Уилям Шекспир
Отело ^[0] (11)

Четвърта сцена

 

ДЕЗДЕМОНА

Чувай, глупчо, знаеш ли къде е отседнал лейтенант Касио?

 

ШУТЪТ

Той не може да е отседнал никъде.

 

ДЕЗДЕМОНА

Защо?

 

ШУТЪТ

Защото в устава им няма седнала стойка. Военният трябва да стои изправен.

 

ДЕЗДЕМОНА

Питам те: къде пребивава?

 

ШУТЪТ

Пак никъде, госпожо, защото сме в мир. Виж, когато е война, военните се пребивават здравата.

 

ДЕЗДЕМОНА

С теб не се излиза наглава. Питам те: къде живее?

 

ШУТЪТ

Не смея да кажа, защото, ако река, че живее на едно място, ще излезе, че навсякъде другаде е умрял.

 

ДЕЗДЕМОНА

Тогава можеш ли да узнаеш къде се намира?…

 

ШУТЪТ

Няма да оставя града на мира, додето не го узная!

 

ДЕЗДЕМОНА

И го замоли да дойде веднага! Кажи му, че съм говорила със съпруга си по неговия въпрос и че се надявам той да се уреди.

 

ШУТЪТ

Да сторя това, е в границите на човешките възможности и затова ще направя опит за неговото извършване.

 

ДЕЗДЕМОНА

Къде ли съм могла да я загубя

таз моя кърпичка?

 

ЕМИЛИЯ

Не знам, госпожо.

 

ДЕЗДЕМОНА

Бих предпочела — истина ти казвам —

да съм загубила кесия злато!

Добре, че моят благороден мавър

е тъй далеч от низките догадки,

присъщи на ревнивците, че инак

могъл би да помисли нещо лошо.

 

ЕМИЛИЯ

Не е ли от ревнивите?

 

ДЕЗДЕМОНА

Отело?

Бих казала, че палещото слънце

на родния му край е изпарило

във него тези сокове.

 

ЕМИЛИЯ

                Той иде!

 

ДЕЗДЕМОНА

Ще сторя всичко да го задържа,

додето дойде Касио… Любими,

добре ли си?

 

ОТЕЛО

        Добре, любима моя…

О, колко тежко е да се преструваш!…

А как си ти?

 

ДЕЗДЕМОНА

        Добре и аз, мой скъпи.

 

ОТЕЛО

Подай ми таз ръчица!… Доста влажна!

 

ДЕЗДЕМОНА

Не са я изсушили скръб и старост.

 

ОТЕЛО

Това говори за любвеобилност

и волност на сърцето. Влажна. Жарка.

Ръка такава иска пост, молитва,

живот набожен, отказ от света,

сурови упражнения; защото

зад нея чувствам малък потен бяс,

готов за палавства. Ръка добричка,

раздаваща охотно…

 

ДЕЗДЕМОНА

                Тук си прав —

тя даде ти сърцето ми, нали?

 

ОТЕЛО

Преди сърцата сплитаха ръце —

сега ръце се сплитат без сърце!

 

ДЕЗДЕМОНА

При други може. Хайде, изпълнявай!

 

ОТЕЛО

Какво да изпълнявам, гълъбице?

 

ДЕЗДЕМОНА

Каквото обещал си. Вече пратих

да викнат Касио.

 

ОТЕЛО

                Настинах снощи.

Подай ми свойта кърпа!

 

ДЕЗДЕМОНА

                Заповядай!

 

ОТЕЛО

Не, моята си!

 

ДЕЗДЕМОНА

        Тя не е у мен.

 

ОТЕЛО

                Не е у теб?

 

ДЕЗДЕМОНА

Не е.

 

ОТЕЛО

        Голяма грешка!

Таз кърпа една циганка-баячка,

способна да разчита чужди мисли,

е дала нявга в дар на мойта майка,

откривайки й, че дорде я пази,

баща ми щял под чара й да бъде,

но подари ли я, или загуби,

той щял от нея да отвърне поглед

към чужди прелести. На мене тя,

умирайки, я завеща с молбата,

да я даря като венчален дар

на своята жена. И аз го сторих.

Затуй пази я, скъпа, както пазиш

зениците на своите очи!

Загубиш ли я, или подариш,

това ще бъде загуба, която

не би могла да се сравни със нищо!

 

ДЕЗДЕМОНА

Не е възможно!

 

ОТЕЛО

                Истина е. В нея

втъкана е особена магия:

пророчица прастара, двеста пъти

видяла слънчевия кръговрат,

в прокобен бяс е везала ръба й;

свещен е бил и свиленият червей,

източил нишката; а за боя

е служил извлек от сърца, получен

при балсамирането на девици!

 

ДЕЗДЕМОНА

Наистина ли?

 

ОТЕЛО

        Да. Затуй пази я!

 

ДЕЗДЕМОНА

О, да не бях я виждала!

 

ОТЕЛО

                        Защо?

 

ДЕЗДЕМОНА

Какво ти стана? Ти си тъй възбуден!

 

ОТЕЛО

Загубила си я? Така ли? Казвай!

Изчезнала ли е?

 

ДЕЗДЕМОНА

                О, Боже!

 

ОТЕЛО

                        Чакам!

 

ДЕЗДЕМОНА

Не е загубена. Но и да беше,

какво от туй?

 

ОТЕЛО

        Какво ли?

 

ДЕЗДЕМОНА

                Аз ти казвам,

във къщи е!

 

ОТЕЛО

        Донес я, да я видя!

 

ДЕЗДЕМОНА

Сега не ща, макар да мога. Виждам,

ти дириш повод, за да се измъкнеш.

Върни отново Касио на служба!

Какво ти струва?

 

ОТЕЛО

                Кърпата, ти казвам!

Предчувствам нещо лошо!

 

ДЕЗДЕМОНА

                        Хайде! Хайде!

Не ще намериш по-добър от него

за тази длъжност!

 

ОТЕЛО

                Кърпата!

 

ДЕЗДЕМОНА

                        Човек,

със тебе свързал своята съдба,

делил със тебе…

 

ОТЕЛО

                Кърпата!

 

ДЕЗДЕМОНА

                        О, Боже!

Отело мой, какво ти е?

 

ОТЕЛО

                        Махни се!

 

ЕМИЛИЯ

И според вас тоз мъж не е ревнив?

 

ДЕЗДЕМОНА

За пръв път е такъв. Ах, в тази кърпа

наистина е имало вълшебство.

Горко ми! Как можах да я загубя!

 

ЕМИЛИЯ

Не се узнава мъж за две години.

Мъжете са стомах, жените — гозба.

Ядат ни лакомо, но щом са сити,

оригват се…

        Я, Касио с мъжа ми!

 

ЯГО

Не, друг път няма. Само с нейна помощ…

Ха, ето я! Вървете и молете!

 

ДЕЗДЕМОНА

Мой драги Касио! Какво ще кажеш?

 

КАСИО

Госпожо, ще повторя свойта просба

да ми помогнете да заживея

отново на света, възвърнат пак

във милостта на този, към когото

сърцето ми питае свята почит.

Не мога да вися във неизвестност!

Ако вината ми е тъй дълбока,

че минали заслуги, днешни мъки

и бъдещи отплати не успяват

да я запълнят в неговата обич,

печалбата поне да ми е тая,

печалната си участ да узная!

Облечен в принудително доволство,

тогава аз по други друм ще тръгна

да прося милостиня от съдбата!

 

ДЕЗДЕМОНА

О, благородни Касио, за жалост

опря о камък мойто адвокатство.

Съпругът ми е станал сякаш друг!

Ако в лицето беше променен,

тъй както е в обноските си, аз

навярно нямаше да го позная.

Повярвай ми, тъй дръзко се застъпвах

за тебе, че и аз накрая станах

мишена за гнева му! Но търпи!

За тебе ще направя всичко. Даже

което и за себе си, ей Богу,

не бих направила. Бъди спокоен!

 

ЯГО

Нима е гневен нашият началник?

 

ЕМИЛИЯ

Да, той преди минута ни напусна

в особена възбуда.

 

ЯГО

                Гневен — той?

Видял съм го да гледа, без да трепне,

когато вражият снаряд косеше

войниците му и подобно дявол

в небето духна родния му брат!

Той — гневен? Значи, има нещо важно.

Отивам да го видя.

 

ДЕЗДЕМОНА

                Да, върви!

Без друго мъчат го държавни грижи.

Я новост от Венеция, я тука

известие за заговор на Кипър,

но нещо мъти бистрия му дух.

В тез случаи мъжете имат навик

на дребни работи да си изкарват

яда от едрите. Така, когато

прищипнем пръст, боли ни вред. Мъжете

не са безгрешни богове. Не бива

да искаме от тях по всяко време

учтивостта на сватбения ден.

Признавам си, Емилия, че тайно,

забравяйки за устава войнишки,

срещу началството си възроптах

за грубостта му, но сега разбирам,

че моят съд е бил несправедлив!

 

ЕМИЛИЯ

Дано окажат се държавни грижи,

тъй както предполагате, а не

съмнения засягащи ви!

 

ДЕЗДЕМОНА

                        Боже!

Не съм му дала повод ни веднъж!

 

ЕМИЛИЯ

Не затова, че му е даден повод,

ревнивецът ревнува; а ревнува,

защото е ревнивец. Ревността

е грозна твар, която се зачева

от само себе си, без външна помощ!

 

ДЕЗДЕМОНА

Да пази Бог душата на Отело

от туй чудовище!

 

ЕМИЛИЯ

                Амин, госпожо!

 

ДЕЗДЕМОНА

Ще го подиря. Касио, стой тука!

Ако добре настроен е, отново

ще се застъпя да ти върне поста.

 

КАСИО

Безкрайно благодарен вам, госпожо!

 

БИАНКА

Ха, Касио, здравей!

 

КАСИО

                Къде тъй, Бианка?

Заклевам ти се, хубавице моя,

че тъкмо се запътвах за към теб.

 

БИАНКА

Пък аз към теб! Една неделя цяла

те няма! Седем дни и седем нощи!

Това са сто шейсет и осем часа,

а всеки час в разлъка е сто пъти

по-дълъг от часа според стрелките!

О, тежко смятане!

 

КАСИО

                Прости ми, Бианка!

Гнетят ме тези дни оловни мисли,

но скоро тъй ще зачестя при теб,

че целия си дълг ще ти платя

със лихва даже!

                Миличка, дали

би избродирала за мен една

такава кърпа?

 

БИАНКА

                А отде я имаш?

От нова някоя! Добре те знам!

Усетих, че се губиш, а сега

усещам и къде си се намирал!

Добре, добре!

 

КАСИО

        Е, хайде! Женски ум!

Хвърли съмненията си в устата

на дявола, отдето са дошли!

Кълна ти се, че няма за какво!

 

БИАНКА

Това тогаз чие е?

 

КАСИО

                Сам не зная.

Намерих я във своята квартира.

Харесва ми. Вземи я превади,

преди да са дошли да си я искат!

Сега върви и остави ме сам!

 

БИАНКА

Да те оставя? А защо?

 

КАСИО

                Защото

очаквам генерала, а не е

за препоръчване да ме съгледа,

че съм със тебе.

 

БИАНКА

        А защо например?

 

КАСИО

Не за това, че малко те обичам!

 

БИАНКА

А само че не ме обичаш много!

Добре, поизпрати ме и кажи:

ще дойдеш ли по-ранко тази вечер?

 

КАСИО

Ще те изпратя само две-три крачки,

защото чакам, казах ти. Но скоро

ще бъдем заедно.

 

БИАНКА

                Добре тогава.

Условностите трябва да се спазват —

любовници навън не се показват!