Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Многоръкият бог на далайна (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Многорукий бог далайна, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2011 г.)

Издание:

Святослав Логинов

Многоръкият бог на далайна

 

Святослав Логинов

Многорукий бог далайна

Издательство „Азбука“, Санкт Петербург, 1996

 

Руска, първо издание

Превод от руски: Иван Тотоманов, 2001

Художествено оформление на корица „Megachrom“ — Петър Христов

Компютърна обработка ИК „Бард“ ООД, Линче Шопова

Формат 84/108/32

Печатни коли 28

ИК „Бард“ ООД, 2001

ISBN 954-585-203-8

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Многоръкият бог на далайна от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Многоръкият бог на далайна
Многорукий бог далайна
Автор Святослав Логинов
Създаване 1991 г.
Първо издание 1995[1] г.
Русия
Оригинален език руски език
Жанр научна фантастика, фентъзи
Вид роман

Преводач Иван Тотоманов[2]
ISBN ISBN 9545852038

„Многоръкият бог на далайна“ (на руски: Многорукий бог далайна) е фентъзи/научно-фантастичен роман на руския писател Святослав Логинов. Книгата е издадена в Русия през 1995 г., а в България – през 2001 г.

В книгата се разказва за правоъгълен свят, разделен на квадратни области, наречени оройхони. Главното божество на този свят е старецът Тенгер. В центъра на света се намира огромно езеро, изпълнено с отровена вода – Далайнът – в което живее чудовището Йороол Гуй.

В този свят винаги има по един човек, който притежава способността да създава нови оройхони, отнемайки площ от езерото. Този човек се нарича илбеч. Далайнът намалява все повече, а за Йороол Гуй остава все по-малко място.

Край на разкриващата сюжета част.

Източници

На досадника Андрей Николаев, който ме накара да напиша това

Преди началото на времето на света нямаше нищо, само насред пространството имаше алдан-тесег и на него седеше старецът Тенгер, който още тогава беше стар. Тенгер седеше на алдан-тесега и мислеше за вечното. И колкото повече мислеше, толкова по-ясно му ставаше, че вечността е дълга и че краят й не се вижда. И Тенгер каза:

— Добре е, че вечността няма край и че аз съм безсмъртен, защото, за да мислиш за вечността, трябва да си вечен. Това е разумно и светът винаги ще бъде такъв.

И чу глас:

— Грешиш, о, мъдри Тенгер!

Тенгер погледна надолу и видя как от една тъмна дупка в подножието на алдан-тесега изпълзява отвратително същество.

— Аз съм Йороол-Гуй, обитателят на бездната — каза съществото. — Родих се от твоите нечистоти и затова те мразя. Сега аз ще седя на мястото ти и ще мисля за вечното, а ти ще потънеш в дълбините.

Ядосан от тези думи, Тенгер стана и хвана съществото, за да го натика в дупката, от която беше изпълзяло, но Йороол-Гуй го сграбчи с безбройните си дузини жилави ръце и започна да се бие с него за правото да седи на тесега. Тенгер беше по-силен, но Йороол-Гуй впи в него дузините си дузини жадни уста й почна да пие кръвта му, така че Тенгер не можеше да го победи и тесегът остана празен, и на света нямаше ред. Битката продължи дълго и когато древните векове на вечността изтекоха, Тенгер каза:

— Виждаш, че никои от двама ни не може да победи, понеже и двамата сме безсмъртни. Кажи какво искаш. Обещавам да го изпълня, за да има мир и за да имам спокойствие.

— Искам да имам място, където да живея — отвърна Йороол-Гуй.

— Добре, ще ти направя четириъгълен далайн — просторен и бездънен, ще го напълня с течност, за да можеш да плуваш там, ще го населя с най-различни твари — твари грозни и отвратителни — и ти ще властваш над тях.

— Искам обаче и там да има тесег, защото и аз обичам да мисля за вечното — каза Йороол-Гуй.

— Да бъде — съгласи се Тенгер. — Ще сложа в далайна квадратен остров — оройхон. Той ще се крепи на осем стълба и на върха на всеки от тези стълбове ще има суур-тесег, което значи: място, откъдето се вижда надалече.

— Но нека и на оройхона да има твари, годни за храна: и аз да ги убивам, понеже мразя всичко, което може да ходи.

— Много искаш — каза Тенгер. — Но съм съгласен и на това. Тогава обаче ще създам не един, а пет оройхона, за да не можеш да убиеш всички наведнъж, понеже ти умееш само да пълзиш и онези, които успеят да избягат от тебе на съседния оройхон, ще са в безопасност. Сега доволен ли си?

— Не — каза Йороол-Гуй. — Искам сред тези твари да има една, която да прилича на теб като две капки води, да има две ръце и два крака, да може да говори и да мисли за вечното. И ще убивам тази твар като спомен за нашата битка, и ще ти се присмивам.

— Глупаво искане — намръщи се Тенгер, — но щом съм ти обещал, ще ти направя и човек. Знай обаче едно: веднъж на поколение — нали според това, което искаш, хората ще са смъртни — сред тях ще се ражда илбеч, строител на оройхони. И ще прави нови острови за себе си и за децата си, островите ще стават все повече, скоро ще се появят и такива, които няма да можеш да достигнеш, тъй като от всички страни ще бъдат заслонени от съседни острови, а ти ще можеш, да достигаш само един оройхон. И не знам кой на кого ще се присмива накрая.

— Проклинам твоя илбеч! — викна Йороол-Гуй. — Никъде да не намери покой и никъде, да не бъде щастлив! Да няма приятели и дори роднините му да му се подиграват и да го презират. И ако каже дори на един човек за дарбата си, да не доживее и до края на деня. И ще го преследвам неуморно, и той няма да избегне мъстта ми, та дори да построи оройхон чак на края на света. Границата ще го посрещне с огън и жупел и той няма да може нито да живее там, нито да избяга от далайна. Да бъде!

— Свърши ли? — попита Тенгер.

— Не. Последната си дума ще я кажа после.

И като каза така, Йороол-Гуй се вмъкна в тъмната дупка, а Тенгер почна да строи далайна. Алдан-тесегът остана празен и никой не мислеше за вечното.

Дълга беше работата и чак в края на средните векове Тенгер се върна, удари по алдан-тесега и когато Йороол-Гуй изпълзя, му каза:

— Всичко направих, както искаше.

И тръгнаха заедно към далайна, и Йороол-Гуй, като видя, че всичко е направено, се усмихна и каза:

— Ще отровя водата на далайна с отровата си, така че вече да не е вода, и някой ден отровата ще разяде стените на далайна и ще се разтече из цялото пространство, и никъде няма да остане място за глупака Тенгер.

— Е — каза Тенгер. — Това ти беше последната дума и да бъде както искаш. Но пази се — преди това в далайна може и да не остане място за теб.

И понеже това наистина бяха последните думи, Йороол-Гуй мълчешком се потопи в дълбините на далайна, а Тенгер се върна на алдан-тесега да мисли за вечността, чиито средни векове бяха свършили и започваха новите.