Хелън Митермайър
Отвлечена от олтара (4)

IV

Дебора седеше, като парализирана, когато Джейсън застана пред нея.

— Гладна съм! — беше единственото нещо, което каза, когато той я притегли към себе си.

Джейсън се вгледа в лицето й, свали кърпата от главата й и влажните й коси се разпиляха.

— Обичам косата ти — пошепна той. — Изпитвам винаги голямо удоволствие, когато тя гали лицето ми. Спомняш ли си как отидохме на нашия плаж и…

— Не искам да говоря за времето на острова — прекъсна го Дебора. — Това е минало.

Тя се опитваше трескаво да се освободи от прегръдката му, а през това време в главата й нахлуваха спомените от тропическия остров.

— Не искаш да се връщаш в миналото? — Джейсън се усмихна замечтано. — Аз си спомням всичко съвсем ясно — устните му докоснаха бузата й. — Разказвал ли съм ти, че моите прадеди по майчина линия са били пирати и тяхното скривалище се е намирало на един от Бермудските острови.

— Така си и мислех, че някъде в твоето семейство трябва да е имало морски разбойници. Твоята агресивна леля Силви е най-добрият пример за това — Дебора отвърна на целувката му.

— Винаги съм ти казвал да не обръщаш внимание на леля Силви. Куче, което лае, не хапе.

— Казал вълкът на агнето — пръстите й си играеха с косата му. — Яденето ще изстине.

— Какво от това? — очите на Джейсън искряха и той все по-страстно я притискаше.

Дебора усещаше силното биене на сърцето му. Беше невъзможно да се освободи от него. Аз съм твоята жена, сякаш говореше тя на себе си. Все още трепереше и като дишаше тежко, се облегна на рамото му. Когато Джейсън разтвори пеньоара й и бавно го съблече, тя откри в погледа му силното желание. Очите му бяха потъмнели, както през онези далечни нощи на любовта.

— По дяволите, Дебора, защо ме напусна тогава? — гласът му прозвуча сурово. — Повече няма да го направиш!

С бързо движение той я вдигна на ръце и я занесе в леглото.

— Децата! — Дебора искаше да ги види, преди да легнат.

— Не се тревожи за тях — пошепна той. — Те са добре — Джейсън седна на леглото и започна нежно да я целува. Ръцете му галеха голото й тяло. Дебора стенеше от удоволствие.

— Ела, Джейсън, при мене, ела!

Джейсън хвърли кърпата от кръста си и легна до нея.

— Господи, Дебора, колко много време мина от нашата раздяла!

Дебора въздъхна тихо, когато Джейсън я целуна нежно и в следващия момент проникна в нея. Тя се вкопчи в него и отговори на движенията му с такава бурна страст, каквато тя самата не познаваше.

По бързото дишане на Джейсън разбра, че се приближаваше към кулминацията. Тя усети същото.

Ноктите й се забиха в гърба му и викът й се смеси с дълбокото стенание на Джейсън.

След известно време се освободиха един от друг. Джейсън грижовно покри разгорещеното й тяло.

— Умирам от глад! — Дебора направи театрален жест.

— Как си могла с твоя вълчи апетит да отслабнеш толкова много? — Джейсън вдигна копринения пеньоар от пода.

Когато Дебора стана от леглото, той обви раменете й с пеньоара.

— Ти си чудесна, Дебора! — изведнъж гласът му стана по-енергичен: — Така, моя бедна женичке! Знам, че умираш от глад. Затова наредих да ти приготвят любимите ястия.

Той я заведе до масата, наля й вино, обслужи я и беше много доволен, че всичко й е толкова вкусно.

Дебора скочи.

— Яденето беше цяло удоволствие, но трябва да видя децата — тя отиде до масичката за сервиране. — Ще я закарам в кухнята.

— Аз ще дойда с тебе — Джейсън разчисти приборите. — После тук ще пием коняк и кафе. Помолих Джим да се погрижи за твоите любими бонбони.

— Не ме изкушавай! — Дебора се засмя. — Нима Джим е тук? — зарадва се да види човека, който през годините на брака беше й станал добър приятел.

— Ще пристигне утре, а после ще лети заедно с нас.

— Какво общо има Джим с твоя строителен проект в Свети Томас?

— Той ще ти помага вкъщи — обясни Джейсън и влезе в малкия асансьор.

Дебора го последва.

— Бих могла и тук да остана — каза тя.

— Не ставай глупава, любима! — Джейсън се наведе над масичката и я целуна по бузата. — Твоето задължение ще бъде да ме следваш навсякъде.

— Преди години се опитах да го направя — каза тя тихо, — но ми беше направена забележка от членове на твоето семейство и се отказах.

— Хиляди пъти съм ти казвал да не се съобразяваш с моето семейство. То не е важно за нашите отношения. Приятелите и семейството ми са на втори план.

— Да се надявам, че ще е така — каза тя. Асансьорът спря и Дебора слезе след Джейсън. — Работят ли Уилс още за тебе?

— Да, но уикенда ще прекарат този път при дъщеря си в Кънектикът.

Той искаше да сложи съдовете в миялната. Дебора го избута настрани и го изгледа накриво:

— Както винаги си небрежен в кухнята — пусна водата върху чиниите и след това ги постави в машината.

— Не е вярно — веднага й възрази Джейсън. — А ти си маниачка на чистотата.

Дебора му се изплези.

Джейсън тръсна глава и се изсмя. Когато Дебора искаше да мине покрай него, силните му ръце хванаха талията й.

— Затова трябва да те накажа, вещице такава.

Дебора се освободи от него и извика с предупредителен глас:

— Децата!

— Е, добре, мами. Да отидем да ги видим — Джейсън я стрелна с поглед. — Сега сме едно голямо семейство. Щастлива ли си?

Тя усети вътрешна болка, но си наложи усмивка:

— Да, децата ме ощастливиха. Една седмица след като ги взех, се питах какво щях да правя без тях. Те запълват живота ми.

Качиха се по стъпалата, минаха през коридора и влязоха в крилото на къщата, където бяха настанени децата. Джейсън беше прегърнал Дебора през раменете. Отдалече чуха гласовете на Ким и Сара. Лий правеше от време на време само забележки. Днешният ден беше толкова напрегнат за децата, че още не можеха да заспят. А и в самолета бяха спали, помисли си Дебора. Жилищното им пространство се състоеше от стая за игра и в съседство спалните помещения.

Щом влязоха в стаята, Сара и Ким, следвани от Лий, се втурнаха към Дебора и Джейсън.

— Аз и Лий имаме легла на колела — съобщи Ким. — Сара ще спи в детско креватче, а когато порасне, и тя ще спи в легло на колела. Моето легло е голямо. Имам две възглавници — тя пое въздух и се усмихна на Джейсън.

Той кимна на госпожа Телфорд, която се поклони и напусна помещението. Джейсън взе Сара на скута си. Лий и Ким седнаха на канапето до Дебора.

— С удоволствие бих искал да съм вашият татко — каза Джейсън сериозно. — Но не мислете, че трябва задължително да ме наричате така. Разбирате ли ме?

Ким и Лий кимнаха, а Сара се прозя.

— Аз ще те наричам татко! — тя докосна, бузата му. — Сара уморена.

Дебора и Джейсън прегърнаха всяко от децата. Те се усмихваха сънени и послушно легнаха. Дебора заведе Лий в неговата спалня.

— Лий — тя се изкашля. — Кажи ми, добре ли се чувстваш?

Той се обърна и обви шията и с ръце.

— Чувстваме се добре, Дебора! Честна дума.

Тя го прегърна.

— Много се радвам!

— Лека нощ, Лий — извика Джейсън, който ги беше последвал незабелязано. Той сложи ръка на рамото му.

— Лека нощ, господине.

Лий се качи в леглото. Дебора го целуна и зави. Когато затваряше вратата, тя погледна Джейсън.

— Какво има, Дебора?

— Навярно напразно се тревожа, щом Линда е тук, но децата непрекъснато сънуват смъртта на родителите си. В началото по цяла нощ стоях при тях. Исках да бъда сигурна, че спят спокойно — тя го погледна колебливо. — Ще остана малко при тях.

— Ще останем двамата — реши Джейсън. Той я хвана за ръката и я заведе във всекидневната. Там беше Линда, която подреждаше бельото на децата. Тя излезе и ги остави сами. — А сега ми разкажи как стигна до идеята да се омъжиш за този Жерард.

Дебора се засмя и седна. Но преди да отвори уста, за да каже нещо, Джейсън продължи:

— Ти наистина ли повярва, че ще допусна да се омъжиш за този глупак? Наистина ли помисли, че ще разреша този тип да стане част от твоето обкръжение?

Дебора смръщи вежди:

— Мога да си представя какво си мислят за мене Линда Лисман и всичките познати от Лейтръп. В техните очи трябва да съм авантюристка.

— Защо се притесняваш какво мислят хората за тебе? — Джейсън се облегна на канапето и опъна дългите си крака.

— Лейтръп е като малко село. Там всичко е много по-различно, отколкото в твоето арогантно семейство!

— Но любима! — той отново се наведе. — Втълпяваш си неща, които изобщо не…

— Глупости! — прекъсна го Дебора. — Спомням си много добре лицата на хората в Устър-клуб, когато ме заведе за първи път там! Невъзможен ужас се четеше на тях, като че ли искаха да кажат: „Това ли е момичето, за което се е оженил Джейсън Лейтръп?“

Джейсън въздъхна.

— Не твърдя, че между тези хора няма сноби. В лицето на всекиго от моите познати ти виждаше враг. Твоето несигурно поведение беше допринесло за…

— Кой можеше да не бъде несигурен в онова обкръжение? — думите й прозвучаха по-остро, отколкото искаше. — Никой от моето семейство не се е отнасял така с тебе!

Джейсън поклати глава.

— Не биваше да взимаш нещата толкова присърце! Колко пъти съм ти казвал да игнорираш хората, които са ти неприятни!

— Лесно е да се каже — възрази Дебора. Тя взе да върти нервно брачната си халка. Пак ли започват старите дрязги? Това разногласие между тях като че ли нямаше край.

— Дебора, моля те, чуй ме добре! Никога не съм имал неприятности с твоето семейство и твоите приятели в Лейнпорт, защото винаги съм имал желание да поддържам добри отношения с тях. Но ти отказваше да направиш същото в моето семейство.

Дебора скочи засегната.

— Може би искаш да кажеш, че аз съм виновна за надменното държане на твоите роднини?

И Джейсън скочи. Той я хвана за раменете.

— Не, не искам!

— Защо се карате — прозвуча изведнъж гласът на Ким.

Дебора и Джейсън едновременно изтичаха в стаята й. Пръв стигна Джейсън. Той я взе на ръце.

— Много майки и татковци спорят, агънцето ми. Така е в брака, но в това няма нищо лошо.

Притисна я до себе си и я целуна. С детето на ръце отиде при Дебора и нежно я целуна по устните. Дебора не се дръпна. Само се усмихна.

— Виждаш ли, Ким. Всичко е наред. Ние сме едно семейство.

Дебора целуна Ким и в момента съжаляваше за спора с Джейсън, но се успокои, когато видя доволната Ким.

— Уморена съм — Ким се прозя.

Джейсън я сложи в леглото и се дръпна, за да я завие Дебора. После и двамата целунаха малкото момиченце още веднъж и излязоха.

Когато влязоха в спалнята, Дебора погледна Джейсън.

— Виждаш ли. Аз ти казах! Две минути не можем да стоим, без да се караме. Това не е добре за децата.

— Права си — отвърна той. — Обещавам ти отсега нататък да не споря с тебе.

— О, Джейсън — гласът и беше изпълнен с ирония. — Ще видим!

— Трябва да си обещаем да не се караме повече — Джейсън й подаде ръка. — Съгласна?

Дебора го погледна скептично и му подаде ръка.

— Съгласна. Няма да стане, но ще опитам.

— По дяволите, Дебора, защо си толкова недоверчива? — с тези думи той силно я прегърна. — Изглежда, че любовта е единствената възможност за изясняване на нещата.

— Не бъди глупав! — Дебора се откъсна от прегръдката му и го стрелна ядосано.

Джейсън само се засмя.

— Облечи се. Имам желание да излезем.

Тя го изгледа.

— Не! Лягам си.

Джейсън вдигна вежди.

— Както искаш, съгласен съм.

— Имам предвид да си легна сама, много добре разбираш.

Лицето на Джейсън доби заплашителен израз.

— Ще го направим заедно, мое съкровище — или ще излезем, или ще си легнем.

Дебора помисли няколко секунди. Защо трябваше винаги той да се налага!

— Престани да ме гледаш, Дебора, и ми кажи най-после какво ще правим.

— Ще излезем — реши тя и се обърна. Извади чисто бельо от шкафа и влезе в банята.

Докато се миеше, мърмореше ядосано. Погледна се в огледалото и се засмя. Бузите й бяха зачервени, очите й искряха, а лицето й имаше такъв гневен израз, като че ли погледът й беше отправен срещу най-злия й враг.

Тя се върна в спалнята и облече сакото „Шанел“ и тясната синя копринена пола. Кръглите седефени копчета блестяха на светлината на лампата.

Джейсън почука и влезе. Той огледа Дебора от главата до петите и отбеляза:

— Изглеждаш добре. Дано не ти е топло със сакото, защото ще танцуваме.

— Мога да се съблека, но сигурно няма да се наложи — отвърна Дебора, без да отклони погледа си.

— Е, ще видим.

Не го попита откъде пристигна ролс-ройса, за да ги отведе в клуба. Мълча по време на пътуването до малкия клуб „При Дейн“ в центъра на Манхатън. Когато Джейсън й помогна да слезе от колата, той прошепна нещо на шофьора. После я въведе в пълния ресторант. Салонният управител ги посрещна любезно и му отправи упрек, че от седмици не го е виждал в ресторанта.

— Това е жена ми, Том. Любима, това е Том.

— Радвам се, Том — Дебора кимна.

Седнаха в едно уютно сепаре.

— Преди време бях тук с някои хора от моето семейство — обясни Джейсън.

— Защо са тези обяснения? — каза Дебора нахакано. — Щеше да ми е все едно дори ако си идвал тук с някое момиче.

Тя знаеше, че не казва истината, и беше доволна, че Джейсън игнорира забележката й. Той направи поръчката, без да я пита за желанията й.

— Не забравяй нашето споразумение! Моля един двоен скоч! — извика Дебора след отдалечаващия се келнер.

— Какво? — изненада се Джейсън. — Ти никога не си пила алкохол, освен чаша вино или шампанско! Добре, мила — той й намигна, — ако паднеш под масата, ще те последвам и там ще те любя.

— Не разбирам какво толкова се вълнуваш. Поръчах само нещо за пиене.

Джейсън се облегна.

— Знаеш много добре кога се вълнувам, нали?

Дебора се обърна и погледна танцуващите двойки на дансинга.

— Ти никога не си пила — продължи Джейсън. Той свъси чело, когато келнерът й сервира леденото питие.

Дебора отпи първата глътка и се почувства така, сякаш пое отрова. Закашля се и усети как й потекоха сълзи. Бързо остави чашата и започна да си търси кърпата.

— Задавих се — измънка тя, когато забеляза погледа на Джейсън.

Той се ухили и каза:

— Пий по-бавно!

— Това и правя.

Сега Дебора само допираше устните си до чашата. Съжаляваше, че не беше си поръчала нещо безалкохолно. Но по-скоро би си прехапала езика, отколкото да удостои Джейсън с победа.

— Да танцуваме! — той стана.

— Не можеш ли да предложиш по-любезно?

— Мога ли да ви поканя за един танц, мила? — Джейсън я заведе на дансинга и я обгърна с ръце. — Ти ми принадлежиш и тук в моите ръце ще останеш завинаги.

— Сигурен ли си? — пулсът й се ускори, когато усети тялото му. Ако не беше толкова привлекателен! Дебора никога не беше в състояние да устои на неописуемата му притегателна сила. След първите стъпки сърцето й заби още по-силно. Изведнъж тя се почувства толкова окрилена, както никога досега. Дали се дължеше на скоча?

Танцуваха, докато отзвучаха и последните ритми на музиката. После се върнаха на масата, за да пийнат. Дебора отпи глътка уиски и установи, че вече й харесва.

Изпразни чашата и Джейсън кимна на келнера.

— Моля още веднъж същото.

Дебора отпи голяма глътка. Действително сега й хареса много.

— Не мога да повярвам на очите си. Това втората чаша ли, е?

Той се опита да вземе чашата от ръцете й, но тя енергично започна да протестира.

Изведнъж на полата й се разля малко уиски и Дебора високо се разсмя.

— Джейсън, виж какво направи — тя го заплаши с пръст. — Сега трябва да ми купиш нова пола!

— По-добре да си тръгваме — Джейсън улови ръката й.

— Джейсън, любими! — извика изведнъж една жена и дойде с бързи крачки до масата. Облак от парфюм се разнесе от нея. Прекрасната блондинка сложи ръка на рамото му и го целуна. — От цяла вечност не си се обаждал. Какво прави толкова време сам? Много ни липсваше в Чърчил Даунс, мили. Беше ни много скучно без тебе.

Джейсън се усмихна любезно.

— Как си, Хелън?

Дебора седеше и гледаше право в масата. Какво щеше да направи тази Хелън, ако й плиснеше в лицето остатъка от скоча?

— Искам да те запозная, Хелън! — Джейсън се обърна към Дебора. Усмивката замръзна на лицето му, когато я видя да става с клатушкане.

— Да, Джейсън. Представи ме на Хелън! Искам да ми каже къде си боядисва косата. Чудесна е!

Блондинката я гледаше гневно. Дебора пое дълбоко дъх.

— Мисля, че Джейсън се страхува да ме представи. Не е необходимо. Аз съм неговото маце за тази нощ. Струвам хиляда долара. Както виждате, не съм евтина!

С гордо изправена глава тя искаше да мине покрай Хелън. Изведнъж загуби равновесие, спъна се. Джейсън я хвана и я отведе към изхода:

— Отиваме си, моя малка, пияна вещице.