Тимъти Зан
Призрак от миналото (8)

ГЛАВА 8

— Добре — съгласи се възпълничкият мъж от екрана на интеркома с подозрително присвити очи. — Да повторим още веднъж.

— Вече два пъти ви отговорих — отвърна Люк и вложи в гласа и изражението си докачено отегчение. — Нищо няма да се промени само заради вашето желание.

— Хайде, хайде. Име…

— Менсио — отвърна Скайуокър, погледна уморено към стотиците астероиди, които се носеха наоколо, и се запита кого точно пази стражът. — Работя за Веселман. Пристигнах с пратка за вас. Кое точно не разбирате?

— Като начало връзката ти с Веселман — кисело отговори мъжът. — Никога не е споменавал човек с име Менсио.

— Като се върна, ще му кажа да изпрати пълен списък с имената на личния състав — саркастично отвърна Люк.

— Мери си думите — сряза го мъжът от екрана и няколко секунди настоятелно се взира в лицето на джедая.

Люк отвърна на погледа му, опитвайки се да изглежда отегчен и незаинтересован. Заради миналото лицето на Люк Скайуокър бе най-известното в галактиката. Но с потъмнена коса и кожа, изкуствена брада, издърпани като на горец очи и двоен белег, прорязващ бузата му, това лице би трябвало да е съвършено неузнаваемо.

— А и обикновено тези доставки се правят от Пинчърс — най-сетне каза стражът. — Защо не дойде той?

— Имал някакъв проблем и не може да лети — отвърна Люк.

Това донякъде беше истина. Пинчърс сигурно още дремеше в блажено неведение на Уистрил под въздействието на лечебен джедайски транс, приложен от Люк. Другарите му контрабандисти нямаше да са доволни, че е позволил Скайуокър да го използва по този начин, но пък щеше да излезе здрав като камък.

— Не мога да вися тук цяла седмица и да преливам от пусто в празно — продължи Люк. — Ще ме пуснете ли да мина, или да се върна при Веселман и да му кажа да обложи пратката двойно? На мен ми е все едно, аз така или иначе си получавам парите.

Стражът измърмори нещо неразбираемо.

— Не се пали толкова. Какво носиш?

— От всичко по малко — отговори Скайуокър. — Малко норсамски мини тип DR-X55, няколко аварийни комплекта за оцеляване „Праксън“, няколко защитни костюма. Има и една-две изненади.

— Капитанът мрази изненадите.

— Тези ще му харесат — увери го Люк. — Изненада номер едно е комплект усилватели за хипердвигатели. Изненада номер две е дроид SB-20 за пробиви на охрана — той сви рамене. — Но щом не ги иска, нямам нищо против да ги върна обратно.

— Сигурно е, че няма да имаш нищо против — изсумтя стражът. — Добре, влизай. Знаеш ли пътя, или да ти начертая карта?

— Знам го — отвърна Скайуокър и мислено стисна палци.

Сред хаоса от астероиди имаше само два пътя до базата на пиратите Карвилу. По единия се влизаше, по другия се излизаше. Люк бе извадил маршрута от съзнанието на Пинчърс, докато го потапяше в лечебен транс. Ако беше само с изтребителя си, нямаше да се притеснява, но с раздрънкания талазийски товарен кораб работата бе друга. Особено заради това, че тежковозът бе останал без един досветлинен двигател под централната група дюзи.

— Карай! — ухили се стражът. — Гледай да не цапардосаш нещо голямо.

Образът от екрана изчезна. Скайуокър превключи устройството в гнездото, където би трябвало да се намира конзолата за управление на досветлинните двигатели.

— Тръгваме — обяви той. — Как е там отзад?

Арту изпиука бодро и след това зачурулика изнервено.

— Не се притеснявай. Ще се промушим — успокои го Люк. — Ти имай грижата изтребителят да е в готовност.

Дроидът отново изчурулика. За миг Скайуокър си спомни надхитрянето с разузнаването на Новата република, когато бе успял да се промъкне в контролирания от Империята свят Подерис по време на настъплението на върховния адмирал Траун. И тогава с Арту и изтребителя се намираха на борда на по-голям кораб, готови да офейкат при нужда. Но сега летяха на контрабандистки товарен кораб, не на специално оборудвана машина, готова да се хвърли в хиперпространството за секунди. Ако им се наложеше бързо да си обират крушите, извеждането на изтребителя нямаше да е лесна работа.

Е, ще му мисли, когато му дойде времето. Най-добре беше, разбира се, изобщо да не се налага да бързат.

— Не. Ланиус пое в грешна посока — отвърна Скайуокър.

Огледа се, държейки ръце далеч от бластера си. Намираше се във високо помещение с наредени покрай две от стените контейнери. Контейнерът, от който той излезе, бе поставен в един от свободните ъгли, встрани от другите. Осмината пирати го обграждаха в полукръг. Люк не виждаше бойния робот, но той със сигурност бе между него и единствената врата.

— Дойдох да видя капитана, не инвентара ви.

Един от пиратите измърмори нещо.

— Сигурно знаеш, че Хензинг страшно мрази самоволните изпълнения — отвърна контролата.

— Така ли… — възкликна Люк и още веднъж погледна нехайно към вратата. Ключът за осветлението бе точно до рамката и представляваше най-обикновено копче. Скайуокър можеше да го натисне със Силата. Идеално. — Жалко!

— Може настина да стане жалко — назидателно предупреди гласът. — Според него самоволността се обезкуражава със съкращаване на крайниците.

Люк се усмихна мрачно и сви пръстите на изкуствената си ръка.

— Прав е — отвърна той. — От сърце го казвам.

— Сега вече се разбираме по-добре — каза гласът. — Извади бластера си… сигурен съм, че знаеш процедурата.

— Разбира се — Люк извади бластера си с пресилено старание и го положи на пода пред себе си. — Искате ли и резервните пълнители? — попита той и посочи двете плоски кутийки, закачени от другата страна на колана му.

— Не, можеш да се криеш зад тях — саркастично отвърна контролата. — Ритни бластера.

Скайуокър използва Силата, за да спре оръжието точно в краката на Хензинг.

— Доволен ли си?

— По-доволен, отколкото ще бъдеш ти след малко. Май не си даваш сметка, колко си загазил, Менсио.

Люк реши, че е време да промени тактиката.

— Добре, няма да правя повече глупости — каза той. В гласа му трепна лека обида, тя пролича и в стойката му. — Дойдох, за да говоря делово с капитана ви.

— Естествено — отвърна невъзмутимо гласът на контролата. — И понеже беше възпрепятстван, не можа да се обадиш, за да ти определи среща, нали?

— Исках да проверя охраната ви — отговори джедаят. — Да видя дали сте хора, с които шефът ми ще иска да си има работа.

— И каква ще е тази работа?

— Пълномощията ми са да разговарям с капитана ви — надменно каза Люк, — не с подчинените му.

Хензинг изсумтя и вдигна бластера си.

— Тогава шефът ти или е малоумен, или е глупак, или и двете — отвърна контролата. — Имаш пет секунди, за дадеш смислен отговор. След това няма да спирам Хензинг.

— Щом настояваш — каза Люк и скръсти ръце на гърдите си. Той погледна към ключа на осветлението. Предупреждаващото усещане отново се появи… — Разбрахме, че използвате клонинги за екипажи на някои от корабите си. Искаме да обсъдим наемането на няколко такива екипажа.

— Съжалявам — изцъка контролата. — Грешен отговор. Отведете го.

Пиратите вдигнаха бластерите. Скайуокър се присегна със Силата и натисна ключа на осветлението.

В настъпилия мрак прокънтяха проклятия, незабавно последвани от бластерна стрелба, насочена към мястото, където Люк бе стоял допреди миг. Но него вече го нямаше там. Джедаят отскочи, придавайки допълнителна мощ на скока си със Силата, и се понесе над главите им към вратата, стиснал лазерния меч в ръка. Ако самоувереността им бе стигнала дотам да не поставят страж пред вратата…

В съзнанието му трепна предчувствие. Люк зае отбранителна позиция с вдигнат лазерен меч миг преди да види червените очи на бойния робот, който го гледаше втренчено от капака на един от контейнерите. Скайуокър по-скоро усети, отколкото видя насоченото към него оръжие, и активира лазерния меч точно когато бластерният изстрел полетя към него.

Зеленият лъч раздра ярко тъмнината и с лекота отби изстрела на бойния робот. Зарядът докосна пода до вратата, когато Люк си даде сметка, че роботът спечели този рунд. Той не улучи, но принуди джедая да разкрие местоположението и истинската си самоличност. Пиратите незабавно реагираха. Някой изруга…

— Това е Скайуокър! — извика друг.

Незабавно към него полетя нов залп от бластерни изстрели. Люк отстъпи към вратата, оставяйки Силата да води защитата му. Вратата сигурно бе запечатана. Той отскочи настрани, за да се изплъзне временно от прицела на нападателите си, и удари два пъти с лазерния меч по повърхността й. После скочи през отвора на свобода.

Коридорът бе пуст. Люк скочи с меча в ръка. Присегна се със Силата за засадата, която неминуемо го чакаше някъде наблизо, но не долови друго присъствие освен своето.

— Предавате ли се? — извика той.

— Ами! — отговори контролата от вградения в тавана на няколко метра високоговорител. — Глупаво постъпи, като толкова бързо издаде самоличността си.

— По-скоро проявих прекалено доверие — Люк се присегна малко но-настойчиво със Силата. Все още нямаше никой. А ако наистина ги бе изненадал? Глупаво щеше да бъде да им остави време да се организират. Той се позатича в посоката, откъдето смяташе, че бе дошъл. — Готови ли сте да ми кажете откъде взимате клонингите си? — добави той по посока на високоговорителя. — По-добре е да не издирвам капитана ви, за да го питам лично.

— Търси го колкото си искаш — отвърна контролата. Гласът прозвуча от друг високоговорител, напред в коридора. Явно следяха движението на Люк. — Тук няма да намериш събеседник за това. Но ти благодаря за потвърждението, че си дошъл затова.

— Моля, моля — отвърна Скайуокър.

Предупреждението отново затрептя в съзнанието му и той стисна зъби. Коридорът пред него правеше лек завой надясно, зад завоя го чакаха в засада. Изпълнението беше класическо — противникът да бъде склещен на кръстопът или завой, за да бъде подложен на кръстосан огън, без двете групи нападатели да се изпозастрелят взаимно. Скайуокър усети как пиратите, които бе оставил в склада, излязоха в коридора. Няколко удара на сърцето го деляха от откриването на огън в гърба му.

Но отработената реакция на пиратите едва ли включваше свободно тичащ из базата им джедай. Вляво отпред имаше тежка врата, която издаваше наличието на страничен коридор. Бластерът, който бе оставил в склада, едва ли би я пробил, но Люк разполагаше с други начини за отваряне на врати. Той отново включи лазерния си меч и замахна към ключалката. Вратата тежко се плъзна встрани…

Лампичката в съзнанието му трепна и Скайуокър отскочи тъкмо навреме, за да отбие с лазерния меч три бластерни изстрела. Установявайки новото развитие, излезлите от склада пирати се хвърлиха напред. Джедаят отби още два изстрела и скочи през отварящата се врата в широк коридор.

За разлика от грубо изсечените помещения в частта от базата, която досега бе видял, този коридор сякаш бе взет от някой кръстосвач. Широк беше около четири метра, със стени, облечени в гладък метал. На около двайсет метра напред свършваше на буквата Т в един от грубо изсечените коридори. Източници на светлина имаше зад гърба на Люк и в срещуположния край. Тя все пак бе достатъчна, за да се види, че таванът, стените и подът са покрити с кръгчета, широки три сантиметра и разположени на десетина сантиметра едно от друго. Джедаят не усещаше никой да се спотайва зад ъглите. Явно наистина бе действал изненадващо.

И все пак усещането му за опасност оставаше. Нещо в коридора напред… Но зад гърба му идваха две групи врагове и нямаше друг избор, освен да тръгне напред.

Едва направи четири крачки, когато гравитацията рязко смени полюсите си и той се блъсна в тавана. Стана съвършено ненадейно, главата и раменете му се удариха силно, последвани от останалата част на тялото. Останал без въздух, Люк отвори широко уста, за да вдъхне. Но преди да бе поел и половин глътка, отново полетя, този път настрани, към една от стените, и се удари тежко в нея. Нова вълна болка премина през главата, раменете и левия му хълбок. Той понечи да се залови за нещо, но гладкият метал не предлагаше никаква опора. Джедаят се присегна със Силата и усети, че гравитацията отново ще смени полюсите си. Новият под се превърна в таван и Скайуокър полетя към противоположната стена.

Но този път не падна на гладък метал. В последния миг видя, че онова, което бе сметнал за декоративна шарка, всъщност бяха сплеснатите глави на метални пръти. Сега те стърчаха от стената като гора от тъпи копия, готови да го посрещнат.

Люк стисна зъби, присегна се със Силата и протегна напред ръце. Не можеше да се промуши между тях, но сграбчеше ли два, щеше поне малко да омекоти удара. Улови двата пръта, пресрещащи лицето и гърдите му, и се присегна със Силата, за да забави падането си. Успя и за кратко се задържа над прътите…

В следващия миг обаче бе плътно притиснат към тях. Изскочили напред, прътите от стената зад него притиснаха гърба и краката му. Въздухът отново излезе от дробовете му и той простена. Опита се да се навре сред гората от пръти, които безмилостно се забиваха в тялото му. Нови два, изскочили един срещу друг, го склещиха още по-натясно. Полюсите на гравитацията отново се смениха и всяка част от тялото му се оказа притисната от двойка пръти…

След известно време гравитацията възвърна нормалната си посока и той се оказа притиснат в повече или по-малко изправено положение.

— Чудесно — подигравателно се обади гласът на контролата. — Сюрпризче, а?

— Мъничко — призна си Люк, опитвайки се да спре световъртежа след многократното сменяне на посоката на гравитацията, и завъртя очи с напълно обездвижена глава. Цялата дължина на коридора между двете затворени сега врати бе изпълнена с гъсто скеле.

— От пет години си го имаме този капан за джедаи — продължи гласът. — Йовинската ти академия сееше твои ученици из цялата галактика и разбрахме, че няма начин някой да не цъфне и при нас. Затова им подготвихме изненада. Не сме очаквали да се появи самият върховен джедай. Е, какво ще кажеш?

— Добре измислено — призна Люк и изпита здравината на прътите с ръце и рамене. Можеше да си спести усилията. — Не вярвам да ме задържи задълго.

— Нямаш представа, колко време може да те задържи — отвърна гласът. — Едва ли си видял къде се озова мечът ти?

Люк изобщо не можеше да си спомни кога го беше изпуснал. Успя да го зърне с крайчеца на окото на петнайсетина метра, приклещен като него между кръстосаните пръти.

— Както виждаш, там прътите са много по-нагъсто — със задоволство отбеляза гласът. — Здраво е хванат.

Скайуокър се усмихна. Очевидно въпреки цялата си подготовка пиратите не бяха научили достатъчно за джедаите. Присягайки се със Силата, той включи меча. Зеленият лъч оживя със съскане. Скайуокър отново се присегна със Силата и се опита да завърти дръжката.

Не се получи.

— Схващаш ли гениалността на замисъла — словоохотливо изкоментира гласът. — Под такъв ъгъл е заклещен, че лъчът не докосва прътите. Какво ще кажеш?

Люк не отвърна. Лазерният меч бе обездвижен настрани, но пък можеше да се движи свободно напред-назад. Той стисна със Силата дръжката и бутна меча напред.

— Така може — не се забави гласът в мига, когато мечът помръдна. — Но няма нищо да постигнеш. Прътите остават извън обхвата на лъча.

Лъчът докосна стената. Джедаят продължи да придвижва напред меча, притискайки лъча към метала.

— И, естествено, не сме глупаци, че да оставим някакво важно оборудване точно зад тези стени — завърши гласът. — Бива си го капанчето, нали?

— Дума да няма — отвърна Люк. — И сега какво?

— Ти как мислиш? — отвърна с въпрос гласът, станал изведнъж сериозен. — Известни са ни способностите на джедаите, Скайуокър… Сигурно по време на кратката си разходка из базата си научил достатъчно за операциите ни, та да пратиш всички в наказателните колонии на Фодурант или Бийчън за двайсет години. Ако си мислиш, че ще ти позволим да го направиш, лъжеш се.

Люк се усмихна горчиво. Пиратът беше прав. Разгръщайки пълните си джедайски умения, той можеше да проникне достатъчно дълбоко в мислите на всеки един. Безотговорно бе пропуснал да го направи.

— Какво желаете? Сделка?

— Никаква сделка — отсече гласът. — Желаем да умреш.

— Това шега ли е? — сухо попита Люк. Прътите може и да бяха по-силни от човешки ръце, но не можеха да бъдат предел за възможностите на един джедай. Извиването им щеше да отнеме доста сили и време, но той несъмнено владееше в достатъчна степен Силата, за да се справи с подобна задача. — Ще почакате да умра от старост, или имате нещо по-бързо наум?

— Малко ще съжалявам — отвърна гласът. — Загуба ще е да те ликвидираме, особено като се имат предвид и парите, дадени за построяването на този капан. Но днес никой нищо не дава за заловен джедай. А и някой да се навие да даде, тази клетка няма да те задържи достатъчно, за да стане размяната. Така че сбогом, Скайуокър.

Нещо щракна и високоговорителят млъкна… В настъпилата тишина Люк чу някакъв нов шум. Тихо съскаше газ.

Той си пое дълбоко дъх и се присегна със Силата. Джедайските умения включваха и неутрализиране на отрови, така че едва ли щеше да загине точно от това. Но нямаше никакво време да се разтакава с измъкването от тук. Люк затвори очи, присегна се със Силата и започна да извива един от прътите настрани от лицето си.

И тогава със закъснение проумя истината. Пиратите не му пускаха газ, те изпомпваха въздуха от помещението.

Дори и джедай не можеше да оцелее дълго без въздух.

Люк отново вдъхна дълбоко и отхвърли нарастващия страх. „Джедаят трябва да действа спокоен, в хармония със Силата.“ Добре. Арту и изтребителят му може би вече бяха в ръцете на пиратите. И да не беше така, невъзможно бе да прекара машината през тесните и криви коридори. Беше сам. Не разполагаше с помощни средства освен с дреболии, които носеше със себе си: предавател, фенерче, електронен бележник… И два резервни пълнителя за бластер.

Люк се присегна със Силата, извади двете кутийки от калъфите на колана си и ги вдигна на височината на очите си. В разгара на бунта геният на механиката генерал Ейрен Кракен бе открил начин за взривяване на резервни пълнители. Два или повече трябваше да се прилепят един към друг със свалени предпазители за свръхнатоварване. След трийсет секунди гърмяха със силата на средна граната.

Взривът би трябвало да е достатъчен, за да изкриви или да изтръгне прътите в непосредствена близост до него. За жалост и с него нямаше да се случи нищо добро.

И все пак с малко находчивост…

Бързо свали предпазителите за свръхнатоварване. След това с помощта на Силата залепи пълнителите един за друг и внимателно ги насочи през плетеницата от пръти към по-далечната врата. Ако продължаваха да го наблюдават и ако номерът им бе известен, пиратите навярно щяха да решат, че Люк се опитва да пробие дупка във вратата, за да пусне въздух в помещението. Накрая щяха да си кажат, че си губи времето, защото металът е достатъчно здрав, за да издържи на такава експлозия.

Тъкмо на това разчиташе Люк. Колкото по-дълго пиратите оставаха с грешни заключения, толкова повече време щеше да им е нужно за реагиране, когато най-сетне проумееха замисъла му.

Импровизираната граната бе вече до вратата. Оставаха още десет секунди. Без да прекратява да я придвижва напред, той се присегна със Силата и придърпа лазерния си меч в единствената свободна посока, докато халката за окачване опря о стената. Бомбата се озова точно в противоположния край на линията на движение на лазерния меч и Люк я долепи за един от прътите.

Критичният въпрос бе дали експлозията и дъждът от шрапнели след нея нямаше да повредят лазерния меч. Воден от внезапен импулс, Люк се присегна и включи меча. Зеленият лъч трябваше да унищожи шрапнелите, които иначе щяха да ударят меча. На джедая не му оставаше вече друго, освен да чака и да се опитва да не изгуби съзнание в бързо разреждащия се въздух…

Пълнителите избухнаха три секунди преждевременно. Люк стисна зъби. Десетина нажежени до червено метални късчета се забиха в лявата му ръка и в торса. Но пък май бе постигнал онова, на което се надяваше. През разнасящия се дим той разгледа отражението на експлозията върху спретнатата подредба на прътите. Щетите не бяха големи, но може би достатъчни. Джедаят се присегна със Силата, придърпа за дръжката лазерния меч към изкривените от взрива пръти и я завъртя.

Движението бе ограничено, но достатъчно. Частично освободен, лазерният меч се завъртя толкова, че улучи в основата един прът. При следващото му завъртане върху пода паднаха два пръта. Люк го завъртя пак и пак, методично разширявайки пространството около меча си… В следващия миг оръжието се оказа на свобода и се завъртя като перка, разрязвайки всичко по пътя си.

Бели петна танцуваха пред очите на джедая, когато запрати меча към вратата, изряза триъгълна дупка в нея и пусна въздух в настъпващия вакуум. Вдъхна дълбоко въздух и след като зрението му се избистри, придърпа меча. Въртящият се лъч минаваше през прътите като коса през стръкове трева.

Миг по-късно Скайуокър отново беше в изсечения коридор и се опитваше да включи предавателя си, тичайки към дока и кораба си.

— Арту? — извика той. — Чуваш ли ме?

Единственият отговор бе пращене от заглушаването.

Той ускори крачка, призова джедайското си умение и успокои болката в лявата ръка и торса. Готов беше за следващия ход на пиратите.

Но той не последва. Люк влетя в голяма пуста зала, прекоси я и се озова в друг коридор, без да долови нечие присъствие, без да види някого. А така беше, откак се бе измъкнал от капана. Къде ли се бяха скрили пиратите?

Скалата под краката му се разтърси от лек трепет. Някъде далеч избухна слаб взрив. При следващия Люк бе вече извън коридора и прекосяваше следващата зала. Този път експлозията бе доста по-близо.

Изведнъж предавателят му изпука. Люк го включи непохватно…

— Арту!

— Не точно — сухо прозвуча познат глас. — Пак ли загази, Скайуокър?

Люк премига от изненада. След това се усмихна, за пръв път от все сърце, откакто бе стъпил тук.

— Ами да — отвърна той на Мара Джейд. — Помниш ли някога да е било другояче?