Тимъти Зан
Последната заповед (18)

ГЛАВА 18

В другия край на опустошената равнина блесна светлина.

— Мазик идва — отбеляза Карде.

Гилеспи обърна гръб на барчето с напитките и плъзна поглед над останките от крепостните стени.

— Вярно, идва някой — съгласи се той, остави чашата и студеното бруалки, от което хапваше, и избърса ръце в туниката. Извади макробинокъл и го вдигна пред очите си. — Наистина е Мазик. Виж ти, води още два кораба.

Карде намръщено погледна приближаващото светло петно.

— Още два кораба ли?

— Погледни — подаде му бинокъла Гилеспи.

Карде вдигна бинокъла. Наистина се приближаваха три кораба: изящна космическа яхта и два по-тесни, зловещи на вид кораба с невиждан силует.

— Води ни гости, така ли? — попита Гилеспи.

— За никакви гости не спомена, когато говори с Авис преди няколко минути — отвърна Карде.

В този момент двата охраняващи кораба се отделиха от яхтата, спуснаха се към равнината и изчезнаха в един от дълбоките каньони.

— Не е зле да провериш.

— Така е — съгласи се Карде, върна макробинокъла и извади предавателя си. — Авис? Успяхте ли да установите самоличността на посетителите ни?

— Разбира се — отвърна помощникът му. — И трите кораба са със сменени имена, но успяхме да ги разпознаем: „Далечна дъга“, „Небесен нокът“ и „Орел“.

Карде се намръщи. Очертанията на корабите не му бяха познати, но имената говореха достатъчно. Личната яхта на Мазик и два от любимите му бойни кораби.

— Благодаря — каза той и изключи предавателя.

— Какво става? — попита Гилеспи.

Карде закачи предавателя на колана си.

— Мазик е — отвърна той.

— Какво е станало с Мазик? — прозвуча неочаквано гласът на Нилс Фериер.

Карде се обърна. Крадецът на кораби стоеше до бара с огромно количество печени ядки от пирки в шепата.

— Пристига.

— Добре — кимна Фериер, подхвърли една ядка в устата си и шумно я схруска. — Доста закъсня. Да се надяваме, че срещата ще започне накрая.

Той излезе, нехайно хрупайки, и кимна на Дравис и Клингън, минавайки край тях.

— Стори ми се, че не го искаш тук — измърмори Гилеспи.

Карде поклати глава:

— Варно е. Но явно други не мислят така.

Гилеспи го погледна изненадано:

— Искаш да кажеш, че го е поканил някой друг ли? Кой?

— Не знам — призна Карде и изпрати с поглед Фериер. Крадецът на кораби свърна към ъгъла, където се беше събрала групата на Елор. — Нямаше как да разпитам, без да изглеждам дребнав, подозрителен и арогантен. Както и да е, вероятно това няма никакво значение. Някой е решил, че и сега трябва да присъстват всички, които бяха на първата ни среща на Троган.

— Въпреки липсата на покана?

Карде сви рамене.

— Сигурно е решил, че е бил изпуснат неволно. Но ако повдигна въпроса, само ще предизвикам разправии. Някои и бездруго май са недоволни, че поех организирането на операцията.

Гилеспи хвърли последното парче бруалки в устата си.

— Да, може и да няма значение — каза той мрачно. — Но може и да има.

— Поставили сме под наблюдение околността — напомни му Карде. — Ако Фериер се е споразумял с Империята, ще видим приближаването на имперските войници и ще имаме време да реагираме.

— Надявам се — изръмжа Гилеспи и отиде до бара. — Не обичам да бягам на пълен стомах.

Карде се усмихна, понечи да се извърне, но в този момент се обади предавателят му. Той го извади, включи го и инстинктивно вдигна поглед към небето.

— Карде слуша.

— Тук е Торв — чу се гласът на помощника му и Карде незабавно разбра по тона, че нещо не е в ред. — Можеш ли да слезеш за минута?

— Разбира се — отвърна Карде и несъзнателно посегна към бластера в кобура на бедрото. — Да доведа ли още някой?

— Няма нужда.

Това означаваше, че подкрепленията вече бяха тръгнали.

— Разбрано. Идвам веднага.

Изключи предавателя и го закачи на колана.

— Някакви проблеми? — попита Гилеспи и го изгледа изпитателно над ръба на чашата.

— Някой е проникнал в крепостта — отвърна Карде и внимателно огледа двора. Като че ли нито един от останалите контрабандисти и помощниците им не гледаше към него. — Направи ми услуга и дръж под око обстановката тук.

— Разбира се. Трябва ли да обърна специално внимание на някого?

Карде погледна Фериер. Крадецът на кораби беше оставил Елор и сега вървеше към Парта и приятеля й от Хо Дин.

— Гледай Фериер да не се изгуби.

Централната част на базата беше разположена на три етажа под върха на разрушената крепост. В миналото тук вероятно са се помещавали кухните и сервизните помещения, а до тях имаше огромна зала с високи тавани, където са се организирали празненства. „Волният Карде“ бе кацнал в балната зала, която предлагаше две важни предимства — беше сравнително скрито място и даваше възможност за бързо измъкване при извънредни обстоятелства. Карде излезе пред високите врати и видя Фин Торв и още петима души от екипажа на „Звезден лед“ да го чакат с извадени бластери в ръка.

— Докладвайте! — заповяда той.

— Тук има някой — започна мрачно Торв. — Чин изведе ворнскърите да се поразходят около кораба и видял нещо да се движи в сенките около южната стена.

Южната стена беше най-близо до спуснатата стълбичка на „Волният Карде“.

— Имало ли е някой на борда в този момент?

— Лахтьн поправяше второто командно табло — отвърна Торв. — Авис му заповяда да остане на мостика и да стреля, ако някой се опита да се промъкне при него, преди ние да се качим. Чин събра хората от „Небесен път“ и започна да претърсва помещенията в южното крило. Данкин се зае със северното.

Карде кимна.

— В такъв случай за нас остава корабът. Вие — посочи той двама души от екипажа на „Звезден лед“ — останете тук и не пускайте никого. А ние тръгваме. Бавно и спокойно.

Отвориха вратата и предпазливо пристъпиха в помещението. Точно срещу тях се извисяваше кърмата на „Волният Карде“, на около сто и петдесет метра зад него през пролуките в стената на разрушената крепост проблясваше синьото хиджарнско небе.

— Само да беше малко по-светло — прошепна Торв.

— Тук изглежда лесно да се скриеш, но не е — увери го Карде и извади предавателя. — Данкин, Чин, тук е Карде. Докладвайте.

— Засега нищо в северното крило — обади се веднага Данкин. — Изпратих Корвис за няколко портативни сензорни радара, но още не се е върнал.

— И тук нищо, капитане — добави Чин.

— Добре — отвърна Карде. — Ние се приближаваме към кораба откъм дясната му страна и се насочваме към люка. Пригответе се да ни подкрепите, ако се наложи.

— Разбрано, капитане.

Карде закачи предавателя на колана. Пое си дълбоко дъх и тръгна напред.

Претърсиха кораба, балната зала и всички останали помещения наоколо. Не откриха нищо.

— Сигурно ми се е сторило — измърмори умърлушено Чин, когато всички претърсващи се събраха пред стълбичката на „Волният Карде“. — Съжалявам, капитане.

— Спокойно — кимна Карде и внимателно огледа балната зала. Въпреки че нищо не откриха, изпълваше го неприятно усещане. Сякаш някой го наблюдаваше и му се надсмиваше. — На всеки се случва. Но аз още не съм убеден, че си се заблудил. Торви, сигурен ли си, че с Лахтьн претърсихте целия кораб?

— Сантиметър по сантиметър — отвърна уверено Торв. — И да се е вмъкнал някой във „Волният Карде“, е излязъл, преди да се качим на борда.

— А защо не използваме ворнскърите, сър? — обади се един от хората на „Звезден лед“. — Не ги ли бива като следотърсачи?

— Само ако гониш йосаламир или джедай — отвърна Карде. — Но май който и да е бил тук, вече го няма. Да се надяваме, че сме го прогонили, преди да е свършил каквото е бил намислил. Торв, искам да организираш охрана в района. Авис, ти предупреди дежурните на „Звезден лед“ и „Небесен път“.

— Добре — кимна Торв и извади предавателя си. — А какво ще правим с гостите? Да ги предупредим ли?

— Да не сме им майки? — изсумтя един от екипажа. — Вече са големи момчета, могат сами да се оправят.

— Така е — обади се спокойно Карде. — Но те са тук по моя покана. Докато са под покрива ни, са под наша защита.

— Тя покрива ли и онзи, който е пратил нарушителя, забелязан от Чин? — попита Лахтън.

Карде вдигна поглед към кораба.

— Зависи за какво е идвал — отвърна той. Време беше да се върне при гостите. Мазик сигурно бе пристигнал, а и не само Фериер нямаше търпение срещата да започне. — Лахтън, веднага щом Корвис пристигне с радарите, направете пълна проверка на кораба, като започнете от външния корпус. Посетителят може да ни е оставил подарък, а аз не искам да излетим с устройство за проследяване или с бомба с часовников механизъм. Ако имате нужда от мен, ме търсете горе в залата за срещи.

За пореден път усети отсъствието на Мара Джейд. Някой от близките дни трябваше да намери време да мине през Корускант и да я вземе.

Ако му я дадяха. Източниците му на информация бяха предали тревожни слухове за някаква неназована жена, която била помогнала на имперски командоси на Корускант. С нескритата си омраза към върховния адмирал Траун не беше много вероятно Мара да помогне на неговата Империя. Но пък заради военновременните затруднения немалко хора в Новата република започваха да проявяват признаци на истерия, а заради тъмното й минало Мара бе лесен обект на обвинения. Още една причина да я измъкне колкото може по-скоро от Корускант.

Мазик наистина бе пристигнал. Стоеше до групата ходинци и говореше оживено с Парта. До него беше измамно красивата телохранителка, с която беше на Троган. Тя безуспешно се опитваше да не привлича погледите към себе си.

Същото правеха и двама мъже зад нея. И още четирима на няколко метра встрани. И други шестима, пръснати в ъглите на двора.

Карде спря на прага, в главата му звъннаха предупредителни камбанки. Мазик да вземе два бойни кораба за охрана по пътя, беше едно. Но да доведе цял ескадрон подкрепление на една приятелска среща, бе нещо съвсем различно. Или имперското нападение над Троган го беше изплашило, или не бе убеден, че срещата ще протече толкова приятелски.

— Ей, Карде — извика Фериер и му махна. — Хайде, време е да почваме.

— Да — кимна Карде, опита се да се усмихне възможно най-гостоприемно и влезе в залата. Късно беше да вика свои хора, за да се възстанови равновесието в силите. Можеше само да се надява, че Мазик просто проявява предпазливост. — Добър вечер, Мазик. Благодаря ти, че прие поканата.

— Забрави — махна нехайно Мазик със студен поглед и без усмивка.

— Местата в залата са удобни — махна наляво Карде. — Заповядайте…

— Имам по-добро предложение — прекъсна го Мазик. — Какво ще кажеш, ако проведем срещата на борда на „Волният Карде“?

Карде впи поглед в него. Мазик спокойно устоя на изпитателния му взор с безстрастно лице. Явно многобройните му придружители не бяха само заради обичайна предпазливост.

— Може ли да попитам защо? — попита Карде.

— Да не би да имаш нещо за криене?

Карде се усмихна студено:

— Разбира се, че имам нещо за криене. Също както Парта, Елор и дори ти. Все пак ние сме конкуренти.

— Значи няма да ни пуснеш да се качим на борда на „Волният Карде“?

Карде огледа главатарите на контрабандистите. Гилеспи, Дравис и Клингън изглеждаха изненадани, очевидно нямаха представа, какво става. По ходинското лице на Парта трудно можеше да се прочете нещо, но в позата й се долавяше странна напрегнатост. Елор избягваше да го погледне в очите. А Фериер… Фериер се хилеше. Не открито, усмивката му едва се забелязваше зад гъстата брада. Но беше напълно достатъчно.

И едва сега се сети: съществото, което Чин беше забелязал и всички те не успяха да заловят, беше невидимият девол на Фериер.

Наоколо бяха хората на Мазик, докато три етажа надолу неговите собствени охраняваха базата и кораба от нещо, което отдавна беше изчезнало. А гостите очакваха отговора му.

— „Волният Карде“ е долу. Заповядайте след мен.

Цялата група слезе в балната зала. Данкин и Торв седяха и разговаряха пред стълбичката на кораба.

— Здравейте, капитане — поздрави леко изненадан Данкин. — С какво можем да помогнем?

— Няма нужда от помощ — отвърна Карде. — Решихме да проведем срещата на борда.

— На борда ли? — повтори Данкин и огледа внимателно цялата група. Очевидно гледката изобщо не му допадна. Това беше леснообяснимо — сред главатарите на контрабандистите, помощниците и телохранителите им горилите на Мазик изпъкваха като светлини на космодрум в тъмна нощ. — Съжалявам, не бях предупреден — добави той и нехайно пъхна палец в колана, на който висеше кобурът.

— Идеята се роди внезапно — обясни Карде.

С крайчеца на окото си зърна как хората му изоставиха задачите си и взеха да се приближават при сигнала на Данкин. Опитваха се да заобиколят гостите.

— Добре тогава — кимна Данкин, леко объркан. — Макар че не сме се подготвили. Все пак знаете как изглежда каюткомпанията…

— Обстановката ни най-малко не ни интересува — прекъсна го Мазик. — Дръпнете се, чака ни работа.

— Разбирам — кимна Данкин. Изглеждаше още по-притеснен, но не отстъпи. — Проблемът е, че в момента вътре се извършва радарна проверка и ако се качат повече хора, ще има изкривяване на показанията.

— Е, и какво от това? — намеси се Фериер. — Ти за какъв се мислиш, та ни спираш?

Данкин не успя да отговори. Лицето на Карде бе облъхнато от аромат на парфюм и в ребрата му се заби дуло на бластер.

— Няма да мине, Карде — изръмжа Мазик. — Кажи им да се дръпнат. Веднага.

Карде внимателно погледна през рамо. Красивата телохранителка на Мазик го гледаше студено и съвсем професионално.

— А ако не го направя?

— Ще почнат гърмежи — отвърна рязко Мазик. — Тук и сега.

В групата се усети леко раздвижване.

— Някой ще ми каже ли какво става тук? — неуверено попита Гилеспи.

— Ще ти кажа вътре в кораба — отговори Мазик, впил поглед в Карде. — Стига всички да сме живи, за да влезем. А това зависи само от домакина ни.

— Няма да предам хората си — каза спокойно Карде. — Щом искате битка…

— Хората ти не ме интересуват — отвърна Мазик. — Нито пък корабът или организацията ти. Това е личен въпрос между теб и мен. И някои други контрабандисти.

— В такъв случай да се разберем отвън — предложи Данкин. — Ще намерим място, ще си изберете оръжие…

— Не говоря за лична вражда — прекъсна го Мазик. — Става дума за предателство.

— За какво?! — възкликна Гилеспи. — Мазик…

— Млъкни, Гилеспи — сряза го Мазик и го изгледа свирепо. — Е, какво ще правим, Карде?

Карде бавно огледа хората около себе си. Нямаше съюзници или приятели, които да застанат твърдо зад него срещу неправдоподобното обвинение, изфабрикувано от Мазик и Фериер. Уважението, дължимите услуги — всичко беше забравено. Щяха да гледат как враговете му го повалят на земята, и след това всеки от тях щеше да отмъкне парченце от организацията, която той с толкова труд бе изградил.

И все пак хората и другите създания тук бяха негови служители. И той отговаряше пред тях.

— В каюткомпанията могат да се поберат само осмина — каза спокойно. — Помощниците, телохранителите и твоите горили трябва да останат отвън. Ще им заповядаш ли да не закачат хората ми?

Мазик го изгледа внимателно и кимна.

— Ако не ги нападнат, няма да направят нищо. Шада, вземи бластера му. След теб, Карде.

Карде извърна глава към Данкин и Торв и кимна. Тд неохотно се дръпнаха от стълоичката и той тръгна нагоре. Последваха го хората, които той се беше надявал да обедини в единен фронт срещу Империята.

Беше се излъгал жестоко в тях.

Настаниха се в каюткомпанията, Мазик бутна Карде в едно от креслата в ъгъла, а останалите се разположиха около масата с лице към него.

— Добре — каза Карде. — Вече сме на кораба. И сега какво?

— Искам да ми дадеш всичките си информационни чипове — заповяда Мазик. — Абсолютно всички. Ще започнем с тези в кабинета ти.

Карде кимна надясно.

— През тази врата надолу по коридора и вдясно.

— Код за достъп?

— Няма. Аз вярвам на хората си.

Устните на Мазик потрепнаха.

— Елор, иди и ги вземи. И донеси няколко електронни бележника.

Дурианецът мълчаливо стана и излезе.

— Докато чакаме — каза в неловката тишина Карде, — вероятно ще мога да ви представя предложението, заради което ви поканих на Хиджарна.

Мазик изсумтя:

— Куражлия си, Карде, не може да се отрече. Куражлия, и то със стил. Но по-добре да помълчим.

Карде погледна насочения към него бластер и кимна:

— Както искаш.

Елор се завърна след по-малко от минута. Носеше отрупан с чипове поднос, като най-отгоре се крепяха два електронни бележника.

— Добре — кимна Мазик. Дурианецът седна до него. — Дай единия бележник на Парта и започнете да преглеждате чиповете. И двамата знаете какво да търсите.

— Трябва да призная — обади се Елор, — че това изобщо не ми харесва.

— Съглаааснааа съм — каза Парта. Пипалата на главата й се извиваха като разтревожени змии. — Дааа се биеш открито срееещу конкурееент, си еее чаааст от бизнесааа. Но товааа еее друго.

— Не става дума за бизнеса — отвърна Мазик.

— Разбира се — съгласи се Карде. — Той вече каза, че не се интересува от организацията ми. Нали не сте забравили?

— Недей да преиначаваш думите ми, Карде — предупреди го Мазик. — И не се опитвай да ни водиш за носа.

— Никого не водя за носа, Мазик — каза спокойно Карде. — Аз се държа абсолютно честно с всеки от вас още от самото начало.

— Може би. Нали затова сме дошли — да се уверим.

Карде огледа контрабандистите около масата. Спомни си какъв хаос беше настъпил в подземния свят на контрабандистите след разпадането на организацията на Джаба. Всяка група в галактиката се бореше ожесточено за парчетата, отмъкваше кораби, хора и сключени договори, тук-там дори избухнаха сражения за тях. По-големите организации спечелиха доста от краха на Джаба.

Питаше се дали Авис щеше да успее да им устои. Авис и Мара.

— Намерихте ли нещо? — попита Мазик.

— Щее ти кааажем, ааако нааамерим — отвърна Парта и по равния й глас личеше колко й е неприятно положението.

Карде погледна Мазик:

— Ще ми кажеш ли поне какво се предполага, че съм направил?

— И аз искам да знам — обади се и Гилеспи.

Мазик се облегна в креслото и положи ръката, с която държеше бластера, на бедрото си.

— Много просто — каза той. — Онова нападение над Троган, когато загина моят приятел Лишма, се оказва предварително организирано.

— Как така предварително организирано? — попита Дравис.

— Точно както казах. Някой е наел имперски лейтенант и ескадрона му, за да ни нападнат.

— Имперските войници не са наемници — изръмжа Клингън.

— Но тази част именно като такава е действала — отвърна Мазик.

— И откъде се знае? — попита настойчиво Гилеспи.

Мазик се усмихна.

— От най-достоверния източник, от върховния адмирал Траун.

Настъпи смаяна тишина. Дравис пръв си възвърна дар словото.

— Така ли? И той ти го съобщи просто ей така?

— Хванаха ме, докато се мотаех в системата на Джоиол, и ме отведоха на „Химера“ — отвърна Мазик, без да обръща внимание на сарказма. — След онова в корабостроителницата на Билбринджи си мислех, че този път направо съм си отишъл. Но Траун каза, че ме е довел само за да си оправим отношенията, че никой в Империята не е заповядвал нападението над Троган и затова не бива тях да обвиняваме. И ме пусна да си отида.

— Подмятайки на изпроводяк, че аз съм организирал нападението? — предположи Карде.

— Не те е споменавал изрично — каза Мазик. — Но кой друг би спечелил от скарването ни с Империята?

— Тук е замесен върховният адмирал, Мазик — напомни му Карде. — Траун изпитва удоволствие от дългосрочни и сложни стратегии и освен това има личен интерес да ме унищожи.

Мазик се усмихна сурово:

— Не са само думите на Траун, Карде. Преди да дойда, помолих един приятел да се поразрови из военните архиви на Империята. Той ми достави всички подробности за случилото се на Троган.

— Имперските архиви могат да бъдат фалшифицирани — възрази Карде.

— Вече казах, не приемам на доверие думите им — отвърна Мазик. — Но ако тук открием екземпляр от сключено споразумение — вдигна високо бластера си, — това ще е солидно доказателство.

— Ясно — измърмори Карде и погледна Фериер. Значи затова беше дошъл неговият девол на кораба. Да подхвърли солидно доказателство за Мазик. — Сигурно е твърдд късно да спомена, че няколко минути преди да се появиш, на борда на „Волният Карде“ е проникнало неизвестно създание.

Фериер изсумтя:

— Нима? Малко късно го съобщаваш, Карде.

— Късно за какво? — попита намръщено Дравис.

— Да прехвърли подозрението върху друг — презрително изсумтя Фериер. — Опитва се да ни накараме да мислим, че някой от нас е донесъл онзи чип.

— Какъв чип? — изсумтя Гилеспи. — Още не сме намерили нищо.

— Напротив, намерихме — обади се Елор.

Карде се обърна към него. Плоското лице на Елор беше сковано в безизразна маска. Той подаде електронния бележник на Мазик. Всички се вторачиха в него. Мазик прегледа текста и лицето му също се смрачи.

— Е, това е — каза той меко и остави бележника на масата. — Струва ми се, че няма какво повече да кажа.

— Чакай малко — възрази Гилеспи. — Има още много какво да се каже. Карде е прав за нарушителя — аз бях с него горе, когато му се обадиха по предавателя.

Мазик сви рамене.

— Добре, приемам го. И какво стана, Карде? Открихте ли нещо?

Карде поклати глава, опитвайки се да не поглежда към бластера на Мазик.

— Не, за съжаление. Чин твърди, че видял движение близо до кораба, но не можахме да открием нищо.

— Отвън не забелязах много места, където би могъл да се скрие някой — каза Мазик.

— Човек не — съгласи се Карде. — Но пък тогава не се сетихме да претърсим сенките покрай стените и вратите.

— Искаш да кажеш, че е бил моят дух, така ли? — намеси се Фериер. — Съвсем в твоя стил, Карде. Подхвърлиш няколко намека и се опитваш да замъглиш въпроса. Е, този път няма да мине.

Карде го изгледа изненадано. В очите му гореше войнствен пламък, на лицето му се беше изписало агресивно изражение. Изведнъж разбра, че греши за заговора. Фериер и Мазик не работеха заедно, вероятно Траун се опитваше да го унищожи само чрез крадеца на кораби. Значи Мазик наистина вярваше, че Карде е предател. А това означаваше, че може би все още има шанс да го убеди в обратното.

— В такъв случай нека да те питам нещо — обърна се той към Мазик. — Нима щях да бъда толкова безгрижен, че да оставя доказателство за предателството ми тук, където всеки би могъл да го намери?

— Ти не си знаел, че ние ще го потърсим — отвърна Фериер, преди Мазик да отвори уста.

Карде вдигна вежди.

— Значи станахме „ние“, така ли, Фериер? И ти ли помагаш на Мазик?

— Той е прав, Карде. Престани да замазваш нещата — обади се Мазик. — Да не мислиш, че Траун ще положи толкова усилия, за да те унищожи? Можеше да го направи на Троган.

— На Троган той не можеше дори да ме докосне — поклати глава Карде. — Нали всички щяхте да го видите? Не би рискувал да настрои срещу себе си цялата общност на контрабандистите. Не, така е много по-добре за него. Той ще ме унищожи, ще отстрани предупрежденията ми срещу него и ще запази доброто ви отношение и вярната ви служба.

Клингън поклати косматата си глава:

— Не, Траун не е като Вейдър. Той никога няма да хвърли войниците си в предварително обречено нападение.

— Така е — кимна Карде. — И аз не мисля че атаката на Троган е станала по негова заповед. Някой друг е планирал нападението, а сега Траун просто се опитва да извлече максимална полза от създалата се ситуация.

— И сигурно ще се опиташ да припишеш нещата на мен — изръмжа Фериер.

— Не съм обвинил никого, Фериер — спокойно изрече Карде. — Някой би казал, че имаш гузна съвест.

— Ето, отново се опитваш да замъглиш нещата — извика Фериер, погледна към събралите се около масата контрабандисти и отново се обърна към Карде: — На практика ти обвини духа ми, че е пъхнал чипа тук.

— Ти го каза, не аз — отвърна Карде, наблюдавайки го внимателно. Бързото съобразяване очевидно не беше най-силната страна на Фериер и напрежението му започваше да личи. Ако успееше да го притисне още малко… — Но щом го спомена тъй или иначе, къде е деволът ти?

— На кораба ми — отвърна веднага Фериер. — В каюткомпанията с всички останали. Там е, откак кацнахме.

— Защо?

Фериер го зяпна изненадан.

— Как така защо? Защото е част от екипажа.

— Имах предвид защо не е отвън пред „Волният Карде“ заедно с останалите телохранители.

— Кой казва, че е телохранител?

Карде сви рамене.

— Така реших. Все пак на Троган се държеше като телохранител.

— Прав си — обади се замислен Гилеспи. — Седеше точно до стената. Готов веднага да се хвърли срещу имперските войници, щом се появиха.

— Сякаш знаеше, че ще дойдат — съгласи се Карде.

Лицето на Фериер потъмня:

— Карде…

— Достатъчно — прекъсна го Мазик. — Карде, това не е доказателство. Какво печели Фериер от такова нападение?

— Възможност да изпъкне, помагайки ни в схватката — предположи Карде. — Сигурно се е надявал, че това ще приспи подозренията ни за връзката му с Империята.

— Извъртай го, както си искаш — изръмжа Фериер и посочи електронния бележник на масата до Мазик. — Но чипът не казва, че аз съм наел Коск и войниците му. В него пише, че ти си го направил. Струва ми се, че слушахме достатъчно…

— Чакай малко — прекъсна го Мазик. — Откъде знаеш какво пише в чипа?

— Ти ни каза — отвърна Фериер. — Нали обясни, че вътре е другата половина от…

— Но не съм споменал името на лейтенанта.

В каюткомпанията се възцари зловеща тишина. Фериер пребледня.

— Сигурно си го казал.

— Не — отсече студено Мазик. — Не съм.

— Никой не го е казвал — изръмжа Клингън.

Фериер го изгледа намръщено.

— Това е истинска лудост — изръмжа той, възвърнал донякъде смелостта си. — Всички доказателства сочат Карде и вие ще го пуснете само защото аз съм чул отнякъде името на Коск? Може би някой от щурмоваците на Троган го е извикал по време на схватката, откъде да знам?

— Е, тогава ще ти задам един по-лесен въпрос — каза Карде. — Кажи ни откъде научи за тази среща. Аз не съм ти пращал покана.

Мазик го стрелна с поглед.

— Не си ли?

Карде поклати глава.

— След като чух за ролята му в търсенето на флотата „Катана“, изобщо му нямам доверие. Той нямаше да бъде и на Троган, ако Гилеспи не бе отправил отворена покана до всички.

— Е, Фериер? — подсказа Дравис. — Да не би някой от нас да ти е казал?

В ъгълчетата на очите на Фериер се появиха бръчки.

— Прехванах съобщението до Мазик — измърмори той. — Разшифровах го и реших, че и аз трябва да съм тук.

— Доста бързо си се справил с разшифроването — подхвърли Гилеспи. — Използвахме добри кодове. Надявам се, че си запазил копие от кодираното съобщение?

Фериер се изправи и извика:

— Няма да седя тук да ви слушам. Карде е виновен, не аз.

— Сядай, Фериер — каза меко Мазик. Бластерът му вече не сочеше към Карде.

— Но той е предателят — настоя Фериер. Протегна дясната си ръка и посочи обвинително Карде: — Той направи…

— Внимавай! — извика Гилеспи.

Беше късно. Фериер бе размахал дясната ръка, за да привлече вниманието им, а с лявата бръкна в колана и извади термичен детонатор.

— Ръцете на масата! — изръмжа той. — Свали бластера, Мазик.

Мазик бавно остави оръжието на масата.

— Не можеш да се измъкнеш от тук, Фериер — тихо каза той. — Ще попаднеш между Шада и хората ми отвън.

— Те изобщо няма да стрелят по мен — отвърна Фериер и прибра бластера му. — Дух! Ела тук.

Вратата на каюткомпанията се отвори и една тъмна сянка безшумно се вмъкна вътре. Тъмна сянка с червени очи и едва забележими дълги бели зъби.

Клингън изръмжа засукана цехетбрианска ругатня.

— Значи Карде е прав. Ти си ни предал на Империята.

Фериер не му обърна внимание.

— Дръж ги под око — заповяда той на сянката, подаде й бластера на Мазик и извади своя. — Карде, води ме на мостика.

Карде не помръдна.

— А ако откажа?

— Ще те убия и сам ще вдигна кораба — отвърна рязко Фериер. — И вероятно точно това и ще направя. Траун добре ще плати за всички вас.

— Силни аргументи — измърмори Карде и се изправи. — Насам, моля.

Стигнаха до мостика без проблеми.

— Ти ще управляваш — заповяда Фериер, махна към руля с бластера и набързо огледа екраните. — Добре. Както предполагах, си готов за полет.

— Къде отиваме? — попита Карде и седна на щурманското място. През илюминатора се виждаха някои от хората му, обградили горилите на Мазик. Дори и не подозираха, че той е на мостика.

— Навън и нагоре — Фериер махна с бластера си към срутените стени на крепостта. — За начало ще се измъкнем от тук.

— Аха — Карде включи с дясната ръка системите за предстартова проверка и небрежно спусна лявата към коляното си. Точно над коляното, от долната страна на таблото беше вграден панелът за външните светлини на кораба. — И после какво?

— Ти какво мислиш? — отвърна Фериер, приближи се до предавателя и го огледа. — Махаме се от тук. На кои кораби предавателите са настроени на подслушване?

— На „Звезден лед“ и „Небесен път“ — отвърна Карде и три пъти включи и изключи външните светлини на кораба. Отвън започнаха да се извръщат изненадани физиономии. — Надявам се, че не възнамеряваш да отидеш много надалеч.

Фериер се ухили:

— Да не би да се страхуваш, че ще открадна скъпоценния ти кораб?

— Няма да го откраднеш — отговори Карде и прикова поглед в него. — Защото първо ще го унищожа.

Крадецът на кораби изсумтя.

— Не дрънкай глупости — презрително изсумтя той и вдигна оръжието, за да подсили думите си.

— Не са глупости — предупреди го Карде, включи отново външните светлини и хвърли поглед през илюминатора. С предупредителното премигване на светлините и насочилия към него оръжие Фериер тълпата отвън би трябвало да е разбрала какво става. Поне така се надяваше. В противен случай изненадващото излитане на „Волният Карде“ вероятно щеше да предизвика ожесточена престрелка.

— Не се и съмнявам — изръмжа Фериер и се отпусна на креслото на втория пилот. — Успокой се, не е нужно да се правиш на герой. Много ми се иска да ти измъкна „Волният Карде“, но никога не бих и допуснал да управлявам такъв кораб с половин екипаж. Не, ти трябва само да ме закараш на моя кораб. След това ние ще изчезнем и ще се скрием някъде, докато цялата работа не поотшуми — той отново погледна екраните и кимна: — Добре. Да потегляме.

Карде стисна наум палци, включи агравитаторите и насочи кораба навън, очаквайки буря от лазерни изстрели от тълпата телохранители и помощници отвън. Внимателно промуши кораба през назъбения отвор в стената, но никой не стреля.

— Всички изчезнаха — каза разговорливо Фериер. — Сигурно тичат към корабите си, за да се спуснат след нас.

— Май това не те тревожи много.

— Вярно — отговори крадецът. — Ще стигнем до моя кораб, преди да ни настигнат. Ще се справиш, нали?

Карде се извърна и изгледа насочения към него бластер.

— Ще гледам да успея.

И наистина успя. Когато „Волният Карде“ кацна на чакъла до преустроения корелиански боен кораб, другите кораби едва започваха да се показват откъм арката, която водеше към централната част на крепостта на няколко минути път от тях.

— Знаех си, че ще се справиш — поздрави го подигравателно Фериер, изправи се и включи интеркома. — Дух? Затвори ги вътре и ме чакай на люка. Изчезваме от тук — не последва никакъв отговор. — Дух? Чуваш ли ме?

— Известно време няма да чува нищо — изръмжа Клингън от интеркома. — Ако си го искаш, ще трябва да си го изнесеш на гръб.

Фериер злобно изключи интеркома.

— Глупак. Изобщо не трябваше да поверявам работата на този безмозъчен дух. По-добре веднага да ви бях изтребил.

— Аха — кимна Карде към двора и приближаващите се помощници и телохранители. — Но ми се струва, че сега нямаш достатъчно време да поправиш грешката си.

— Значи просто ще поотложим нещата — изстреля в отговор Фериер. — Но пък с теб мога да се заема незабавно.

— Ако си готов да умреш с мен — отвърна Карде и се извъртя леко, за да покаже, че държи с лявата ръка един от превключвателите на панела за светлините. — Както вече казах, предпочитам да унищожа кораба, но не и да ти позволя да го вземеш.

За миг му се стори, че Фериер е готов да рискува. След това с очевидна неохота крадецът на кораби отмести настрани бластера и стреля два пъти в контролното табло на оръжейните системи.

— Пак ще се видим, Карде — каза заплашително той.

Отдръпна се към вратата на мостика, тя се отвори, той се огледа бързо и се измъкна навън. Карде си пое дълбоко дъх. Пусна бутона за включване на светлините за приземяване и се изправи. Петнайсет секунди по-късно видя през илюминатора как Фериер тича сам към кораба си. Пресегна се внимателно покрай димящите дупки в контролното табло и включи интеркома.

— Говори Карде. Вече можете да отворите вратата, Фериер изчезна. Имате ли нужда от лекар или помощ за затворника?

— Не — увери го Гилеспи. — Деволите може да са ненадминати в промъкването, но изобщо не стават за надзиратели. Значи Фериер го изостави, така ли?

— Очаквал ли си друго? — отговори Карде. Корабът на Фериер се издигна на агравитаторите си и се насочи на запад. — Излетя. Предупреди всички да не напускат кораба, със сигурност е намислил нещо, за да обезкуражи преследвачите си.

Едва бе изрекъл това, когато излетелият кораб изхвърли във въздуха голяма метална кутия. Блесна светкавица и изведнъж над тях се разгъна метална мрежа, която се разпростря по двора и бавно падна. Там, където се докосваше до кацналите кораби, просветваха искри.

— Конърска мрежа — обади се зад него Дравис. — Любим номер на крадците на кораби.

Карде се обърна. Дравис, Парта и Мазик стояха на прага и наблюдаваха през илюминатора отлитащия кораб.

— Имаме доста хора навън — напомни им той. — Бързо ще я махнат.

— Неее трябвааа дааа му позволиим дааа избягааа — настоя Парта и направи ходински презрителен жест към заминаващия кораб.

— Няма — увери я Карде. Корабът летеше ниско над равнината, извън обхвата на оръдията на хванатите в мрежата кораби. — „Небесен път“ и „Звезден лед“ са в готовност на юг и на север от тук — той се обърна към Мазик и вдигна вежди: — Но при създалите се обстоятелства ми се струва, че честта трябва да се падне на Мазик.

Мазик се ухили.

— Благодаря — каза той меко и извади предавателя си.

— Грив, Амбър. Към вас се приближава боен кораб. Свалете го.

Карде се обърна към илюминатора. Корабът на Фериер вече беше почти на хоризонта и започваше маневрата за вертикално издигане към космоса. В този момент двата изтребителя на Мазик изскочиха от скривалищата си и се спуснаха след него.

— Май ти дължа извинение — измърмори Мазик.

Карде поклати глава:

— Нищо — махна небрежно той. — По-добре го запомни като сведение за начина, по който работи върховният адмирал Траун. И какво в крайна сметка означават за него хора като нас.

— Не се тревожи — каза тихо Мазик. — Няма да го забравя.

— Добре. Да заповядаме на хората си да се заловят с мрежата. Сигурен съм, че всички предпочитаме да сме далеч от Хиджарна, преди Империята да разбере, че планът й се е провалил — в далечината, точно над хоризонта, за миг проблесна светлина. — И докато чакаме — добави Карде, — мога да ви представя предложението, заради което се събрахме.