Нора Робъртс
Посланието (8)

Глава осма

Райън се смееше, когато прекоси казиното с Бес. Настроението й се бе повишило от виното, но и компанията на Бес я бе развеселила. Откакто завърши училище, Райън отделяше малко време за приятелства. И сега, като намери толкова бързо приятелка, й стана много весело.

— Празнуваме ли?

Двете погледнаха нагоре и забелязаха Пиърс. Изведнъж по лицата им едновременно се изписа смущение и вина подобно на деца, хванати тайно да си вземат от сладкиша. Пиърс повдигна вежди. Смеейки се, Бес се наведе напред и възторжено го целуна.

— Просто малък женски купон, сладурче. С Райън открихме, че имаме много общи неща.

— Нима? — той видя как Райън сложи ръка на устата си, за да заглуши смеха. Беше очевидно, че не е било само разговор.

— Не е ли страхотен, когато е така сериозен и трезв? — обърна се Бес към Райън. — Никой не може да го прави по-добре от Пиърс — тя отново го целуна. — Не съм напивала твоята дама, може би просто тя сега е по-отпусната от обикновено. Освен това тя е голямо момиче — с ръка, все още облегната на рамото му, Бес се огледа наоколо. — Къде е Линк?

— Наблюдава как играят кено.

— Ще се видим по-късно — тя намигна на Райън и изчезна.

— Луда е по него, знаеш ли? — попита Райън поверително.

— Да, знам.

Райън се приближи към него.

— Има ли нещо, което не знаете, господин Аткинс? — тя забеляза как устните му се изкривиха в лека усмивка, когато подчерта фамилното му име. — Чудя се дали някога отново ще направиш това за мен?

— Какво да направя?

— Да се усмихнеш. От няколко дни не си ми се усмихвал.

— Така ли? — той не успя да овладее порива на нежност, но само отмести косата от лицето й.

— Да, нито веднъж. Съжаляваш ли?

— Да.

Пиърс я уравновеси с ръка на рамото й, но му се щеше тя да не го гледа така. Той успяваше да преодолява нуждите си, докато ползваше един апартамент с нея. Сега, обкръжен от шум, хора и светлини, отново почувства как желанието му нараства. Пиърс отмести ръка.

— Искаш ли да те заведа долу?

— Възнамерявам да поиграя на карти — тържествено го информира тя. — От няколко дни ми се играе, но все си повтарях, че комарът е глупава работа. Точно сега не мисля така.

Пиърс хвана ръката й, когато тя се упъти към масата.

— Колко пари имаш у себе си?

— О, не знам — Райън провери в портмонето си. — Около седемдесет и пет долара.

— Добре — загубата на седемдесет и пет долара няма да навреди много на банковата й сметка, реши той. И я придружи.

— От няколко дни наблюдавам това — прошепна му Райън, след като седна на десетдоларовата маса. — Всичко съм пресметнала.

— Не е ли пресметнал всеки играч? — промърмори Пиърс и застана до нея. — Дайте на дамата чипове за десет долара — каза той на крупието.

— За петдесет — поправи го Райън, като изброи банкнотите.

Пиърс кимна и крупието размени банкнотите за цветни чипове.

— Ще играеш ли? — попита го Райън.

— Не играя хазарт.

Тя повдигна вежди.

— А как ще определиш това, че се заключваш в сандък?

Той отправи към нея една от тънките си усмивки.

— Такава е професията ми.

Райън се засмя и направи закачлива гримаса.

— Не одобрявате ли хазарта и останалите пороци, господин Аткинс?

— Не — той почувства нов прилив на желание и го потисна. — Но обичам да преценявам шансовете си — Пиърс кимна, когато раздадоха картите. — Не е лесно да победиш някого на негова територия.

— Тази вечер чувствам, че имам късмет — каза тя.

Мъжът до Райън гаврътна чашка бърбън и се подписа на един лист. Той току-що бе загубил повече от две хиляди долара и със спокойно изражение си купи чипове за още пет хиляди. Когато раздаваха картите, Райън видя на малкия му пръст да проблясва диамант. Тройна колода — припомни си тя и внимателно повдигна крайчетата на картите си. Видя осмица и петица. Млада блондинка в черен костюм взе още една карта и загуби на двайсет и три. Мъжът с диамантения пръстен заложи на осемнайсет. Райън пак взе една карта и бе приятно изненадана с още една петица. Тя заложи и спокойно почака още двама играчи да вземат карти.

Крупието прехвърли четиринайсет карти, обърна следващата и заложи на двайсет. Мъжът с диаманта тихо изруга, когато загуби поредните петстотин долара.

Райън преброи следващите си карти, видя залозите и отново загуби. Безстрашно изчака третото раздаване. Този път изтегли седемнадесет. Преди да успее да даде знак на крупието, че ще бъде пас, Пиърс кимна към залога.

— Чакай малко — започна Райън.

— Вземи я — само каза той.

Райън сви рамене и сърдито направи това, което Пиърс я посъветва. Заложи на двадесет. С широко отворени очи, тя се завъртя на стола, за да го погледне, но той гледаше картите. Крупието задържа на деветнадесет и й плати.

— Спечелих! — възкликна тя, доволна от купчината жетони, плъзнати към нея. — Как позна?

Той само й се усмихна и продължи да гледа към картите.

При следващото раздаване тя изтегли десетка и шестица. Щеше да заложи, но Пиърс докосна рамото й и поклати глава. Райън преглътна протеста си и остана пас. Крупието задържа на двадесет и две.

Тя се засмя от удоволствие, но отново вдигна поглед към Пиърс.

— Как го правиш? — поиска да узнае тя. — Това е тройна колода. Не е възможно да помниш всички карти — и които са в играта, и тези, които са останали.

Пиърс не каза нищо и Райън го погледна въпросително.

— Възможно ли е?

Пиърс отново се усмихна и поклати глава. После насочваше Райън за следващата й победа.

— Искате ли да погледнете и моите? — попита мъжът с диаманта и с отвращение премести картите си настрани.

Райън се наведе към него.

— Той е магьосник. Водя го със себе си навсякъде.

Младата блондинка сложи косата си зад ухо.

— И аз бих могла да използвам едно-две заклинания.

Тя с поглед подкани Пиърс. Райън срещна погледа й, когато раздадоха картите.

— Тази игра е моя — каза хладно тя и не видя как Пиърс повдигна въпросително вежди.

Блондинката се върна към картите си.

През следващия час късметът на Райън — или на Пиърс, работеше. Когато купчината жетони пред нея значително нарасна, той отвори чантичката й ги сложи в него.

— Но чакай! Аз едва сега започвам!

— Тайната на печеленето е да знаеш кога да спреш — заяви Пиърс и й помогна да стане от стола. — Осребри ги, Райън, преди да си наумиш да ги загубиш на бакара.

— Ти защо не пожела да играеш — започна тя, поглеждайки назад.

— Не и тази вечер.

С тежка въздишка Райън изпразни съдържанието на чантичката си на касата. Сред жетоните имаше гребен, червило и едно пени, което беше сплескано от трамвайни релси.

— За късмет е — каза тя, когато Пиърс го взе и започна да го разглежда.

— Това е суеверие, госпожице Суон, — промърмори той. — Изненадваш ме.

— Не е суеверие — настоя тя, като напъхваше в портмонето банкнотите, които касиерът беше преброил. — За късмет е.

— Така да бъде.

— Харесваш ми, Пиърс — Райън преплете ръката си с неговата. — Мислех си, че трябва да ти го призная.

— Така ли?

— Да — заяви категорично тя.

Можеше да му го каже, когато се упътят към асансьорите. Така беше безопасно и напълно вярно. Не би му признала това, което Бес изрече така небрежно. Обича ли го? Не, това далеч не беше безопасно, а и със сигурност не беше вярно. Макар че тя все повече започваше да се страхува, че беше обратното.

— Аз харесвам ли ти? — Райън се обърна към него и се усмихна, когато вратите на асансьора се отвориха.

— Да, Райън — той погали лицето й с ръка. — Харесваш ми.

— Не бях сигурна — тя пристъпи към него и Пиърс усети как кожата му настръхна. — Ти ми се ядоса.

— Не съм ти се ядосвал.

Райън настойчиво гледаше към него. Пиърс почувства как въздухът се сгъстява също както когато капакът на голямата кутия или на сандъка се затваряше, когато той беше вътре. Получи сърцебиене, което успя да регулира само с воля. Нямаше да я докосва отново.

Райън видя как нещо проблесна в очите му. Глад. Нейният също се усилваше, но й бе по-необходимо да докосва, да успокоява. Да обича. Сега го познаваше, въпреки че той нямаше представа за това. Искаше да му даде нещо. Протегна ръка, за да докосне бузата му, но когато вратата се отвори, Пиърс хвана пръстите й.

— Сигурно си изморена — каза грубо той и я издърпа в коридора.

— Не.

Райън се усмихна, обзета от някаква нова сила. Пиърс малко се страхуваше от нея. Тя усещаше това. Изведнъж някаква тръпка премина през нея — съчетание между опиянение от виното, чувство за победа и съзнаване на положението. Тя го желаеше.

— Изморен ли си, Пиърс? — попита тя, когато мъжът отключи апартамента.

— Късно е.

— Не. В Лас Вегас никога не е късно — Райън разтърси чантичката си и се протегна. — Тук е безвремие, не знаеш ли? Няма часовници — тя повдигна косата си и я остави да пада бавно между пръстите. — Как може да е късно, след като не знаеш колко е часът? — Райън забеляза документите върху масата и се насочи нататък, като риташе обувките си, докато вървеше. — Прекалено много работиш, господин Аткинсън — после с усмивка се обърна към него. — Госпожица Суон — също, нали?

Косата й бе паднала върху раменете, бузите й поруменяха. Очите й бяха живи и примамливи. В тях Пиърс видя, че мислите му не бяха тайна за Райън. Стомахът силно го присви от желание. Пиърс нищо не каза.

— Но ти харесваш госпожица Суон — промълви тя. — А аз — невинаги. Ела, седни. Обясни ми това.

Райън се отпусна върху канапето и взе един от вестниците на Пиърс. По него имаше рисунки и бележки, които изобщо не разбираше.

Пиърс се раздвижи, като реши, че постъпва така само за да й попречи да не повреди нещо от това, което бе направил.

— Много е сложно.

Той пое листа от ръката й и го остави на място.

— Имам странно усещане — Райън дръпна Пиърс за ръката и го притегни да седне до нея. Тя го погледна и се усмихна. — Знаеш ли, че първия път, когато погледнах в очите ти, имах чувството, че сърцето ми спря — тя сложи ръка на лицето му. — Първия път, когато ме целуна, знам, че спря.

Пиърс хвана ръката й, с пълното съзнание, че нервите му бяха изострени до край. Той откопча най-горното копче на ризата си.

— Райън, по-добре е да си лягаш.

Тя долови желанието в гласа му. Пулсът на шията му биеше бързо под пръстите й. Сърцето й започна да отговаря на този ритъм.

— Никой не ме е целувал така — каза тихо тя и плъзна ръце към първото копче на ризата му. Гледайки в очите му, тя го откопча. — Никой не ме е карал да се чувствам по този начин. Това магия ли беше, Пиърс? — тя разкопча и второто, и третото копче.

— Не — той понечи да спре търсещите й ръце, които направо го подлудяваха.

— Мисля, че беше — Райън се доближи до него и леко захапа обичката на ухото му. — Знам, че беше — дъхът на шепота достигна ниско в стомаха му и още повече разпали пламъците в него. Те лумнаха и щяха да избухнат. Пиърс я хвана за раменете и започна да я отблъсква, но ръцете й се бяха обвили около голия му гръден кош. Устните й бяха на шията му. Пръстите му се затегнаха около нея и той усети в себе си надигаща се решителна вътрешна борба.

— Райън! — макар да бе успял донякъде да събере мислите си, той не можеше да овладее своя пулс. — Какво се опитваш да направиш?

— Да те прелъстя — промърмори тя, докато устните й се спускаха по следите пръстите й. — Успявам ли?

Спусна ръце по ребрата му и нежно и игриво го погали по стомаха. Усети трепета, който предизвика, и стана по-дръзка.

— Справяш се много добре.

Райън се засмя с гърлен, почти подигравателен смях, от който кръвта му затуптя силно във вените. Въпреки че не я докосваше, той вече не беше в състояние да я спре да го докосва. Ръцете й бяха меки и палави, а езикът й леко удряше ухото му.

— Сигурен ли си? — прошепна тя, докато изхлузваше ризата от раменете му. — Може нещо да греша — тя плъзна устни до брадичката му и бързо докосна с език устните му. — Може би не искаш да те докосвам така — пръстите й достигнаха колана на джинсите му. — Или така — тя леко захапа долната му устна, като все още не откъсваше поглед от очите му.

Не, тя грешеше. Очите му бяха черни, черни, а не сиви. Стори й се, че ще я погълнат и тя се откъсна от тях. Възможно ли беше да иска толкова много? Толкова много, че цялото тяло да те боли, да пулсира и да ти се струва, че ще затрепери?

— Желаех те, когато тази вечер слезе от сцената — каза тя с дрезгав глас. — Точно тогава, когато почти повярвах, че си магьосник, а не мъж. Но сега… — Райън прокара ръце през гръдния му кош и ги обви около шията му. — Сега като знам, че си мъж, те желая още повече — тя спусна поглед към устните му, но после отново вдигна очи към неговите. — Но може би ти не ме желаеш. Може би аз не те… възбуждам.

— Райън! — той загуби способността да контролира пулса, мислите, концентрацията си. Загуби волята за това. — Отсега нататък няма връщане назад.

Тя се засмя, зашеметена от възбудата и обладана от желанието. Остави устните си да поемат дъха на неговите.

— Обещаваш ли?

Райън тържествуваше под страстта на целувката. Пиърс я целуваше яростно и до болка. Тя изобщо не усети как се озова под него, усети единствено твърдото му тяло над своето. Той съблече блузата й, като нетърпеливо разкопчаваше копчета. Две от тях отхвръкнаха някъде върху килима, преди ръката му да докосне гърдите й. Райън изстена и се изви под него, отчаяно копнеейки да бъде докосвана. Езикът му проникна дълбоко в устата й и се преплете с нейния.

Телата им бяха пламнали от желание. Където я докоснеше, тялото й сякаш обагряше. Тя беше съблечена, без да разбере как е станало това и голата му плът се разтапяше до нейната. Тя изстена и се притисна към него.

Пиърс долавяше ускорения ритъм на пулса й, почти го вкусваше, когато езикът му бързо се премести на другата й гърда. Стоновете й и възбуждащите й ръце го тласкаха отвъд разума. Той бе като в пещ, но този път не можеше да избяга. Знаеше, че плътта му ще се стопи в нейната, докато не остане нищо, което да ги разделя. Горещината, ароматът и вкусът й замайваха съзнанието му. Възбуда? Не, Пиърс беше повече от възбуден. Беше като обсебен.

Погали я и усети, че тя откликва на желанието му. И двамата бяха смаяни от страстта, с която я покори. Той усети болката от безкрайно удоволствие, съзнавайки, че е омагьосаният, а не магьосникът. Изцяло й принадлежеше.

Райън усети неравномерното му дишане върху гърдите си. Сърцето му все още биеше лудо. За мен, помисли си тя, обзета от унес след преживяното. Мой е, потвърди наум и въздъхна. Как Бес бе разбрала, че обича този мъж, преди самата Райън да осъзнае това? Райън затвори очи и се унесе.

Сигурно се е виждало отдалеч. Дали беше рано да му признае? Нека почакам, реши тя, докосвайки косата му. Известно време щеше да свиква с любовта, преди да я обяви. В този момент на Райън й се струваше, че има цялото време на света.

Когато Пиърс се отмести, тя тихо протестира. Отвори бавно очи. Мъжът беше вперил поглед в ръцете си и силно се укоряваше.

— Причиних ли ти болка? — попита я спонтанно той.

— Не — отвърна изненадано Райън, но после си припомни това, което й бе разказала Бес. — Не ми причини болка, Пиърс. Не би могъл да го направиш. Ти си много нежен мъж.

Очите му, тъмни и изпълнени с мъка, отново срещнаха нейните. Докато я любеше, в тях нямаше нежност. Единствено желание и отчаяние, достигащо до безразсъдност.

— Невинаги — каза остро той и протегна ръка към джинсите си.

— Какво правиш?

— Ще сляза долу и ще си наема друга стая — той бързо се обличаше, докато тя го наблюдаваше. — Съжалявам за това, което се случи. Няма да… — той се спря, като видя, че от очите й се стичат сълзи. Стомахът му се присви от болка. — Райън, съжалявам — Пиърс отново седна до нея и с палец изтри една търкулнала се по бузата й сълза. — Кълна се, че не бих те докоснал. Не трябваше да го правя. Ти твърде много беше пила. Знаех това и трябваше да…

— Върви по дяволите! — Райън отблъсна ръката му. — Сгреших. Ти можеш да ми причиниш болка. Не е необходимо да си вземаш друга стая — тя вдигна блузата си от земята. — Аз ще направя това. Няма да остана тук, след като нещо толкова прекрасно за теб е грешка.

Стана и взе блузата си, която беше обърната наопаки.

— Райън, аз…

— Млъкни! — като видя, че две от копчетата липсваха, тя я разкъса още веднъж и застана пред него, надменна в своята голота, с искрящи очи. Пиърс почти я издърпа на пода и отново я прегърна.

— Аз напълно съзнавах какво правя, чуваш ли? Напълно. Ако си мислиш, че ми трябват само няколко чашки, за да хвърля в ръцете на един мъж, грешиш. Аз те желаех и мислех, че и ти ме желаеш. И ако това е било грешка, то грешката е твоя.

— Не сгреших спрямо себе си, Райън — гласът му беше омекнал, но когато понечи да я докосне, тя се отдръпна назад. Пиърс отпусна ръце и много внимателно подбра думите си. — Желаех те. Може би твърде силно. И не бях така нежен с теб, както бих искал да бъда. Не ми е леко да осъзная, че не мога да спра порива си да те притежавам.

За момент тя внимателно го изучаваше, после избърса сълзите си с ръка.

— А искаш ли да го спреш?

— Въпросът е, че се опитвам, но не мога. Никога не вземам жена, без да… — той се поколеба за момент — без да бъда внимателен към нея — промълви той. — Ти си толкова дребна, толкова крехка.

Крехка? — помисли си тя и повдигна вежда. Никой не я бе наричал така преди. В друг случай сигурно би изпитала удоволствие от това, но сега усети, че има един-единствен начин да се справи с мъж като Пиърс.

— Добре — каза тя и пое дълбоко въздух. — Имаш две възможности.

Изненадан, Пиърс се намръщи.

— И какви са те?

— Да си наемеш друга стая или да ме отнесеш в леглото и отново да се любиш с мен — тя пристъпи към него. — Сега, веднага.

Пиърс пресрещна предизвикателния й поглед и се усмихна.

— Това ли са единствените възможности пред мен?

— Мисля, че бих могла отново да те прелъстя, ако решиш да бъдеш твърдоглав — заяви тя, свивайки рамене. — От теб зависи.

Той прокара пръсти през косите й и я придърпа към себе си.

— Какво ще стане, ако съчетаем две възможности?

Тя го погледна с преценяващ поглед:

— Кои две?

Пиърс наведе устни към нейните и я целуна нежно и продължително.

— Какво ще кажеш аз да те отнеса в леглото, а ти да ме прелъстиш?

Райън го остави да я вдигне на ръце.

— Аз съм разумен човек — съгласи се тя, докато Пиърс вървеше към спалнята. — Ще обсъдя този компромисен вариант, след като получа своето.

— Госпожице Суон — промълви той, след като внимателно я остави на леглото. — Вашият стил ми харесва.