Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Великите трагедии (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Othello, The Moor of Venice, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 3

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Трета сцена

Зала на Съвета.

Около маса, осветена от свещи, са насядали Дожът, сенатори, чиновници и военни, обслужвани от служители.

 

ДОЖЪТ

Противоречията в тези вести

пораждат недоверие към тях.

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

Да, броят на галерите не схожда.

Във моето писмо са сто и седем.

 

ДОЖЪТ

А в мойто — сто и трийсет.

 

ВТОРИ СЕНАТОР

                В мойто — двеста.

Но въпреки тез разлики във броя —

естествени, когато се докладва

със приблизителност — говори всичко

за турски флот със курс към остров Кипър.

 

ДОЖЪТ

Това изглежда сигурно, уви,

и несъвпадането на числата

не само че не ме успокоява,

но повече ме кара да се плаша

от главното.

 

МОРЯК (отвън)

        Охо! Ехей! Охо!

 

Влиза Моряк.

 

ЧИНОВНИК

Вестител от галерите!

 

ДОЖЪТ

                Разказвай!

Какви са новините?

 

МОРЯКЪТ

Ескадрата на турците взе курс

към Родос. Синьор Анджело ме прати

да известя Сената за това.

 

ДОЖЪТ

Какво ще кажете за тоз обрат?

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

От всяка гледна точка той изглежда

необясним. Аз мисля, че е само

маневра за заблуда. Щом си спомним

огромното значение на Кипър

за турците и си дадем отчет,

че той не само е далеч по-важен

за тях от Родос, но и би могъл

сравнително без мъка да се вземе,

защото е природно по-достъпен

и няма крепостите, със които

се отбранява Родос, щом си спомним —

повтарям — това всичко, ще заключим,

че турчинът не може да е толкоз

неопитен, та да остави туй,

което му е първо, за последно

и да пропусне питомната плячка,

за да преследва дивата опасност.

 

ДОЖЪТ

Да, явно той не се стреми към Родос.

 

ЧИНОВНИК

Нов пратеник!

 

Влиза Пратеник.

 

ПРАТЕНИКЪТ

        Почтени господа,

османската ескадра, взела курс

към остров Родос, се съедини

със друг, запасен флот.

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

                Така си мислех!

А колко единици има в него?

 

ПРАТЕНИКЪТ

Към тридесет. Ескадрата описа

широк завой и се отправи с явна

посока: Кипър. Вашият покорен

слуга, синьор Монтано, ви приветства

и моли за доверие.

 

ДОЖЪТ

                Така.

Сега е всичко ясно. Значи, Кипър.

А Марко Лучио не е в града ни.

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

Да, той е във Флоренция за жалост.

 

ДОЖЪТ

Пишете му веднага!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

                Ето, идат

Брабанцио и доблестният мавър!

 

Влизат Брабанцио, Отело, Яго и Родриго, придружени от военни.

 

ДОЖЪТ

Безтрепетни Отело, стана нужда

да ви изпратим незабавно в бой

срещу всеобщия ни враг — султана.

Към Брабанцио.

Не ви видях, синьор. Добре дошли!

Съвет и помощ чакаме от вас!

 

БРАБАНЦИО

А аз — от вас. Простете, ваша светлост,

не санът ми и не вестта, която

обсъждате, ме вдигна от легло.

Обществените грижи са безсилни

да ме обхванат, тъй като във мене

като потоп бушува лична болка,

която всичко дави и поглъща,

оставайки си все една и съща!

 

ДОЖЪТ

Какво ви има?

 

БРАБАНЦИО

        Дъщеря ми! О!

О! Дъщеря ми!

 

ВСИЧКИ

        Мъртва?

 

БРАБАНЦИО

                Да, за мен.

Откраднаха ми я! От моя дом!

Оплетоха ми я и развратиха

чрез билки и треви, с които разни

измамници търгуват! Да, защото

не може същество с очи и разум

в такава степен да се заблуди

без чародейства!

 

ДОЖЪТ

                Който и да бъде

злосторникът, лишил със долни средства

нещастната ви дъщеря от разум

и вас — от нея, той ще отговаря

пред кървавата книга на закона

и вий самият ще му изберете

най-черните й букви, та дори

да бъде той и роден син на дожа!

 

БРАБАНЦИО

Благодаря ви, ваша светлост! Ей го!

Злосторникът стои пред вас. Той точно!

Тоз мавър, който — виждам — призован е

по важно дело тука!

 

ВСИЧКИ

                Как? Какво?

 

ДОЖЪТ (към Отело)

Какво ще отговорите на туй?

 

БРАБАНЦИО

Ще потвърди! Какво могъл би друго?

 

ОТЕЛО

Всевластни, уважаеми синьори,

сенатори и господари мои,

че взел съм дъщерята на тоз ваш

почтен събрат — е вярно. И е вярно,

че се венчах за нея. Но в това

се заключава целият обхват

на моята простъпка. Друго няма.

В речта си аз съм грапав, нямам опит

във мирновременното сладкодумство,

защото, откогато тез ръце

натрупаха седемгодишна сила

до днес — като изключим деветте

последни месеца, — аз помня само

труда нелек на бранните полета

и малко знам от този свят, извън

което е за битки и за схватки,

така че мойто дело ще спечели

не много от защитното ми слово.

Но, с ваше разрешение, ще кажа

по простому, без всякакви украси,

за своята любов и за това —

защото в туй съм обвинен, — с какви

магии, заклинания, упойки

спечелих неговата дъщеря…

 

БРАБАНЦИО

Една девойка тиха и смирена,

която руменееше от свян

на всяка стъпка! Срещу свойта младост,

характер, възпитание, народност

да пламне тя към нещо, от което

не е могла да не изпитва ужас?

Не, само хилав и несъвършен

човешки ум могъл би да допусне,

че може съвършенството да тръгне

така срещу природния закон!

Лукави дяволщини тук са нужни

и аз твърдя, че с пъклени отвари,

с магьосани напитки той е действал

върху детето ми!

 

ДОЖЪТ

                И всетаки

твърдението нищо не доказва,

щом няма улики да го подкрепят,

по-сигурни от общите догадки,

които чухме досега от вас.

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

Е, казвайте, Отело! Със какво

пленихте дъщеря му? С низки средства

или с беседа между две души,

тъй както редно е?

 

ОТЕЛО

                Покорно моля,

пратете в „При стрелата“ да извикат

съпругата ми тука — тя сама

за мене да разкаже пред баща си.

Ако от думите й вий решите,

че съм виновен, нека бъда снет,

разжалван и осъден да умра

в позор и срам!

 

ДОЖЪТ

        Да дойде Дездемона!

 

ОТЕЛО

Ти, адютанте, знаеш де е тя.

Води ги!

Яго излиза, следван от неколцина служители.

        А додето тя пристигне,

тъй честно, както Богу изповядвам

греховните дела на свойта кръв,

пред строгия ви слух ще обясня

как нейната любов спечелих аз,

а тя пък — мойта.

 

ДОЖЪТ

                Слушаме, Отело.

 

ОТЕЛО

Баща й ме обичаше и често

ме канеше във къщи си и все

ме питаше за моя жизнен път —

година по година — и за всички

сражения, превратности, обсади,

които преживял бях. Аз прелиствах

живота си от свойте детски дни

до този час, във който той ме беше

помолил да разказвам. И разказвах

за гибелни беди и патила,

за страшни случки по море и суша,

за боеве на косъм от смъртта,

за как веднъж заловен бях във плен,

продаден в робство и след туй спасен

и за премеждията ми назад

през пущинаци, пещери огромни,

бездънни проломи и планини,

докосващи с главите си небето;

за всичко туй разказвах аз, и още

за людоедите антропофаги[5],

които се изяждат помежду си,

и за човеците с глави, които

растат им под плещите. Всичко туй

обичаше да слуша Дездемона

и щом във друга стая къщни грижи

зовяха я, тя свършваше ги бърже

и връщаше се, жадно да дослуша

словата ми. Като видях това,

намерих сгода, смогнах да получа

молба от нея пак да й разкажа

скиталчествата си от край до край —

била ги слушала на части само,

а щяло й се да узнае всичко

последователно. И аз приех

и неведнъж при разказа за някой

нещастен час от младостта ми смогвах

да й изтръгна сълзи от очите;

а щом завърших, тя ме надари

със хиляди въздишки и закле се,

че туй било тъй странно, ах, как странно,

и колко тъжно, Боже, толкоз тъжно,

че би желала да не го е чула

и че желала би да бъде мъж,

за да е горда със подобна участ,

и тъй благодарейки ми, прибави,

че ако някой мой познат би искал

да я плени, то аз ще трябва само

да го науча как да й разказва

живота ми! Тогаз й заговорих.

И тъй обикнахме се ние двама,

тя — мен за туй, че мъки срещал бях;

аз — нея, че пожали ме за тях.

Това са мойте билки и вълшебства.

Но ето я и нея. Тя да каже!

 

Влизат Дездемона, Яго и служители.

 

ДОЖЪТ

Добри Брабанцио, подобен разказ

би запленил и мойто чедо. Вижте

бедата от добрата й страна!

Човек със счупен меч е по-добре,

отколкото без никакъв.

 

БРАБАНЦИО

                Аз моля

да чуете и нея. Ако тя е

участвала в играта, гръм да падне

отгоре ми, подиря ли вина

от мавъра!… Ела насам, любезна!

Кажи, как чувстваш, на кого от туй

достопочтено общество най-много

дължиш покорство?

 

ДЕЗДЕМОНА

                Благородни татко,

дълга си чувствам странно раздвоен.

Живот и възпитание от вас

получила съм и за тях дължа ви

покорството, което ми подсказват

и възпитанието, и животът.

Над моя дълг вий властвате, понеже

сте мой баща. Но тук е моят мъж

и почитта, която мойта майка

ви е показала, когато вас

поставила е пред баща си, аз

дължа като съпруга към съпруг

на мавъра, пред вас застанал тук!

 

БРАБАНЦИО

Да те закриля Господ!… Ваша светлост,

да минем към държавните дела!

Да бях приел подхвърлениче, щеше

да бъде по-добре… Ела тук, мавре!

От все сърце ти давам туй, което,

ако не ти принадлежеше вече,

до смърт от все сърце ти бих отказвал.

А покрай тебе, бисер мой, се радвам,

че нямам други дъщери, защото

след твойто бягство щях да ги държа

в железни клетки!… Свърших, ваша светлост.

 

ДОЖЪТ

Две-три пословици ще ви припомня —

дано за тези двама бъдат стълба

към вашето изстинало сърце:

„Преди бедата мъчи се човека —

когато тя се струпа, по е лека“…

„Щом старото нещастие те трови,

нещастия ти сякаш имаш нови“…

„За този, който да понася знае,

най-тежкото страдание шега е“…

„Грабителите пред смеха са слаби,

без смисъл който плаче, сам се граби.“

 

БРАБАНЦИО

Тогава дайте Кипър на исляма —

една усмивчица и — нищо няма!

Човек, когато му върви в живота,

пословиците слуша със охота,

но щом в беда е, иде му до гуша

отгоре и пословици да слуша.

За вас те захар са, за мене — жлъчка,

ала, и тъй и тъй, са празна глъчка —

между медиците не е прието

със ушни капки да церят сърцето!

Ваша светлост, смирено ви моля да минем към държавните въпроси!

 

ДОЖЪТ

Турчинът с огромни сили се насочва към Кипър. Вие, Отело, по-добре от всеки друг познавате укрепленията на острова и макар да имаме там управител с всепризнати способности, общественото мнение, което стои над всички нас, гласува вам като на по-сигурен защитник своето доверие. Налага се, значи, да помрачите блясъка на прясното си щастие с това бурно и сурово дело.

 

ОТЕЛО

Почтени господа, деспотът Навик

превърнал е за мене не от вчера

желязната постеля на войната

във пухено легло; сред изпитните

намирам аз природната си бодрост

и съм готов да възглавя веднага

войната срещу турския ни враг.

С поклон пред вашата върховна власт

ще моля само туй: да наредите

на моята съпруга да не липсват

удобства, жилище, прислуга, средства,

достойни за високия й род.

 

ДОЖЪТ

Тя може да живее при баща си.

 

БРАБАНЦИО

Не бих желал.

 

ОТЕЛО

                И аз не бих го искал.

 

ДЕЗДЕМОНА

И аз не ща да дразня своя татко

с присъствието си. О, ваша светлост,

склонете слух към скромната ми просба

и нека мойта искреност намери

защита в отговора ви!

 

ДОЖЪТ

                Добре!

Да чуем: какво искаш, Дездемона?

 

ДЕЗДЕМОНА

Че любя мавъра и че желая

да бъда негова — за туй тръби

предръзкият ми бунт срещу съдбата;

той покори сърцето ми изцяло

и то се сля със неговата същност.

Лицето на Отело аз видях

в душата му и цялата се слях

със неговата бойна чест и доблест;

и затова, почтени господа,

ако замине той на кървав бой,

пък аз остана тук — мушица мирна —

да го очаквам, всичко, със което

ме е привързал, ще ми е отнето

и тежка ще ми бъде самотата

без моя мъж. Пуснете ме със него!

 

ОТЕЛО

Склонете към молбата й, синьори!

Кълна се в небесата, че го искам

не своето небце за да услаждам

и не от похот — страстите младежки

утихнали са в мен, — а за да бъда

към нежния й дух великодушен.

Недейте се страхува, че дълга си

могъл бих да забравя, затова, че

ще бъде моята жена със мене.

Ако прищевките на Купидон[6]

замрежат със мъглица сладострастна

ума и сетивата ми и с туй

на делото ми нанесат вреда,

готвачките за делва да използват

блестящия ми шлем и неизбройни

една от друга по-ужасни гаври

да атакуват бойната ми чест!

 

ДОЖЪТ

Дали да тръгне с вас, или остане,

вий двамата решавайте! Но Кипър

крещи за спешност, на която ние

сме длъжни да отвърнем с бързина!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

Ще трябва тази нощ да сте на път!

 

ОТЕЛО

Ще го направя от сърце, синьори!

 

ДОЖЪТ

Ний утре в девет пак ще се сберем.

Отело, оставете ни един

доверен офицер, за да ви пратим

по него пълномощното и всички

полагащи се знаци на властта.

 

ОТЕЛО

Ще ви оставя своя адютант,

човек напълно честен, ваша светлост.

Жена ми той ще придружи и вие

по него ще ми пратите, каквото

намерите за нужно.

 

ДОЖЪТ

                Тъй да бъде!

На всички лека нощ!

Към Брабанцио.

                А вам утеха:

щом „светла доблест“ казва се навред,

съвсем е светъл черният ви зет!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

На добър път! Желаем ви успех!

Бъдете мил с жена си, храбри мавре!

 

БРАБАНЦИО

Но стегнато, арапино, я дръж:

баща излъга — ще излъже мъж!

 

Дожът, сенаторите и чиновниците излизат.

 

ОТЕЛО

Живота си готов съм да заложа

за верността й! Чуй ме, честни Яго,

на тебе поверявам Дездемона.

Жена си помоли да я наглежда

и с тях при първата добра възможност

вдигни платна към Кипър!… Дездемона,

да тръгваме! За ласки и поръчки

оставен ни е, мила, само час.

Не знае милост времето към нас!

 

Излиза заедно с Дездемона.

 

РОДРИГО

Ей, Яго!

 

ЯГО

        Казвай, душо благородна!

 

РОДРИГО

Как мислиш, какво ще направя сега?

 

ЯГО

Ще легнеш и ще му откъртиш един сън.

 

РОДРИГО

Ще се удавя, и то веднага!

 

ЯГО

Само да си посмял! Няма да ти проговоря след това. И защо, глупава главо?

 

РОДРИГО

Защото е глупаво да живееш, когато животът ти е мъчение! Щом смъртта ни е лекар, може да ни предпише само да умрем!

 

ЯГО

Пфу! Гадост! Кажи-речи, три десетилетия наблюдавам този свят, но откак умея да правя разлика между облага и тояга, до днес, не съм срещнал ни един човек да обича себе си както трябва. Преди да изрека, че ще се давя заради някаква кудкудячка, трябва да се откажа от човещината си и да се пиша песоглавец[7].

 

РОДРИГО

А какво да правя? Срам ме е, че съм тъй хлътнал по нея, но нямам достатъчно добродетели, за да се боря.

 

ЯГО

Добродетели — краставици! От нас зависи да бъдем такива или онакива. Тялото на човека е градина и градинар в нея е нашата воля. Така че дали ще оставим да избуи копривата, или ще засеем марули; дали ще отглеждаме зелки, или ще плевим мащерка; дали ще сеем само един вид зеленчук, или от всеки вид по малко; ще се запуснем ли от мързел, или ще се обработим с усърдие — всичко зависи от нашата воля. Ако везните на живота ни нямаха блюдо на разума, което да уравновесява блюдото на чувствеността, то кръвта и низките страсти щяха да ни довеждат до най-ужасни последствия. Но ние затуй имаме разсъдък, за да охлажда нашите бесуващи страсти, плътския сърбеж, необузданите ни нагони. А това, което ти наричаш „любов“, е просто един ластар, един израстък от тях.

 

РОДРИГО

Не е така!

 

ЯГО

То е само плод на бясна кръв и слаба воля. Хайде, бъди мъж! Щял да ми се дави! Дави мачки и слепи кутрета! Казах ти, че съм ти приятел и твърдя, че съм привързан към тебе с корабни въжета. А никога досега не ми се е удавал такъв случай да ти бъда полезен. Натъпчи си кесията и потегляй и ти на война! Промени образа си с фалшива брада. Натъпчи кесията си, казвам ти! Любовта на Дездемона към мавъра няма да трае дълго. Натъпчи си кесията! Пък и неговата любов — също. Те бързо пламнаха и ще видиш как също тъй бързо ще угаснат. Само натъпчи кесията си! Тия маври са непостоянни — напълни я с парички! Храната, която днес му е сладка като фурми, утре ще му загорчи като пелин. А на нея ще й се доиска нещо по-младичко. Щом му се насити, ще види, че е сбъркала в избора си и ще й дотрябва промяна. Затова си натъпчи кесията! Като толкоз ти се ще да дадеш душата си дяволу, направи го по начин по-приятен от давенето. Сгреби парите си отвсякъде! Ако две свети души и една брачна клетва между див чергарин и префинена венецианка не се окажат непосилно здрави за Яговия ум и за всички сили на преизподнята, ти ще й се насладиш! Затова натъпчи кесията си! Никакво давене! Избий си го от главата! По-добре да те обесят, защото си я имал, отколкото да се удавиш, задето си я нямал!

 

РОДРИГО

А ако те послушам, ще бъдеш ли верен на надеждите ми?

 

ЯГО

Разчитай на мене! Върви, понасъбери пари! Казвал съм ти сто пъти и пак ти го повтарям: мразя мавъра. Тази моя омраза е пуснала корен в сърцето ми. Твоята е също от сърдечен характер. Да се съюзим в жаждата си за разплата срещу него! Ако ти успееш да му посадиш рога, ще доставиш на себе си наслада, а на мен — радост. В утробата на времето растат събития, които тепърва ще видят бял свят! Ходом марш! Събери парите си отвсякъде! Утре ще говорим по-надълго. Пътувай!

 

РОДРИГО

Къде ще се видим?

 

ЯГО

У дома.

 

РОДРИГО

Ще дойда рано.

 

ЯГО

Добре. Довиждане! И чу ли ме, Родриго?

 

РОДРИГО

Кое? Какво?

 

ЯГО

Никакво давене, ясно?

 

РОДРИГО

Промених си решението.

 

ЯГО

Върви тогава. Сбогом! И натъпчи си кесията!

 

РОДРИГО

Да. Ще продам земите си!

 

Излиза.

 

ЯГО

А моята кесия са глупците,

защото бих посрамил своя трезв,

обогатен от дълъг опит разум,

ако си губех времето с такъв

папуняк, без от туй да имам полза

или забава. Мавъра аз мразя

и чувал съм, че носел мойта служба

в леглото ми. Не знам дали е вярно,

но в този случай, въпреки че всичко

е само подозрение, ще действам

като при сигурност. Цени ме той

и туй ще улесни играта с него.

Тоз Касио е хубав… Чакай малко!…

Да взема поста му и да ударя

с един куршум два заека… Така!…

Да видим!… Става май че… Ще пошушна

след някой ден в ушите на Отело,

че Касио е близък със жена му.

Той има външност и обноски точно

за изкусител. А пък моят мавър

е по природа толкоз доверчив,

че някой щом престори се на честен,

той тутакси го взима за такъв

и ще се води кротко за носа

като магаре!…

Заченато! Готово! Нощ и злоба,

блъвнете го от своята утроба!

 

Излиза.

Бележки

[5] Антропофаги (гр.) — буквално: човекоядци.

[6] Купидон (мит.) — римски бог на любовта.

[7] „… да се пиша песоглавец!…“ — Павианите са били за Шекспировите съвременници пример за сладострастни животни.