Джаки Колинс
Власт (19)

Осемнадесета глава

Даяна Леон посрещна съпруга си на главния вход на огромната им къща в Бел Еър.

— Закъсняваш — сърдито каза тя.

— Не знаех, че съм с мярка за неотклонение — отвърна Фреди и влезе в къщата, която в момента беше пълна със служители, подготвящи вечерята.

— Как можа да постъпиш така с мен? — стрелна го тя с яростен поглед.

— Как да постъпя?

— Да поканиш още двама гости?

— Можеш да ги сместиш някъде — каза той и забърза към стълбището.

— Не, не мога — не го оставяше на мира Даяна и тръгна след него. — Масата в трапезарията ни е за шестнадесет души, а сега ти си добавил още двама!

— Ще се посбутаме. Голяма работа.

— Защо не ги включи в списъка още в самото начало?

— Даяна — раздразнено се обърна той към нея, — аз казвам ли ти как да въртиш домакинството си?

— Не.

— Тогава не ми казвай и ти, как да въртя бизнеса си — сряза я Фреди. — Изключително важно е Ариел да присъства тази вечер.

— И съпругът й, когото ти не можеш да понасяш — ядно натърти Даяна.

— Понякога се налага да се съобразявам с мъжа, който стои зад жена си — или под нея, както в нашия случай.

— Ариел беше тук миналия месец — каза Даяна и демонстративно скръсти ръце.

— Значи просто я каним пак.

Даяна го последва в спалнята:

— Защо го остави за последната минута?

— О, по дяволите! — озъби й се той и мина в личната си спалня. — Трябва да си взема душ. Остави ме на мира! — с тези думи тресна вратата пред лицето й.

Отървал се най-сетне от Даяна, той застана пред мраморната тоалетка и се вторачи с празен поглед в огледалото за бръснене. Минаха няколко секунди, преди да прочисти съзнанието си и да започне да мисли свързано. Все още не можеше да повярва, че Макс е толкова тъп да се опита да продаде своята половина от IAA, без да се консултира първо с него. Няма как да не е разбрал за толкова години какво означава Фреди Леон да е сред враговете ти.

Не, може и да не е разбрал, защото повечето време Макс мислеше с онази си работа — полезна практика, когато се работи с клиентки, — но както всеки тъпак би се досетил, мозъкът има много по-трайни качества от онази работа. Мозъкът винаги е готов за действие.

— Привет, дами! — посрещна ги Джими Сика и широко отвори входната врата, канейки ги да влязат.

— Здравейте! — отвърна Медисън и пристъпи в уютната къща. Натали беше права, Джими Сика бе невероятно хубав, с онова нафукано излъчване в стил аз съм тв водещ с неотразима усмивка.

— Приятно ми е да се запознаем — тъкмо казваше Джими, стискайки ръката й малко по-силно от общоприетото, когато зад него изникна кукленски хубава червенокоса жена. — А това е съпругата ми, Бъни^[1] — добави той и метна ръка около тънката й талия.

— Бъни? — учуди се Медисън.

— Ох, знам — рече Бъни с широка усмивка, не по-малко ослепителна от тази на съпруга й, — толкова глупаво име, всички така казват. Като малка ми викаха Бъни и така си остана. Колекционирах шоколадови зайчета, и сега продължавам, само че Джими ме кара да ги крия в килера.

— Хайде, хайде — намеси се Джими, потупвайки жена си по дупето. — Не е нужно да издаваш всичките ни тайни. Медисън може да ги публикува. Тя е важна журналистка от Ню Йорк.

— Знам — каза Бъни и се дръпна от него. — Вече ми каза, скъпи мой Джими — и тя дари Медисън със зашеметяващо широка усмивка, разкривайки два реда идеално поддържани зъби. — Добре дошли у дома, Медисън. Толкова се радваме да се запознаем с вас! Надявам се всички да станем добри приятели.

О, боже, помисли си Медисън. Защо се съгласих да дойда? Много си ми е добре сама. Сега можех да пиша материала за Сали. Не ми е нужно да се събирам с други хора. Особено пък с тези тук.

Натали се устреми право към бара и се настани на високото столче, тапицирано с кадифе.

— Какво ще пийнеш? — Джими дотърча и зае стратегическа позиция зад нея.

— Не е ли точно време за по една „Маргарита“ — отвърна Натали, флиртувайки с него въпреки първоначалното си намерение да не се захваща. — Можеш ли да правиш такъв коктейл?

— Аз дали мога? — повтори Джими, като че ли това бе най-смешният въпрос, който бе чувал в живота си. — Аз мога да направя абсолютно всичко, с което се захвана сериозно — и той й отправи един поглед, който допълнително подчерта многозначителната фраза.

Натали крадешком се огледа, за да види дали Медисън е забелязала нещо, но Бъни в момента й показваше картина, която купили съвсем наскоро, изобразяваща две зайчета, преследвани от лисица с доста свиреп вид.

— Това, което най- ми харесва в тази картина — със сериозен тон обясняваше Бъни на Медисън, — е, че ужасната стара лисица още не ги е хванала. Страхотно, нали?

— Аха — съгласи се Медисън, сподавяйки прозявка.

Някъде в далечината се чу шум от тоалетно казанче, а после в стаята влезе един много едър чернокож мъж.

— Запознайте се с приятеля ми от колежа, Лутер — каза Джими и ловко го поведе към мястото, където седеше Натали.

Лутер изглеждаше като великан до нея.

— Лутер едно време играеше за Чикагските мечки — представи го Джими. — Докато не му натрошиха ключицата.

— Ау! — възкликна Натали, която в момента си мислеше: Ето ти теб един огромен, хубав мъжага. — Надявам се, че сега сте добре?

— Още шавам, сестричке — отвърна Лутер с широка усмивка. — Имам си една хубава фирмичка за електроуреди. По-добре, отколкото да ми изкарват червата през носа всеки уикенд, ще ме прощаваш за израза. А, да, Джими ми каза, че работиш с него в телевизията.

— Не — отвърна Натали. — Джими работи с мен в телевизията — и се усмихна много подкупващо, като в същото време пресмяташе, че ако се стигне до секс с Лутер, тя най-вероятно ще загине, смазана под тежестта му.

— Скъпи Кевин — възторгваше се Лусинда, крепейки чаша мартини в едната си ръка и препечена филийка с хайвер в другата, — толкова много се вълнувам, че ще работим заедно. Гледала съм всичките ти филми — три за осемнадесет месеца. Горкото момче, толкова претрупано с работа — сигурно си напълно изтощен!

Кевин се поизправи — обикновено седеше постоянно изгърбен.

— Благодаря — измърмори той и в същото време си мислеше, че няма да е зле да поговори със своя импресарио. Сега, като видя Лусинда Бенет отблизо, му стана ясно, че тя е твърде стара за ролята и ще го направи да изглежда смешен. — Хей, Фреди — подвикна и се насочи към мястото, където беше седнал великият агент, — трябва да говорим.

— По-късно — отвърна Фреди и го отпрати с ръка. На вратата беше Ариел, а той трябваше да говори с нея, преди да се е появил Макс.

По същото време Макс крачеше из огромния си мезонет абсолютно бесен, след като току-що бе говорил по телефона с Инга.

— Ще закъснея, Макс — беше му заявила тя с изрядния си шведски акцент. — Отивай на вечерята, а аз ще се опитам да дойда по-късно.

Щяла да се опита да дойде. Тази да не е изперкала окончателно? Предстоеше голямата вечер в живота й, възможност да се срещне с важни хора от гилдията, а глупавата му шведка да издуха такъв шанс!

— Защо? — беше я попитал той. — Какво ще правиш?

— Личен ангажимент — кратко отвърна тя.

Кучка! Кучка проклета! За коя се мисли тая, по дяволите!

— Добре ще е да дойдеш навреме, Инга — беше я посъветвал той, опитвайки се да запази спокойствие. — Ако искаш да играеш във филми, хубаво ще е да дойдеш съвсем скоро.

— Ще видим — отвърна му тя тогава, вбесявайки го допълнително с неангажирания си тон.

А сега ще трябва да се появи на вечерята сам. Мамка му! Ако на Макс Стийл някоя му върже тенекия, до утре на обед целият град ще приказва! Ах, мамка му!