Джералд Даръл
Птици, животни и роднини (1)

Разговор

Суровата зима не си отиваше, въпреки, че според календара вече беше пролет. Минзухарите проявяваха затрогваща и непоколебима вяра в точната смяна на сезоните и с мъка пробиваха тънката снежна корица. Очакваше се всеки миг да завали нов сняг от сивото навъсено небе, а около къщата свистеше мразовит вятър. Общо взето, времето не предлагаше идеални условия за традиционна семейна среща, и то на собственото семейство.

Жал ми беше, че най-близките ми хора трябваше да понасят несгодите на снежната виелица, точно когато се бяхме събрали за пръв път след Втората световна война. Това не ги предразполагаше да блеснат с цялата си доброта. Изглеждаха по-раздразнителни, по-обидчиви и не особено склонни да се вслушват в мнението на другите.

Бяхме наобиколили буйния огън като сърдити лъвове. Големите игриви пламъци действително можеха да запалят комина. Сестра ми Марго бе стъкнала огъня по най-простия начин: домъкнала бе целия ствол на едно дърво от градината и бе сложила единия му край в огнището, а другия — на килимчето пред камината. Майка ми плетеше, но по леко разсеяния й вид и по мърдането на устните (сякаш четеше молитва наум), личеше, че е погълната от мисли какво да сготви утре за обяд. Брат ми Лесли бе забил нос в един дебел наръчник по балистика, а Лорънс — по-големият ми брат, навлякъл пуловер с поло яка, каквито носят рибарите, само че с няколко номера по-голям, стоеше до прозореца, кихаше хремаво на равномерни интервали и се секнеше в огромна алена кърпа.

— Това наистина е ужасна страна! — обърна се той към нас, като че ли всички до един бяхме виновни за лошото време.

— Още щом стъпиш на брега при Дувър, те блъсва същинска вълна от бацили… Известно ли ви е, че от дванадесет години изобщо не съм се разболявал? Просто защото имах благоразумието да стоя далече от Англия. Тук не можах да срещна здрав човек. Изглежда, населението на британските острови през цялата година се мотае насам-натам и всеки киха свирепо в лицето на другия… Нещо като кръговрат на заразата. Човек няма възможност да я избегне!

— Искаш да кажеш, че настъпва краят на света само защото ти си се простудил — каза Марго. — Не мога да разбера защо мъжете винаги вдигат толкова шум!

Лари я погледна смразяващо със сълзливите си очи:

— Цялата ви трагедия е в това, че изпитвате удоволствие да се изкарвате мъченици. В това… царство на вирусите могат да издържат само хора с мазохистични наклонности. Вие до един сте се разкиснали! Много ви харесва да тънете в това блато на заразата. За хора, които не са виждали нищо друго, е оправдано, но всички вие сте се любували на слънцето в Гърция. Трябва да проявите по-зряло отношение към тия работи.

— Да, миличък — каза успокоително мама, — но ти просто си попаднал в лош момент. Тук може да бъде и много хубаво, например през пролетта.

Лари отправи свиреп поглед към нея.

— Не ми е приятно да те изваждам от състоянието на Рип Ван Уинкъл^[1] — каза той, — но се предполага, че сега тук е пролет… Я погледни навън! Необходим е впряг от ескимоски кучета, ако човек тръгне да пуска писмо в пощата.

— Половининчов^[2] сняг! — изсумтя Марго. — Ти съвсем се увличаш!

— Аз съм съгласен с Лари — намеси се Лесли, като изведнъж подаде лицето си иззад книгата. — Навън е адски студ. Просто нямаш желание да живееш. Дори и на лов не може да се тръгне.

— Точно така — победоносно възкликна Лари. — А в една порядъчна страна, като Гърция, човек може да закуси на чист въздух и после да направи сутрешната си баня в морето. Тук така ми тракат зъбите, че едва смогвам да хапна нещичко за закуска.

— Много те моля, престани да опяваш за твоята Гърция! — каза Лесли. — Напомняш ми за оная отвратителна книга на Джери. Цяла вечност мина, докато успея да залича от паметта си това скандално четиво.

— На теб ти е трябвало цяла вечност? — попита язвително Лари. — А какво да кажа аз? Знаеш ли колко навреди на литературната ми кариера тази пародия в дикенсов стил?

— Но той ме е представил като човек, който се занимава само с пушки и лодки! — каза Лесли.

— Е, наистина ти никога не мислиш за друго, освен за пушки и лодки.

— Аз пострадах най-много — обади се Марго, — писал е само за акнето ми.

— По мое мнение всички сте обрисувани доста правдоподобно — каза мама, — ала мен е изкарал кръгла глупачка.

— Нямаше да ме е яд, ако един пасквил против мен е в изискана проза — отбеляза Лари, като се секнеше енергично, — но не мога да понеса подобно нещо на лош английски език.

— Обидно е самото заглавие — каза Марго, — „Моето семейство и други животни“! Дошло ми е до гуша да чувам от хората: „А вие кое животно сте?“

— Миличка, според мен заглавието е доста забавно — каза мама. — Не ми харесва само това, че са изпуснати най-интересните случки.

— Да, съгласен съм — потвърди Лесли.

— Кои най-интересни случки? — подозрително попита Лари.

— Ами да кажем твоята обиколка с яхтата на Макс около острова. Беше смях до припадък!

— Под съд щях да го дам!

— Защо пък ще го съдиш, като действително беше забавно? — каза Марго.

— Ами ако те беше изрисувал теб, когато се увлече по спиритизма? Щеше да ти е съвсем забавно, нали? — саркастично попита Лари.

— Не, в никакъв случай, това е недопустимо! — ужаси се Марго.

— Аха, видя ли! — победоносно заяви той. — Ами съдебният процес на Лесли?

— Защо пък забъркваш и мен в тая каша? — попита Лесли.

— Ти натякваше, че бил изпуснал най-интересните епизоди — отвърна Лари.

— Вярно, бях ги забравила — с усмивка каза мама. — Джери, по мое мнение ти си пропуснал най-веселите истории.

— Това ме радва — любезно отвърнах аз.

— Защо? — намеси се Лари и ме стрелна със заплашителен поглед.

— Защото съм решил да напиша още една книга за остров Корфу и да запълня всички тия пропуски обясних невинно аз.

Веднага се вдигна врява.

— Забранявам! — изрева Лари, като се секнеше с всичка сила. Абсолютно ти забранявам!

— Няма да пишеш за спиритизма ми! — пискаше Марго. — Мамо, кажи му, че няма право!

— Нито за моя съдебен процес! — озъби се Лесли. — Няма да допусна това!

— И само да си споменал за яхти… — започна Лари.

— Лари, миличък, не викай! — прекъсна го мама.

— Тогава му забрани да пише тая книга! — изкрещя той.

— Не говори глупости, миличък, аз не мога да го спра! — отвърна мама.

— Пак ли искаш да ни навлече беля на главата? — попита с пресипнал глас Лари. — Банката да ни праща писмо с любезна молба да погасим отпуснатия ни кредит, продавачите да ни гледат недоверчиво, да ни се подхвърлят пред вратата пакети с усмирителни ризи, да ни обръщат гръб всички роднини? Ти си глава на семейството — няма да му даваш да пише книгата!

— Лари, миличък, ти наистина преувеличаваш! — каза мама. — Въпреки всичко как мога да го спра, щом иска да я пише? Не смятам, че ще навреди някому, а според мен това са най-интересните случки. Не мога да разбера защо да не напише тази книга?

Семейството скочи едновременно и започна гръмогласно да й обяснява защо не трябвало да пиша книгата. Изчаках глъчката да стихне и казах:

— А освен тези случки има и доста други.

— Кои, миличък? — обади се мама.

Зачервили лица и притаили дъх, всички ме гледаха напрегнато.

— Ами — дълбокомислено казах аз, — искам да опиша любовното ти приключение с капитан Крийч, мамо.

— Какво? — кресна мама. — Да не си посмял!… Любовно приключение с това отвратително старче! Как ли не! Не ти разрешавам да пишеш за това!

— Аз смятам, че това е най-интересният епизод мазно каза Лари. — Страстният трепет на романса, опияняващият стародавен чар на примадоната… Как само бе замаяла главата на бедния старик!

— Уф, я млъквай! — гневно отсече мама. — С тия приказки действително ме ядосваш! Джери, смятам, че ще сбъркаш, ако се заловиш с тая книга.

— Точно така! — каза Лари. — Ако я публикуваш, ще те дадем под съд колективно.

Пред такова сплотено и непреклонно семейство, обладано от решимост да ми попречи на всяка цена, ми оставаше само една възможност: да седна и да напиша тази книга.

Подобна работа е изпълнена с опасности за автора. Новите му читатели не желаят да им се досажда с препратки към предишната му книга, с която не са запознати. А тези, които са я чели, не желаят постоянно да им се повтарят вече известни събития. Надявам се, че съм успял да избегна и едното, и другото.