Николай Кун
Старогръцки легенди и митове (127)

Едип. Неговото детство, младост и завръщане в Тива

Изложено според трагедията на Софокъл „Едип цар“.

Царят на Тива, Кадмовият син Полидор, и жена му Нуктида имали син на име Лабдак, който именно наследил властта над Тива. Син и наследник на Лабдак бил Лай (Лайос). Веднъж Лай посетил царя Пелопс и дълго му гостувал в Пиза. Лай се отплатил с черна неблагодарност на Пелопс за неговото гостоприемство. Той отвлякъл младия син на Пелопс, Хризип, и го откарал със себе си в Тива. Разгневеният и опечален баща проклел Лай; прокълнал го боговете да накажат похитителя на сина му, като той, Лай, бъде убит от родния си син. Така Хризиповият баща проклел Лай и това бащино проклятие трябвало да се изпълни.

След като се завърнал в седмовратата Тива. Лай се оженил за дъщерята на Менойкей, Йокаста. Лай дълго живял спокойно в Тива и само едно нещо го тревожело: нямал деца. Най-после Лай решил да замине за Делфи и там да се допита до бог Аполон коя е причината за тая бездетност. Страшен отговор дала на Лай Аполоновата жрица Пития. Тя изрекла:

— Сине Лабдаков, боговете ще изпълнят твоето желание — ще имаш син, но знай: ти ще загинеш от ръката на своя син. Ще се изпълни проклятието на Пелопс!

Лай се ужасил. Дълго мислил той как да избегне повелите на неумолимата съдба; в края на краищата решил да убие сина си, щом той се роди.

Наистина скоро на Лай се родил син. Жестокият баща свързал с ремъци краката на новородения свой син, като пробил ходилата му с остро желязо, повикал един роб и му заповядал да хвърли младенеца в гората по склоновете на Китерон, за да го разкъсат там зверове. Но робът не изпълнил заповедта на Лай. Дожаляло му за детето и предал тайно момченцето на един роб на коринтския цар Полиб. Този роб тъкмо по това време пасял стадото на своя господар по склоновете на Китерон. Робът занесъл момченцето при цар Полиб, а тоя, понеже бил бездетен, решил да го отгледа като свой наследник. Цар Полиб дал на момченцето името Едип поради стеклите му от раните крака.

Така и израсъл Едип при Полиб и жена му Меропа, които го наричали свой син, и сам Едип ги смята за свои родители. Но веднъж, когато Едип бил вече порасъл и възмъжал, при един гуляй, някой от приятелите му, след като пийнал, го нарекъл храненик — нещо, което поразило Едип. В душата му се промъкнали съмнения. Той отишъл при Полиб и Меропа и дълго ги убеждавал да му открият тайната на негово раждане. Но нито Полиб, нито Меропа му казали нещо. Тогава Едип решил да отиде в Делфи и там да научи тайната около раждането си.

Като обикновен пътник Едип се отправил за Делфи. Пристигнал той там и се допитал до оракула. Лъчезарният Аполон му отговорил чрез устата на прорицателката Пития:

— Едипе, твоята съдба е ужасна! Ти ще убиеш баща си, ще се ожениш за собствената си майка и от този брак ще се родят деца, проклети от боговете и ненавиждани от всички хора.

Ужас обзел Едип. Какво да направи, за да избегне злата си съдба; как да отбегне отцеубийството и брака с майка си? Та оракулът не назовал по име родителите му. Ами ако Полиб и Меропа са неговите родители? Нима той ще стане убиец на Полиб и мъж на Меропа? Едип решил да не се завръща вече в Коринт, да си остане вечен скитник без род, без племе, без родина.

Но нима е възможно да се избягнат повелите на съдбата? Едип не знаел, че колкото повече се стараела избегне своята орис, толкова по-сигурно ще тръгне по пътя, който му е предопределила съдбата.

Като бездомен скиталец Едип заминал от Делфи. Той не знаел къде да отиде и тръгнал по първия попаднал му път. Този път водел за Тива. По тоя път в подножието на Парнас, където се събирали три пътя, в една тясна клисура Едип срещнал колесница, с която пътувал беловлас старец с величествен вид; глашатай управлявал колесницата, а подир нея следвали слугите. Глашатаят грубо креснал на Едип, заповядал му да се отбие от пътя и замахнал с камшика по него. Разядосаният Едип ударил глашатая и искал вече да отмине колесницата, когато ненадейно старецът замахнал с жезъла си и ударил Едип по главата.

Едип се разярил и в гнева си ударил стареца със своята тояга така силно, че той паднал мъртъв възнак на земята. Едип се нахвърлил върху придружителите и ги избил всичките; само един роб успял незабелязано да се укрие. Така се изпълнила повелята на съдбата: Едип убил, без да знае това, баща си Лай. Защото този старец бил Лай; той пътувал за Делфи, за да се допита до Аполон какво трябва да направи, за да спаси Тива от кръвожадния Сфинкс.

Едип спокойно продължил пътя си. Той смятал, че не е виновен за това убийство: та не той нападнал пръв, а само се защищавал. Все повече и повече напредвал Едип по избрания от него път и пристигнал най-после в Тива.

В Тива царяло голямо униние. Две беди сполетели града на Кадъм. Страшният Сфинкс, чедо на Тифон и на Ехидна, се бил заселил недалеч от Тива, на планината Сфингион, и искал все нови и нови жертви, а на това отгоре и робът донесъл вестта, че цар Лай убит от някакъв непознат човек. Виждайки покрусата на гражданите, Едип решил да ги спаси от бедата: той решил лично да отиде при Сфинкс.

Сфинкс бил страшно чудовище с глава на жена, с тяло на грамаден лъв, с лапи, въоръжени с остри лъвски нокти, и с грамадни криле. Боговете били решили Сфинкс да остане край Тива дотогава, докато някой разреши загадката му. Тая загадка била казана на Сфинкс от музите. Сфинкс карал всички пътници, кой то минавали покрай него, да решават тая загадка, и никой не могъл да я разгатне и всички загивали от мъчителна смърт в железните прегръдки на ноктестите лапи на Сфинкс. Мнозина доблестни тиванци се опитвали да спасят Тива от Сфинкс, но всички те загинали.

Дошъл Едип при Сфинкс и той му задал своята гатанка:

— Кажи ми кое е това същество, което сутрин ходи на четири крака, през деня — на два, а вечер — на три. Никое от всичките същества, които живеят на земята, не се променя така, както то. Когато ходи на четири крака, то има най-малко сили и се движи по-бавно, отколкото през останалото време.

Едип не се замислил нито за един миг и тозчас отговорил:

— Това същество е човекът! Когато е малък, когато е още едва в утрото на своя живот, той е слаб и бавно пълзи на четири крака. През деня, тоест в зрялата си възраст, той ходи на два крака, а вечер, тоест на старини, грохва и понеже има нужда да се подпира, взема патерица; тогава ходи на три крака.

Така разрешил Едип загадката на Сфинкс. А Сфинкс размахал криле и се хвърлил от скалата в морето. Боговете били решили Сфинкс да загине, щом някой разреши загадката му. По тоя начин Едип освободил Тива от тази напаст.

Когато Едип се завърнал в Тива, тиванците го провъзгласили за цар, тъй като предварително било решено от Креонт, който управлявал вместо убития Лай, че цар на Тива ще стане оня, който я спаси от Сфинкс. След като се възцарил в Тива, Едип се оженил за вдовицата на Лай Йокаста и имал от нея две дъщери, Антигона и Исмена, и двама синове, Етеокъл и Полинейк. Така се изпълнила и втората повеля на съдбата: Едип станал мъж на родната си майка и от нея му се родили деца.