Джеймс Елиът
Краят на играта (55)

55

Стафърд държеше ръката на дъщеря си, докато гледаше как самолетът „Гълфстрийм V“, който бе наел, заема мястото си на пистата за трансатлантически полети на летището във Филаделфия. Провери коланите, които държаха Ани в количката й, и когато видя пилотът да отваря вратата и да пуска стълбата, тръгна към изхода на чакалнята. Точно тогава от другия край на залата изникна Том Куин.

Огледа набързо Ани, която седеше неподвижно в количката и се взираше невиждащо в пода. После поздрави Бен с приятелска усмивка:

— Прекрасна е. Доколкото разбирам, много прилича на майка си.

— Така е.

Куин посочи частния самолет, който ги очакваше на пистата.

— Сигурно добре ти върви бизнесът за издирване на престъпили съдебните гаранции.

— Не се оплаквам.

Стафърд погали Ани по главата, за да я успокои, след това впи поглед в агента.

— Сега не можем да говорим. Ще карам дъщеря си в болница в Ирландия. Когато я настаня, посочете място и час и ще дойда. Но не искам пред нея да казвате нещо, което би могло да я разстрои.

— Спокойно, Стафърд. Просто се отбих, за да ти предам информация, която според мен може да ти се стори интересна.

— Каква информация?

— Изглежда, че въпреки провала на системата да накаже хората, виновни за смъртта, на Еди Барне, са се задействали и други сили.

Бен изобщо не се издаде.

— Тоест?

— Джон Галъуей, Адам Уелш и Пол Камерън са били на яхта, която потънала насред океана преди четири дни. Експлозията била забелязана от моряк на минаващ наблизо кораб. На него се спасил единственият оцелял, който няма представа какво се е случило.

— Има Господ!

— И той очевидно е доста отмъстителен.

— Неведоми са пътищата, по които Той върши чудеса. Нали така беше?

По лицето на Куин се изписа кисела усмивка.

— Между другото, как мина пътуването ти до Сен Мартен?

Стафърд се хвана на играта.

— С една дума? Удовлетворително.

— Страхотно съвпадение е, че с Джанет Барне сте били там по едно и също време с яхтата на Пол Камерън.

Бен не каза нищо, лицето му остана безизразно.

— Странно нещо са съвпаденията. И доколкото знам, обикновено не са случайни.

— Ще се наложи да ви повярвам.

— Има още едно съвпадение, което ми се вижда най-странно от всичко. От военното ти досие разбрах, че преди да постъпиш в „Делта Форс“, специалността ти е била взривяване и си преминал допълнително обучение по оперативна работа и разузнаване.

— Всъщност истинското име на специалността не е взривяване, а инженерно осигуряване.

— Значи си строил, а не взривявал?

— Не, предимно взривявах, само че го наричахме инженерно осигуряване.

Куин се усмихна и му подаде ръка.

— Пожелавам ти безавариен полет.

Стафърд стисна протегнатата му ръка.

— Ще ви се обадя. Както вече ви казах, щом искате да поговорим, само ми кажете къде и кога.

— Мисля, че току-що поговорихме.

— Значи това е всичко?

— Освен ако не искаш да ми кажеш нещо друго.

— Аз ли? Не. Абсолютно нищо.

— Не съм много сигурен. Предполагам, вече си заличил всички следи, което ще направи по-нататъшното разследване безплодно. За теб не знам, но аз имам по-важни неща за вършене. Знаеш как е, прекалено много лоши момчета, а времето все не стига.

Бен се усмихна, но не отговори.

Куин посочи чакащия самолет.

— В Ирландия значи?

— Дъблин.

— Там живеят мнозина от фамилията Куин. Ако случайно срещнеш някой мой роднина, предай му много поздрави.

— Непременно.

Куин отново погледна към Ани и се усмихна. Като си тръгваше, махна за сбогом на Бен по закачлив ирландски маниер.

— Всичко най-хубаво за сутринта, господин Стафърд.

Бен му върна жеста и отговори, както изискваше ирландската традиция:

— И за целия останал ден, специален агент Куин.

Двайсет минути след като наетият от Стафърд „Гълфстрийм V“ се отдели от пистата на филаделфийското летище, Патрик Ърли влезе в стаята на детективите в Деветнайсети участък в Ню Йорк и както всяка сутрин, включи лаптопа, който държеше в службата си, за да си провери електронната поща. Имаше шест съобщения, но третото — от [email protected] с тема „Възмездие“ — веднага привлече вниманието му.

Ърли отвори съобщението и прочете краткото, но много показателно послание.

„Убийците на ченгета и техните покровители са мъртви. Не ми задавай въпроси и аз няма да те лъжа.

С.“