Има храни, които след като опиташ, искаш да приемаш отново и отново. Има разкази, които с темата си, с изразните си средства трогват, разтърсват и искаш да прочиташ отново и отново. Това е един такъв разказ. Един разказ за живота, за несподелената любов, за душевния ребус и безизходицата, за целебните контакти с природата, за дълбоките и непознати води на океана и на човешката душа. Не мога да съдя за съвършенството на превода, тъй като не познавам оригинала. Но това е един разказ, едно произведение, което може да те накара да потърсиш оригинала, да потърсиш пътища и познания да опознаеш оригинала. Признавам, просълзих се. Не, това не е мелодрама. Това е животът, изрисуван с думи от автора и преводача. Благодарен съм им! Благодарен съм и на платформата Chitanka! Наистина най-добрият приятел на човека е Книгата — прочетената, четената книга. Мис Хариет на Мопасан е една от тях.
Връщам се след няколко години към тази история не без вълнение. Попивам всеки ред и пак изразната красота, красотата на езика ме стъписват. Признавам, че първоначално от заглавието не се сетих за какво ставаше въпрос. После изпитах измамното усещане, че се сетих, когато прочетох първите няколко реда — за файтона, за пътниците в вего, за пътуването, но това е друга история. Четохме и обсъждахме с дъщеря ми до изнемога. Като резултат — отиде да чете Ана Каренина. Възникна въпросът какво щеше да направи Ана Каренина, ако беше чела „Ана Каренина“?
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.