Джаки Колинс
Власт (14)

Тринадесета глава

— Не знам какво си направил, но трябва да ти кажа, че си най-добрият, акъла ми взе, ей!

— Благодаря, Сам — отвърна Фреди, проклинайки късмета си да попадне на тази мижитурка — личния менажер на Лусинда, в подземния паркинг на компанията. Вбесяваше се още при вида на дребния брадатко.

— При кого си дошъл?

— При теб, разбира се — отвърна Сам, подръпвайки кичури от посивялата си брада, докато следваше Фреди по петите към частния му асансьор.

— Не знаех, че имаме уговорена среща — каза Фреди, макар да бе съвсем сигурен, че нямат такава.

— Нямаме — отвърна Сам. — Разчитах на шанса да ми отделиш минутка-две.

— Цялата сутрин съм много зает, Сам — отвърна Фреди и пристъпи в асансьора. — Най-добре да си уговориш среща при секретарката ми.

— На кого са потрябвали специални срещи? — рече Сам и го последва в асансьора. — Мога да ти кажа, каквото имам, по пътя нагоре.

Няма мърдане, кисело си помисли Фреди.

— Какво искаш?

— Виж сега — самоуверено обяви Сам, — тук съм, за да ти направя услуга, но ако нямаш време да чуеш каквото имам да ти кажа…

Фреди преглътна раздразнението си.

— Слушам те — кратко рече той.

— Искам да ти кажа как се готвят да те изпързалят — подхвана Сам, отваряйки само единия край на устата си, като герой от филм на Деймън Раниън. — Макс Стийл се стяга да си вдигне чуковете и да продаде своята част от IAA на първия, който му даде най-много за акциите. Това го знам от човек, много близък до самия Стийл.

Животът беше научил Фреди винаги да слуша, но никога да не предлага на други информация. Затова вместо да каже: Вече знам, той помълча известно време. После рече:

— Кажи ми какво си научил.

— Ами например — заговори отново Сам, надут като пуяк от самодоволство — съдружникът ти провежда разговори с Били Корнелиъс във връзка със студиата „Орфей“. И според както ми донася моят изключително достоверен източник, Били се готвел да назначи нашичкия Макс като шеф на продуцентския отдел, с едно наум да му предаде после цялата хава, след като изрита Ариел Шор.

— Интересно — рече Фреди, но лицето му на стар покерджия не изразяваше нищо.

— Разправят, че тези преговори са по-тайни от операция на ЦРУ — добави Сам, чоплейки с мръсен нокът нещо между зъбите си. — И затова си викам: трябва да предупредя Фреди, в случай че не знае вече.

Фреди удостои Сам с дълъг, хладен поглед.

— Мислиш ли, че има в този град нещо, за което аз да не знам? Сериозно, би ли си помислил такова нещо?

Сам явно загуби позиции.

— Просто исках да съм сигурен — той запристъпва като на тръни, защото дори самият факт, че се намира в компанията на Фреди, бе достатъчен да изнерви и най-дебелокожия човек.

— Благодаря за информацията — с равен глас каза Фреди.

— А аз ти благодаря, че накара оная кучка да подпише договора си — изсумтя Сам. — Пак навирила куйрука, мръсницата.

Погледът на Фреди го смрази на място.

— Да не съм те чул да обиждаш Лусинда — сряза го той, в същия момент асансьорът спря на определения само за него етаж. — Тя е твоя клиентка и си длъжен да й засвидетелстваш уважение и нищо друго. Доста пари си спечелил покрай нея през годините. Хубаво е да не забравяш това.

— Аз… аз не съм спрял да й целувам проклетия задник — изтърси дребосъкът, почервенял като рак.

Фреди за втори път му отправи дълъг, смразяващ поглед, после мина край бюрото на Риа, влезе в личния си кабинет и тресна вратата. Сам Ловски беше просто един помияр; ако не бе се закачил за Лусинда още в началото на кариерата си, сега щеше да е стигнал доникъде. Истината бе, че ако я нямаше нея като клиентка, Сам отдавна щеше да е извън играта, а Фреди ненавиждаше да се занимава с такива отрепки. Но информацията му дойде съвсем на място — и потвърди това, което вече знаеше.

Ариел Шор беше шеф на едно от студиата „Орфей“ и добра приятелка на Фреди. Той бе следил бързото й издигане по етажите на властта и се радваше на успехите й, защото тя беше умна жена и знаеше правилата на играта по-добре от повечето мъже. Също като него, тя действаше в бизнеса като истински изтребител, но с очарователен маниер и със свой собствен стил.

Били Корнелиъс беше съвсем друга история. Били — високият, червендалест седемдесет и две годишен милиардер — притежаваше не само „Орфей“, но и цяла плеяда артистични агенции и бизнес корпорации. Той беше медиен крал — но и мръсник по природа, който като нищо би ти забил нож в гърба.

През последната година Макс Стийл бе влязъл в нещо като съюз с Били. Доста невероятно дуо, но Фреди не се оплакваше, понеже определено бе плюс да има на страната на IAA човек като Били.

Риа се свърза с него по интеркома:

— Съпругата ви е на телефона.

Той вдигна слушалката.

— Да? — каза в апарата.

— Мислех си — нерешително започна Данна — дали не би искал да ти изпратя по факса подредбата на гостите за довечера?

По дяволите! Беше забравил. Предстоеше му поредната от скучните вечери, които жена му Даяна организираше.

— Кой ще идва? — кратко попита той.

— Хората, които ти одобри миналата седмица — с изнервен тон отвърна Даяна. — Помниш ли? Заедно прегледахме списъка.

— Изпрати ми по факса списъка и разположението. Аз ще ги проверя.

— Бих могла добре да се справя, ако ми разрешиш — осмели се да каже Даяна.

— Не, Даяна, остави това на мен — отвърна той.

— Добре тогава — и тя тресна слушалката.

Фреди постоя известно време зад писалището, чудейки се защо винаги се държи толкова отвратително с жена си. Осъзнаваше, че се отнася с нея студено и безчувствено и въпреки това не можеше да се промени. Като че ли мразеше самия факт, че са женени. Горката Даяна, за пред хора тя беше идеалната съпруга: никога не го излагаше, винаги бе до него, добре облечена и с обноски. Беше на разположение в леглото винаги когато той е в настроение — което не ставаше често, понеже бе загубил интерес към секса със съпругата си. Женени бяха вече повече от десет години и нищо не бе останало от чувствената тръпка, която изпитваше в началото на връзката им. Освен това тя беше майка на децата му и следователно той вече не можеше да мисли за нея като за обект на сексуални щения. А и сексът изсмуква енергията на човек, а на него му трябваше всяка капчица енергия, за да се справя с работата си. Слава богу, тя си имаше благотворителните дейности и децата, за да се чувства ангажирана.

Замисли се и за това, че новината за предстоящата измяна на Макс Стийл вече е в устата на всички. Ако Сам Ловски е научил, значи всички знаят. Фреди реши, че е назрял моментът да направи нещо по въпроса. Да, ще се оправи с Макс, както само той си знае.

Риа почука и влезе в кабинета му с два факса от Даяна, които му подаде. Списъкът с гостите и разпределението им край масата. Той първо разгледа списъка. Там беше Макс Стийл, със себе си щеше да води Инга Круеле. Фреди смътно си спомни, че Макс му бе казвал за страхотната топманекенка. Най-готиния задник, който си виждал — такова беше описанието на Макс. — Трябва да й уредим някаква роля.

Точно така, трябва, помисли си Фреди. Ще й уредим ролята на участник в откритата конфронтация между мен и теб, Макс. Защото ако си мислиш, че ще се измъкнеш, без да ми кажеш, значи просто не знаеш какво те чака.

Фреди продължи да чете списъка. Лусинда и новото й гадже — Дмитри. Това ще е интересно. Кевин Пейдж и настоящата му приятелка, Анджела Мускони — нищо не може да освежи партито така, както присъствието на млади таланти. Другите гости бяха бизнесмен милиардер и съпругата му, един финансист от Ню Йорк с тукашната си любовница и шефът на една от телевизионните компании. Комбинацията никак не бе лоша.

Фреди остави списъка на бюрото. Покана за вечеря в дома на семейство Леон се смяташе за голямо постижение — трябва да й се признае на Даяна, че организира събирания, на които всички се блъскаха да бъдат поканени. Свърза се с Риа.

— Намери ми Ариел Шор — кратко нареди той. — И ако не е в студиото — издири я. Трябва да говоря с нея незабавно.