Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Surrender, 1983 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Йорданка Егова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 24 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и редакция
- Daniivanova (2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2011)
Издание:
Хелън Митермайър. Отвлечена от олтара
ИК „Петрум Ко“, София, 1993
Редактор: София Брани
ISBN: 954–037–26–2
История
- — Добавяне
IX
Сутринта домът напомняше на мавзолей. Беше тихо, сякаш никой не живееше тук. Студени тръпки побиха Дебора, когато си помисли за последните два дни и за лошото настроение на Джейсън. Тя се учудваше как се беше въздържал да не изхвърли семейството си и Ърн Гризуолд. Дебора въздъхна и тръгна със Сара да изпратят Ким и Лий до автобуса за училище.
— Добро утро, Дебора! — Джоузеф Лейтръп излезе иззад един храст. Погали Сара по бузата. — Как е дядовото момиченце?
Дебора едва сега осъзна, че Джейсън много приличаше на баща си. Сара протегна ръчички към дядо Джоузеф и му каза:
— Гуши! — той се засмя, прегърна детето и го целуна.
— Имаш разкошни деца, Дебора. Когато видях как Лий се грижи за гущера си, си спомних за Джейсън като малко момче. И той влачеше всичко вкъщи.
Джоузеф Лейтръп бързо се беше сприятелил с децата. Търсеше и най-малката възможност за близост с тях. Настоя те да се хранят с възрастните, което възмути Едит и леля Силви.
Дебора се опита да го убеди, че за децата е по-приятно, когато не са непрекъснато в обкръжението на възрастните.
— Дядо — въздъхна Сара.
И Джоузеф Лейтръп въздъхна.
— Бих желал да живея при вас тук, на острова. Тогава щях да съм непрекъснато с децата. Но като глава на семейство Лейтръп задължението ми е да държа една част от фамилията по-далече от вас.
Дебора го погледна изненадана.
— О, да — продължи той. — Много добре зная каква лоша роля изиграха милите ти роднини по време на първия ви брак — лицето му доби мрачно изражение. — Съжалявам, че още тогава не взех твоя страна. Едва когато бракът ви се сгромоляса, ми стана ясно всичко. Приносът ни беше всеобщ.
Дебора сложи ръка на рамото му.
— Не говори така, ние с Джейсън също имаме вина.
— Ах, Дебора. Роднините често правят големи поразии в браковете на младите. Много добре си спомням как жена ми и сестра ми се отнасяха с тебе, когато Джейсън отсъстваше от дома. Освен това забелязвах как го настройваха да ревнува и…
— Джейсън не е ревнив — възрази Дебора.
— Мое мило дете! — Джоузеф седна на верандата и сложи Сара в люлеещия се стол. — Ти беше и си най-ценното, което Джейсън получи в живота си. Ако не бях толкова страхлив, щях да ти го кажа много по-рано. Намерението на моето семейство беше да забие клин между тебе и Джейсън — той погали Сара по бузата. — Ужасно неловко се чувствах, когато видях каква радост изпитаха жена ми и Силви след развода и колко разгневени бяха, когато узнаха за втория ви брак. В този момент се заклех да не допусна повече да ви се месят в живота.
Дебора въздъхна:
— Знаеш ли, Джоузеф, междувременно се промениха много неща! — той я погледна внимателно. — Не вярвам вече да постигнат нещо. Всичко, което твоето семейство е опитвало да прави, днес ми се вижда смешно. Вече съм зряла жена. Не съм някогашното осемнадесетгодишно неопитно и наивно момиче. Деветгодишният брак с Джейсън ми отвори очите.
— Ти го обичаш, нали?
— Много. Винаги съм го обичала. Той може да бъде толкова нежен.
— Защо още не си му казала, че чакаш дете?
— Откъде знаеш? — Дебора се ококори. — И аз самата не знам защо още не съм му казала. Дали и другите са забелязали вече?
— Не! Те не са толкова наблюдателни!
— За какво си говорите вие двамата? — Джейсън беше дошъл на верандата и ги гледаше.
Дебора му махна.
— Защо си тук? Мислех, че си заминал за Свети Томас.
— Реших да свърша една част от работата си вкъщи.
— Ще занеса Сара горе да спи — Джоузеф стана с детето на ръце. След това се обърна към Дебора.
— Смятам, че добре ме разбра.
— Да, Джоузеф, започвам да разбирам.
— Какво, по дяволите, става тук? — извика Джейсън разтревожен, когато баща му напусна верандата. — Къде отива? Какво искаше да каже? Къде е Ърн? И за какво говорихте?
Дебора се засмя:
— Други въпроси? Ще се опитам да отговоря по ред на всичките. Баща ти се качва горе. Той има предвид много неща. Ърн отиде да плува.
— Спри, Дебора! Моето любопитство отдавна е задоволено — той пристъпи към нея и лицето му стана сериозно. — Мислиш ли, че не забелязвам какво става тук? Този път няма да си разбия семейството заради тях.
Изпълни я особено приятно чувство. Джейсън я обичаше. Бореше се за нея. Той нежно я целуна:
— А сега, моя малка вещице, след като всичко е изяснено, искаш ли да отидем да се гмуркаме? Вземи си нещата, а аз ще погрижа за водолазния екип.
— Съгласна съм, господине!
Тя с бързи крачки тръгна към къщи. Чувстваше се като ученичка с необременена съвест. Всичко ще тръгне добре. Нищо и никой не можеше да застане между нея и Джейсън.
Докато изкачваше стъпалата, Дебора затананика някаква весела мелодия.
Бързо облече банския и за миг застана пред огледалото, като наблюдаваше фигурата си. Дали се забелязваше вече състоянието й? Бикините й бяха доста опънати. Какво от това? Дебора вдигна рамене. Все още не й личеше.
На стълбите срещна Джим. Лицето му беше гневно.
— Кога най-после ще заминат нашите гости, Дебора? Ще ни побъркат — мене и готвачката! Ето сега ще провалят обеда на верандата!
Дебора го погледна:
— Аз искам да обядваме на верандата, Джим. Ако не желаят, нашите гости могат да обядват в Хамилтън.
Лицето й излъчваше решителност и енергия. Отминавайки, тя чу как Джим се засмя зад гърба й и подхвърли:
— По дяволите, ако не им го кажа!
Плажът беше безлюден. Поне на Дебора така й се стори. Джейсън излезе над водата и заплува към брега. В този момент тя чу някой да вика името й. Обърна се и видя Ърн Гризуолд да идва с хубава блондинка. Тя носеше силно изрязани черни бикини.
— Дебора, това е Шели Дейвс — представи я Ърн. — Живее в хотел „Принцеса“. Запознахме се вчера през нощта — той се изсмя и изгледа Дебора в опнатите бикини.
Тя усети, че Джейсън се приближава отзад. Сложи мократа си ръка върху рамото й:
— Студено ли ти е, мила?
— Това е Шели Дейвс, Джейсън.
Дебора видя как Джейсън се ръкува с момичето и го дари с лъчезарна усмивка. Дебора го ощипа отзад, без да забележат Шели и Ърн. Джейсън пое въздух и се обърна към нея.
— Имате ли нещо против, ако Шели и аз ви правим компания за гмуркането? — попита Ърн.
Джейсън вдигна рамене.
— Ни най-малко.
— Тъй като нямам никакъв опит, ще се държа за Джейсън — каза Шели.
— Чудесно! — извика Ърн и хвана Дебора за ръката. — Аз пък ще се държа за тебе, мила.
Дебора усети бодеж в сърцето. Дали беше от ревност? Но във водата забрави всичко. Беше очарована от подводния свят. Имаше чувството, че може да разговаря с танцуващите около нея пъстри риби. А кораловият риф изглеждаше като тайнствен град, изпълнен с приключения.
Както винаги, излезе от водата с неудоволствие. Джейсън трябваше насила да я измъкне на брега. Докато вървяха по пясъка, тя свали маската от лицето си.
— Нямаш мярка! Не можеш ли да разбереш кога трябва да излезеш от водата? — Джейсън я вдигна на ръце, Дебора обви шията му и той я понесе по пясъка.
Тя погледна през рамото му и видя, че Шели и Ърн ги последваха. С най-голямо удоволствие Дебора би се изплезила на момичето. Тя се подсмихна и в същото време изпита неудобство заради детските си хрумвания. Беше съвсем нормално Шели да се възхити от Джейсън. И тя беше изпитала същото чувство, когато го срещна за първи път. Дебора импулсивно се притисна към Джейсън.
— Господи, мила, по кротко — помоли се той. — Иначе ще паднем заедно в пясъка. Не че си толкова тежка, но не искам да ставаме за смях пред Шели и Ърн.
— Какво от това? Ще бъдем очарователна картинка. Представи си колко грациозно ще се сгромолясаме — тя го целуна по врата.
— Недей, Дебора!
— Добре, няма.
Джейсън внимателно я сложи на пясъка и й отправи поглед, изпълнен с любов, загриженост и желание.
Изведнъж Дебора осъзна какво бе вършила досега през цялото време беше се борила и противопоставяла на нещо, което съществуваше само във въображението й. Непрекъснато се беше опасявала да не бъде опекунствана от Джейсън и почти беше забравила любовта си към него.
— Човек трябва да гадае по израза на лицето ти — възкликна Джейсън. — Той е изпълнен с радост и блаженство. Сигурно и аз съм там, но не зная къде.
Дебора го притегли нежно.
— Току-що си изясних някои неща, Джейсън.
— И какви са те, малка вещице? Сигурно още си прехласната от гмуркането. Когато влизаше във водата, изглеждаше доста мрачна. А сега си като морска богиня.
Ърн се присъедини към тях. Пое ръката на Дебора и я целуна.
— Браво, Джейсън, как не си забелязал досега, че Дебора винаги е изглеждала като морска богиня.
Дебора видя Джейсън да се изчервява.
— Забелязвам много неща, мили приятелю — отговори той. — Повече, отколкото си мислиш. И съм готов да разкъсам на парчета всекиго, който се опита да интимничи с жена ми.
Ърн го изгледа с недоумение.
— Опитай, стари приятелю. Но знай, че плячката принадлежи на победителя.
Джейсън отговори студено:
— Мога ли да приема думите ти като предложение за дуел?
Ърн пое дълбоко въздух:
— Разбирай ги както искаш — и сви устни, без да сваля поглед от Джейсън.
Дебора гледаше ужасена ту единия, ту другия. Какво им ставаше? Изкашля се, но никой не й обърна внимание.
Накрая дойде Шели. Без да погледне Дебора, тя попита Джейсън:
— Какво ще правим сега, Джейсън? Беше чудесно с вас под водата. За първи път гмуркането ми достави такова удоволствие.
Никой от мъжете не й отговори.
— Никога не съм се страхувал от тебе, Джейсън — каза Ърн. — Това, което искам, получавам, който и да стои на пътя ми.
— Същото важи и за мене.
Джейсън хвана Дебора за ръка и те тръгнаха, без да се обръщат.
Когато влязоха вкъщи, Дебора твърдо беше решила още днес да каже на Джейсън, че ще става баща. Разсмя се при мисълта за неговото изумление.
Тя дълго стоя в банята. Разглеждаше шишетата със скъпи препарати и се чудеше кой от тях да сипе във водата. Джейсън имаше ексцентричен вкус. Трябваше да бъде нещо особено, нещо екзотично. Отваряше всяко от шишетата, помирисваше го и накрая реши да използва любимия на Джейсън гел. Подготовката беше приключила.
Доволна погледна часовника и с бързи крачки се отправи към спалнята.
Джейсън събуваше банските си, Дебора му се усмихна прелъстително.
— Какво ще кажеш за една баня, любими. Пуснала съм водата във ваната.
Той й намигна.
— Колко си почерняла, мила! Изглеждаш много съблазнителна. Смятам да те вържа и да те отвлека на някой самотен остров.
Дебора го гледаше, докато идваше към нея. Очите й искряха, когато го прегърна и през смях попита:
— Да не би и ти да си потомък на капитан Фрид?
— В момента наистина се чувствам като пират — отвърна Джейсън. — Ще те увия в един от тези килими, ще те метна на рамо и ще изчезна оттук.
— Но нямаш превръзка на окото си — подметна Дебора.
— Ще заема от Джим.
Джейсън я погледна страстно и започна да я гали нежно по гърба.
— Нямаш кораб.
— Ще плячкосам отнякъде — преди Дебора да отговори, той й запуши устата с чувствена целувка. Грабна я й я занесе в банята.
— Ще ти хареса — пошепна Дебора и се освободи от него. — Реших да се изкъпем заедно.
— Страхотна идея! — влизайки в банята, той каза: — Хм, ухае на хубаво.
— Харесва ли ти? Шампоанът избрах по твой вкус.
— Да, много ми харесва, малката — с бързи движения я съблече, взе я на ръце и заедно е нея се потопи в топлата вода. Въздъхна с наслада. — Последното убежище за нас от моето семейство е банята.
— Ако леля ти Силви те чуе сега, щеше да ти откъсне главата — каза Дебора, облегна се и затвори очи.
— Отвори очи, лотос мой!
— Не знам дали ще намеря сили — тя бавно си отвори очите.
— Чувстваш се отпаднала? Надявам се, ясно ти е каква работа ни предстои тук?
Дебора се усмихна:
— Претендирам за авторските права върху идеята. Тя е моя.
— Така, значи, искаш да ме прелъстиш?
— Имаш ли някакви възражения?
— Не, разбира се, ще се постарая да поработя заедно с тебе.
Ръката на Джейсън започна нежно да гали прелестите й. Това я възбуди още повече.
— Джейсън, о, Джейсън, ще ме побъркаш!
— Дебора, любима моя — Джейсън я притегли в скута си. — Тялото ти е вълшебно!
Дебора обви шията му и се притисна към него.
Най-напред се движеше бавно, след това все по-енергично. Тя силно извика, когато заедно с Джейсън изживя върховния миг на удоволствието. Бавно се отдръпна назад и се облегна.
— Да не заспиш във водата, мила — той стана, наведе се и я взе на ръце. — Имаш чудесни идеи за отмора, малка вещице.
— Хареса ли ти? — лицето й беше усмихнато.
— Какво ще кажеш за една малка дрямка? — предложи Джейсън, когато я видя, че се прозява. Избърса я с хавлията и я сложи в леглото.
Тя се прозя още веднъж.
— Няма време, какво ще каже родата?
— Има време — възрази Джейсън. — Линда ще се погрижи за децата.
— Линда е цяло съкровище — успя да каже Дебора, преди клепките й да се затворят.
Тя се събуди с напрегнато чувство. Роднините на Джейсън щяха да забележат отново липсата й.
— Няма причина за безпокойство — измърмори той.
— Трябва да се облечем — тревогата й нарастваше. — Трябва наистина да ставаме.
— Добре! — Джейсън скочи от леглото и я дръпна. И двамата се разсмяха.
— Ти си мъж на бързите реакции и решения! — Дебора усети топлината на ръцете му, когато я покри с копринения халат.
— А ти си моята пленителна женичка.
Дебора го целуна и продължи да го гледа как се облича. Джейсън беше чудесен. Тя не беше срещала досега по-привлекателен мъж. Вратата, която водеше към салона, се отвори.
— Джейсън, къде се губиш. Трябваше да ни правиш компания! Доведохме децата!
Той се обърна нервно.
— Изчезвай оттук, Силви! Колко пъти да ти правя забележка, че не е редно да нахлуваш в нашата спалня!
Дебора усети яда му. За да го успокои, сложи ръка на рамото му.
Леля Силви разпери ръце:
— Надявам се, че няма да бъдеш друг път така нелюбезен, ако…
— Махай се! — извика Джейсън. Той се откъсна от Дебора и направи крачка към вратата.
— Сега разбирам защо животът с мене ти се е виждал непоносим. Разбирам и решението ти да ме напуснеш — заговори той възбудено. — Не зная защо не съм проумял всичко това по-рано? Но скоро ще покажа пътя на моето мило семейство! — излезе с напрегнато лице и тресна вратата след себе си.
Дебора въздъхна:
— Изглежда, семейство Лейтръп имат навика да тряскат вратите — тя се протегна и с приятно чувство си спомни любовното преживяване в банята. Но щом погледна часовника, се изплаши и побърза да се облече. Застана пред гардероба, за да подбере подходящия тоалет. Затрудни я големият избор. Накрая се реши да облече синята копринена рокля с дълбоко изрязаното деколте. Права пред огледалото, тя доволно изгледа хубавата си фигура. Все още не се забелязваше. Но ако се появеше с този тоалет пред роднините, завинаги щеше да загуби уважението на свекърва си и леля Силви. Както и да се въртеше пред огледалото, роклята й изглеждаше много предизвикателна. По време на първия брак тя се обличаше по възможност най-непретенциозно, когато семейството на Джейсън ги посещаваше.
Дебора вдигна рамене. Не можеше вечно да се съобразява със семейство Лейтръп. Отиде до прозореца, отвори го и пое дълбоко свеж въздух. Задължението и беше да е добра жена на Джейсън и добра майка на децата си, мислеше тя. Всичко останало не е толкова съществено.
Погледна още веднъж часовника и излезе от стаята.
Като вървеше към залата, си помисли дали Линда е още горе с децата. За тях щеше да е по-добре, ако роднините по-скоро си заминеха. Дебора забави крачка, за миг се спря пред вратата на всекидневната. Чу гласовете и безпокойство й се върна. Когато влезе, всички лица се извърнаха към нея. Тя поздрави, но само свекърът й отвърна.
— Ето я Дебора, отново закъсня! — каза Едит Лейтръп. — Винаги внушавах на моите деца, че точността е вежливостта на кралете.
Джоузеф Лейтръп сложи ръка върху рамото й.
— Едит, точността не е всичко. Има и по-важни неща — стана и се насочи с разтворени обятия към Дебора. — Колко добре изглеждаш, дете мое! — целуна я по бузата и прошепна на ухото: — Сияеш като бъдеща майка!
Джейсън скочи, но преди да стигне до Дебора, Ърн беше вече при нея. Държеше в ръката си чаша шампанско.
— Децата ти са чудесни — каза той. — Бих желал да са мои.
— Но не могат да бъдат — Джейсън застана до Дебора. — Те са мои деца.
С крайчеца на окото Дебора забеляза как Едит поклати глава.
Дебора се обърна към нея.
— Трябва да се извиня за закъснението. Просто не погледнах часовника — усмихна се дружелюбно на свекърва си и й подаде чаша шампанско. — Но когато аз и Джейсън правим секс следобед, често закъсняваме — Едит Лейтръп преглътна и се закашля. Дебора я потупа по гърба. — От шампанското ли се задави?
— Джоузеф! — Едит искаше да си поеме въздух, но кръвта й нахлу в главата, когато забеляза, че синът й и мъжът и се превиваха от смях. И Ърн Гризуолд се подсмиваше.
Дебора усети ръката на Джейсън на талията си. Доналд стана и запали цигара.
— Сега си по-забавна, отколкото преди, Дебора. Изглеждаш ми и по-пълна. На твое място бих предприел нещо за линията.
— Ще предприема — отвърна Дебора. — След около седем месеца — тя усети как Джейсън внезапно я пусна. — Безразлично ни е дали ще е момче или момиче — тя погледна Джейсън. — Нали, любими?
— Да — изговори той и я погледна изумен.
В този момент от верандата дойдоха децата. Дебора продължи:
— Ако е момче, ще го наречем на моя брат Дев.
— Бебе ли ще имаме? — попита Ким. — Бетси Уитни мисли, че само нейната майка може да има бебе. Утре ще се ококори, като й кажа.
— Как ще го наречем? — искаше да знае Лий.
— Бебе — предложи Сара. Тя си пъхна палеца в устата.
Джоузеф Лейтръп се засмя и я взе на ръце.
— Ако е момче — повтори Дебора, — ще го наречем Дев Джоузеф Лейтръп.
— И Санди Лейтръп, ако е момиче — предложи Джейсън. — Нали, Дебора?
Тя кимна:
— Да, любими.
— Имената ми харесват, мами — извика Лий.
Сърцето на Дебора заби силно. За първи път я нарече „мами“.
— На мене също — подкрепи го замислено Ким. — Но името Юфимия ми харесва също. Това е името от книгата, която ни чете госпожица Флекър.
— Бебе хубаво — каза Сара. — Аз голямо момиче — и сложи малката си ръчичка на бузата на дядо си.
— Дев и Санди бяха нашите родители — обясни Лий на господин Лейтръп.
— Да, зная — Джоузеф погали момчето по косата.
— Не си ли вече на години тепърва да раждаш? — попита Силви с ехидна усмивка.
Джоузеф Лейтръп погледна сестра си укорително.
— Имаш такта на слон! — каза той. — Радвам се за четвъртото си внуче. И ако сте съгласни — обърна се към Джейсън й Дебора, — ще се върна на острова за раждането.
Джейсън погледна баща си смаян.
— Може би по това време ще бъдем отново в Лейнпорт, но не знам. Така или иначе, ще те уведомим и ще те поканим да ни гостуваш.
— Благодаря ти, сине.
Ърн Гризуолд се усмихна насила.
— Сърдечни пожелания на двама ви!
Дебора се обърна към него. Тя се радваше, че атмосферата се разведри.
— Благодаря ти, Ърн.
Той се наведе да я целуне и прошепна на ухото й:
— Завиждам на Джейсън. Бих искал това дете да е мое.
Дебора се освободи от него и хвана Джейсън подръка.
— Дебора и аз ти благодарим за добрите пожелания — гласът на Джейсън прозвуча студено.
— Не е ли по-добре Дебора да роди детето в Бостън. Джейсън е роден в Бостън и…
— Дебора и Джейсън ще решат къде да се роди детето — прекъсна жена си Джоузеф. — Те ще ни известят за това.
— Естествено — Едит погледна зълва си Силви, която Джейсън не изпускаше от погледа си.
— Какво ти става, Джоузеф? Откакто сме на острова, не си същият.
— Така ли мислиш? — Джоузеф се усмихна. — Реших, че някои неща трябва да се променят, а ти, Силви, ще трябва да свикнеш с тях.
— Какво имаш предвид, Джоузеф?
Лицето му стана сериозно.
— Как да ти обясня, Силви?
— Искаш да ме изхвърлиш, само защото си си втълпил…
— Без много шум! — прекъсна я Джоузеф.
Лий го изгледа учуден.
Силви кипна.
— Ако мислиш, че съм съгласна да…
— Искам да те предупредя — Джоузеф се изправи пред сестра си, — че в бъдеще ще контролирам най-строго разходите ти. Всичко, каквото наследи, го пропиля. От дълго време си на разноските на добродушния Джоузеф.
— Джоузеф, моля те, трябва да се съобразяваш с децата — Дебора безпомощно погледна свекъра си.
Той кимна:
— Имаш право, Дебора!
Джоузеф се усмихна на Ким, Лий и Сара, а през това време в стаята настъпи истинска суматоха.
Когато вълнението се успокои, той отиде при Дебора.
— Бих взел децата през ваканцията в Лейнпорт. Джим и Бароу ще ми помогнат. Така ще имате възможност да си починете известно време с Джейсън.