Джаки Колинс
Власт (6)

Пета глава

— Ама че тъпанар! — възкликна Сали Търнър и плътно намазаните й с розово червило устни се свиха ядно в краищата.

— Моля? — каза Медисън. Тя тъкмо се бе върнала на седалката и си мислеше за предстоящото интервю с Фреди Леон, което, ако всичко мине гладко, трябваше да се състои съвсем скоро. Виктор бе обещал да го уреди с помощта на някакъв общ приятел, макар Фреди Леон да бе легендарен с това, че никога не разговаряше с журналисти. Междувременно Медисън възнамеряваше да поговори с негови приятели, познати, клиенти и врагове. Всъщност с всеки, който би имал какво да каже за този човек.

Сали се наведе още повече към нея, давайки на Медисън да погледне от опасно близък план наплесканите със спирала изкуствени мигли. Прекалено е хубава, за да носи толкова грим, помисли си Медисън. Защо някой добър човек не й го каже?

— Бо — почти шепнешком я осведоми Сали. — Като разгонен бик е, глупакът му.

— Аз, ъъ… не го познавам — каза Медисън, чудейки се защо ли Сали реши да се довери точно на нея.

— Не е и нужно — подигравателно изсумтя Сали. — Знаете, че е мъж, това не ви ли стига? При това известен — тя сбърчи вирнатото си носле. — Всичките тези знаменитости си мислят, че за тях няма непостижими жени. Знаете ли само какво ме помоли да направя?

— Какво? — попита Медисън, водена от вроденото си любопитство.

— Покани ме в тоалетната, за да се опознаем — прошепна Сали. — Само дето той не използва толкова възпитана дума.

— Сериозно ли говорите?

— Честна дума — отвърна Сали. — Ха! Като че ли бих го направила пак с него. Искам да кажа, само задето имам големи цици, руса коса и всичките му там екстри, та мъжете си мислят, че аз просто се мотая наоколо и чакам точно тях!

— Сигурно трябва да е неприятно — промърмори Медисън с разбиране, като в същия миг се чудеше какво точно искаше да каже Сали с това пак.

— Е, аз знам как да се оправям — каза Сали, която явно набираше скорост по темата. — Всъщност доста ми е приятно от такова внимание — тя сви рамене и подръпна късата си кожена поличка. — Вижте… знам, че си имам всичко, което ми трябва, но това не значи, че съм тъпа или нещо подобно.

— Сигурна съм, че не сте — внимателно отвърна Медисън.

— Ама не, аз сериозно — продължи Сали, вече доста разпалено. — Използвах всичко, с което разполагах, за да стигна дотук, където съм днес, защото това е единственият начин да ме забележат. Клинт Истууд също го е правил, за да стане звезда. Просто сме в различни сфери, това е.

Медисън счете за неразумно да изтъква, че Клинт Истууд е в бизнеса повече от тридесет години и е продуцирал и режисирал много филми. Освен това си има собствена компания и безупречна професионална репутация. Но кой знае? Може би след трийсет години Сали ще разполага със същото — и по-странни неща са ставали под слънцето.

— Ето каква е истината — каза Сали и се наведе още по-близо, така че Медисън ясно долови ментовия мирис в дъха й. — Гърдите ми са със силикон, защото знам, че мъжете си падат по големи цици. Изсмукаха всичките ми мазнини от бедрата и инжектираха устните ми, за да станат по-плътни. Изрусявам си косата и се обличам секси. Аз съм доказателството, че всичко това носи успех. То ми осигури участие в тв сериал и невероятен съпруг. Само чакайте да ви запозная с Боби, той ще е на летището.

— Много ще се радвам.

— Страхотен любовник е! — похвали се Сали. — Би пречукал Бо, ако разбере колко обидно се държа с мен.

— Тогава предлагам да не му казвате.

Сали я погледна с широко отворени очи.

— Аз не съм тъпа.

— Познавате ли Бо отпреди? — попита Медисън.

— Преди много време… преди да успея — отвърна Сали. — После, като станах известна, гостувах на неговото предаване няколко пъти и като че ли флиртувахме пред камерата. В това няма нищо необичайно, аз флиртувам с всичките — Летермън, Лено, Хауърд. Всички така правят — Памела Андерсън, Хедър Локлиър, даже и Джулия Робъртс. Това е част от играта. Хората това чакат — тя вдигна чашата си. — Но сега съм омъжена, значи не може така да ме сваля. Не е прилично.

— Права сте — съгласи се Медисън.

— Както и да е — продължи Сали. — Сигурно вече ви отегчих с приказки за себе си. Вие какво работите?

— Изобщо няма да ви хареса — неохотно рече Медисън и се сети, че трябваше да го спомене по-рано.

— Какво?

— Журналистка съм.

Сали избухна в смях като малко момиче.

— О, не! Шпионка! А аз тук плямпам ли, плямпам. Сигурно още утре ще ме изтипосате на първата страница на „Стар“ или „Инкуайърър“ — Истинските признания на една секс кралица. Такава съм идиотка!

— Не съм от онези журналисти — бързо добави Медисън. — Пиша за „Манхатън Стайл“.

— Ау! — реагира веднага Сали и големите й сини очи се разшириха от изненада. — Това е изискана работа. Те никога не биха писали за някоя като мен — последва кратка, изпълнена с надежда пауза. — Нали?

— Защо не? Интересно интервю би се получило.

— Така ли мислите? — развълнува се Сали.

— Ако сте съгласна да разкажете цялата задкулисна история за холивудската сексмашина. Ако говорите искрено, можем да направим много интересен материал. Сигурна съм, че имате много историйки за разказване.

— Само да можехте да чуете някои от тях! — рече Сали и драматично завъртя очи. — Такива мога да ви ги разправя, че свят ще ви се завие! Тукашните мъже… ха! Какво ли само не знам за тях.

— Може би трябва да поговоря с главния редактор.

— Ау! — каза Сали и неспокойно се раздвижи на седалката си. — Може ли да съм на корицата?

— Имаме дванадесет корици в годината — обясни й Медисън. — Само четири от тях може да са свързани с шоубизнеса. Не е лесно човек да бъде на една от тях.

— Всички списания искат аз да съм на корицата им — невинно вметна Сали. — Истината е, че аз продавам списанията им.

— Сигурна съм, че е така, но моят шеф си има свои схващания.

— Помните ли онези снимки с Деми Мур на корицата на „Венити Феър“ — гола-голеничка и бременна? — весело забъбри Сали. — Чух, че тиражът им скочил до небето. Какво ще кажете аз да се снимам гола? Шефът ви дали ще си падне по тази идея?

Медисън поклати глава.

— „Плейбой“ като че ли повече биха се заинтересували, отколкото ние.

Сали се закикоти.

— Знам. Само се майтапя. Вече съм била на корицата на „Плейбой“ три пъти. Обожават ме — пак се закикоти. — Или по-точно — обожават големите ми цици!

— Сигурно сте много популярна.

— Какво ви води в Ел Ей? — попита Сали.

— Ще интервюирам Фреди Леон, импресариото. Да не би случайно да го познавате?

— Леле! Фреди Леон — въздъхна Сали. — Точно той ми трябва.

— Да разбирам ли, че той води списъка ви на най-важните личности?

— Фреди Леон е просто най-влиятелният импресарио в Холивуд — кимна Сали, при което русите й къдрици се разлюляха. — Амбицията ми е един ден той да ме представлява.

— Срещали ли сте го някога? — полюбопитства Медисън.

Сали се поколеба, преди да отговори.

— Ами… — нарочно забави тя — … веднъж… преди доста време.

— Да? — окуражи я Медисън, надушвайки интересна история. — И какво стана?

— Явно не съм неговият тип — бързо отвърна Сали, като че ли не й беше много приятно да си спомня този момент.

Медисън предчувстваше, че това може да се окаже важно.

— В сексуално отношение ли? Или като потенциална клиентка? — попита тя.

Сали се размърда неспокойно на седалката.

— Един ден го проследих в подземния паркинг на сградата, където е офисът му. Той направо ме изхвърли — Сали се намръщи. — Може би не си пада много по секса, защото, повярвайте ми, аз не получавам откази, как да ви кажа, абсолютно никога!

— Отишли сте там, за да правите секс с него? — попита Медисън, изненадана.

— Не! — възмутено отвърна Сали. — Отидох там, за да привлека вниманието му. Тогава не бях омъжена, с кариерата я бях докарала до под кривата круша, тъй че реших да се пробвам.

На Медисън доста й хареса честността на Сали. Под изрусените кичури и скандално големите гърди явно се криеше момичешка наивност.

— Скоро ли ще пристигнем? — попита Сали, обхваната от нервно напрежение.

— Да — отвърна Медисън. — Време е да се подготвите. Спомнете си какво ви казах: затворете очи, поемете дълбоко въздух и бройте бавно до сто. Аз ще ви кажа, когато сме вече на земята.

— Вие сте страхотна! — възкликна Сали — Честно да ви кажа, нямам никакви приятелки, всичките ми завиждат. Усмихна се леко, някак печално. — Не знам защо — ако платят цената и те могат да имат това, което имам аз. Е, не всичко — замислено добави тя. — Със сигурност не могат да имат Боби — той е абсолютен сладур и ми е много верен.

— От колко време сте женени?

— Точно шест месеца две седмици три дни и ако имах часовник, сигурно щях да кажа: и трийсет и три секунди — тя се засмя, малко засрамена. — Не звуча като влюбена ученичка, нали?

— Какво работи Боби?

— Ами той е нещо като специалист по опасните приключения. Кара мотори и коли, такива работи. Скача през, да кажем, четиридесет и два автобуса.

— О, да, чела съм за него. Боби Скорч. Човекът, чийто живот всеки ден виси на косъм.

— Точно това е моят Боби — гордо отбеляза Сали. — Вие омъжена ли сте?

Медисън завъртя отрицателно глава.

— Прекалено страшничко ми се струва — отвърна и за миг си спомни Дейвид, който така и не зададе съдбовния въпрос. Две години с него бяха неразделни, а сега са напълно чужди един на друг.

— Бях женена и преди Боби — съобщи Сали. — За един изперколясал, психясал, суперпобъркан гадняр, беше актьор.

Медисън се засмя.

— Какво чувствате към него сега?

Сали отново се намръщи, мислейки за бившия си мъж:

— Той поиска чрез съда аз да му плащам месечна издръжка. Можете ли да повярвате това? Смахнат гад!

— Колко време бяхте омъжена за него?

— Достатъчно дълго, за да може копелето да ми строши ръката два пъти. Да не говорим за насинените очи и раните.

— Звучи като голям чаровник.

— Той си мислеше, че е.

Сали проговори отново, едва когато самолетът се приземи. Тогава отвори очи и разкопча предпазния си колан.

— Това беше суперидея! — възторжено извика тя. — Искате ли да ви наема за личен консултант по летене?

Медисън се усмихна.

— Като че ли бих се въздържала от предложението — каза тя, като се изправи и се протегна.

— Ако никой няма да ви посреща, можем да ви откараме с лимузината — предложи Сали. — Боби си пада по онези с невероятно многото врати, с джакузи е вътре. Тооолкова е холивудско, нали, но като сме и двамата от малки градчета, много се кефим на такива работи!

— Няма да се наложи — усмихна се Медисън. — Приятелката ми ще ме чака.

— Направо трябва да ми дойдете на гости — заяви Сали, като надраска номера си на едно меню и й го подаде. — Толкова сте готина — и много хубава, освен това, някак си, как да кажа, нормално хубава.

Медисън се засмя:

— Е, много ви благодаря.

— Сериозно ви казвам — ентусиазирано продължи Сали. — Къщата ни на Палисейдс е невероятна!

— Сигурно.

— О, боже! — изстена Сали и театрално потрепери. — Ето го оня досадник.

В този момент върху тях налетя Бо Дийкън, измитичък и сресан — и полят обилно с тежък одеколон. Той се опита да хване Сали под ръка, но тя му се изплъзна с елегантен финт, като отстъпи назад — право в обятията на някакъв едър бизнесмен, който се разтопи от щастие, че е успял да докосне сладката Сали Т. Търнър.

Служител на авиолинията настойчиво си запроправя път, нетърпелив да стигне до двете звезди. Медисън чу неприятния шепот на Бо към Сали: Какво ти става, кучко? Опитваш се да забравиш хората, които те издигнаха дотам, където си днес ли?

Медисън тръсна глава и излезе от самолета. С делова крачка се отправи през летището към лентата за багажа.

— Приятелко! — извика Натали, която се появи изневиделица. — Ето те най-сетне!

Медисън се зарадва да я види.

— Най-сетне — каза тя, широко усмихната. — Този полет ми се стори много дълъг.

Двете сърдечно се прегърнаха.

— Движението беше кошмар — оплака се Натали. — Замалко да закъснея.

— Спести ми едно возене с лимузина.

— Това пък защо?

Медисън посочи с поглед Сали Т. Търнър и Боби Скорч, които се целуваха недалеч от изхода.

— Щяха да ме доведат с тяхната кола.

— Хайде стига бе! — недоверчиво я погледна Натали. — Сладката Сали Т., кралица на отбора по мокри сънища?

— Сериозно ти говоря, щяха да ме вземат. Сали е новата ми най-добра приятелка.

Натали се засмя.

— Това значи ли, че си заменила готино черно парче като мен, за тази пищна блондинка?

— Да бе, точно — с хитра усмивка отвърна Медисън. — Не можеш ли да си представиш какви дружки ще станем със Сали Т. Търнър? Толкова си пасваме.

— Хм! — въздъхна Натали, заничайки към двойката. — Мъжлето й обаче е страхотен сладур.

Медисън хвърли поглед към Сали и Боби, които продължаваха да се целуват въпреки (а може би именно заради) неколцината нахални папараци.

— Аз виждам само черни кожени дрехи, дълга коса и татуировки.

Натали се засмя доста мръсничко.

— Някой път си падам точно по такива — първобитни и шаренки.

О, боже, помисли си Медисън. Няма отърване от колежанските навици. Едва от пет минути сме заедно, а вече си говорим за мъже.

— Ето го и моя куфар — каза тя и го свали от подвижната лента. — Тръгваме.

— Преди да си решила да се метнеш в лимузината ли? — подразни я Натали.

— Я не ставай смешна! — отвърна Медисън и се засмя.

След няколко минути двете бяха в колата, на път към Холивуд Хилс, където Натали държеше малка къща заедно с брат си — Коул, треньор по фитнес.

Медисън се загледа през прозореца. Слънце, палми, капанчета и бензиностанции. Този Лос Анджелис — какво местенце беше само!

Въпреки неприятните си чувства към Холивуд и неговите жители, тя се вълнуваше от предстоящото начинание. Фреди Леон беше изключително популярен ас в киноиндустрията, който обаче бе успял да запази личния си живот далеч от медиите. Една съпруга. Две деца. Никакви скандали. И при това, става дума за мъж, който контролира най-важните таланти в Холивуд. Човек, в когото са вперени всички погледи.

Твърдо бе решила да разрови нещата до последната подробност — да открие истинското лице под непроницаемата маска.

Прие го като предизвикателство.

А Медисън цял живот търсеше точно това — предизвикателства.