Марго Далтън
Коледен подарък (2)

Втора глава

Сара се върна в лабораторията зад оранжерията, но до края на деня беше необичайно напрегната. Умът й бягаше далеч от действията, извършвани от ръцете й, свикнали да правят каквото трябва. Докато изследваше под микроскоп житни зърна, срязани на две, мислите й кръжаха като вихрушка от паническа възбуда.

Част от проблема се състоеше в това, че макар да се беше спряла на Джеймсън Къркланд Флеминг Четвърти като на идеалния мъжки екземпляр да даде бащинство на детето, което тя желаеше от цялата си душа, Сара не го беше виждала лице в лице близо дванайсет години.

Тъкмо беше навършила двайсет години, когато за първи път го срещна. Караше третата си година в университета, блестяща студентка, но свита и притеснителна в обикновените си невзрачни дрешки и скрита зад дебелите стъкла на очилата. Същата година Джим Флеминг, една година по-възрастен от нея, посещаваше заедно с нея лекциите по английска литература. Още не можеше да забрави неговото златисторусо великолепие, слънчевото хубаво лице, високата красива фигура и елегантната гъвкавост на неговата походка. Както и тълпите обожатели от двата пола, които го следваха навсякъде по петите.

Като днес си спомняше топлия есенен ден, когато го видя да седи в редицата до себе си, погълнат от думите на преподавателя, умното му хубаво лице, озарено от интереса към предмета, а едрото му тяло на спортист, отпуснато и уверено на дървената скамейка.

Сара, скрита зад очилата, с вид на зубрачка в сивите пола и пуловер, го погледна крадешком и изведнъж мозъкът й роди една мисъл.

Ако някога имам дете, искам той да е бащата…

Тогава пропъди мисълта като празни глупости, дори се подразни, че е готова да се прави на глупачка заради този мъж, подобно на всички онези влюбени в него идиотки, които не го оставяха на мира. От този миг нататък тя старателно избягваше да го поглежда. По време на целия семестър двамата не размениха нито дума.

През следващите години, то се знае, Джим Флеминг бе заличен от съзнанието й. Спомняше си за него едва когато виждаше снимката му във вестника или когато знаменитият му баща извършеше нещо забележително. След като баща й почина и тя защити своя докторат, за да се впусне в бляскавата си кариера на учен, все повече я тормозеше смътната мисъл, че й липсва нещо, което тъй много желае.

Най-сетне осъзна истината. От всичко на този свят най-много й се искаше да има свое дете. Вече минаваше трийсетте, времето летеше с тревожна бързина, и ако трябваше да преживее бременност и майчинство, не можеше да си позволи да чака още дълго. Но тя бе навлязла толкова много в проблемите на генетиката, беше тъй дълбоко убедена в огромната роля на генетично заложената наследственост и ролята й в развитието на живите същества, че изборът на подходящ баща се превърна в задача от първостепенна важност.

Сама в голямата стъклена лаборатория, Сара тръсна глава и се върна към еднообразната работа, завзира се внимателно в микроскопа, залепи етикети на няколко епруветки.

Работата й през последните десет години не й беше оставила време да завърже сериозна връзка и Сара много добре съзнаваше, че много малко мъже биха имали желанието да се състезават с нейните любими житни зърна. Всъщност тя съзнаваше, че те са за нея далеч по-значителни от нуждата да си потърси мъж. Като резултат от всичко това на трийсет две години Сара не познаваше мъж, с когото да иска да дели каквото и да било, камо ли нещо тъй прекрасно и важно като нейното собствено бебе.

Изкуственото осеменяване отпадаше, макар че като идея първоначално интригуваше тренирания й ум на учен-изследовател. Ала след някои проучвания го отхвърли категорично. Единствените сведения, които бяха съгласни да дадат за евентуалния донор, се свеждаха до цвета на косата и очите, а при по-голям късмет и професията. Но за човек като нея, прекарал основната част от живота си в проучване на значението на наследените качества, това беше прекалено незначително като основа, на която да построи нещо тъй монументално, като раждането на човешко същество.

Така че почти насилвайки волята си, Сара отново обърна мислите си към Джим Флеминг, притежаващ всички физически и умствени качества, които тя смяташе за жизненоважни. Семейното му дърво беше безупречно, а генетичният сбор от дадености безусловно допълваше изцяло нейния собствен. Джим Флеминг се беше отказал от футболната си кариера и се бе завърнал в родния град.

Докато тя работеше, смръщена напрегнато над стъкълцата с пробите и се стараеше да не мисли за настъпващата вечер, зимното небе потъмня зад прозорците на лабораторията и из изследователския комплекс тук-таме започнаха да примигват запалени светлини. Карл надникна през вратата, за да се сбогува, като получи в отговор само една разсеяна полуусмивка и кимване.

Сградата започна да се изпразва постепенно, но Сара почти не забелязваше сгъстяващата се тишина, притъмнелите коридори и изпразването на паркинга под прозорците, където нейната кола най-накрая остана самотна, посипана с тънък слой прясно навалял сняг.

Най-сетне Сара реши, че за днес стига и се облегна назад в твърдия стол. Изпъна гръб и прекара уморена ръка през челото си. Хвърли поглед към пустия, осветен от луната, паркинг и изведнъж забеляза малката самотна кола, сгушена в бялото одеяло. Вали, рече си тя и усети бесен прилив на надежда. Сигурно е прекалено студено за излизане навън. Дали да не изчакам до следващия път… Но веднага тръсна глава. Сивите й очи бяха тревожни, потъмнели.

Не биваше да разчита на следващ път. Не се знаеше колко време ще трябва, за да съвпадне отново цикълът й с понеделник — единственият ден, когато мъжът беше достъпен. Ами ако междувременно се премести да живее другаде или замине на продължителна коледна почивка? Всичко можеше да се случи. Ако тя желаеше да забременее и да осигури определен генетичен сбор за бъдещото си дете, събитието трябваше да бъде днес.

 

 

А освен това се налага и да побързам, защото нагласяването на сцената с прелъстяването изисква време. Особено като се има предвид липсата ми на опит. Тя потрепери от погнуса, разчисти около себе си и с бърза крачка напусна лабораторията. Увита в дебелото си палто, излезе от комплекса и нагази снега, за да стигне колата си…

 

 

На път за дома тя си мислеше, както често го правеше зиме, за резкия контраст между влажната тропическа топлина на лабораторията и сухата лунна мразовитост на обвития в сняг свят зад прозорците на колата. Тази вечер обаче вълшебната гледка на осветените с многоцветни коледни светлини къщи не й достави обичайното удоволствие. Тя не бе в състояние да мисли за нещо друго, освен предстоящата вечер и собствената си вътрешна съпротива срещу извършването на всичко онова, което — както много добре знаеше — бе неизбежно и необходимо.

Защото, то се знае, Джим Флеминг не биваше никога да узнае, че е баща на детето й. Мисълта за подобно обвързване й беше непоносима. Той трябваше да бъде убеден, че случилото се тази нощ е само случайна сексуална среща, еднонощно преживяване със случаен партньор. На Сара, която никога не бе имала партньори за една нощ, нямаше да й бъде никак лесно.

Все така потънала в мисли и притеснения, тя прибра колата в гаража и влезе в къщата. Закачи палтото в дрешника в антрето, светна лампата и тръгна към ярко осветената кухня.

— Еймъс! Къде си?

Еймъс дотича веднага — огромен котарак с цвят на портокалово сладко и внушаващо страхопочитание излъчване за собствено достойнство. Той вежливо се потърка в краката на Сара, позволи й с многострадална въздишка да го вдигне на ръце и да бъде погъделичкан под брадичката и веднага й направи строга забележка, че чинията му е празна и е крайно време някой да вземе съответните мерки.

— Само минутка, моля те — каза Сара, докато го оставяше внимателно на пода. — Умирам за чаша горещо кафе. Навън е лют студ. — Еймъс се намръщи укорително и демонстративно напусна стаята с високо вирната и заплашително потръпваща опашка. — Добре де, добре — предаде се Сара и тръгна подире му. — Първо ще ти сипя храна и тогава ще си правя кафе.

Доволен, че е постигнал своето, Еймъс изчака да му сложат чинийката и изрази одобрението си, като позволи на Сара да го вдигне повторно и да зарови лице в козината му.

— Ах, Еймъс! — промърмори тя. — Обичам те, затлъстял тиранино…

Той нетърпеливо се отскубна и тя го остави бързо до чинията, след което забърза към кухнята, за да сложи в микровълновата печка чаша вода. След като водата завря и тя забърка в нея добре премерена лъжичка нес кафе, Сара се сви на мекото удобно канапе в дневната и се огледа наоколо със съжаление и желание в очите.

Тук е тъй топло и уютно. Така ми се иска да си остана тази нощ у дома, да забравя всичко и никъде да не ходя…

Потисна предателските мисли и отпи от топлата течност, като все така оглеждаше разсеяно стаята. Наследила беше къщата след смъртта на баща си, учения Карлтън Бърнард. Той обичаше до полуда единственото си дете и след смъртта на жена си, испанка по произход, няколко години след раждането на момиченцето, прехвърли върху малката Сара всичките си надежди и мечти за бъдещето. Сара никога не беше живяла в друга къща, но колкото и позната да й беше, тя изглеждаше коренно различна след смъртта на баща й. Карлтън Бърнард не доживя да види как дъщеря му защити докторат и се превърна на свой ред в изтъкнат учен, нито беше редом с нея, за да се наслади на плодовете на нейния успех — щедрите стипендии и постоянните увеличения в заплатата, които съпътстваха нарастващата й роля в света на растителната генетика.

Сега Сара можеше да си позволи да превърне къщата в дом, за какъвто мечтаеше. Вътрешността му би изненадала повечето от колегите й, които всъщност не я познаваха добре и често я мислеха за студен безчувствен автомат. Стаята около нея грееше от богатство на цветове — от дълбоките топли земни оттенъци до ярките петна на аленото, златното и тюркоазното. Сара си падаше по стила на американския югозапад и пътуваше по онези краища винаги, когато успяваше да се измъкне от работата. Стаята беше свидетелство за тези нейни пътешествия — тъкани черги, одеяла и стенни пана на племето навахо, тежки ръчно направени дървени мебели, малки ярки картини, искрящи като скъпоценности върху белите стени.

И навсякъде коне — любимото животно на Сара.

Сара отпиваше от кафето, загледана замислено в красивото конче от панаирджийска люлка близо до камината, издялано с толкова любов от някой отдавна отишъл си от този свят занаятчия. Но за пръв път дори то не й донесе обичайното удоволствие.

Допи кафето и леко поспори със себе си дали да затопли в микровълновата печка едно от замразените ястия от фризера, но реши, че няма да е в състояние да преглътне и хапка. Неохотно се замъкна на втория етаж в спалнята си, следвана по петите от Еймъс, и се зае с трудната и отблъскваща задача да се преобрази в жената, която би могла да привлече Джим Флеминг и да го завлече в леглото си…

Спалнята на Сара, както и останалата част от къщата, беше учудващо прелестна. Уютна и удобна, старомодна с тежката си старинна кленова мебел, едновремешни рамки с фотографии на отдавна починали роднини, богати дантелени пердета, открояващи се върху тъмните тапети, и ръчно изработен красив юрган върху масивното легло.

И, разбира се, още коне.

На горния етаж се помещаваше и банята, както и тясна ниша с място за компютъра. Тук имаше и още една малка стая, която би побрала детско легълце и скрин. В другата стая на долния етаж щеше да живее детегледачката след раждането на бебето.

Сара се намръщи, внезапно загрижена при мисълта за броя на стаите в къщата. Тази загриженост не беше нещо ново. Тя често я спохождаше, щом се сетеше, че колкото и да обичаше своя дом, той беше прекалено тесен и непрактичен, за да остане в него, след като детето станеше действителност. Стаите бяха твърде малки и просто нямаше къде да живее постоянно жена, която да помага в домакинството и отглеждането на малкото. Двор на практика липсваше — празното пространство в съседство, където Сара си беше играла като малка, сега беше застроено от огромна четириетажна къща, която се извисяваше над всички в квартала.

От години тя кроеше планове и пестеше, и сега в банката имаше достатъчно пари, които заедно с постъпленията от продажбата на къщата щяха да стигнат за по-голям дом за нея и детето. Може би следващото лято, колкото и да й беше омразна тази мисъл, тя щеше да започне да търси. Но като се сети за бебето, за слънчевата детска стая, големия двор с люлка… Сара забързано започна да съблича работните си дрехи. Навлече тежка хавлия — тъмносиня с бяло по края — и обу пухкави топли бели чехли.

Еймъс скочи върху леглото и се разходи по него, преди да се отпусне до голямата възглавница и двете кончета от натъпкан с памук плат до нея, с гриви и опашки от синя прежда. Той нагло присви очи и се зае да меси с лапи пъстрата повърхност на юргана.

— Разрешавам ти да останеш там, докато се приготвя — предупреди го със зловеща нотка в гласа Сара. — Но само ако си траеш. И те съветвам за твое добро да прибереш ноктите.

Несмутен от тона й, Еймъс избута двете платнени кончета, обърна се два пъти около опашката си и се тръшна върху възглавниците, откъдето взе да наблюдава действията на стопанката на стаята през тежко премрежени очи.

Сара изтича в банята си, взе набързо един горещ душ и нави косата си на електрически ролки. Сетне, като се стараеше извънредно много и се опитваше да се пребори с чувството, че се прави на глупачка, се зае да нанася по лицето си грим, както дълго бе тренирала за тази нощ. Много повече от обичайния туш за мигли и бързо мацване на червило. Щом приключи, внимателно си сложи рядко използваните контактни лещи, вчеса се и критично огледа лицето си в огледалото.

— Добре — каза на глас одобрително. — Дотук всичко ти е наред.

Всъщност изглеждаше прекрасно. Тъмната кестенова коса падаше на тежки меки вълни около раменете, целите в бронзови отблясъци, а красивите черти на лицето бяха подсилени от изкусния, но драматичен грим, който я правеше едновременно интересна и, надяваше се, желана. Сара хвърли последен критичен поглед, нанесе с четка още малко руж, за да подчертае високите си скули и хукна обратно към гардероба в спалнята.

Беше премисляла дълго роклята, която щеше да облече тази вечер. Първоначалният й импулс беше да си купи нещо открито прелъстително, нещо ярко и вулгарно, поръсено с пайети, прилепнало около бедрата и разголено в деколтето.

Но след като изслуша бръщолевенето на Уенди, промени решението си.

— Да можеше да видиш само какви сексапилни красавици му се хвърлят в краката — беше казала Уенди. — А той дори не ги забелязва, разбираш ли? Сякаш ще обърне внимание само ако се появи някоя изискана дама. Сякаш има вграден радар и реагира само на определен тип жени, а не на разгологъзени мацки.

Въоръжена с тази информация, Сара се залови да търси рокля, която да бъде едновременно съблазнителна и „изискана“. Най-сетне я откри. Измамно семпла — мека опушена черна коприна с висока целомъдрена якичка, дрехата се плъзгаше с небрежна многозначителност около гърдите и бедрата и се поклащаше гальовно при всяко движение. Средна на ръст, Сара изглеждаше по-висока поради тънката си стройна фигура и защото винаги ходеше много изправена. Тялото й, изваяно и мускулесто поради дългите ежедневни разходки, имаше високи пълни гърди, плосък корем и дълги стройни крака. Когато черната рокля се плъзна през главата й и падна с тих шепот около тялото й, тя мигом се преобрази в тъй привлекателна жена, че никой мъж не би устоял поне да я огледа хубаво.

Сара намъкна черни обувки от змийска кожа на високи токове и отиде до тоалетката, където отвори лъскава махагонена кутия за бижута. Извади едно изумително красиво колие и същите обеци от тежко старинно сребро — малкото вещи, които бе наследила от красивата си майка испанка. Внимателно закопча колието и отстъпи назад да се огледа в продълговатото кристално огледало. После бавно се завъртя на токчетата.

— Е, Еймъс, как ме намираш? Ще ме одобри ли той?

Котаракът разцепи уста в огромна озъбена прозявка и помръдна мустаци с нагла сънливост.

— Съветвам го да не бъде особено придирчив — продължи Сара. — Защото прекалено дълго чакахме нашето бебе, нали, Еймъс? Време е да купим креватче и тапети със зайчета по тях, и малки танцуващи дрънкулки, които да закачим над креватчето, както и купища снежнобели памучни пеленки.

Обладана от внезапна радостна възбуда, младата жена се завъртя из стаята, вдигна котарака на ръце и силно го притисна към себе си, докато той мяташе изпод брадичката й яростни погледи. Тя го метна обратно на леглото и облече късо палто от бяла лисица. Хубавото й лице грееше над меката кожа на яката, а сивите очи светеха като звезди на приглушената светлина на нощната лампа.

— Ще се върна преди полунощ, Еймъс — каза тихо от прага на вратата. — И ще се върна бременна.

Тя събу обувките си, взе ги в ръка и хукна леко надолу по стълбите, а къщата се затвори подире й, за да я чака топла и притихнала.

 

 

Планът й се зароди в главата, когато една есенна вечер Сара се беше отбила за малко в тази кръчма с разузнавателна цел. Но тя знаеше много добре, че всяка репетиция, дори генералната, никога не прилича на истинското събитие. Затова бе изпълнена с ужас и тревожното чувство, че не й е тук мястото, че се намира не където трябва и не когато трябва.

Седна самичка пред бара, поръча си слабо питие и застана пред него, почти без да го докосва. Насилваше се да потисне надигащата се паника. Всички наоколо като че ли се познаваха, пускаха си приятелски закачки, караха я да се чувства изолирана, изключена от компанията. Но когато един-двама мъже се приближиха към нея й тромаво се опитаха да я свалят, паниката съвсем я облада. Ами ако въпреки волята й, някой се залепи за нея и тя не съумее да се отърве от него? Ако в този момент влезе Джим Флеминг и реши, че тя вече си има компаньон и загуби интерес към нея? Сара хладно се противопостави на мъжките опити да я приобщят и те си тръгнаха, смразени от нейната хубост и недостъпност.

Вече беше на третото си разредено питие, а футболният мач беше доста напреднал, следен с гръмогласно внимание от група мъже, насядали на дървени столове пред големия екран на телевизора, а от Джим Флеминг нямаше и следа.

Точно тази вечер ли реши да промени навиците си? — мрачно разсъждаваше Сара. — Всеки понеделник е тук преди седем, а днес дори не се появи.

И в този момент вратата се отвори и той самият нахълта сред облак мразовит нощен въздух. Поспря да изтупа снега от широките си плещи и се усмихна на гръмогласното приветствие откъм тълпата футболни запалянковци.

Сара небрежно се извъртя на столчето си и се загледа през помещението към него. Усети как гърлото й внезапно се сви, а дланите й станаха влажни…

Беше толкова… толкова…

Опита се да възприеме мъжа, без да изгуби своята решимост, внезапно силно смутена от факта, че не го беше виждала лице в лице от онези далечни студентски дни. Всичките й сведения за него бяха получени от три източника: пресата, дискретните и много скъпи проучвания на частен детектив, когото бе наела за две седмици в началото на годината, и лекомислените брътвежи на Уенди. Сега обаче, въпреки всичките събрани сведения, Сара се оказа изцяло неподготвена за физическото въздействие на този мъж, за едрата му гъвкава мъжественост и всепоглъщащото лично присъствие. Тя преглътна мъчително, като се опитваше да прикрие факта, че го наблюдава напрегнато. Проследи как избърса снега от косите си, метна якето си на закачалката до вратата, прекоси стаята и се приближи до шумните си приятели. Джим Флеминг беше по сини джинси, удобни велурени обувки и бежов пуловер по врата над синя карирана риза, която правеше очите му още по-сини.

Сара чу приветствения хор на любещата компания и неговото весело обяснение сред избухналия мъжки смях как се надянал в снежна преспа, когато се връщал от ски, и се наложило да изчака пътна помощ да го изтегли оттам.

Сърцето на Сара болезнено задумка в гърдите й. След като огледа небрежно кръчмата, Флеминг се настани на подадения му стол и започна да поздравява този-онзи в другия край на стаята. Очите му срещнаха нейните и той рязко млъкна, втренчи се възхитено в нея. Сара също го загледа, хладна, неусмихната, като внимаваше лицето й да остане спокойно и безучастно.

Тя първа се извърна и отново отпи от питието си, но усещаше погледа му още известно време, преди той да се обърне към телевизора. Дотук добре, каза си тя притеснено. Най-сетне прояви някакъв интерес. А сега, ако успея да се въздържа от извършването на някоя много тъпа грешка… Тя мълчаливо отпи, загледана в дългата редица стъклени чаши и цветни кани, наредени в дъното на бара и учтиво се заслуша в думите на бармана, който й разказваше за децата си. Той явно беше възторжен баща, който участваше във всички спортни и културни занимания на челядта си и след това си доставяше повторно удоволствие, като ги споделяше с огромна гордост.

Сигурно и аз ще съм толкова досадна с моето дете. Ще се хваля наляво и надясно колко е умна, колко бързо научава всичко, колко е надарена…

Тя се усмихна внезапно и изящното й лице се озари от вътрешно удоволствие. Сепнат от неочакваната промяна, барманът я изгледа втренчено и бързо се извърна да изпълни някаква поръчка, ала от жизнерадостното му лице не изчезна недоумението.

Без да знае за реакцията му, Сара отпи от затоплилия се вече доматен сок и се замисли над тайнствата на мъжкото и женското привличане. Мрачно се питаше как е могла да си въобразява, че ще прикове вниманието на мъж като Джим Флеминг само като се наконти и се чучне в една стая с него. Толкова жени далеч по-сексапилни и привлекателни от нея не бяха успели да го свалят. Защо си мисли, че с нея ще е различно?

— Всяка средно привлекателна жена — беше й казала веднъж Уенди — е в състояние да привлече всеки мъж, когото пожелае, само ако се намира близо до него и се съсредоточи върху желанието си. Защото ние… излъчваме някакъв аромат или хормон, или не знам какво точно… Като при насекомите — мъжкото насекомо усеща и не е в състояние да устои. Така например мъжката нощна пеперуда е в състояние да прелети километри, за да стигне до женската, която го е пожелала. Природа!

Сара, чието научно образование включваше енциклопедични знания за процесите, по които се възпроизвеждаха всякакви дребни животни и насекоми, само се усмихна на дърдоренето на Уенди. За човек, който скоро щеше да защити кандидатска дисертация по икономика, Уенди беше запазила до голяма степен детската си наивност.

Сега обаче в отчаянието си тя си припомни този разговор и се попита дали в твърденията на приятелката й няма нещо вярно. Би ли могла наистина да привлече Джим Флеминг само като го желае силно? Леко се извъртя на стола си и погледна крадешком тила му в другия край на стаята — златисти коси, широки плоски рамене под меката кремава вълна на пуловера. Когато се извърна отново към бара, тя насочи мисловната си мощ към този мъж и върху страстната си нужда да бъде с него, да извлече от тялото му вълшебната искра, която да възпламени собствените й очакващи клетки, да създаде ново човешко същество, да й даде драгоценното малко създание и да сложи началото на чудния цикъл на неговия растеж.

Искам те, заговори тя наум с яростна съсредоточеност, втренчила очи в чашата си. Искам ти и никой друг да свърши това важно за мен дело. И ще те имам! Още тази нощ, след няколко часа, то ще се случи, защото искам да се случи с цялата си вътрешна енергия.

— Мога ли да ви почерпя следващото питие? Това вече е почти към края си — заговори нечий глас до рамото й.

Все така потънала в мислите си, Сара се извърна с намерението да се отърве от натрапника с някоя добре премерена ледена фраза, но се смръзна и почти възкликна учудено. На столчето до нея се беше покачил Джим Флеминг и се усмихваше, а едрото му стройно тяло почти докосваше нейното. Сара за пръв път беше в такава непосредствена близост с него и беше зашеметена от физическия му магнетизъм, от чисто мъжкото му излъчване. Лицето му с изящните високомерни скули, на което толкова се възхищаваше, беше бронзово от слънцето и искреше от добро здраве. Сините очи бяха ясни и живи. Чертите му бяха озарени от дружелюбие и добро настроение, а топлината, с която я гледаше, сигурно действаше неотразимо на повечето жени.

Сара обаче не се вълнуваше ни най-малко от личната привлекателност на този мъж, защото беше убедена, че подобни качества не се предават генетично. Интересуваше я главно физическата му структура, родословието и наследствеността, докато чарът му изобщо не я впечатляваше.

— Благодаря — спокойно рече тя. — Още една чашка ще ми дойде добре. Скоро си тръгвам, а нощта е студена.

Джим Флеминг махна на бармана и се обърна пак към Сара, явно заинтересуван.

— Извинете за баналния свалячески въпрос, но често ли идвате тук? — попита с усмивка. — Не ме напуска чувството, че сме се виждали и преди, но не си спомням къде.

Сара усети как я пробожда тревога, та чак леко й призля. После си напомни строго, че от онези дни в колежа са изминали дванайсет години и няма начин той да я помни.

— Това май беше втора сваляческа реплика — отбеляза тя закачливо. — Познатото „Не сме ли се срещали някъде?“

— Май сте права — засмя се Джим Флеминг. — Но говоря напълно сериозно, само не съумявам да се сетя…

Сигурно ви напомням за някоя, която прилича на мен — прекъсна го Сара, докато приемаше от бармана чашата с напитка.

— Едва ли — рязко я обори високият мъж. — Съмнявам се, че друга жена прилича на вас.

Сара се ококори. Мъжът я наблюдаваше напрегнато, а в очите му вече нямаше весела искрица. Тя с учудване откри, че лицето й пламва и побърза да се извърне, да прехапе устни и да си напомни, че опитните изкусителки едва ли се червят при всеки комплимент.

— Още една типична сваляческа фраза — отбеляза тя и се опита да се засмее, за да прикрие треперенето на гласа си. — Май можете да напишете ръководство по въпроса.

— Съмнявам се. Всъщност бих казал, че никакъв ме няма в това отношение. Моят проблем — продължи той, като въртеше в ръка чашата с кехлибарена течност и се взираше замислено в златистите й отблясъци — е, че не ме бива да бъда неискрен. Склонен съм да казвам каквото мисля и всеки път си плащам за това.

Сара, която имаше същия проблем, мигновено усети как я облива вълна на съпричастност. Тя не беше имала никакво намерение да установи топли човешки взаимоотношения с този мъж. Не искаше да се сприятелява с него и със сигурност не желаеше да го види отново, след като той изпълнеше биологическата си предназначеност.

— Искреността — заяви тя — е твърде надценявана.

— Как така? — учуди се той.

— Обикновено хората се надпреварват да бъдат искрени и в резултат на това се набъркват в работи, които не ги засягат, като в крайна сметка всеки започва да използва другия за свои цели и си плаща за това. Съвременният свят има нужда от повече неискреност — заключи тя.

— Господи, какви цинични възгледи — възкликна Джим Флеминг със страхопочитание. — Не бих могъл да живея, ако мислех така.

Нито пък аз, додаде мислено Сара. Но нямам намерение да споделям с теб терзанията си.

— Знаете ли нещо за мен — рязко попита той. — Името ми например?

— Откъде да го знам? — небрежно рече Сара. — Да не е избродирано върху плетените ви ръкавици?

Той се усмихна.

— Не, просто попитах. Повечето хора…

Той млъкна и Сара с усилие на волята запази хладнокръвие и се постара да се държи с леко подигравателния тон, който бе възприела за този разговор.

— За вас знам само, че сте доста представителен физически екземпляр, може би прекалено склонен към честност и искреност, но с определени потенциални възможности.

— Възможности за какво?

— Да бъдете доста забавен.

— Ясно. И кое ви забавлява, хубава госпожице?

Сара се обърна и го погледна в очите, съзнавайки критичната важност на този момент — може би най-значителния в целия й живот.

— Забавлява ме — произнесе тя с ниския си хубав глас — музиката на вселената, хармонията на звездните тела, фактът, че когато две дадености съвпаднат с перфектна точност, земята се върти…

Някаква друга Сара вътре в нея слушаше размяната на реплики и се кикотеше неудържимо на тези надути, изкуствени, високопарни думи. Какво ми става? — питаше се тя отчаяно. Това ли е най-доброто, на което съм способна?

Но Джим Флеминг също я гледаше, без да откъсва поглед от нея, запленен от думите и хипнотичната красота на нейното лице.

— Според мен — бавно изрече той, — ти носиш само нещастие.

Сърцето на Сара задумка и тя прехапа устни от страх той да не го чуе, макар с разума си да знаеше, че това не е физически възможно.

— Аз мога да нося и щастие — прошепна тя. — Но има само един начин да го разбереш.

Джим Флеминг се наклони към нея — толкова близо, че тя усети мириса на меката вълна на пуловера, примесена с лекия аромат на неговия одеколон и чистия дъх на здрава мъжественост.

— Как се казваш? — попита той.

— Както поискаш, така ще се казвам — прошепна тя. — Избери си едно име по твой вкус.

Той се облегна назад и я изгледа замислено.

— Значи така? Никакви имена?

Сара кимна.

— Да, така.

— Къде ще отидем? У вас или у нас?

Сара направи усилие, за да скрие връхлетялото я облекчение.

Ще стане! — възторжено крещеше цялото й същество. Господи, ще стане!

— Нито у вас, нито у нас — рече тя на глас. — Едва ли ще искаш да имаш нещо общо с мен след тази нощ. Аз със сигурност няма да искам да си част от живота ми. Защо не отидем на някое неутрално място като хотела тук на тази улица?

— „Кингстън Армс“ ли имаш предвид?

Сара кимна и отпи спокойно от питието си.

— Може би ме надценяваш — внезапно се ухили Джим. — Може би не мога да си позволя „Кингстън Армс“?

Сара се плъзна от високото столче, пресегна се към коженото си палто и го изгледа спокойно.

— Няма значение — каза. — Аз мога.