Лора Лий Гърк
Без дъх (6)

6.

На следващата сутрин в бръснарницата страстите бяха доста разпалени, което даде на Даниел ясен знак, че предупреждението му към Лили предната вечер щеше да се сбъдне много по-бързо, отколкото бе предвидил. Мъжете бяха очевидно враждебно настроени.

— Трябваше да чуеш Марая снощи, когато се върна от това събиране — разказваше Тобайъс Магил, когато Даниел влезе. — Изкара си го на мен още в мига, в който пристъпи прага и не спря. Дър, дър, дър за клуба, през цялата вечер.

— Аз отидох да спя в плевника — призна Джейкъб Коул отчаяно. Там е по-тихо.

Мъжете спряха със своите оплаквания достатъчно дълго, за да кимнат в посока на Даниел.

— Добро утро, Даниел — поздравиха те в хор, после веднага се върнаха към разискваната тема.

— Казах на Луиза, че няма да се примиря с такова мърморене — съобщи Езра с решителен тон.

— Защо, какво се случи? — попита Нейт.

— Хвърли едно парче торта по мен. И когато отидох до помпата да се измия от всичките тия проклети къпини ме заключи отвън.

Всички останали мъже в стаята го изгледаха съпричастно.

— Жени! — Тобайъс разтърка очите си, които бяха зачервени. От безсъние, предположи Даниел. — Те са самият дявол, нали?

Въпросът предизвика незабавен прилив на решително съгласие. Тобайъс се обърна към Даниел.

— Ти си адвокат на Хелън. Не можеш ли да направиш нещо по този въпрос?

Всички мъже в бръснарницата обърнаха втренчени и очакващи погледи към него. Даниел реши да опита с логика и аргументираност.

— Вижте, момчета, всички знаем, че клубът докарва мъже с пари в този град. Ако той бъде затворен, местният бизнес ще пострада. Хотелът, централният магазин, конюшнята, която отдава коне под наем, дори бръснарницата зависят от парите, които тези мъже носят със себе си. Трябва да останем непреклонни.

— Правилно — съгласи се Нейт. — Много зависим от това. Нима ще позволим на жените да го провалят?

— Лесно ти е да го кажеш, Нейт — отговори Джейкъб. — Нямаш жена, която постоянно да ти мели сол на главата.

Последваха възгласи на съгласие от много други мъже и спорът се развихри.

— Не можем да оставим жените да ни казват какво да правим.

— Но аз така или иначе не ходя до заведението на Хелън. То може и да докарва някоя и друга пара за града, но наистина е място на порока.

— Място на порока? Какво лошо има, ако един мъж реши да се позабавлява малко от време на време?

Враждебно настроените гласове ставаха все по-силни, докато накрая мъжете на практика започнаха да си крещят един на друг.

Даниел се качи на един стол и извиси глас, за да бъде чут сред ръмжащите мъже.

— Момчета, момчета, чуйте ме за секунда! Всички жени са пощурели от снощната си сбирка, но ще се успокоят. До довечера вероятно ще са забравили за цялата работа.

Думите едва бяха излезли от устата му, когато отвън се чу неясно шумолене. Звукът постепенно ставаше все по-силен и мъжете започнаха да излизат от бръснарницата, за да видят какво става. Те се събраха върху дървения тротоар, озадачени от гледката, която запълваше улицата и причиняваше цялата тази врява.

Поне тридесетина жени маршируваха по средата на главната улица, а гласовете им се извисяваха в песен и високите им обувки стъпваха тежко върху твърдата утъпкана пръст на улицата. Две тамбурини, носени от Лили Морган и Роузи Ръсел пред групата, бяха в такт със стъпките на групата. Дави Макрий и Мери Алис Билингс водеха жените, като държаха огромно знаме между тях, което пасваше на песента, която пееха. На него бе написано:

„УСТНИТЕ, КОИТО ДОКОСНАТ УИСКИ, НИКОГА НЯМА ДА ДОКОСНАТ МОИТЕ.“

Отминаха групата от слисани мъже на тротоара и завиха зад ъгъла към офиса на вестника, очевидно отправили се към клуба, който се намираше на четвърт миля отвъд железопътната гара.

Тобайъс го приближи изотзад.

— Какво казваше ти за това, че жените ще се успокоят?

Под носа си Даниел измърмори едно проклятие.

 

 

Същия следобед Даниел си тръгна за Атланта. С известна неохота напусна Лили и нейната кохорта, която маршируваше с нея по улиците, но нямаше избор. Трябваше да работи върху други дела и което бе по-важно, трябваше да се срещне с Калвин и останалите мъже, които планираха да подкрепят кандидатурата му в законодателния орган на щата. Освен това щеше да отсъства само седмица. Нека жените да помаршируват из главната улица и да попеят химните си, нека да провеждат своите събрания. Той щеше да се върне и разполагаше с достатъчно време, за да обезсили всякакъв малозначителен ефект, който биха могли да предизвикат.

Когато пристигна, файтонът му го чакаше на гарата в Атланта и кочияшът го отведе право в кантората му. Щом влезе, видя, че Джоузая е там и изглежда разтревожен. Но това не впечатли много Даниел; Джоузая винаги изглеждаше разтревожен.

Помощникът му последва Даниел в кабинета и двамата мъже прекараха деня в работа по висящи дела. Даниел делегира всичко, което бе възможно на Джоузая. После се прибра вкъщи, изкъпа се, преоблече се във вечерни дрехи и пристигна в хотел „Лексингтън“ точно в осем часа.

Хотел „Лексингтън“ бе най-престижният хотел в Атланта. Изваяни кристални полилеи, красива дърворезба, удобни кожени кресла и най-добрият бърбън, който Югът можеше да предложи, правеха хотела наистина впечатляващ, но това, което в действителност натежаваше бяха уединените стаи за пушене. Зад вратите на тези стаи се сключваха сделки за милиони долари, пишеха се закони и се определяха съдби.

В една от тези уединени стаи го чакаха петима от най-могъщите и влиятелни мъже в щата. Разбира се, Калвин също беше там. Седнал зад масата, там бе също и Уил Роситър, собственик на половината дъскорезници около Атланта, чийто син дължеше живота си на Даниел. Ричард Дарнъл, памучният крал на областта Мейсън, и Травис Купър, който изкупуваше повечето от памука на Ричард и го превръщаше в хасе, също присъстваха. Харли Уест, собственик на втория най-голям вестник в Атланта, допълваше групата. Както и Калвин, всички тези мъже имаха пари, инвестирани в барове, клубове, игрални казина и в производството и търговията със спиртни напитки.

Те посрещнаха Даниел топло, но той усети известна резервираност. Постави си най-пленителната приветлива фасада, но се зачуди колко време ще мине, докато се стигне до въпроса за клуба в Шиварий.

Калвин заговори пръв.

— Знаеш как функционира политиката, Даниел. Как може да се манипулират изборите. В заводите и предприятията ние убеждаваме собствениците, че ти си онзи, който най-добре защитава техните интереси. Те казват на подопечните си босове, че ти си нашият човек, те пък го набиват в главите на работниците и в края на краищата работниците гласуват за онзи, когото ние сме избрали. Същото е и със земевладелците. Ние убеждаваме тях, а те го препредават на изполичарите. За да убедим бизнесмените и земевладелците в този регион, че ти си идеалният човек, който да бъде изпратен в щатския Сенат, трябва да те подготвим както подобава.

Даниел огледа седналите около масата с невинен поглед.

— Искате да кажете, че не съм съвършен така, както съм? — изговори той провлачено. Въпросът предизвика известни хихикания, но Даниел се чувстваше неудобно.

— Ние считаме, че от теб ще излезе добър законотворец — увери го Калвин. — Ти си красив, известен и много добре се държиш с журналистите. Знаеш как да убеждаваш хората в своя начин на мислене и повечето са също така непосредствени към теб. След като се объркаш с хората в законодателното тяло на Джорджия, ще те подготвим да станеш сенатор във Вашингтон. Един ден би могъл да бъдеш и президент на Съединените щати.

— За мен е чест, господа, но очаквам да изплюете и другото камъче. Какво е то?

Петимата мъже се спогледаха, но заговори Ричард.

— Имаме известно безпокойство.

Даниел разпери широко ръце и се облегна назад на стола.

— Слушам.

Ричард заговори направо.

— Трябва да си намериш съпруга. Колкото по-рано, толкова по-добре. Неженените мъже не са популярни кандидати.

Той почувства бодване от инстинктивен протест, но го потуши. Нямаше намерение да постига целите си чрез брак обаче тези мъже не трябваше да знаят това.

Ричард се изкашля леко и побутна лист хартия по масата към него.

— Изготвихме списък. Всяка от тези изискани млади дами ще бъде идеална за жена на амбициозен политик. Всички от тях имат могъщи фамилии и безукорен произход.

Даниел взе листа.

— Да, но има ли някоя от тях, която да е красива!

Както и се очакваше, всички мъже се засмяха. Той сгъна списъка без дори да го прочете и го сложи в горното джобче на вечерното си сако. Изгледа групата мъже около масата.

— Господа, ако това е единственото нещо, за което се тревожите, отдъхнете си. Ще се оженя веднага щом мога. Но това не е избор, който може да бъде направен лекомислено. Както вие посочихте, това е решение, което изисква внимателно обмисляне. Така че всички вие трябва да ми дадете малко време да се огледам за подходящата жена.

— Това не е единственото нещо, Даниел — Калвин пресуши чашата си с бърбън, после си наля от гарафата на масата. — Онзи въпрос с клуба в Шиварий излиза от контрол. Когато те изпратих там, се надявах, че ще можеш да го уредиш бързо и без много шум.

Даниел издиша бавно, после реши, че спокойствието му ще е най-добрата тактика.

— Ще приключи до няколко седмици — увери той мъжете на масата. — До времето на изборите всички ще са забравили за него.

— Всички, освен мъжете от Републиканската партия — отбеляза Травис. — Можеш да се обзаложиш, че когото и да изберат за кандидат, ще напомня на всички за това.

Даниел погледна към Калвин.

— Вие ме наехте. Искате ли да се откажа от делото?

— Не — Калвин поклати глава. — Твърде е късно за това, но ние обсъждахме нов подход към проблема. Всички знаем до какво ще доведе това. Ако тези хора, поддръжници на въздържанието, постигнат своето, нещата могат да станат силно обезпокоителни в този щат и ще имаме много неприятности за нищо.

Даниел си помисли за баща си, който би продал и душата си за още едно питие и кимна с разбиране.

— Прокарването на закон няма да накара хората да спрат да пият. Канзас е доказателство за това. Хората там си правят свое собствено уиски. По дяволите, контрабандното производство на спиртни напитки там се превърна направо в самостоятелна индустрия. Ако не друго, това движение за въздържание кара хората да пият повече.

— Точно така. Но ние не искаме да влагаме парите си в незаконно производство.

— Като твой адвокат, Калвин, много съм доволен да го чуя — изрече сухо Даниел.

Другият мъж се ухили.

— Да държим забраната извън Джорджия, за нас е много важно — той направи движение с ръка към другите мъже около масата и продължи: — Бихме могли да решим това по различен начин. Да накараме онези мъже в Шиварий да гласуват за отварянето на заведението на Хелън и може би ще успеем да задържим забраната извън Джорджия достатъчно дълго, за да встъпиш в длъжност. Тогава ще можем да поработим върху законотворчеството на Джорджия отвътре и може би така ще задържим забраната за продажба на спиртни напитки извън щата.

Даниел погледна мъжете около масата.

— Приемам, че вече сте запознали със становището си законодателите, които няма да бъдат преизбирани тази година?

Ричард му отправи бегла усмивка.

— Разбира се. Но ако задържим игралния клуб в Шиварий отворен, това ще бъде важна победа. То би показало на онези законодатели, че трезвеността е глас в пустиня в този щат, а не важна група гласоподаватели.

Калвин се наведе напред и срещна втренчения поглед на Даниел от отсрещната страна на масата.

— Предстои ни много работа, Даниел. Трябва да успеем да задържим клуба в Шиварий отворен.

— Разбирам — Даниел пресуши останалата част от бърбъна си. — Ще направя онова, което е необходимо — увери ги той.

От доволните изражения на лицата им разбра, че те искаха да чуят точно това.

 

 

Когато Даниел слезе от влака в Шиварий шест дни по-късно, Самюъл го чакаше да го посрещне. Едва обувките му докоснаха перона и възрастният мъж застана до него.

— Благодаря на Бога, че се върна — каза му Самюъл с явно облекчение. — Това бе най-дългата седмица от живота ми.

— Защо? Какво се е случи, че те е възбудило така?

— Не само мен, Даниел — отвърна другият мъж, когато двамата излязоха от гарата и се отправиха към главната улица. — Жените са въстанали, наежени са за борба, мъжете са бесни и в целия град цари пълен хаос. Поне сто пъти ме питаха кога ще се върнеш, за да оправиш бъркотията.

Даниел повдигна рамене.

— Знам, че е неудобно да гледаш как жените маршируват наоколо, мърморят на мъжете и пеят песни, но не си струва да се безпокоите за това.

— Лесно ти е да го кажеш — процеди Самюъл през зъби. — Ти не беше тук. Жените вече не само маршируват и пеят. Те стачкуват.

— Какво? — Даниел спря върху дъсчения тротоар и се извърна към Самюъл, който спря до него. Не бе сигурен, че е чул правилно. — Какво искаш да кажеш с това?

— Точно това, което казах. Започнаха стачка. Не готвят, не чистят, не шият и няма женен мъж в този град, който е спал в собственото си легло през последната седмица.

Даниел издиша с леко подсвирване. Лили трябва да е била доста заета. Стачка, да не повярва човек… Усети как в него се надига чувство на възхищение.

— И така, какво ще направиш за всичко това? — попита го настойчиво Самюъл. — Трябва да направиш нещо.

— Това и възнамерявам. Възнамерявам да отида да хапна нещо — той извади джобния си часовник. — Почти е време за вечеря и съм гладен. Да отидем в заведението на Роузи и да обсъдим това над един сочен бифтек — той се ухили и потупа Самюъл по рамото. — Никой мъж не трябва да се разправя с група сърдити жени на празен стомах.

— Ти не разбираш — започна Самюъл, но Даниел потегли отново по улицата, а Самюъл, изкаран от търпение, измърмори едно проклятие. — Добре — съгласи се хладно и изравни крачки с по-младия мъж. — Разбира се, нека да отидем при Роузи. Може би ще започнеш да приемаш нещата по-сериозно.

Даниел си помисли за срещата в Атланта и за обещанието си.

— Повярвай ми, вземам всичко това много на сериозно — увери той Самюъл. — Но съм гладен, а винаги мисля по-добре на сит стомах.

Пристигнаха в кафенето на Роузи, но едва бяха влезли през предната врата и бяха спрени от самата Роузи, която застана пред тях.

— Съжалявам, но не можете да идвате тук.

Даниел се намръщи като се огледа наоколо и видя пълното помещение с жени и деца.

— Защо не?

Вместо отговор Роузи посочи напечатания надпис на стената, който гласеше:

„ЗАБРАНЕНО ПСУВАНЕТО, ПЛЮЕНЕТО И ПУШЕНЕТО.“

Под тези думи бе добавена една нова фраза:

„ЗАБРАНЕНО ЗА МЪЖЕ.“

Даниел я дари с най-очарователната си усмивка.

— Хайде, Роузи — промърмори ласкаво той. — Не можеш да направиш това.

Тя скръсти ръце на гърди и остана неподвижна.

— Това е мое заведение, Даниел. Притежавам го освободено от задължения. Мога да правя всичко, каквото си поискам. Единствените мъже, на които е разрешено да влизат през тези врати, са Еймъс, преподобният Оугълви и преподобният Джоунс.

Даниел реши, че най-доброто, което може да направи в този момент, е да се оттегли елегантно. Обърна се към Самюъл.

— Да се прибираме вкъщи тогава. Ще накарам Беатрис да ми приготви нещо за ядене.

— Страхувам се, че няма да стане. Свещеникът на баптистката църква на чернокожите изнася на своето паство същите проповеди, каквито и преподобните Оугълви и Джоунс. Беатрис също стачкува. Живея, като се храня с консервиран боб и осолено месо откакто ти си тръгна. Такова е положението и с всеки друг мъж в града. И трябва да те предупредя, че повечето от мъжете започват да си мислят, че всичко това е по твоя вина.

Даниел почувства как в него се надига раздразнение. Гневът му бе отправен в същата посока, както сякаш винаги ставаше през последните дни — директно към една упорита, твърдоглава библиотекарка. Лили можеше и да има карамелени очи и тяло, достатъчно красиво да спре една кола на улицата, но можеше също така да създаде повече безпорядък, отколкото някой ураган.

Едва преди седмица той бе уверил петима от най-влиятелните мъже на Джорджия, че ще съумее да задържи отворен игралния клуб в Шиварий. Ако някой журналист се добереше до тази история, нямаше да мине много време и тя щеше да изпълни страниците на вестниците в целия щат. Той не само щеше да изглежда като пълен глупак за мъжете, които подкрепяха кандидатурата му за законодателния орган, но и щяха да му лепнат етикет и да го опетнят като Безбожникът вредител, който подкрепя играта на карти, пиенето на алкохол и проституцията. Трябваше да противодейства на всяка цена, иначе можеше да каже сбогом на подкрепата на Калвин и на политическите си амбиции.

Даниел се завъртя на пета и излезе от ресторанта. Спря отвън на тротоара и бръкна в малкото джобче на сакото си за една пура. Отхапа края и го изплю в канавката, после запали пурата. Погледна към Самюъл, който го бе последвал навън.

— По-добре почакай тук.

— Защо? Къде отиваш? — попита Самюъл.

— И по-добре планирай да започнеш отново адвокатската си практика — отговори той и стисна запалената пура между зъбите си. — Защото когато удуша тази жена, ще трябва да ме защитаваш.

 

 

За първи път през последните пет години библиотеката бе препълнена. Тъй като повечето от жените в града не бяха заети с плевенето на градините си, с биенето на масло или с простиране на прането, те имаха свободно време и се възползваха добре от това. Жените, които не бяха в заведението на Роузи и които не се наслаждаваха на вечеря за пет цента, сготвена от някой друг, бяха в библиотеката заедно с децата си и им показваха книгите, четяха им на глас и си прекарваха чудесно.

Лили вече бе избутала всички маси и столове до стената, за да се отвори повече пространство на етажа и бе свалила надписа, който гласеше: „ТИШИНА, МОЛЯ.“

Шумът в сградата бе оглушителен, но на нея не й пукаше. Повечето семейства, ако въобще притежаваха някакви книги, имаха само библия, а повечето от тези деца никога не бяха виждали други книги извън класните стаи. Книжките с картинки и атласите се търсеха най-много и тя бе свалила и последния екземпляр от тях от лавиците. Сега жените и децата седяха на групи на пода и ги разлистваха, а съсредоточените им и прехласнати изражения показваха колко са очаровани от местата и нещата, които никога не бяха виждали.

Лили стоеше на мецанина, облегната на перилата и наблюдаваше трескавата дейност долу. Наистина бе забележителен начинът, по който целият й живот се бе преобразил през последните няколко дни. Жените, които не бяха разговаряли с нея от години сега го правеха. Много жени, чийто крак не бе стъпвал в библиотеката, след целия този шум около мръсните книги, сега седяха на долния етаж с децата си.

Лили отново бе добре дошла в групата на шивачките и вратите вече не се затваряха под носа й, когато посещаваше някого. За повечето от хората не бе лесно да й поднесат извиненията си, но някои дами наистина изразиха съжаление, че са я преценили погрешно. Онези жени, които бяха твърде горди или твърде притеснени да поднесат действителните си извинения, успяха да изразят съжалението си за грубото си отношение към нея по други начини — Луиза Ричмънд изпрати близнаците си да оплевят градината на Лили, Марая Магил й даде някои модели за рокли, а Илайза Коул похвали италианската й сметанова торта поне три пъти на последното събрание, като настоя да вземе рецептата. Дори отношението на Дави към нея се променяше. Въпреки че бе твърде упорита и горда, за да се извини някога, тя се отнасяше към Лили повече като към колежка и по-малко като към парий.

Не всичко обаче вървеше така гладко. Все още имаше известна хладина, съществуваха все още неловки моменти. Лили знаеше, че временното приятелство, което бе установила с другите жени в града през последните няколко дни е изключително крехко. Ако не запазеше самообладание и не сдържаше сприхавостта си и езика си, това приятелство би могло да изчезне за съвсем кратко време. В нов дух на сътрудничество тя тактично бе преместила книгите, които бяха причинили цялата тази суматоха, върху лавиците в най-затъмнения ъгъл в дъното, далеч и високо от детските ръце — един компромис, който не я накара да се почувства така, сякаш се бе предала на цензурата, но който изглежда задоволяваше майките в Шиварий.

Тази история с движението за трезвеност помагаше на Лили да възвърне уважението към нея и тя се чувстваше толкова добре от това. Самотата и изолираността от последните пет години се отдалечаваха и Лили нямаше никакво намерение да обърква нещата отново.

Тя се почувства въодушевена от цялата тази дейност, но когато се вгледа в групите майки и деца на долния етаж, не можа да се въздържи да не изпита мъничко завист. Тя отчаяно бе искала да има собствени деца, но през цялото време, през което двамата с Джейсън бяха женени, не бе забременяла. Нито веднъж. По време на петата и последна година на брака си доктор Уилсън й бе казал, че някои жени просто не могат да имат деца, и ако тя не забременее до пет години след брака си, вероятно никога няма да може. Докторът не знаеше, разбира се, че Джейсън едва ли бе положил някакво усилие в тази насока, въпреки че привидно имаше сила да посещава проститутки.

Отварянето на предната врата прикова вниманието й и когато видя Даниел Уокър да стои в очертанията й със запалена пура в ръка, всичките мисли за Джейсън се изпариха от главата й.

Даниел я забеляза застанала на мецанина в същия миг, в който и тя го видя, и той започна да се приближава към стълбите. Движеше се отначало бавно, като си проправяше внимателно път през групите жени и деца върху пода. Но когато достигна стълбите, дългите му крака вземаха по две стъпала наведнъж. От него се излъчваше гняв като от гореща въздушна вълна в Джорджия и Лили почувства див подтик да избяга, да се скрие, но нямаше къде да отиде. Нямаше друг избор, освен да се изправи лице в лице срещу него.

Докато той стигне до нея, помещението утихна. Дори децата изглежда усетиха внезапното напрежение във въздуха и всички погледи в залата бяха вторачени към двойката, сякаш мецанинът бе някаква сцена.

Един мъж, който се извисяваше над метър и осемдесет, който имаше мускулесто телосложение и изглеждаше достатъчно бесен, че да си загризеш ноктите от страх, представляваше заплашителна гледка. Като си помисли човек, че бе и очарователен. В този миг тя забрави, че той има чар. Сърцето й започна да бие лудо в гърдите, но Лили остана на мястото си, събрала цялата смелост, на която бе способна.

Тя грабна запалената пура като причина да се опълчи на дързостта му.

— Не можеш да пушиш тук — предупреди го тя хладно. — Ако наистина трябва да пушиш това нещо, бъди така добър да го правиш отвън.

Неговият отговор бе да издуха дима в лицето й, което я накара да се задави.

— Бъди така добър! — повтори той през стиснати зъби. — Някак си не се чувствам добър в този момент, Лили. Онова, което чувствам, е непреодолимо желание да те хвърля през тези перила.

Тя прогони с ръка дима както можа и го погледна право в очите.

— Хайде, направи го — предизвика го тя, въпреки че гласът й трепереше. — Сигурна съм, че това ще впечатли всички.

— И ще ми донесе голяма доза удовлетворение, уверявам те. Единствената причина, поради която няма да го направя, е, че онези деца долу могат да се наранят.

— Защо би трябвало това да те спира? Ако те бе грижа за децата, щеше да бъдеш на моя страна. Щеше да се бориш игралният клуб в Шиварий да бъде затворен.

— Клубът носи пари на този град. Богати мъже от Атланта идват в Шиварий с единствената цел да отидат в това заведение.

— Какво чудесно нещо, с което да е известен един град — тросна му се тя саркастично. — Би трябвало всички да се гордеем.

— Дали ти харесва, или не, но игралният клуб на Шиварий е привлякъл вниманието на някои много богати мъже. Те са разбрали, че този град е идеалното местоположение за железопътна гара, две памучни фабрики и дъскорезница. Половината от мъжете в Шиварий нямаше да имат работа, ако не бяха тези богати мъже. Какво ще стане с децата в този град, ако бащите им си загубят работата, ако тези мъже решат да затворят фабриките?

— Съмнявам се, че затварянето на клуба би могло да доведе до затварянето и на фабриките… сега — отговори тя, като пренебрегна думите му със свиване на рамене. — Инвестирали са твърде много. А ако това ужасно място се затвори, бащите ще бъдат вкъщи при съпругите си и при децата си през нощта, а няма да флиртуват със силно намацотени жени и да харчат заплатите си за пиене и комар.

— Може да те изненада да узнаеш това, но повечето от мъжете в този град наистина са по къщите си с техните семейства през повечето вечери. Или бяха, докато ти не обърка живота им. За разлика от бившия ти съпруг, повечето от мъжете, които живеят наоколо, се радват да са вкъщи със съпругите си. И като те познавам, не мога да обвиня Джейсън за това, че е искал да отиде някъде другаде.

Лили усети думите му като удар в корема.

— Това е долно, злобно, нечестно твърдение — прошепна тя.

— Мога да действам и много по-долно, повярвай ми. И вече те предупредих, че няма да действам честно.

Тя нямаше да позволи безмилостните му забележки да стигнат до нея. Пое си дълбоко дъх и успокои дишането си.

— Ти просто си ядосан, защото те победих в собствената ти игра. Ти ме подцени, аз те надхитрих при маневрите и на теб това не ти харесва.

— Може би е така, но аз никога не допускам една и съща грешка два пъти. И играта все още не е свършила — той издърпа пурата си. — Ти настояваше за тази малка война, сладуранке, и аз съм адски решен да я спечеля. Когато свърши, повярвай ми, ще съжаляваш за деня, в който си я започнала.

С това той се извърна и се отдалечи, като остави Лили да се чувства толкова наранена и разнебитена, все едно войната вече бе започнала и предсказанието му вече се бе сбъднало.