Ги дьо Мопасан
Мис Хариет (1)

Във файтона бяхме седем души — четири жени и трима мъже, единият от които седеше горе на капрата до коларя, и колата изкачваше бавно стръмния склон, по който криволичеше пътят.

Тръгнали бяхме за Етрета още на разсъмване, за да разгледаме развалините при Танкарвил, и дремехме в колата, сковани от утринния хлад. Особено жените, непривикнали да стават толкова рано, непрекъснато отпускаха клепачи, клюмаха с глава или се прозяваха равнодушно към вълнуващия изгрев.

Беше есен. От двете страни на пътя се простираха оголените нивя, жълти от неравно окосените стърнища, които покриваха пръстта като зле обръсната брада. Обвита в мъгла, земята сякаш димеше. Високо в небето пееха чучулиги, из храсталаците чуруликаха други птици.

Най-после пред нас на самия хоризонт се показа алено слънце и колкото по-високо се издигаше, толкова по-светло ставаше, а полето сякаш се пробуждаше, усмихваше се, разкършваше снага и подобно на девойка, която току-що става от леглото, смъкваше своята нощница от бели изпарения.

Граф д’Етрай, който седеше на капрата, се провикна: „Вижте, заек“ и протегна ръка наляво, като сочеше една нива с люцерна. Заекът бягаше почти закрит от люцерната — виждаха се само дългите му уши. След това хукна през една разорана нива, спря, пое отново като луд, промени посоката, пак спря, като се ослушваше, следеше тревожно за най-малката опасност — не можеше да реши накъде да хване. След това затича пак, като правеше големи скокове със задните си лапи, и изчезна в една голяма нива с цвекло. Мъжете се разсъниха, загледани в животното.

— Не сме много галантни тази сутрин — каза Рьоне Льоманоар и като погледна своята съседка, дребничката баронеса дьо Серен, която се мъчеше да надвие съня, й каза полугласно: — Вие мислите за мъжа си, баронесо. Успокойте се, той се връща едва в събота. Остават ви още цели четири дни.

— Колко сте глупав! — отговори тя сънливо усмихната. После, като надви вцепенението си, добави: — Хайде, кажете нещо смешно. Вие, господин Шьонал, се славите като човек, пожънал всред жените повече успехи от самия Ришельо. Разкажете ни някоя своя любовна преживелица, каквато искате.

Леон Рьонал, стар художник, който на времето си е бил много красив, много силен, много горд със своята снажна фигура и много обичан, обхвана с ръка дългата си бяла брада, усмихна се и като помисли малко, изведнъж стана сериозен.

— Няма да бъде весело. Ще ви разкажа най-печалната любов в живота си. Пожелавам на приятелите си никога да не вдъхват такава любов на никоя жена.