Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’Inutile Beauté, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
moosehead (2012)
Корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Ги дьо Мопасан. Избрани творби

Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Каранфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Редактор: Георги Куфов

Художествено оформление — Иван Кьосев

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Радка Пеловска

Коректори: Величка Герова, Евгения Кръстанова

 

Код 29 95366 5557-61-82

Френска. Първо издание.

Издателски №18/1982 г.

Дадена за набор на 12.XI.1975 г.

Подписана за печат февруари 1976 г.

Излязла от печат май 1976 г.

Формат 84х108/32.

Издателски коли 34,02.

Печатни коли 40 1/2.

Цена 3,30 лева.

 

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Гр. Игнатиев“ 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

II

Графинята чакаше часа за вечеря, както осъден на смърт чака часа на наказанието. Какво ще направи той? Дали се е върнал? Какъвто беше деспот, буен, готов на всякакво насилие, какво ли е намислил, какво ли е подготвил, какво ли е решил? Никакъв шум в дома; тя поглеждаше всеки миг стрелките на стенния часовник. Камериерката бе дошла за вечерния тоалет, после си излезе.

Удари осем часът и почти веднага някой почука два пъти на вратата.

— Влез!

Беше домакинът и каза:

— Госпожо графиньо, вечерята е сложена.

— Графът върна ли се?

— Да, госпожо графиньо. Господин графът е в столовата.

За миг й мина мисълта да се въоръжи с малкия револвер, който бе купила неотдавна, предчувствувайки драмата, която се подготвяше в сърцето й. Но тя помисли, че всички деца ще бъдат там и взе само шишенце амоняк.

Когато влезе в столовата, мъжът й я чакаше прав до стола си. Те едва се поздравиха и седнаха. Тогава децата също заеха местата си. Тримата сина и възпитателят им абат Марен седяха отдясно на майката; трите дъщери и английската гувернантка госпожица Смит седяха отляво. Последното дете, тримесечно бебе, бяха оставили само в стаята с кърмачката.

Трите дъщери, всичките русокоси, най-голямата от които беше десетгодишна, облечени в сини рокли, украсени с малки бели дантели, приличаха на прекрасни кукли. Най-малката нямаше още три години. Всичките бяха хубави още отсега и обещаваха да станат красиви като майка си.

Тримата сина, двамата кестеняви, а най-големият деветгодишен, вече с потъмнели коси, сигурно щяха да станат здрави мъже, високи, с широки рамене. У всички, изглежда, течеше същата силна и жизнеспособна кръв.

Абатът изрече благословията, както бе обичаят, когато нямаха гости, тъй като в присъствие на чужди хора децата не сядаха на масата. После започнаха да вечерят.

Графинята, подтисната от неочаквано вълнение, седеше с наведени очи, докато графът разглеждаше ту трите момчета, ту трите момичета; той местеше от глава на глава несигурен, смутен от тревога поглед. Изведнъж остави пред себе си чашата така, че я счупи и почервенялата вода се разля на покривката. Графинята се изправи на стола си, стресната от лекия шум. За първи път те се погледнаха. След това от време на време въпреки желанието си, въпреки трепета в плътта и сърцата, смутени от всяка среща на очите, те не престанаха да кръстосват погледите си като дула на пистолет.

Абатът се опита да поведе разговор, чувствувайки, че нещо смущава сътрапезниците, без да може да отгатне причината за това смущение. Преминаваше от тема на тема, но опитите му бяха безполезни, не пораждаха никакви нови мисли, нито една дума.

Графинята, от женски такт, подчинявайки се на навиците си на светска жена, се опита два-три пъти да му отговори, но напразно. Не можеше да намери думите си в объркания си ум, а гласът й почти я плашеше в тишината на голямата зала, където звънтяха и потракваха едва-едва сребърните прибори и блюда.

Изведнъж съпругът й, навеждайки се напред, й каза:

— Заклевате ли се тук, пред децата си, в искреността на това, което ми казахте неотдавна?

Бушуващата във вените й омраза я разбунтува изведнъж и отговаряйки на този въпрос със същата енергия, с която отговаряше на погледа му, тя вдигна двете си ръце дясната към челата на синовете си, лявата към челата на дъщерите си и с твърд, решителен глас, без да проявява слабост, каза:

— Кълна се в децата си, че ви казах истината.

Той стана, захвърли с гневен жест кърпата за ядене върху масата, обърна се, запращайки стола си срещу стената, и излезе, без да добави дума.

Тогава тя въздъхна дълбоко като след първа победа и поде със спокоен глас:

— Не обръщайте внимание, деца, баща ви изпита преди малко голяма скръб. И още му е много мъчно. След няколко дни всичко ще му мине.

И започна разговор с абата, с госпожица Смит, каза на децата си нежни, мили думи, сладки майчини глезени милувки, които карат малките сърца да се разтварят. Когато свършиха вечерята, тя премина в салона с цялото семейство. Накара по-големите деца да приказват, разказа приказки на най-малките и когато настъпи часът за лягане, дълго целува всички, после, след като ги изпрати да спят, влезе сама в стаята си.

Чакаше, защото не се съмняваше, че той ще дойде. Сега, когато децата й бяха далеч от нея, реши да защищава кожата си на човешко същество, както защищаваше живота си на светска жена; затова скри в джоба на роклята си малкия пълен револвер, който бе купила няколко дни по-рано.

Часовете минаваха, часовникът биеше. Всички шумове в жилището утихнаха. Само файтоните продължаваха да тракат по улицата смътно, тихо, отдалеч през плътните стени.

Тя чакаше, изпълнена с енергия и нервна, без да се страхува от него сега, готова на всичко и почти тържествуваща, защото бе намерила най-после средство да го измъчва всеки миг, за цял живот.

Но първите лъчи на деня проникнаха през долните ресни на завесите, без графът да влезе при нея. Тогава тя разбра поразена, че той няма да дойде. След като заключи вратата и намести резето, което бе накарала да поставят, за да бъде по-сигурна, тя най-сетне си легна и остана в леглото с отворени очи, замислена, без да разбира вече, без да може да отгатне какво ще прави той.

Камериерката й донесе чая и писмо от съпруга й. Той й пишеше, че ще предприеме доста дълго пътуване и й съобщаваше накрая, че нотариусът му ще й достави необходимите суми за всички разноски.