Николай Кун
Старогръцки легенди и митове (103)

Завръщането на гърците в родината

Изложено главно според трагедиите на Еврипид „Андромаха“ и „Хекуба“.

Гърците заграбили богата плячка от Троя; тя ги възнаградила за всичките нещастия, които изпитали през време на десетгодишната обсада. Много злато и сребро, много покъщнина и безброй прекрасни пленнички откарали гърците със себе си на корабите.

Когато корабите спрели на противоположния бряг на Хелеспонт, пред гърците се явила сянката на великия Ахил. Героят искал да му се принесе в жертва прекрасната Приамова дъщеря Поликсена, която някога била предназначена да му стане жена. Агамемнон не искал да даде Поликсена. И Касандра го молела да пощади сестра й. Но Одисей настоявал за тая жертва, като напомнял какви големи заслуги имал за гърците Ахил по време на обсадата на Троя. И самата Поликсена била готова да отиде под жертвения нож. Тя знаела, че за нея това ще бъде избавление от тежко робство в чужбина. Поликсена спокойно отишла при олтара, до който я чакал с жертвения нож Неоптолем. Тя не позволила да се допре до нея младежът, който трябвало да я заведе на смърт. Поликсена не искала да слезе като роб в царството на Хадес. Сама пристъпила към олтара, сама разкрила гръдта си. Със скръбна въздишка Неоптолем забил меча в гърдите на Поликсена и топла кръв обагрила жертвеника, издигнат в чест на Ахил.

След като била пренесена в жертва Поликсена, гърците се отправили на далечен път, за родината. Много беди им се случило да претърпят през време на това пътуване. Мнозина герои загинали, без да видят родината си.

Още по времето, когато разрушавали Троя, разгневената Атина Палада предизвикала голям раздор между гърците и между синовете на Атрей. Менелай искал незабавно да отплава за Гърция, а Агамемнон настоявал гърците да останат в Троада дотогава, докато умилостивят с жертвоприношения Атина. Агамемнон не знаел, че с нищо не ще може да смекчи гнева на богинята. Спорът между братята продължавал цял ден. На следната сутрин една част от гърците, след като натоварили на корабите си свой пай от богатата плячка, напуснали Троада. Отплавали Нестор, Диомед, Неоптолем, Идоменей и Филоктет. Малко по-късно отплавал и Менелай; той настигнал Нестор и Диомед на остров Лесбос. Одисей също отначало напуснал Троада, но на остров Тенедос се скарал със спътниците си и се върнал обратно при Агамемнон в Троада.

От Лесбос събралите се там герои отплавали за остров Евбея. На Евбея, край носа, посветен на бог Хефест, те принесли жертва на Посейдон и продължили плаването си. Четири дни по-късно Диомед пристигнал в Аргос, а Нестор — в Пилос. Щастливо се завърнали в родината също тъй Идоменей, Филоктет и Неоптолем.

Но Менелай трябвало да понесе много несгоди. Недалеч от нос Суний, източния край на Атика, бог Аполон сразил с една своя стрела кормчията на Менелай Фронтис. Менелай спрял до брега, извършил великолепни погребални обреди в чест на Фронтис и едва след това продължил пътя си. Когато корабите заобикаляли опасния нос Малея, югозападния край на Лакония, Зевс изпратил страшна буря. По морето се образували грамадни като планини вълни. Една част от Менелаевите кораби били отнесени от бурята към остров Крит, където се разбили о скалите; намиращите се на тях гърци успели да се спасят само с големи усилия. Останалите пък кораби, с които бил и Менелай, дълго се носили по морето и най-после стигнали до бреговете на Египет. Седем дълги години скитал всред чужди народи Менелай. Той бил и при сидонците, при етиопците и при много други народи. Престоял известно време на остров Кипър, във Финикия и далечна Либия, чиито народи се славели с неизброимите си стада. Много и богати дарове получил Менелай, грамадни богатства събрал. В Египет жената на Тоон, Полидамна, подарила на прекрасната Елена чудотворно лекарство, приготвено от сока на вълшебно растение. Оня, който вземел това лекарство с вино, забравял и най-тежката скръб. Най-после на връщане от Египет Менелай спрял на остров Фарос. На този остров Менелай чакал двадесет дни попътен вятър. Островът бил пустинен, а хранителните запаси били на привършване. Всички били застрашени от гладна смърт. Спасила Менелай и спътниците му богиня Идотея, дъщеря на морския бог Протей. Тя се явила на Менелай и го научила как да покори Протей и да го накара да открие волята на боговете. Рано сутринта, когато богинята на зората Еос току-що била литнала по небето, Менелай с трима силни и мъжествени спътници отишъл на морския бряг. Там ги чакала Идотея с четири тюленови кожи. Идотея намъкнала тия кожи на Менелай и на спътниците му, а за да не ги измъчва лошата миризма на кожите, намазала им носовете с амброзия. Менелай и спътниците му лежали на морския бряг, без да помръднат. Най-после Протей изплувал със стадо тюлени. Преброил той тюлените, спокойно легнал на пясъка и заспал. Менелай и спътниците му се хвърлили върху Протей с вик. Започнала упорита борба. Протей се превръщал в лъв, в змия, в пантера, в глиган, във вода и в дърво, но Менелай и спътниците му, здраво го държали. Най-после старецът се укротил, взел предишния си образ и попитал Менелай какво иска да узнае от него. Менелай запитал морския старец кой от боговете му се е разсърдил, та не му изпраща попътен вятър. Протей заповядал на Менелай да се върне в Египет и да принесе там в жертва на боговете хекатомба, само тогава боговете ще се смилят над него и ще му дадат щастливо завръщане в родината. Прорицателят Протей предсказал на Менелай съдбата му и съдбата на жена му Елена; открил му и това, което чака всеки от героите през време на пътуването от Троя за родината. Менелай изпълнил заръката на Протей. Върнал се в Египет и принесъл на боговете жертви; боговете му изпратили попътен вятър и той благополучно се върнал в родната Спарта, където после дълго време живял щастливо. А след смъртта им Менелай и жена му, прекрасната Елена, били пренесени на острова на блажените, където и живеят вечно, без да знаят що е скръб.

Много опасности се случило да преживее по пътя си към родината и цар Агамемнон. Благополучно той и спътниците му успели да стигнат до бреговете на остров Евбея. Тук, до самия Херейски нос, се вдигнала голяма буря; изпратила я била богиня Атина, която се сърдела на гърците. Особено пък се сърдела тя на Оилеевия син Аякс. Много кораби загинали, разбити о скалите. Разбил се и Аяксовият кораб. А самият Аякс щял да загине в морските вълни, ако не се бил съжалил над него великият земетръсец, богът на морето Посейдон. Той заповядал на вълните да изхвърлят Аякс на Херейската скала. Аякс се спасил. Но сега той сам се погубил със своята надменност. С безумна гордост той заявил, че се бил спасил сам, бе помощта на боговете, дори против волята им. Чул бог Посейдон дръзките думи на оня, когото бил спасил лично той. В страшен гняв замахнал с тризъбеца си и ударил с него скалата, върху която стоял Аякс. Скалата се разцепила на две. Едната й половина със страшен грохот рухнала в морето, като повлякла и Аякс. Така той загинал в бездната, от която току-що го бил спасил Посейдон. А корабите на Агамемнон с големи усилия се измъкнали от бурята и стигнали най-сетне до родните брегове. Но не за радост се завърнал Агамемнон в своята богата със злато Микена. Там го очаквала смърт от ръката на невярната му жена Клитемнестра.