Николай Кун
Старогръцки легенди и митове (45)

Атрей и Тиест

Атрей и Тиест били синове на големия герой Пелопс. Някога кочияшът на цар Еномай Миртил, убит предателски от Пелопс, проклел Пелопс и с проклятието си обрекъл целия Пелопсов род на големи злодеяния и на гибел. Миртиловото проклятие тегнело и върху Атрей и Тиест. Те извършили редица престъпления. Атрей и Тиест погубили Хризип, който бил син на нимфата Аксиона и на баща им Пелопс. Накарала ги да убият Хризип майка им, Хиподамия. Като извършили това злодеяние, Атрей и Тиест избягали от царството на баща си, страхувайки се от неговия гняв, и се укрили при микенския цар Стенел, Персеев син, който бил оженен за сестра им Никипа. А когато умрял Стенел и син му Евристей, взет в плен от Йолай, загинал от ръката на Херакловата майка Алкмена, властта над микенското царство поел Атрей, тъй като Евристей не оставил наследници. Атреевият брат Тиест му завидял и решил по какъвто и да е било начин да отнеме от него властта. Той откраднал от брата си с помощта на жена му Аеропа златорунния овен, който му бил подарен от бог Хермес. Тиест откраднал този овен, защото било казано от боговете: „Над Микена ще властвува оня, на когото принадлежи златорунният овен.“ След като задигнал овена, Тиест поискал и властта на царството — нали овенът бил в него! Разгневил се Зевс Гръмовержец на Тиест и чрез небесни знамения дал на жителите на Микена да разберат, че Тиест прави опити да завземе властта по нечестив път. Микенци отказали да признаят Тиест за цар и той, за да се спаси от гнева на брата си, бил принуден да избяга от Микена. Отмъщавайки на брата си, той тайно отвел от Микена Атреевия син Полистен. В чужбина Тиест отгледал Полистен като свой роден син и му внушил голяма омраза към Атрей. Коварният Тиест искал да си послужи с Полистен като с оръдие, за да си отмъсти на брата си. Когато Полистен пораснал, Тиест го изпратил в Микена, като му заповядал да убие Атрей. Но младежът сам загинал от ръката на баща си. Атрей изпаднал в ужас, когато узнал кой е убитият от него младеж. Той се заклел да отмъсти на брата си и скроил коварен и зверски план. За да изпълни плана си, Атрей се престорил, че е готов да се помири с Тиест. Чрез пратеник той поканил брат си да се завърне в Микена. Когато Тиест се върнал в Микена, пак започнал заедно с Атреевата жена Аеропа да заговорничи против Атрей, обзет единствено от мисълта как да убие брат си. Атрей знаел за това и решението му да отмъсти на коварния си брат още повече се затвърдило у него. Той заповядал тайно да заловят синовете на Тиест — младите Полистен и Тантал — и да ги убият. От телата им Атрей приготвил ужасно угощение на брата си.

Поканил той Тиест на пиршество и поставил пред него гозбите от месото на синовете му. Гръмотевици, изпратени от Зевс, разтърсили небето. Гръмовержецът се разгневил на Атрей заради неговото злодеяние. Изтръпнал от ужас и лъчезарният бог на слънцето Хелиос, обърнал колесницата си и подкарал крилатите си коне обратно към изток, за да не гледа как един баща ще се храни с месото на своите синове. Тиест пък, без да подозира каквото и да било, седнал край трапезата и спокойно започнал да яде. Нахранил се Тиест. Изведнъж смътно предчувствие за някакво голямо нещастие го завладяло и той попитал Атрей за синовете си. Атрей повикал слугите и им заповядал да покажат на Тиест главите и краката на Полистен и Тантал. Като видял, че синовете му са убити, Тиест заридал. Той започнал да моли Атрей да му даде труповете на синовете, за да ги погребе. Но Атрей отговорил на брата си, че синовете му са погребани вече от него самия, но не в земята, а вътре в самия него. Тиест изпаднал в ужас, като разбрал какви ястия току-що е ял. Той прекатурил масата и със страшен вопъл се строполил на пода. Обезумял от скръб, той се привдигнал най-сетне и проклинайки Атрей и целия му род, бързо напуснал двореца. Безпаметен и без да вижда каквото и да било, Тиест избягал от Микена и се укрил в едно пустинно място. Дълго се крил той там, а после отишъл при епирския цар Теспрот, който му дал убежище.

Боговете се разгневили на Атрей за извършените от него злодеяния. За да го накажат, те изпратили на Арголида неплодородие. По тучните ниви не растяло нищо. Глад зацарил във владенията на Атрей. Жителите измирали с хиляди. За да узнае коя е причината за това нещастие, Атрей прибягнал до оракул. Оракулът отговорил, че бедствието ще се прекрати само тогава, когато Тиест бъде върнат в Микена. Дълго Атрей търсил из цяла Гърция брата си, но не могъл да открие къде се е подслонил. Най-после намерил малолетния му син Егист. Атрей довел Егист в двореца си и го отгледал като свой син.

Изминали много години. Случайно Атреевите синове Менелай и Агамемнон открили къде се намира Тиест. Те успели да заловят Тиест и да го докарат в Микена. Атрей не се помирил с брата си. Той го затворил в тъмница и решил да го убие. Повикал Егист, дал му остър меч и му заповядал да отиде в тъмницата и да убие там затворника. Егист не знаел за какво страшно престъпление го изпраща Атрей, когото той смятал за свой баща. Но щом Егист влязъл в тъмницата, тозчас Тиест познал в негово лице своя син. Той му открил кой е и двамата, баща и син, още тук, в тъмницата, съставили план как да погубят Атрей. Егист се върнал в двореца и казал на Атрей, че е изпълнил нареждането му и е убил затворника. Атрей се зарадвал, че най-сетне е успял да унищожи брата си. Той отишъл бързо на морския бряг, за да принесе жертва на боговете олимпийци. Тъкмо тук през време на жертвоприношението с един удар в гърба го наранил смъртно Егист със същия меч, който Атрей му дал, за да убие с него баща си. Егист освободил Тиест от тъмницата. Тиест и синът му завзели властта над Микена. Атреевите синове Менелай и Агамемнон били принудени да се спасяват с бягство. Те намерили закрила при спартанския цар Тиндарей. В Спарта те се оженили за дъщерите на Тиндарей — Менелай за прекрасната като богиня Афродита Елена, а Агамемнон — за Клитемнестра. След известно време Агамемнон се завърнал в Микена, убил Тиест и започнал да управлява страната, която някога управлявал баща му. Менелай пък след смъртта на Тиндарей станал цар на Спарта.