Лайза Хел
Брайън (7)

VII

Никой не им обърна внимание, докато се приближаваха по чакълестата алея към къщата. Мери Лу беше права — едва ли бяха забелязали отсъствието им.

Брайън срещна Агнеса и я задържа за ръката.

— Виждала ли си Присцила?

— Ако не се лъжа, играят тенис с Марвин.

— Дали… си е пийнала?

— Доколкото знам, да, Брайън. Но няма страшно. Дори и така да е, тя знае как да се справя — Агнеса се усмихна. — Прочута е с това си качество.

Той се поколеба за секунда, дали да намери Присцила, или да се смеси с гостите. И двете перспективи му се сториха недостатъчно привлекателни. Накрая помоли Мери Лу да му обясни къде е библиотеката.

— Библиотеката ли? На първия етаж, вляво, след края на галерията. Между другото, това е любимото ми място в цялата къща.

Брайън бе любопитен да разбере, защо Мери предпочита точно библиотеката и, щом пристъпи прага й му стана ясно. Високите до тавана рафтове от кипарисово дърво изпълваха помещението със специфичен, остър аромат. Широк сводест прозорец откриваше прекрасна гледка към вечното движение на океана.

Брайън премина покрай стелажите, избра си един криминален роман и се настани удобно в тапицирано с тъмна кожа кресло. Внезапно вратата на библиотеката се отвори със замах. При звука той се надигна, защото заедно с него се чу и гласът на Присцила, но после, кой знае защо, реши да изчака и се отпусна отново зад високата облегалка.

— Е, хайде, не прави така, Присцила — поде умилкващ се мъжки баритон. — Преди беше толкова достъпна не си ми отказвала, а сега… Един път повече, какво значение има!

Беше Марвин — хубавичък, добре поддържан и с нищо неразличаващ се от другите млади мъже от компанията.

Присцила отвърна, кискайки се.

— Но, аз почти съм сгодена. Поне за мъничко да остана вярна на Брайън… е добре, можеш да целунеш гърдите ми, но нищо повече.

За няколко секунди двамата се смълчаха, след това се чу страстният стон на Присцила.

— Ела, ела — изхриптя Марвин. — Отпусни се, както в старите времена… не си забравила, колко много обичаш да чувстваш студения под с горещата си кожа?

— Не… — шепнеше тя, — не съм забравила, нищо не съм забравила… дай ми ръката си… така, така, спомням си колко удоволствие сме си доставяли и колко секси беше ти… и виждам, че още си…

— Спомняш ли си за малката стая в интерната. Беше толкова тясна, че не можехме да седнем.

Присцила се изсмя гърлено.

— Ти не можеше да седнеш! Но за мен успявахме да намерим място… още ли си така…

В този миг Брайън скочи от креслото си. Полуголата Присцила, легнала в скута на Марвин, изпищя високо. Марвин отвори уста от изумление и се изправи така рязко, че главата й подскочи и тупна на пода с тъп звук. Той заднишком запристъпва към вратата и светкавично изчезна.

Присцила се надигна със зачервено, слисано лице с разтворени от страх очи и се хвана за тила. Трескаво обмисляше, какво да предприеме. Трябваше да се помири с Брайън веднага, на място. Не можеше да си позволи да развали годежа. Щеше да е много неприятно пред всичките тези гости, които Мери Лу бе поканила заради нея.

— Любими… — започна плачливо. — Ти си останал със съвсем погрешно впечатление.

— А така ли? — изръмжа той.

— Да, нека само ти обясня. Всичко е напълно безобидно. Ние само си играехме с Марвин, всички мои приятелки го правят и аз…

— Играете си? — прекъсна я Брайън. — На идиот ли ме правиш, Присцила?

— Не наистина не! Скъпи, повярвай ми, чуй ме само Марвин има навика да тича след всяко хубаво момиче и някога това доста ни ядосваше. Затова веднъж се събрахме в интерната и се уговорихме да го поохладим. Номерът беше да се поддаваме на ухажването му, докато той съвсем се развилнее — после да го отрежем отведнъж. В последния, ама наистина в последния момент да го отблъснем, и да остане на сухо, да се взриви от напрежение.

Замълча и си пое дълбоко дъх. Добре го беше измислила оставаше само Брайън да й повярва. За да засили ефекта, бавно се примъкна на колене до него и обхвана краката му.

— Скъпи — запелтечи, нали не мислиш, че те лъжа — хубавичкото й личице се изкриви трагично, докато очакваше отговора му. — Не може да се сърдиш за това на твоята малка Присцила, нали. Наистина не можеш — опита се да имитира виновност. — Може би трябваше да те предупредя вчера, когато Марвин се появи заедно с останалите. Да, щеше да е по-добре. Но и сега знаеш, че съм невинна.

Брайън намери историята й напълно абсурдна. Но от друга страна пък, може ли да докаже, че тя лъже? Погледна я замислено.

— Стани — произнесе след кратко колебание — Ще попитаме Мери Лу. Тя би трябвало да си спомня за вашата уговорка, нали?

— Мери Лу вече бе напуснала интерната, когато ние, когато измислихме това наказание за Марвин — бързо отвърна Присцила. — Тя не знае нищо за това, така че няма защо да я питаш.

— Ами Агнеса?

— Агнеса… Агнеса не ме обича. Тя би направила всичко, за да ми навреди, способна е дори да ме наклевети да. Не, остави Агнеса.

„Тя лъже.“ Сега Брайън вече знаеше, че тя лъже. „Трябва ли да я разоблича, като попитам някое от другите момичета?!“

Присцила продължаваше да стои на колене пред него.

— Стани най-после — каза рязко той. — Колко глупаво се получи всичко. Защо не забравим за този годеж Присцила? Ние не си подхождаме… съвместният ни живот би бил пълно фиаско.

Тя скочи като пружина и се опита да обгърне врата му, но Брайън отклони прегръдката й. Присцила не се предаде, грабна ръката му и я покри с малки целувки преди той да успее да я отдръпне.

— Противна си ми — каза й тихо. После добави — Отивам в стаята си. Не идвай след мен. Имам нужда да премисля.

Присцила обаче го последва.

— Моля те, Брайън, моля те, моля те — повтаряше хленчейки. — Не разваляй годежа, моля те!

Брайън ускори крачка и тя започна да се препъва и куца след него.

— Аз… аз вече ще съм много мила с теб, скъпи, аз… аз… аз ще те целувам и ще правя всичко, каквото поискаш, когато поискаш… винаги, Брайън… винаги, обещавам… аз… на теб…

Той се обърна отвратен и процеди:

— Не ми досаждай повече! Не мога да те понасям!

Присцила остана на място като наказано дете и очите й се изпълниха с едри сълзи.

 

 

„Е, свърши се. Стига толкова!“ Брайън въздъхна дълбоко, събра нещата си, натика ги в пътническата си чанта и напусна стаята. Реши да се сбогува с Мери Лу, преди да отпътува. Откри я в трапезарията, където бе подготвила студен бюфет. Гостите й стояха на групички с чинии в ръце и разговаряха.

Забелязвайки го, тя веднага го придърпа до себе си.

— Брайън? Липсваше ни. Какво става с теб? Намери ли библиотеката? Предполагам, че ти е харесала?

— Да — отвърна късо той. — Да, наистина. Мери Лу, бих искал да поговоря с теб… насаме, ако може…

Отведе я в една малка ниша и й обясни, какво се бе случило между Присцила и него.

— Така че годежът се разваля — завърши мрачно. — Знаеш, че известно време се колебах… Е, сега вече реших със сигурност. Не мога да се примиря с начина на живот и морала на Присцила. Тя е като дете, Мери Лу. Мисли си, че като излъже и никой не разбере, значи всичко е наред. Но нищо не е наред за мен и аз не бих могъл да живея с жена, която разсъждава така.

Мери Лу посегна импулсивно към ръката му и я стисна силно.

— Много съжалявам, Брайън! Напълно те разбирам.

— Благодаря ти Мери Лу. Сигурен бях, че ще ме подкрепиш.

— Знаеш, че аз исках да сте щастливи заедно.

— Да, знам, но се оказа невъзможно.

— Кога ще ни напуснеш, Брайън?

— Веднага… нещата ми са вече готови. Чантата ми е във фоайето.

— А Присцила? Как го прие тя?

Той нервно приглади тъмната си коса.

— Тя все още не знае. Онова между нея и Марвин се случи едва преди час. Тя сигурно си мисли, че все още би могла да ме уговори. Сигурно си мисли така… убеден съм в това.

— Кога смяташ да й кажеш? И къде е тя всъщност?

— Не знам, Мери Лу. Предполагам, че лежи на леглото в стаята си и ме чака. Но аз не бих искал да я виждам вече. Сцената между нея и Марвин така ме отврати това бе… това е… — не довърши фразата си и се вгледа безмълвно във веселите лица на гостите.

— Мислиш ли, че аз мога да й кажа — запита Мери Лу и го погледна изпитателно.

Сивите му очи светнаха.

— Наистина ли ще направиш това за мен? И без да ме обявиш за страхливец?

Тя му се усмихна.

— Хайде, стига и ти! Първо, Присцила вече би трябвало да е наясно, че искаш да развалиш годежа; второ, вече си и дал да разбере, че повече не я обичаш; и трето все ще се намери някой, който не изоставя приятеля си в беда. За щастие, ти ми харесваш, така че ще ти помогна — Мери Лу обхвана лицето му с ръце, целуна го по двете бузи и му прошепна: — Вземай си чантата и изчезвай. Можеш да разчиташ напълно на мен. Аз ще обясня всичко на Присцила и доколкото мога, ще улесня заминаването ти.

— Благодаря, Мери Лу. Ти си същинско съкровище.

— Не ми благодари, по-добре ми обещай нещо…

— Всичко, каквото пожелаеш…

— Обещай ми, че ще се обаждаш… Обади се по телефона или ми пиши, както ти е удобно, но нека не губим връзка.

— Обещавам, имаш честната ми дума!

— Добре, тогава тръгвай вече. Всъщност, чакай… годежните ви пръстени са все още в чантичката ми. Какво да правя с тях?

— Каквото искаш… Може би ще се съгласят да си ги вземат обратно? Ако ли не… е, ще ми остане като обеца на ухото. Следващия път, когато се сгодявам, аз сам да си планирам нещата… и то с подходящо момиче.

Брайън се измъкна незабелязан от трапезарията, почти на бегом премина през фоайето, грабна сака си и, без да се оглежда, затвори тежката входна врата след себе си.

 

 

Малко по-късно Мери Лу почука на вратата на спалнята на Присцила. Тя лежеше покрита съвсем оскъдно с полупрозрачен копринен чаршаф на леглото, и очакваше годеника си.

— Ти ли си, Лу? — попита учудено.

— Да, аз съм. Можеш да покриеш прелестите си. Жертвата ти току-що напусна този дом.

— Какво каза? — Присцила бе шокирана.

— Казах, че на Брайън вече му писна от теб и си замина.

— И вероятно ти е разказал всичко?

— Да, разказа ми всичко.

— И ти си на негова страна?

— Да, точно на негова страна съм, защото смятам, че си отишла твърде далеч, Присцила.

— Но трябва да признаеш, че измислих добра история, за да се оправдая, нали?

— Явно не е била достатъчно добра, щом Брайън си замина и годежът ти пропадна. Какво мислиш да правиш сега?

Присцила се отпусна върху възглавниците нацупено.

— Винаги съм си знаела, че това момче няма чувство за хумор — процеди презрително.

— Чувство за хумор? Не виждам, какво смешно има за него в цялата история?

— Хумор… начин на живот… щедрост, както искаш, така го наречи. Брайън не притежава нищо от тях! — и продължи самонадеяно. — Той ще съжалява… аз съм добра партия. Боже какво толкова съм се разтревожила — от това само ще погрознея! Мислиш ли, че мога да се сгодя за Марвин? Той е луд по мен! Подхожда ми по-добре от Брайън и няма тая фиксидея, че мъжете трябва да работят. Наистина, чудесно стана, че се отървах от Брайън!

Мери Лу бе смаяна от хладната й, почти цинична реакция, но реши да запази мислите за себе си.

— Имаш ли нещо против да те оставя сега? — запита тя. — Или все още има опасност да бъдеш налегната от отчаяние и да се нуждаеш от съчувствена душа или силно рамо, на което да се наплачеш?

— Не ставай смешна, Мери Лу, разбира се, че мога да се справя и сама, щом обстоятелствата го налагат!

— Е, това поне е добре, малката. Сега захвърли тези глупави одежди и ела при нас в трапезарията. И не забравяй, че разполагаш само с една вечер, за да спечелиш Марвин като следващ кандидат годеник.

Присцила се изкиска.

— Глупавите одежди, както ти ги наричаш, Лу, ми свършиха доста добра работа. Брайън, например, не можеше да им устои — и Марвин няма да успее! При това ми идва на ум страхотна идея… Имам нужда от чаша студено шампанско. Не би ли могла да ми изпратиш Марвин с някоя бутилка?

Мери Лу напусна стаята с доста объркани мисли. „Тази малка мръсница! Брайън я е преценил правилно: освен секс в хубавата й главица няма нищо друго! Добре стана, че той развали годежа. Със сигурност животът му с нея щеше да е ад. Виж, Марвин… Присцила ще го върти на малкото си пръстче!“

 

 

Брайън напусна Палм Бийч, отправи се на запад и скоро достигна „Алигатор Али“. Забеляза път, завиващ към резервата на индианците семиноли. Ако се отклонеше от него, на седемнайсет мили се намираше огромното хале, в което щеше да се състои играта на бинго. На другия ден би могъл да вземе участие в нея. Надяваше се да срещне прелестното индианско момиче от магистралата.

Ако продължеше направо, утре по някое време щеше да е в Ню Орлианс. Задържа за секунда крака си върху съединителя и после го отпусна рязко. Колата пое с рев към индианския резерват.