Марго Далтън
Коледен подарък (13)

Тринадесета глава

Трафикът на връщане беше кошмарен. Гумите непрекъснато се хлъзгаха, танцуваха бясно по заледеното платно, колата често се носеше неуправляема, накъдето й скимне, въпреки костенуршата скорост, с която се придвижваше. Снегът беше толкова гъст, че на Джим му трябваше известно време, за да осъзнае, че вече изобщо не се движи. Той слезе от колата, сгушил глава във вдигнатата яка на кожуха, и мина отпред да види какъв е проблемът. Две коли бяха изоставени от водачите си насред пътя, след като се бяха блъснали. Джим погледна мрачно тъжната сцена, присвил очи от щипещия вятър, после заключи колата си, неохотно се обърна и тръгна през навените преспи назад към къщата на Сара.

Беше само на няколко преки от нея, но докато измине това разстояние, почти замръзна въпреки дебелия кожух. А докато се бореше с вятъра, в съзнанието му непрестанно се въртеше като на кинолента неотдавнашният разговор със Сара. Май всеки път, когато я видеше, той напускаше дома й, обзет от ярост. Тя сигурно има поведението му за детинско. Нищо чудно тогава, че се държи с него като с дете, търпеливо го учи на обноски и го принуждава да постъпва правилно, сякаш е на годините на Били.

А че го караше да постъпва правилно, в това той не се съмняваше.

Защото Джим знаеше въпреки яда си, че Сара е права, че баща му заслужава да бъде изслушан, че се държи несправедливо към най-близките си. Но му беше тъй трудно след толкова години на озлобление, след всички тежки думи, които бе изрекъл, да преглътне гордостта си и да се прави, че нищо не е било.

След малко се озова пред нейната врата, все още не решил какво да каже, като я види. Натисна звънеца и зачака, но никой не му отвори. Отново натисна копчето и взе да се пита дали пък не си е легнала вече, та не чува.

Натисна дръжката и с внезапна тревога установи, че вратата не е заключена. Беше почти сигурен, че преди да излезе, натисна заключващото устройство на бравата. Изтупа ботушите си от снега и влезе в осветеното антре.

— Сара! — извика с все сила, защото откъм кухнята му се дочуха приглушени стъпки. — Виж какво, момичето ми, трябва да поговорим…

И млъкна, а устата му изведнъж пресъхна. На прага на кухнята се беше появила Сара, бледа като мрамор, трепереща, с широко отворени очи.

— Сара, скъпа! — тутакси забрави той гнева си. — Какво е станало?

И я притисна в прегръдките си, а тя захлипа безутешно върху гърдите му, с което още повече го разтревожи.

— Сара, миличка, аз съм! Изплаших ли те?

Тя само поклати глава и се отпусна в ръцете му.

— Джим — прошепна отчаяно, — мисля, че помятам. Ще загубя бебето!

Той я стисна за раменете и я загледа, занемял от изпитания шок.

— Качвах се горе да си легна и Еймъс тръгна с мен, взе да се търка в глезените ми. По едно време се замота в краката ми, аз се препънах и паднах странично на стълбите — заобяснява монотонно Сара. Улових се за перилата, но при падането си изкривих гърба и след няколко минути разбрах, че ми тече кръв. Ох, Джим…

— Ще извикам лекаря, скъпа — прошепна той успокояващо. — Кой му е номерът?

Сара поклати глава и подсмръкна.

— Вече се обадих, но не го намерих. Тръгнал от болницата, но още не се е прибрал. Знаеш какво е навън. Жена му каза…

— Тя не знае ли къде можем да го намерим? — прекъсна я нетърпеливо Джим.

Сара пак поклати глава.

— Каза ми само да си легна, да вдигна таза си нависоко и да се опитам да се успокоя, а тя ще му каже да ми се обади веднага щом се върне. Ох, Джим! Не мога да понеса мисълта, че ще загубя това дете! Направо не мога!

— Шт! — прошепна той, като я потупваше успокояващо по гърба и целуваше косата й. — Няма да позволим да го изгубим. А сега да послушаме съвета на докторската жена. Къде ще легнеш? Искаш ли да те кача на ръце горе в стаята?

— Не, тук е добре… — тя вдигна към него жален поглед. — Ти нали няма да ме оставиш пак сама?

— Ох, мила! — загледа я той и направо усети как сърцето му примира от съчувствие. Как изобщо я беше помислил за студена и безчувствена! — Никога вече няма да те оставя. Никога! А сега ела.

И той я вдигна на ръце и я отнесе в дневната, настани я да легне на канапето и я зави с одеяло. Оттам забърза към банята, взе две хавлиени кърпи и ги подпъхна под стройните й бедра, след което повдигна таза й върху една възглавница.

— Така удобно ли ти е? Да не съм те повдигнал прекалено много?

— Добре ми е — промърмори Сара и се опита да се усмихне.

— Боли ли те?

— Малко — призна тя. — Присвива ме и ме отпуска.

Джим се загледа през прозореца. Беше готов да я грабне на ръце и да я занесе така в болницата, но знаеше, че не бива да я излага на нечовешкия студ отвън.

— А сега искам да се отпуснеш — обърна се пак към нея. — Щом жената на лекаря е казала да си почиваш, точно това ще правиш. Опитай се да заспиш.

— Как да се отпусна и да заспя, Джим? Толкова ме е страх.

Телефонът иззвъня, заглушаван от шума на нестихващата буря.

Джим хукна да го вдига, а сърцето, му така биеше, че щеше да изскочи от гърдите му.

— Обажда се доктор Маклелан. С кого говоря? — чу той силен мъжки глас.

— Слава Богу, докторе. Аз съм Джим Флеминг, бащата на бебето.

— Виж ти — замислено рече докторът. — Представа си нямах, че сте налице, но много се радвам, че сте там, млади човече. Опишете ми положението.

Джим описа подробно състоянието на Сара и какво е направил за нея.

— Значи кървенето не се е увеличило?

— Така мисля. Откак съм тук поне.

— Болки има ли?

— Казва, че я присвива от време на време.

— Хм — докторът дълго мълча, докато Джим стискаше до болка слушалката. — Виж какво, синко. Аз всъщност съм безпомощен и нищо не мога да направя. Дори линейките не могат да пробият, така че ще трябва сам да се оправяш. Ето какво искам от теб. Тя трябва да е на топло и да я накараш да заспи. До сутринта ще стане ясно дали ще пометне, или ще задържи детето. Дай й да пийне една-две чашки — добави той. — Нещо силно.

— Алкохол? — не повярва Джим. — Но… тя е бременна. И отказва да близне дори глътка вино.

— И хубаво прави — похвали я докторът. — Сара е умно момиче и знае какво е въздействието на алкохола върху нероденото дете, но в случая имаме извънредни обстоятелства. В случаи като нейните, когато не може да се помогне с медицински средства, алкохолът отпуска мускулите на матката и понякога слага край на контракциите — и като усети, че Джим се колебае, добави: — Имай ми доверие, синко. Все пак съм лекар.

 

 

— Още портокалов сок? — учуди се Сара. — Но аз току-що изпих цяла чаша и половината от тази. Не съм жадна.

— Хайде, Сара. Докторът каза да пиеш много течности.

— Така ли? — продължи да се чуди тя. — Защо?

Джим затърси някакво правдоподобно обяснение, докато доближаваше чашата до устните й и почти й изля течността в гърлото. Тя обаче вече не слушаше. Мръщеше се напрегнато на някаква своя мисъл и гледаше в пространството със замъглен поглед.

Доктор Бърнард, рече си Джим, е вече доста накъркана. И веднага се притесни дали не е прекалил с алкохола. Но лекарят беше казал една-две чашки силен алкохол и той точно толкова й беше дал.

Тя се пресегна и помилва косата му.

— Като злато — каза.

— Какво?

— Косата ти. Като злато е. А аз съм една измамница — додаде тържествено с леко завален говор. — Лъжкиня и измамница. Излъгах дори себе си.

— Какво излъга, Сара? — нежно попита той.

Сара го изгледа объркано, сякаш не знаеше кой говори, после се усмихна.

— Няма втори… като Джим Флеминг — призна си тя и се изкикоти тихо. — Още първия път като те зърнах и сърцето ми се обърна. Правех се, че не те забелязвам, защото ти винаги беше наобиколен от момичета.

— Сара, аз представа си нямах…

— Един ден намерих на пода учебната ти програма… И оттогава я пазя. Още я имам — додаде тържествено. — В бюрото ми в службата.

Джим се взря в това прелестно зачервено от алкохола лице и се опитваше да проумее току-що чутото.

— Искаш да ми кажеш, че си ме… че през всички тези години… Затова ли поиска да бъда баща на детето ти?

Сара кимна.

— Самата истина — каза и хлъцна. — Преструвах се дори пред себе си, че съм те подбрала по научен метод заради безупречната генетична даденост, ама нищо подобно. Аз просто… просто те обичам и туй то.

— Ох, Сара… — гласът му изневери и той само я прегърна. — Сара, ще се омъжиш ли за мен?

Тя се отдръпна и вдигна към него учудени очи.

— Не е необходимо, Джим. Ние няма… няма да си имаме бебе. Няма нужда да се жениш за мен.

— Разбира се, че няма нужда, скъпа — усмихна се той със светнало от нежност лице. — Но, първо, не мога да живея без теб. И второ, ще имаме много бебета. Кажи, че ще се омъжиш за мен. Искам да го чуя от твоите уста.

Тя се облегна на възглавницата, а огромните й сиви очи продължаваха да го гледат със същия тържествен вид на пияна кукумявка. После тя поклати глава.

— След това — каза.

— След кое, мила? — озадачи се Джим.

— След като си говорил с баща си — твърдо заяви Сара, затвори очи и тутакси заспа.

Джим се загледа в това зачервено лице и се засмя. Сара Бърнард беше най-упоритото създание на този свят. Но той я боготвореше. Вдигна ръка към лицето си и установи с изненада, че по него се стичат сълзи.

 

 

Джим стоеше до прозореца на кухнята в къщата на Сара и се взираше навън. Вятърът беше започнал да утихва в ранните часове на деня и утрото сега беше спокойно и дори слънчево, с ясно смарагдово небе. Джим си мислеше за своята кола, залепена за другите две и препречваща пътя на няколко преки оттук. Знаеше, че трябва да отиде и да я премести при първа възможност, но сега не можеше. Беше напрегнат като струна и неспособен да мисли за нещо друго, освен онова, което ставаше в момента в съседната стая.

— Джим — чу той гласа на лекаря. — Ела, ако обичаш.

Колебливо, донякъде ужасен от онова, което можеше да прочете на лицето на Сара, той мина през арката на вратата. Сара лежеше на канапето с бледо, уморено лице.

— Как си, скъпа? — забързано отиде той при нея.

— Ужасно ме цепи главата — оплака се тя.

Джим се обърна разтревожено към лекаря, който прибираше инструментите си в лекарската чанта.

— Нищо тревожно, синко — вдигна той очи и се засмя. — Това си е от махмурлука.

Джим погледна към Сара, която се опита да му се усмихне.

— Ти най-подло си ме напил снощи — упрекна го тя.

— Не бъди несправедлива, Сара — обади се лекарят. — Той просто следваше лекарското предписание. Достатъчно добре те познавам, момичето ми, и знам, че единственият начин да те успокои човек е или една-две чашки, или удар с тъп предмет по главата. В случая чашките бяха по-приемливи.

— И сте сигурен, че няма да му навредят? — попита Сара с тревожно лице.

Доктор Маклелан й се усмихна.

— Ако те бяха приели в болницата, щяха да те натъпчат с какви ли не лекарства, за да спрат контракциите. Така че погълнатото количество алкохол в случая е далеч по-безобидно. Само не го превръщай в практика през следващите няколко месеца — додаде той, докато се пресягаше за палтото си.

Джим помогна на възрастния мъж да се облече, а сините му очи бяха широко отворени, стреснати.

— Значи тя…

— Да, синко. Двамата все още сте кандидат-родители. Повиках линейката и ще я оставя в болницата няколко дни, за да направим изследвания, но мисля, че всичко е наред. Ето списък на някои неща, които ще й трябват, но не искам да се качва и слиза по стълбите известно време. Най-добре ги опаковай в една чанта и ги донеси по-късно в болницата.

— Разбира се — усмихна се Джим. — Ще дойда веднага щом успея да вкарам колата си пак в движение.

Сара се пресегна и докосна бузата му.

— Благодаря ти — промърмори тя. — И много те обичам, Джим.

Той стисна ръката й и изведнъж се обърна към доктора.

— Доктор Маклелан, кога ще бъде тя в състояние да пътува?

— Да пътува ли? Къде ще ходите?

— Наблизо — отвърна Джим. — Да навестим моите роднини.

— Ами… започна да пресмята на ум лекарят. — Няколко дни в болницата, после ще полежи една седмица у дома… Според мен към края на следващата седмица ще можеш да я изведеш с колата.

Пристигна линейката и докторът отиде да поговори с двамата мъже в бели престилки, които я придружаваха.

— Джим… — прошепна Сара. — Кое те накара…

— Снощи имах много часове за размисъл — отвърна той. — Ще ми трябва цял живот, за да се науча истински да те обичам и да те заслужа, но няма да е зле да започна още отсега.

Тя му се усмихна сънливо и стисна ръката му, защото гласът й изневеряваше.

— Дано си даваш сметка колко много те обичам — каза Сара, преди да я изнесат на носилка.