Николай Кун
Старогръцки легенди и митове (90)

Боят за тялото на Патрокъл

Изложено според поемата на Омир „Илиада“.

Цар Менелай видял лежащия в праха труп на Патрокъл и се затичал към него: той не искал да допусне троянците да осквернят трупа на героя, който се сражавал за неговата кауза. Като страшен лъв обикалял той около Патрокловия труп, закривайки се с щита и размахвайки тежкото си копие.

Троянецът Евфорб, който нанесъл удар в гърба на Патрокъл, искал да завладее трупа. Той се приближил до Менелай, горейки от желание да отнеме трупа и да отмъсти на царя на Спарта, задето той убил брата му.

Евфорб улучил с копието си щита на Менелай, но не могъл да го пробие. Менелай на свой ред с мощен удар забил копието си в гърлото на младия Евфорб и той се строполил на земята. Менелай започнал да сваля от него скъпите доспехи, но стрелометецът Аполон подбудил Хектор да нападне Менелай. Хектор се хвърлил върху спартанския цар. Менелай не искал да отстъпи тялото на Патрокъл, знаейки, че всички гърци ще го осъдят за това; но същевременно се страхувал да не бъде обграден от троянците. Той решил да повика на помощ Аякс. Бавно отстъпил под напора на троянците и повикал Аякс. Хектор вече бе успял да се добере до трупа на Патрокъл и да свали от него доспехите на Ахил, когато дотърчал Аякс. Хектор трябвало да изостави трупа. Като видял това, Главк започнал да укорява Приамовия син в малодушие, в това, че той се страхува от гръцките герои. С тия си думи Главк заставил Хектор пак да влезе в бой. Хектор повикал обратно, слугите си, на които бил наредил да отнесат доспехите на Патрокъл в Троя, и сложил на себе си тия доспехи. Гръмовержецът Зевс видял как Хектор се въоръжава с Ахиловото оръжие и помислил: „Нещастнико, ти не усещаш колко близка е твоята смърт. Слагаш на себе си доспехите на героя, от когото се боят всички. Сега аз ще ти дам победа като обезщетение за това, че жена ти, Андромаха, никога няма да поеме от ръцете ти Ахиловите доспехи.“ Така помислил Зевс и като потвърждение, че именно така ще бъде, страшно се навъсил.

А Хектор почувствувал как го изпълват неудържима сила и храброст. Той бързо отишъл при войската и започнал да въодушевява героите за бой. В това време Менелай гръмогласно свиквал гръцките герои, за да защищават Патрокловото тяло. Пръв дошъл Аякс, синът на Ойлей, после Идоменей, Мерион и други. Героите сключили щитовете си около тялото на Патрокъл, но тропиците ги отблъснали и пак го овладели. Могъщият Аякс Теламонид обаче разпилял троянските редици и отнел от тях трупа, като убил оня герой, който влачел трупа за краката. Пак се разпалила сеч за трупа и троянците вече се стъписали. Но сега Аполон въодушевил за бой Еней и той възпрял войската да не бяга. Битката станала още по-кръвопролитна. Земята се заляла с кръв, натрупали се купища от трупове. Битката бушувала като пожар, който опустошавал всичко. А Зевс разстлал тъма около трупа на Патрокъл. Можело да се помисли, че няма вече на небето нито слънце, нито месечина — такъв мрак бил паднал. Но само около Патрокловия труп имало мрак; иначе бойното поле било обляно от слънчевите лъчи и на небето нямало нито едно облаче. Героите се биели в тъмнина за трупа на Патрокъл.

Безсмъртните коне на Ахил стояли настрана от мястото на битката и проливали горчиви сълзи за гибелта на приятеля на своя стопанин. Напразно се опитвал кочияшът Автомедонт да ги накара да се помръднат от мястото си — те стояли неподвижни, с отпуснати глави. Гривите им се спускали до самата земя. Зевс видял конете и си казал: „О, нещастни коне! Защо ние ви подарихме, вас, безсмъртни коне, на Пелей? Нима за това, за да познаете скърбите на хората? Защото в цялата вселена няма нито едно същество, по-нещастно от човека! Но не тъжете, никога Хектор не ще ви владее. Аз ще ви дам сили: изнесете от битката Автомедонт. На троянците ще дам още веднъж победа, но само за този ден, докато залезе слънцето.“

Зевс вдъхнал на конете голяма сила и те се понесли по бойното поле с Автомедонт. Ахиловият кочияш грабнал тежко копие и убил героя Арет. Свалил от него доспехите, радвайки се, че поне с това е отмъстил за смъртта на Патрокъл.

Около Патрокловото тяло кипял бой. При сражаващите се гръцки герои се спуснала с червен облак богиня Атина, взела образа на героя Феникс, и започнала да ги насърчава. Менелай в отговор на Феникс (той не разпознал Атина) призовал на помощ преди всички други богове Атина. Богинята се зарадвала и му вдъхнала непобедима сила. Аполон пък вдъхновявал троянците. Битката ставала все по-кръвопролитна и по-кръвопролитна. Зевс разтърсил егидата си — разнесъл се гръм. Ужас обхванал героите на Елада. Аякс Теламонид видял, че гърците бягат, и се натъжил. Той се помолил на Зевс, молел го да разпръсне мрака, молел да не погубва гърците или ако такава е волята му, то нека те гинат, но само на светло. Чул Зевс Аяксовата молба. Мракът се разпръснал и отново заблестяло слънцето. Аякс помолил Менелай да намери Несторовия син Антилох и да го изпрати при Ахил с известие, че Патрокъл е убит и че троянците може да завладеят тялото му. Менелай изпълнил молбата на Аякс, намерил Антилох и му разправил за гибелта на Патрокъл. Антилох бил обзет от ужас. Той още не знаел, че Патрокъл е убит. Проливайки горчиви сълзи, младият Несторов син бързо се запътил към шатъра на Ахил. А около Патрокловото тяло сечта ставала все по-ожесточена. Аякс посъветвал Менелай и Мерион да вдигнат тялото и да го понесат към стана. А сам той ги прикривал, като отблъсквал троянците. Но щом троянците видели, че героите вдигнали тялото на Патрокъл, нахвърлили се върху тях като разярени кучета. Ала достатъчно било Аякс да се извърне към тях и троянците се спирали, бледнеейки от страх. Боят се разгарял все по-силно — като пожар, който унищожава града, помитайки всичко. Бавно вървял Менелай с Патрокловия труп на ръце. Аякс едва удържал напора на троянците, начело на които се биели Еней и Хектор.

В това време Ахил седял пред шатъра си и си мислел защо Патрокъл още не се връща. Тревожело го обстоятелството, че гърците пак ударили на бяг. Той вече започнал да подозира, че Патрокъл е загинал. Изведнъж до него се приближил разплакалият син на Нестор. Той донесъл на Ахил вестта, че Патрокъл е загинал. Неизразима скръб обзела Ахил. Той гребнал с две шепи пепел от огнището и си посипал главата. Пепел се разсипала по дрехите му. Ахил се тръшнал на земята и от скръб скубел косите си. Плачел и младият Антилох. Той държал Ахил за ръка, за да не посегне на себе си от мъка. Ахил ридаел с глас. Чула плача му Тетида и силно заридала. Дотърчали при нея всичките й сестри, нереидите, и също заплакали на глас.

— Сестри! — възкликнала богиня Тетида. — Горко ми, горко. О, защо родих аз на белия свят Ахил! Защо го отгледах, защо го пуснах да отиде при стените на Троя! Никога вече не ще го видя да се върне в светлите чертози на Пелей. Той трябва да страда през целия си кратък живот! Аз не мога да му помогна! Ей сега ще отида и ще разбера за какво скърби той!

Бързо се озовала пред ридаещия Ахил майка му Тетида, придружена от своите сестри. С плач обгърнала тя главата на своя любим син и го попитала:

— Защо ридаеш на глас? Не скривай, разкажи ми всичко. Нали Зевс изпълни молбата ти и прогони гръцките войски до самите кораби. Гърците само едно искат — да им помогнеш.

— Зная това, мила майко — отвърнал Ахил, — но каква утеха е за мене това! Аз загубих Патрокъл. А го обичах повече от всички други и ми беше скъп като собствения ми живот. Уби го Хектор и задигна доспехите, които бяха подарък на баща ми Пелей от боговете. Не искам да живея всред хората, ако не успея да сразя с копието си Хектор, ако той не ми заплати с живота си за смъртта на Патрокъл.

— Но нали след Хектор трябва да умреш и ти! — извикала Тетида.

— О, нека умра още сега, щом не можах да спася приятеля си! Той сигурно ме е призовавал преди смъртта си. Проклета да е враждата! Тя и мъдрите докарва до бяс. Аз ще забравя гнева си срещу Агамемнон и пак ще вляза в бой, за да убия Хектор. А от смъртта се не боя! Никой няма да избегне смъртта; не я избягна и великият Херакъл, макар и да го обичаше гръмовержецът Зевс, неговият баща. Аз съм готов да умра там, където ми е отредила съдбата, но преди това ще спечели голяма слава. Не, не ме възпирай, майко! С нищо ти не ще ме възпреш!

Така отговорил на майка си Ахил. Богиня Тетида молела сина си само за едно: да не влиза в бой дотогава, докато тя не му донесе нови доспехи от бог Хефест.

Прекрасните нереиди се спуснали в морето. Тетида ги помолила да уведомят татко Нерей какво е станало край стените на Троя, а самата тя литнала на високия Олимп при бог Хефест.

В това време героите гърци едва задържали напора на троянците. Вече три пъти Хектор връхлитал върху гърците като яростен огън и се опитвал да изтръгне трупа от ръцете на Менелай. Три пъти го отблъсквали Аяксовци. И Хектор щял да овладее Патрокловия труп, ако не се била явила при Ахил изпратената от богиня Хера вестителка на боговете Ирида. Тя подтикнала Ахил да отиде да защити тялото на приятеля си. Но Ахил не можел да влезе в бой, нямал доспехи. Тогава Ирида заповядала на Ахил да застане невъоръжен върху насипа, който заобикалял гръцкия стан, и с вида си да внуши страх у настъпващите троянци.

Ахил се запътил към насипа. Палада сложила на раменете му егида, обкръжила главата му със златен облак и с чудно сияние; отблясъкът от главата на Ахил се издигал до самото небе. Ахил застанал върху насипа и страшно се провикнал; заедно с него издала страшен вик и Атина Палада. Ужас обзел троянците. Конете им се изплашили от вика и сами се понесли назад. Като видели светлината около Ахиловата глава, кочияшите на колесниците изпаднали в ужас. На три пътя извиквал страшно Ахил и на три пъти войската на троянците изпадала в страшен смут. В това объркване загинали дванадесет троянски герои. Едни от тях били прободени с копия, другите били отъпкани от конете. А гърците изнесли тялото на Патрокъл, сложили го на носилка и плачейки на глас, го понесли към шатъра на Ахил. Подир тях тръгнал и Пелеевият син. Той гласно ридаел, като гледал приятеля си, когото сам изпратил на кървав бой.

Хера заповядала на бога на слънцето Хелиос да слезе преди определеното време във водите на Океан. Мръкнало се. Битката привършила; станът на гърците потънал в сън. А троянците се събрали на съвещание на полето. Те се съвещавали прави. Нито един от тях не се осмелявал да седне — страхували се да не бъдат нападнати от Ахил. Полидамант дал на троянците такъв съвет: да се приберат в Троя, а не да чакат тук до сутринта, когато ще ги нападне Ахил. Мнозина герои ще срази той, ако нападне троянците на открито поле. Ако обаче всички се защищават, застанали на стените, Ахил напразно ще обикаля с бързите си коне Троя — не ще бъде в състояние да я превземе. Но Хектор отхвърлил съвета на Полидамант; той заповядал на троянците да останат на полето, като поставят пред лагера стража. Хектор все още се надявал пак да нападне корабите на гърците и да ги прогони от Троада. Той заявил, че ако Ахил реши отново да участвува в боя, няма да отбягва вече да се срази с него. Тогава един от двамата ще се завърне у дома си с победна слава — или той, или Ахил. Помрачила разума на троянците Атина Палада и те се разположили на лагер и останали на полето.

А в стана на гърците Ахил, сложил ръце на гърдите на убития Патрокъл, неутешимо го оплаквал. Гръмко и тежко стенел той подобно на лъв, на който ловец е задигнал лъвчетата. Лъвът се връща от лов, не намира в леговището си лъвчетата и с гръмлив рев броди из гората и търси следи от похитителя на рожбите си.

— Богове, богове! — възклицавал Ахил. — Защо обещах на Патрокловия баща, че ще се завърна в родината заедно с Патрокъл? Не, и на двама ни било съдено да обагрим троянската земя с кръвта си. И аз няма да се върна от похода, и мене няма да ме посрещне нито баща ми Пелей, нито любимата ми майка. Нека умра, драги Патрокле, но не преди да съм отмъстил на Хектор и да съм ти уредил великолепно погребение.

Ахил наредил на приятелите си да умият окървавеното Патроклово тяло и да го намажат с благовонни масла. Ахиловите приятели направили това. Те сложили тялото на Патрокъл върху богато украсено легло и го покрили с тънко платно, а отгоре — с разкошен саван. Цяла нощ оплаквали мирмидонците Патрокъл и заедно с тях плачели пленените от Ахил и Патрокъл троянки и дарданянки.