Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Великите трагедии (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Othello, The Moor of Venice, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 3

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Втора сцена

Друга улица.

Влизат Отело, Яго и слуги с факли.

 

ЯГО

Макар да съм проливал в битки кръв,

но съвестта ми се съпротивлява

срещу убийството във мирно време.

Таз моя липса на коварство често

ми е попречвала. Сто пъти с ножа

ми идеше да го подпра в ребрата!

 

ОТЕЛО

И по-добре е тъй.

 

ЯГО

                Да бяхте чули

брътвежа му! С такива подли хули

петнеше името ви, че при мойта

не чак дотам безкрайна търпеливост

едва сдържах се! Но кажете, моля,

по всички правила ли се венчахте,

защото, имайте предвид — баща й

се ползва с обща обич и в Сената

гласът му има тежест не по-малка

от тоз на дожа[1]. Той ще стори много,

за да разтрогне брака ви или

поне да ви измъчва, докъдето

законността, под неговия натиск,

му отдаде въже.

 

ОТЕЛО

                Не се боя.

Услугите, които съм направил

на Синьорйята[2], ще надговорят

оплакването му. Освен това,

макар до днес да съм го пазил в тайна,

узная ли, че тука да се хвалиш,

се счита за достойно, ще разкрия,

че съм от царски род и имам право

да разговарям, без да свалям шапка,

с богатството, което съм постигнал.

Защото, можеш да ми вярваш, Яго:

ако не бях обикнал Дездемона,

за всичките богатства на морето

не бих стеснил във граници и рамки

свободния си начин на живот!…

Но я, виж там! Какви са тези факли?

 

ЯГО

Баща й, вдигнал своите на крак.

Добре е да си влезете все пак.

 

ОТЕЛО

Не, нека ме намерят! Мойте титли,

достойнства и душа неопетнена

правдиво ще свидетелстват за мен.

Е, те ли са?

 

ЯГО

        Кълна се в Янус[3], не!

 

Влиза Касио, следван от военни с факли.

 

ОТЕЛО

Заместникът ми Касио със група

служители на дожа? Добър вечер,

добри приятели! Какво ви носи?

 

КАСИО

Мой генерале, дожът ви приветства

и моли ваша милост незабавно,

веднага да отидете при него!

 

ОТЕЛО

Да се досещате защо му трябвам?

 

КАСИО

Отгатвам, че е свързано със Кипър.

Горещо става. Тази нощ от флота

пристигаха вестител след вестител.

Мнозина от сенаторите вече

са във двореца. Дожът чака вас.

Като не се оказахте във къщи,

той прати три патрула из града

да ви издирят под дърво и камък.

 

ОТЕЛО

Добре че ме открихте. Влизам само

да се обадя в този дом и ида.

 

Излиза.

 

КАСИО

Кажете, адютанте, какво дири

началникът ни тук?

 

ЯГО

                Хе, тази нощ

той взе на абордаж една галера[4]

от сухоземните, със тежка плячка.

Признаят ли му я, блазя на него!

 

КАСИО

Не ви разбрах. Какво е сторил той?

 

ЯГО

Оженил се е.

 

КАСИО

        И коя е взел?

 

ЯГО

                        Една…

Влиза Отело.

Вървим ли, генерале?

 

ОТЕЛО

                        Ида!

 

КАСИО

А ето го и втория патрул,

изпратен да ви търси!

 

Влизат Брабанцио, Родриго и стражи с факли.

 

ЯГО

                Не, това са

Брабанцио и неговите хора!

Внимавайте! Не идват за добро!

 

ОТЕЛО

Хей, стойте!

 

РОДРИГО

        Туй е мавърът, синьоре!

 

БРАБАНЦИО

Разбойник! Дръжте го!

 

Изваждат шпаги.

 

ЯГО

                Вий тук, Родриго?

Стоманата вадете! Аз съм ваш!

 

ОТЕЛО

Блестящите си шпаги приберете,

че може да ръждясат от росата!…

Добри синьоре, с възрастта си вие

ще заповядвате далеч по-лесно,

отколкото с оръжие!

 

БРАБАНЦИО

                Крадец!

Разбойник мръсен! Казвай: де си скрил

нещастното ми чедо? Нечестивец,

ти омагьосал си го! Аз ще викна

тук всеки здравомислещ — нека каже

дали, ако не е била подвластна

на гнусни чарове, една девойка

красива, скромна и дотам далечна

от мисълта за брак, че да откаже

на толкоз знатни, хубави момци

от нашата народност, би могла,

нехайна към позора си, да хукне

от своя дом към саждената гръд

на чудо като теб, което вдъхва

не страст, а страх! Светът да ме осъди,

ако не е за всички очевидно,

че ти си я оплел във чародейства

и си покварил крехката й младост

с растения и прахове, които

разтапят волята! Но по това

съдът ще се изкаже; и затуй

аз арестувам те и обвинявам

във развратителство чрез тъмни сили

и упражняване на зли изкуства,

преследвани от нашите закони!

Задръжте го! Ако се противи,

да бъде обуздан на негов риск!

 

ОТЕЛО

Ръцете долу, вие, мои хора,

и вий, нападащите! Ако имах

във ролята си битка, бих започнал

и без подсказване! Къде ще трябва

да се представя, за да отговоря

на обвинението ви, синьор?

 

БРАБАНЦИО

В затвора първо! Там ще поседиш,

додето те извикат на редовно

съдебно заседание!

 

ОТЕЛО

                Съгласен.

Но туй едва ли ще зарадва дожа,

чиито пратеници — ей ги тук —

нарочно са дошли да ме извикат

по спешност във двореца.

 

ОФИЦЕР

                Ваша чест,

това е вярно. Дожът сбра Съвета.

И вас ви дирят също.

 

БРАБАНЦИО

                Дожът сбрал

Съвета посред нощ? Добре тогава,

водете го в двореца! Таз обида,

нанесена на мен, не е шега

и моите събратя, пък и дожът,

ще я почувстват като лично своя,

защото в тез неща е нужна строгост.

Показваме ли мекост на ръката,

диваци утре ще държат Сената!

 

Излизат.

Бележки

[1] Дож — държавен глава във Венецианската република.

[2] Синьория — в случая равносилно на Сената — висшия орган на Венецианската република; съвет, председателстван от дожа.

[3] Янус (мит.) — римски бог на входовете и изходите, изобразяван с две лица. Характерно е, че двуличният Яго се кълне в него.

[4] Галера — старинен кораб, движещ се с гребла и платна.