 

ДЕЗДЕМОНА

Фу, клевети!

 

ЯГО

        Да мина към исляма,

ако съм казал капчица измама!

Съпругата дори и най-добра

за труд си ляга, става за игра!

 

ЕМИЛИЯ

Той мен ще възхвали!

 

ЯГО

                Виж, тук си права!

 

ДЕЗДЕМОНА

А мене как би възхвалил тогава?

 

ЯГО

Не питайте, синьора милостива,

на мене дайте ми да критикувам.

 

ДЕЗДЕМОНА

Все пак опитай се!… Дали отиде

на пристана човек?

 

ЯГО

                Да, да, отиде!

 

ДЕЗДЕМОНА (настрани)

Не ми е весело, но се старая

да скрия под веселие страха си…

Готова ли е твоята възхвала?

 

ЯГО

Почти готова, но излиза мъчно

от тиквата ми, както клей залепва

за шаячен ръкав. Ще ми изтръгне

и нишките на мозъка, ей Богу!

Но музата ми ражда и след малко

ще се освободи. Готово! Чуйте:

„Щом умна и красива е жената,

тя умно си използва красотата!“

 

ДЕЗДЕМОНА

Хитрец си ти! А грозната умница?

 

ЯГО

„Умницата, дори да е плашило,

ще оплете красавец за венчило!“

 

ДЕЗДЕМОНА

От трън на глог!

 

ЕМИЛИЯ

А щом е хубава, но глуповата?

 

ЯГО

„Добре е и глупачката красива:

сглупи и хоп, с наследник се сдобива!“

 

ДЕЗДЕМОНА

С такива изтъркани стихчета се разсмиват глупците в кръчмите. Каква бездарна възхвала си приготвил за онази, която е и грозна, и глупава?

 

ЯГО

„Глупачката, когато е и грозна,

във същност е най-малко вредоносна!“

 

ДЕЗДЕМОНА

О, какво невежество! Та ти отреждаш най-добра похвала на най-лошата жена! С какви думи ще възхвалиш тогава съвършената, тази, която кара самото злословие да гарантира за нейните качества?

 

ЯГО

„Една жена, която си я бива,

ала от туй не става горделива;

езиче има, но не ти догарча;

не е без зестра, но си знае харча;

и не троши чинии във гнева си,

макар да има повод да се въси;

която чувства, че «рече ли, може»,

но не наднича към съседско ложе,

защото във душицата си знае,

че — сом ли, паламуд ли — все това е;

жена такава — казвам — просто свята,

във случай, че я има по земята,

ще е достойна да…“

 

ДЕЗДЕМОНА

                Какво да прави?

 

ЯГО

„… да готви и врескалчета да бави!“

 

ДЕЗДЕМОНА

О, какъв бездарен и куц завършек! Не го слушай, Емилия, макар да ти е мъж! Какво ще кажете, Касио? Чували ли сте по-разпуснат и безсрамен събеседник?

 

КАСИО

Той сече и с езика, синьора. Ценете в него по-скоро воина, отколкото учения!

 

ЯГО (настрани)

Хваща я за ръката! Ха тъй, пошушни й на ушенцето! В каква малка паяжина ще хванем такава голяма муха като този Касио! Ха така! Усмихни й се! Още веднъж! Аз в тези твои галантности ще те омотая… Напълно вярно, нали? Точно така!… Ако тези превземки ще ти костват лейтенантския пост, по-добре би било да не си цункаш тъй често връхчетата на пръстите. И какво удоволствие ни прави да минаваме за изискани! Много добре! Чудесна целувчица! Безупречно поклонче! И пак пръстчетата на устните! Да бяха цеви от клизма тези пръсти!…

Мавърът! Познавам му сигнала!

 

КАСИО

Да, той е!

 

ДЕЗДЕМОНА

        Да отидем да го срещнем!

 

КАСИО

Той иде сам!

 

ОТЕЛО

        О, мой прекрасен воин!

 

ДЕЗДЕМОНА

О, мой Отело!

 

ОТЕЛО

Еднакво съм учуден и зарадван

от туй, че виждам те, о, слънце мое!

Ако след всяка буря във морето

такъв покой настъпва, нека духат

тъй силно вихрите, че да събудят

самата смърт, и корабът ми нека

изкачва по-високи от Олимпа

пенливи планини и след това

отново да пропада в мрачни бездни

до ада чак! О, смърт, ако си близка,

сега е точно време да ме грабнеш!

Душата ми е стигнала такова

върховно щастие, че аз боя се:

друг миг тъй пълен тъмната съдба

не ще ми подари!

 

ДЕЗДЕМОНА

                О, не, съдбата

ще стори любовта и радостта ни

да раснат с дните ни!

 

ОТЕЛО

                Дочул те Бог!…

Не, нямам думи за това блаженство!…

Задъхвам се… от прекомерна радост!…

Да бъдат помежду ни туй… и туй…

най-злите разногласия!

 

ЯГО (настрани)

                        Да, вие

сега сте като две съзвучни струни,

но аз ключовете ви ще поврътна,

кълна се в честността си!

 

ОТЕЛО

                Е, да влезем!

Приятели, чудесни новини:

войната — незапочнала — завърши

със гибелта на вражеския флот!…

А как живеят старите познати?…

Със радост ще те срещне Кипър, мила —

аз бях обичан тук… О, ангел мой,

от щастие започвам да говоря

нескромни глупости!… Бъди добър,

мой драги Яго, и се погрижи

да разтоварят моите сандъци!

Докарай в крепостта и капитана —

моряк е той добър и заслужава

голяма почит… Хайде, Дездемона!

С „добре дошла“ те поздравява Кипър!

 

ЯГО (към едного от свитата)

Върви бързо на пристана и ме чакай там!

Ела насам! Ако имаш малко доблест — а чувал съм, че и най-нищожните мъже, щом се влюбели, проявявали благородство, дотогава чуждо на природата им, — та казвам, ако си мъж с доблест, слушай! Лейтенантът тази нощ е дежурен в караулното… Но преди това трябваше да ти кажа, че Дездемона е влюбена в него.

 

РОДРИГО

В него? Ами! Не може да бъде!

 

ЯГО (слага пръст на устни)

Сложи си пръста така и внимавай какво ще ти кажа! Спомни си, че тя хлътна по мавъра изведнъж, и то замаяна от хвалбите и измислиците му! Е, може ли да го обича вечно за празни брътвежи? Един тънък ум като твоя не би го допуснал, нали? Очите й имат нужда от храна. А що за удоволствие е да гледаш по цял ден дявола! Когато кръвта се умори от любовни забави, трябва й нещо свежичко, пресничко, за да я разпали отново, да й събуди отново глада след преситата: външна привлекателност, близост на възрастта, изящност в обноските! А това са все неща, които липсват на мавъра. И поради гореказаната липса нейното повърхностно чувство ще се усети измамено, ще почне да й се гади от мавъра, всичко мавърско ще й стане противно. И тогава човешката природа сама ще й даде ум и ще й подшушне: „Помисли за нов избор!“ А щом всичко това е тъй — а че е тъй, е очевидно и безспорно за всекиго, — то кажи ми, синьоре, кой друг има в тази игра по-добри карти от Касио? От този опасен женкар, който си облича дрехата на учтивостта и доброто възпитание само за да плаща по-лесно данъка на скритите си и не дотам чисти склонности? Кой друг? Никой! Никой друг! Това е един невиждан мошеник, първокласен хитрец, който само дебне удобен случай за оная работа, а когато истинският случай не се явява, сам си сече и пуска в обращение фалшиви случаи, колкото му трябват! Един жив дявол, казвам ти! И който освен това е красив, млад и има всички качества, за да кара да лапат по него младите и зелени девички! Един опасен, стопроцентов негодник, казвам ти, и нашата хубавица си го е харесала вече!

 

РОДРИГО

Не мога да го повярвам. Тя е тъй ангелски чиста!

 

ЯГО

Ангелски краставици! Виното, което пие, да не би да не е от грозде? Ако беше толкова чиста, нямаше да се лепне за мавъра! Трици — чистота! Не я ли видя как му галеше ръката? Не я ли забеляза, а?

 

РОДРИГО

Забелязах я, но то беше само любезно ръкуване.

 

ЯГО

Мърсуване, искаш да кажеш! Кълна се, това беше предговор към романа на страстите и сластите! Хе! Устните им бяха така наблизо, че диханията им се прегръщаха. Мръсни помисли, Родриго! Когато тези взаимности са започнали авангардните си схватки, скоро ще се състои генералното сражение, плътският завършек… Млък, следвай съвета ми! За какво съм те довел от Венеция? Тази нощ оставаш караул. За наряда аз ще се погрижа. Касио не те познава, а пък аз ще бъда наблизо. Намери начин да го ядосаш, като говориш високо или се надсмиваш на дисциплината му, или с нещо друго, което моментът ти подскаже!

 

РОДРИГО

Добре!

 

ЯГО

Той е от сприхавите и бързо кипва. Не е изключено да вдигне жезъла си срещу теб. Ти го предизвикай да те удари, пък аз ще използвам това, за да насъскам кипърците към бунт, и то такъв, че за да се успокоят страстите, ще се наложи Касио да бъде свален. Така ще скъсим пътя към осъществяването на твоите желания, защото аз ще добия власт да го улеснявам! По този начин ще отстраним главната пречка, която иначе би ни отнела всяка надежда за успех.

 

РОДРИГО

Ще го направя, ако ми създадеш възможност!

 

ЯГО

Разчитай на мене! Чакай ме след малко в крепостта. Трябва да разтоваря вещите му. Довиждане!

 

РОДРИГО

Адио!

 

ЯГО

Че Касио я люби, убеден съм;

възможно е и тя да го обича;

а колкото до мавъра — макар че

не мога да го гледам, — той по нрав е

великодушен, честен, благороден

и мисля, че би бил направо рядък

съпруг на Дездемона. Но на нея

и аз самият хвърлил съм око,

и то подтикван не от чиста сласт —

макар че други път по тази част

съм имал греховце, — но и от жажда

да отмъстя на тоз чевръст арапин,

когото подозирам, че е рипал

на моето седло. Таз тайна мисъл

като отрова ме яде отвътре

и знам, не ще намеря миг покой,

дорде не станем равни двама с него,

рога срещу рога, или поне

не го надъхам с ревност, за която

да няма лек във разума. Затуй,

ако това нищожество, което

домъкнах от Венеция, не клекне

в гонитбата, ще пипна за крака

Микеле Касио, ще го наклепам,

тъй както знам си, по оная част

(защото и за Касио си мисля,

че е нахлупвал нощната ми шапка)

и мавърът ще ми благодари

и щедро ще ме награди дори,

задето тъй добре съм го направил

най-първото магаре на света

и, вмъкнал се под черната му кожа,

съм го накарал да реве и рита!

Това е! Тук-таме е още смътно,

но истинска интрига е оная,

която се избистря най-накрая!