Тимъти Зан
Последната заповед (17)

ГЛАВА 17

Вратата на залата на Общото събрание се отвори и в големия коридор се изля поток създания и дроиди, които разговаряха оживено в обичайния спектър от различни езици. Лея погледна Уинтър и кимна. Представлението започваше.

— Какви са последните новини? — попита тя, докато навлизаха в тълпата.

— Пристигна интересен доклад от Пантоломин — отвърна Уинтър, оглеждайки нехайно тълпата. — Някакъв ловец на глави твърди, че е проникнал в имперската корабостроителница на Орд Траси, и предлага да ни продаде информация за новата им програма за производство на кораби.

— Не ми се занимава повече с ловци на глави — отсече Лея, опитвайки се да отклони поглед от тълпата. Уинтър наблюдаваше внимателно и с перфектната си памет щеше да запомни всички, които бяха достатъчно близо, за да чуят разговора им. — Значи полковник Дерлин смята, че можем да му имаме доверие?

— Още не е сигурен. Контрабандистът е изпратил безплатна мостра — информация, че там има три звездни разрушителя, които ще бъдат напълно готови до един месец. Полковник Дерлин каза, че в момента командир Харлис подготвя операция за проверка на сведенията.

Излязоха от големия коридор. Крачеха заедно с десетина създания, които още не се бяха разпръснали към кабинетите си и залите за срещи.

— Изглежда доста опасно — Лея рецитираше предварително съгласувания текст. — Надявам се, че няма да отиде да провери лично.

— В доклада няма никакви подробности — продължи и Уинтър. — Но в приложението питат дали има възможност да се вземе на заем товарен кораб от някой, който търгува с Империята.

Заседателите в Общото събрание завиха по напречния коридор и Лея и Уинтър останаха във фоайето заедно с техници, помощници, административен персонал и лица с нисък ранг от правителствените служби на Новата република. Лея ги огледа бързо и реши, че няма смисъл да повтарят представлението. Обърна се към Уинтър, кимна отново и двете тръгнаха към турболифта.

Дълго се бяха занимавали с въпроса, къде да настанят Чен и апаратурата му, без никой да узнае с какво се занимава той, и след внимателно изследване на оригиналните планове на двореца откриха идеалното място — малко помещение за авариен генератор, затворено и запечатано преди много години, вклинено между щаба на пилотите на изтребители и отдела по снабдяване. Лея преряза с лазерния меч нов отвор откъм сервизния коридор, Бел Иблис им помогна да прекарат кабели за електричество и връзка с главния компютър и Чен разположи апаратурата си за дешифриране. Разполагаха с всичко, което им трябваше. Липсваха само резултати.

Когато пристигнаха, Чен седеше в единствения стол и зяпаше замечтано в небето, вдигнал крака на ръба на бюрото. Уинтър затвори вратата и чак тогава той забеляза присъствието им.

— О, здравейте — кимна Чен, свали краката си и подметките му изтропаха по пода.

— По-тихо, моля — смъмри го Лея и потрепери. Току-виж офицерите от другата страна на тънките стени докладвали на непосредствения си командир за странните шумове. Но все пак можеше и да не го направят. — Генерал Бел Иблис донесе ли последното съобщение?

— Да, преди около час — едва чуто прошепна Чен. — Току-що приключих с разшифроването.

Той докосна един клавиш и на екрана се появиха разшифрованите съобщения. Лея се приближи до бюрото и ги зачете. Месторазположение на военни части, записки от дипломатически разговори на високо равнище, късчета дворцови клюки — както винаги източникът Делта беше покрил цялата гама от значимото до обикновени глупости.

— Ето едно от нашите — посочи на екрана Уинтър.

Лея прочете няколкото изречения. Непотвърден доклад от разузнаването в системата Бпфаш, в който се казваше, че „Химера“ и подкрепящите я кораби били забелязани до Анхорон. Наистина идваше от тях.

— Колко са го чули? — попита тя.

— Само четирийсет и седем — отвърна помощничката й, вече започнала работа с електронния бележник на Чен. — Това беше вчера в три следобед — по време на втората сесия на Общото събрание и нямаше много народ в големия коридор.

Лея кимна и отново се обърна към екрана. Докато Уинтър свърши със списъка, тя разпозна още две от фалшивите съобщения. А докато Уинтър работеше по тях, намери още пет.

— Май това е всичко — Уинтър подаде на Чен първите три списъка и се залови с останалите. — Да ги пуснем през програмата ти.

— Добре — кимна Чен, хвърли изпълнен с благоговение поглед към Уинтър и се обърна към компютъра. Въпреки трите дни съвместна работа той все още не можеше да спре да се удивява как тя си спомня всяка подробност от петдесет различни едноминутни разговора. — Да видим сега… съпоставяме ги… добре. Сведохме възможностите до сто двайсет и седем. Повечето са техници и административен персонал. Има и някои чужди дипломати.

Лея поклати глава:

— Нито един от тях не може да има достъп до цялата тази информация. Би трябвало да е някой на много по-високо равнище в командването на…

— Чакай малко! — прекъсна я Чен и вдигна пръст. — Щом искаш голяма риба, ето ти я! Съветникът Сиян Тев от Сулуст.

Лея намръщено изгледа екрана.

— Не може да е той. Съветникът е един от първите водачи на Бунтовническия съюз. Ако не се лъжа, именно той убеди Ниен Нънб да се присъедини към нас с личния си нападателен ескадрон, след като имперските сили го прогониха от системата на Сулуст.

Чен сви рамене.

— Това не е по моята част. Но той е чул всичките петнайсет лъжливи съобщения, излъчени от предавателя на Делта.

— Не е съветник Тев — намеси се разсеяно Уинтър, която все още пишеше на бележника. — Той не присъстваше на последните шест разговора.

— Може да ги е чул някой от помощниците му — предположи Чен. — Не е задължително да е бил там лично.

Уинтър поклати глава:

— Не, негов помощник беше само на първия. А съветник Тев присъстваше на два разговора миналия ден, които не бяха предадени от Делта. В девет и петнайсет сутринта и в два и четирийсет и пет следобед.

Чен извика на екрана съответните списъци.

— Вярно — потвърди той. — Не се сетих да проверя по този начин. Явно трябва да направя по-добра програма.

Вратата зад Лея се отвори, тя се обърна и видя Бел Иблис.

— Знаех си, че ще ви намеря тук — кимна той. — Готови сме да опитаме план „Звезден прах“. Ако искаш, можеш да дойдеш да погледаш.

Планът трябваше да определи местоположението на невидимите астероиди, изстреляни от Траун в орбита на Корускант.

— Идвам — отвърна Лея. — Уинтър, когато свършиш тук, можеш да ме намериш в щаба.

— Добре, ваше височество.

Лея и Бел Иблис излязоха от стаята и тръгнаха един зад друг по сервизния коридор.

— Открихте ли нещо? — попита през рамо генералът.

— Уинтър още преглежда списъците от вчера — отговори Лея. — Досега сме свели броя до сто и трийсет души.

Бел Иблис кимна:

— Като се има предвид числеността на персонала в двореца, не е малко.

— Може би — тя се поколеба. — Но все пак планът ни ще успее само ако Делта е един човек. Ако са цяла група, по този начин няма как да я установим.

— Така е — съгласи се Бел Иблис. — Но не ми се вярва в двореца да има толкова много предатели. Всъщност дори ми е трудно да повярвам и за един. Винаги съм си мислел, че Делта е някакъв уред за записване. Нещо, което охраната просто не може да намери.

— Наблюдавах ги, докато претърсваха кабинетите. Не виждам как могат да пропуснат нещо.

— За жалост и аз.

Пристигнаха в щаба. Зад командното табло стояха генерал Рийкън и адмирал Дрейсън.

— Принцесо — поздрави я сериозно Рийкън. — Пристигате точно навреме.

Лея вдигна поглед към големия екран. От групата кораби високо в орбита се беше отделил стар транспортен кораб и внимателно се приближаваше към планетата.

— На какво разстояние ще се приближи? — попита тя.

— Ще започнем точно над планетарния щит, съветник — отвърна Дрейсън. — Анализите след битката показаха, че повечето от невидимите астероиди най-вероятно ще заемат ниска орбита.

Лея кимна. И тъй като, ако отвореха щита, именно те щяха да паднат първи, звучеше разумно да започнат от тях.

Транспортният кораб бавно потегли. Движеше се с колебливата неувереност на дистанционно управляван космически съд.

— Достатъчно — заповяда Дрейсън. — Контрола, изключете двигателя и се пригответе по мой сигнал да разтоварите. Готови… Сега!

В първия момент не се случи нищо. Изведнъж от задната част на кораба се изсипа блестящ прах и бавно се разпръсна.

— Продължавайте — каза адмиралът. — „Опустошител“, включи отрицателните йонни лъчи.

— Корабът разтовари всичкия прах, адмирале — докладва един офицер.

— Контрола, изтеглете го назад — заповяда Дрейсън.

— Обаче бавно — измърмори Бел Иблис. — Не бива в праха да останат следи от изгорелите газове.

Дрейсън го изгледа раздразнено, но неохотно добави:

— Изтеглете го бавно и внимателно. Получихме ли вече някакви данни?

— Обработват се, сър — отвърна офицерът на радарите. — Секторът между точка девет, три и девет, осем отразява не всички вълни.

— Добре — кимна адмиралът. — Наблюдавайте го внимателно. „Опустошител“?

— „Опустошител“ е готов, сър — обади се друг офицер.

— Предайте му да открие огън с отрицателните йонни лъчи — заповяда Дрейсън. — С ниско напрежение. Да видим какво ще стане сега.

Лея внимателно наблюдаваше екрана. Йоните от изгорелите газове на двигателя на оттеглящия се транспортен кораб създаваха противоположни електростатични заряди и блестящите прашинки започнаха да се събират. Забеляза как на екрана се появи неясната линия на йонния лъч и проряза облака прах. Лъчът зареди всички частици с един заряд, така че да се отблъскват взаимно, и изведнъж блестящият облак прах започна да расте и се разтвори като цъфнало цвете.

— Прекратете огъня. Да видим дали това ще свърши работа.

Цветето продължи да се разтваря. Лея напрегнато следеше увеличаващия се блестящ облак. Поради огромното пространство нямаше особена вероятност прахът да пресече пътя на някой от обикалящите в орбита астероиди. А дори и да се случеше, на екрана нямаше да се види нищо. Прикриващите полета пропускаха светлината и лъчите на радарите, така че на екрана нямаше да се появи черно петно.

— Облакът започва да се разпада, адмирале — докладва офицерът на радарите. — Коефициент на разпръскване около дванайсет.

— Хванал го е слънчевият вятър — измърмори Бел Иблис.

— Това се очакваше — напомни му Дрейсън. — Контрол над втори транспортен кораб, започнете операцията.

Втори транспортен кораб се отдели от групата в орбита и се насочи към повърхността.

— Това определено е най-бавният начин за откриване на астероидите — подхвърли тихо Бел Иблис.

— Така е — кимна Рийкън. — Само да не бяхте загубили установката за гравитационни капани на Свайврън. Щеше да ни свърши чудесна работа.

Лея кимна. Кварцовата установка за гравитационни капани служеше да се показва в близък план масата на прикритите кораби, намиращи се на хиляди километри.

— Мислех, че разузнаването вече е по следите на една установка.

— Открили са три — отвърна Рийкън. — Проблемът е, че всички са в контролирани от Империята зони.

— Все пак не съм убеден, че ще ни помогне — каза Бел Иблис. — Заради близостта гравитацията на Корускант сигурно напълно прикрива астероидите.

— Ще е трудно, няма съмнение — съгласи се Рийкън. — Все пак според мен това остава най-добрата ни възможност.

Мълчаливо наблюдаваха как на екрана вторият транспортен кораб стигна определеното му място и повтори операцията. Отново нищо.

— Слънчевият вятър ще ни създаде големи проблеми — отбеляза Бел Иблис, когато потегли и трети транспортен кораб. — Може да помислим дали да не опитаме с по-големи частици.

— Или да преместим операцията откъм нощната страна — предложи Рийкън. — Това поне ще намали ефекта на…

— Турбулентност! — извика офицерът на радарите. — Вектор едно, едно, седем, координати четири, девет, две.

Всички се втурнаха към екрана на радарите. В края на все още растящия втори облак прах се беше появила неясна оранжева линия, която отбелязваше турбулентността, причинена от преминаването на невидимия астероид.

— Проследете го! — заповяда Дрейсън. — „Опустошител“, приготви се за стрелба.

Крайцерът откри огън по проектираната орбита на астероида, на големия екран започнаха да проблясват червени линии. Лея наблюдаваше, стиснала здраво облегалката на креслото на офицера на радарите. И изведнъж астероидът се появи — грубо парче скала, което се движеше бавно на фона на звездите.

— Прекратете огъня — заповяда Дрейсън. — Добра работа, господа. „Верен“, твой ред е. Изпрати екип техници…

Той млъкна. На екрана се беше появили плетеница от линии, които пресичаха тъмната повърхност на астероида. За секунда блеснаха ярко и изчезнаха.

— Отменям заповедта, „Верен“ — изръмжа Дрейсън. — Изглежда, върховният адмирал не иска никой да се доближава до малките му играчки.

— Поне засякохме една от тях — обади се Лея. — И това е нещо.

— Да — подхвърли сухо Рийкън. — Остават не повече от триста.

Лея кимна отново и понечи да се обърне. Издирването щеше да им отнеме доста време, а тя можеше да се върне при Уинтър и Чен…

— Сблъсък! — изрева офицерът на радарите.

Лея спря. Третият транспортен кораб се въртеше неконтролируемо, кърмата му бе пречупена и от нея изскачаха пламъци. Товарът се разпиляваше във всички посоки.

— Можете ли да проследите орбитата на астероида? — попита Дрейсън.

Ръцете на офицера вече препускаха по контролното табло.

— Не, не разполагаме с достатъчно данни. Но ще извадя предполагаемата орбита.

— Направете го. До всички кораби: огън! Стреляйте с всичките си оръдия, изпращаме ви предполагаемата орбита.

На екрана се появи проекция на орбитата на астероида и от корабите започнаха да проблясват турболазерни изстрели.

— Разширете зоната до петдесет процента вероятност — заповяда Дрейсън. — Бойните станции да се заемат с външния край. Намерете проклетия астероид!

Заповедта бе излишна. Космосът над Корускант се превърна в огнен ад. Турболазерни изстрели и протонни торпеда фучаха по предполагаемата орбита. Компютърът изчисли вероятните орбити на невидимия астероид, а корабите и бойните станции пренасочиха огъня си в удължената и разширена зона.

Не откриха нищо и след няколко минути Дрейсън най-накрая призна поражението си.

— До всички части: край на огъня — заповяда той уморено. — Няма смисъл. Загубихме го.

Нямаше нужда от повече приказки. Стояха мълчаливо и наблюдаваха как повреденият транспортен кораб, твърде далеч от прехващащите лъчи на флотата, бавно се спускаше към планетарния щит и неизбежната си гибел. Счупената кърма се удари в щита и към пламъците от горящите газове на двигателя се присъединиха ярки синьо-бели проблясвания от разкъсаните атоми. Кърмата се отдели от корпуса и просветна приглушено. Последва много по-ярък блясък при удара на носа в щита, корпусът започна да се разпада, останките се разпиляха на фона на пламъците. Огнените отблясъци бавно погаснаха. Това беше краят.

Лея наблюдаваше как последните проблясъци изчезват, опитвайки се да направи джедайските упражнения за успокояване и да изтласка гнева от съзнанието си. Не можеше да си позволи да мрази Траун за това, което им причиняваше. Така щеше само да замъгли разума си. И още по-лошо, омразата беше стъпка към тъмната страна на Силата.

Усети зад себе си леко движение, обърна се и видя Уинтър. Помощничката й се взираше в екрана, в очите й се четеше силна болка.

— Спокойно — прошепна Лея. — На борда нямаше никой.

— Знам — отвърна Уинтър. — Мислех си за един друг кораб, който видях да се разбива така над Ксикуин. Пътнически кораб… — тя си пое дълбоко дъх и Лея усети усилията й да отблъсне ясните си спомени. — Ваше височество, може ли да поговорим, след като приключите тук?

Лея се присегна през внимателно поддържаното безизразно изражение на Уинтър и докосна съзнанието й. Новините със сигурност не бяха добри.

— Идвам веднага — каза тя.

Излязоха от щаба, завиха покрай турболифта и се шмугнаха по сервизния коридор към тайната стая за разшифроване. Новината наистина не беше добра.

— Не може да бъде — поклати глава Лея и отново препрочете анализа на Чен. — Знаем със сигурност, че в двореца има изтичане на информация.

— Проверих го по всички възможни начини — отвърна Чен. — Всеки път излиза същото. Вкарах вътре всички, които са чули и не са чули изпратените от Делта съобщения, после прибавих онези, които са чули или не са чули това, което Делта не е изпратил, и всеки път резултатът е един и същ — абсолютно нищо.

Лея превключи електронния бележник да извърши обработката на данните от началото и замислено наблюдаваше как списъкът с имената минава през всички сита на програмата.

— В такъв случай Делта трябва да е група — каза тя.

— Вече проверих и тази вероятност — махна отчаяно Чен.

— Отново нищо. Излиза, че групата трябва да е най-малко от петнайсет души. Все пак службите ви за сигурност не са чак толкова зле подготвени.

— Значи Делта подбира какво да изпрати. Изпраща само част от нещата, които е чул.

Чен се почеса по бузата.

— Предполагам, че може да е така — каза той неохотно.

— Но не съм сигурен. Някои от съобщенията са направо идиотски. В последното излъчване имаше някакви арконски приказки, как някой си се чудел как да си кръсти новите рибки. Или този тип не е добре, или има странен списък от приоритети.

Вратата се отвори, Лея се обърна — беше Бел Иблис.

— Видях, че си тръгна — каза генералът. — Намерихте ли нещо?

Лея безмълвно му подаде електронния бележник. Бел Иблис прегледа набързо данните и след това ги прочете по-внимателно.

— Интересно — каза той накрая. — Или анализът е погрешен, или паметта на Уинтър най-накрая е започнала да я подвежда. Или пък Делта знае за нас.

— Откъде-накъде? — попита Лея.

— Очевидно е, че вече не предава всичко, което чува — отвърна Бел Иблис. — Явно нещо е събудило подозренията му.

Лея прехвърли в главата си всички разговори.

— Не — каза тя замислено. — Не вярвам. В нито един момент не съм усетила и следа от подозрение или злонамереност.

Бел Иблис сви рамене.

— Другата възможност е да повярваме, че тук има цяло шпионско гнездо. Не, чакай малко — положението не е толкова лошо, колкото изглежда. Ако предположим, че Делта не ни е заподозрял от самото начало, може да използваме данните от първите два дни, за да сведем броя на заподозрените до приемлив брой.

Лея усети присвиване в стомаха.

— Гарм, става въпрос за повече от сто почтени граждани на Новата република. Не можем просто така да обвиним толкова много хора в предателство. Обвиненията на съветник Фейлия срещу адмирал Акбар разклатиха доверието между нас, а това направо ще го унищожи.

— Знам, Лея — отвърна твърдо Бел Иблис. — Но не можем да позволим на Империята да ни подслушва. Предложи ми някакво друго решение и аз ще го приема.

Лея прехапа устни, умът й препускаше.

— А какво ще кажеш за онази забележка, която направи, когато отивахме към щаба? — попита тя. — Ти каза, че Делта може да е записващо устройство.

— Ако е така, трябва да е някъде в големия коридор — обади се Уинтър, преди Бел Иблис да отговори. — Всички разговори, изпратени от Делта, са се водили там.

— Сигурна ли си? — погледна я изненадано Бел Иблис.

— Напълно — кимна Уинтър. — Всички до един.

— Ето това е — извика въодушевено Лея. — Някой е успял да сложи подслушвателно устройство в големия коридор.

— По-спокойно — предупреди я Бел Иблис. — Знам, че звучи добре, но не е толкова лесно. Всяка система от микрофони притежава определени характеристики, които са добре познати и лесно могат да бъдат засечени при претърсване от службите за сигурност.

— Освен ако не се изключва при появата на хората от службите — обади се Чен. — Виждал съм системи, които го правят.

Бел Иблис поклати глава:

— Говориш за устройство с поне малко изкуствен интелект. Всяко нещо, толкова близо до равнището на дроидите, би…

— Ей! — извика въодушевено Чен. — Това е. Делта не е човек, а дроид.

Лея погледна Бел Иблис.

— Възможно ли е?

— Не знам — отвърна замислено генералът. — Инсталирането на шпионска програма в един обикновен дроид е възможно. Проблемът е как да се прекара тази програма през обичайните мерки за сигурност в двореца и след това да се избегнат проверките на контраразузнаването.

— Трябва да е някой дроид с основателна причина да се мотае постоянно в големия коридор — каза Лея, опитвайки се да обмисли положението. — Но и също така да може да изчезва, без да привлича внимание при претърсването на службите за сигурност.

— А тъй като през големия коридор постоянно минават високопоставени лица, претърсванията са на съвсем къси интервали — каза Бел Иблис. — Чен, можеш ли да влезеш в архивите на охраната и да извадиш списък на претърсванията през последните три-четири дни?

— Разбира се — вдигна рамене той. — Но ще ми отнеме няколко часа. Мога да го направя и по-бързо, но ще ме забележат.

Бел Иблис погледна Лея:

— Какво ще кажеш?

— За нищо на света не бива да го залавят — отсече Лея.

— Но, от друга страна, трябва да заловим Делта, колкото може по-бързо.

— Ваше височество? — обади се Уинтър. — Извинете, че ви прекъсвам, но ми се струва, че щом претърсванията са толкова чести, просто трябва да застанем в големия коридор и да наблюдаваме кой дроид ще изчезне, когато се появят хората от охраната.

— Заслужава си да опитате — кимна Бел Иблис. — Чен, ти се заеми с проникването в архивите. А ние с Лея и Уинтър ще идем в големия коридор.

— Идват — прозвуча гласът на Уинтър от малкия предавател в ръката на Лея.

— Сигурна ли си, че са от охраната? — попита Бел Иблис.

— Да — отвърна тя. — Виждала съм полковник Бремен да им дава заповеди. А и водят със себе си дроиди и други устройства.

— Значи наистина е проверка — прошепна Лея, вдигайки тайно ръка към устните си. Надяваше се тримата кубазци в другия край на кътчето за разговори да не забележат странното й държане. — Наблюдавайте внимателно.

И двамата отвърнаха тихо, че ще внимават. Лея свали ръката си в скута и се огледа. Сега имаха реален шанс да заловят Делта. Току-що беше завършила сесията на Общото събрание, всеки момент щеше да започне съвещанието на съвета и големият коридор бе пълен с високопоставени правителствени лица, секретари, помощници и дроиди.

Лея едва сега си даваше сметка, че изобщо не е осъзнавала колко много са дроидите в двореца. От мястото й се виждаха няколко протоколни дроида, повечето придружаваха чужди дипломати, а останалите вървяха до правителствени лица. Над тълпата летяха няколко прилични на насекоми дроида по поддръжката, които почистваха стените и прозорците. Притиснати до стената комуникационни дроиди предаваха сложните за излъчване по предавателя и твърде важни, за да се пуснат по мрежата, съобщения. Едва видим през тълпата, един дроид внимателно почистваше падналите листа от подредените в редичка дървета хахала. Питаше се кой от тях Империята е превърнала в шпионин.

— Започнаха — обади се Уинтър. — Тръгнаха по коридора…

От предавателя се чу пронизителен шум, сякаш Уинтър стържеше с пръст по микрофона. Пищенето продължи, Лея се чудеше дали да не отиде да провери какво става, когато от предавателя се обади мъжки глас:

— Съветник Органа Соло?

— Аз съм — каза тя предпазливо. — Вие кой сте?

— Лейтенант Машел Кенди, съветник — отвърна той. — От охраната на двореца. Знаете ли, че към връзката ви се е прикачил трети човек?

— Не се е прикачил, лейтенант — увери го Лея. — Заедно с помощничката ми разговаряхме с генерал Бел Иблис.

— Да — отвърна Кенди разочаровано. Вероятно си мислеше, че е попаднал на имперския агент Делта. — Налага се да ви помоля да прекратите разговора за следващите няколко минути, съветник. Претърсваме големия коридор и ще заглушим всички предаватели в района.

— Добре — каза Лея. — Ще почакаме да свършите.

Тя изключи предавателя и го закачи на колана. Усещаше учестените удари на сърцето си. Извъртя се нехайно в креслото и се увери, че може да наблюдава изхода от големия коридор. Ако тук имаше шпионски дроид, той щеше да се измъкне веднага щом забележеше приближаването на групата по претърсване.

Към почистващите дроиди се бяха присъединили нови, които се придвижваха по коридора, като методично проверяваха стените и резбования таван за инсталирани след предишното претърсване микрофони и записващи системи. Лейтенант Кенди и хората му крачеха решително покрай тълпата дипломати и наблюдаваха екраните на детекторите, които носеха на раменете си. Стигнаха до кътчето за разговори, подминаха го без никакви инциденти и продължиха към края на коридора. Там спряха, за да изчакат дроидите да свършат работата си, и изчезнаха надолу към кабинетите на вътрешния съвет.

И това беше всичко. Големият коридор беше претърсен, не се намери нищо, нито един дроид не изчезна по време на проверката.

Леко движение встрани привлече погледа й. Един дроид по поддръжката, който тя беше забелязала по-рано, минаваше край дърветата хахала около кътчето за разговори. Той си мърмореше тихо, протягаше чувствителните си пипала през клоните и почистваше изсъхналите листа. Умрели точно както нейната теория. Тя въздъхна и извади предавателя.

— Уинтър? Гарм?

— Чувам ви, ваше височество — обади се веднага Уинтър.

— И аз — добави Бел Иблис. — Какво стана?

Лея поклати глава:

— Абсолютно нищо. Нито един от дроидите не помръдна.

Последва кратко мълчание.

— Ясно — каза накрая Бел Иблис. — Е, може нашият дроид днес да не е бил тук. Трябва да изпратим Уинтър при Чен и да добави дроидите в списъка.

— Какво ще кажеш, Уинтър? — попита Лея.

— Ще се опитам — отвърна тя неуверено. — Но разпознаването на отделните дроиди ще е проблем. На външен вид всички си приличат.

— Е, ще се задоволим с това, което можеш да си спомниш — каза Бел Иблис. — Близо сме до отговора на загадката. Чувствам го.

Лея сдържа дъха си и се присегна с джедайските си сетива. Не притежаваше чувствителната воинска интуиция на Бел Иблис, нито уменията на Люк в Силата, но също усещаше нещо в големия коридор…

— Мисля, че си прав — каза тя. — Уинтър, най-добре иди при Чен и се захващай за работа.

— Разбира се, ваше височество.

— Ще дойда с теб, Уинтър — обади се Бел Иблис. — Искам да видя какво става с плана „Звезден прах“.

Лея изключи предавателя и се облегна в креслото. Налегнаха я умора и обезсърчение. Използването на разкодирания от Чен шифър за идентифицирането на Делта изглеждаше толкова добра идея. Но до този момент всяка следа изчезваше пред очите им.

А времето бързо изтичаше. Дори ако успееха да запазят в тайна работата на Чен — а това далеч не беше сигурно, — напразните им усилия просто ги приближаваха към неизбежния миг, когато Делта щеше да забележи дейността им и да се спотаи. И така щеше да изчезне последната възможност да открият имперския агент.

Това щеше да бъде истинска катастрофа. Не само заради изтичането на информация — имперското разузнаване събираше данни още от създаването на Бунтовническия съюз и въпреки това те бяха успели да оцелеят. За Новата република много по-опасна беше атмосферата на подозрителност и взаимно недоверие, създавана от съществуването на Делта в двореца. Обвиненията на съветник Фейлия срещу адмирал Акбар вече бяха показали какво може да направи недоверието в крехката коалиция от различни раси, които изграждаха Новата република. А ако в управлението наистина имаше имперски агент…

Тримата кубазци в другия край на кътчето за разговори се изправиха, заобиколиха дървото хахала и дроида, който го почистваше, и изчезнаха в тълпата надолу по коридора. Изведнъж точно дроидът привлече вниманието на Лея. Тананикайки си тихо, той внимателно протегна пипало през клоните към няколко увехнали листа. Тя се беше сблъскала за кратко с имперски шпионски дроид на родната планета на ногрите Онор и този сблъсък вещаеше опасност за нея и геноцид за народа на ногрите. Ако Бел Иблис беше прав и източникът Делта беше обикновен дроид, а не предател…

Но това не й помагаше много. Империята нямаше как да вкара шпионски дроид в двореца без помощта на едно или повече тукашни създания. Охраната задължително проверяваше внимателно всеки дроид, който влизаше в двореца, независимо дали идваше за временно или за постоянно, а хората от службите за сигурност много добре знаеха какво да търсят. Ако дроидът имаше скрита шпионска програма, при проверката тя щеше да се покаже толкова ярко, като червения проблясък под прозрачната кора на дървото хахала…

Лея се намръщи. Мислите й внезапно загубиха стройната си последователност/На тънкото дръвче се появи още едно червено петно, разля се на вълни нагоре по ствола и накрая избледня в бледолилавия фон. Последваха още няколко проблясъка, които се догонваха като морски вълни. Всички бяха приблизително еднакви по размер и идваха от едно място в ствола. И съвпадаха във времето с тананикането на поддържащия дроид.

Сякаш изведнъж я обля студена вълна. Вече знаеше отговора на загадката. Бръкна в колана си с треперещи ръце и набра централния оператор.

— Говори съветник Органа Соло — представи се тя. — Свържете ме с полковника от службите за сигурност Бремен. Предайте му, че открих агент Делта.

Трябваше да стигнат дълбочина осем метра, за да я намерят — дълга, плоска, потъмняла от времето тръба, заровена в корените на дървото хахала. В единия й край влизаха стотици жички, а от другия стърчеше антена за пряко предаване. След това се наложи да почакат още един час, докато бъде изготвен предварителният доклад, за да убедят Бремен.

— Техниците твърдят, че никога не са виждали такова нещо — каза началникът на охраната на Лея, Бел Иблис и Мон Мотма, които бяха застанали до изкорененото дърво. — Но очевидно принципът на действие е много прост. Всеки натиск по ствола на дървото, включително трептенето от звуковите вълни, предизвиква химически промени във вътрешния слой на кората.

— И затова се променят цветовете, нали? — попита Мон Мотма.

— Точно така — кимна Бремен и потрепери. — Наистина, сега е ясно, че мигновената смяна на цветовете се дължи на биохимични процеси. Както и да е, свързаните със ствола жички реагират на промените в химичния състав и предават информацията на модула в корените. Модулът я приема във вид на химически реакции, превръща я в компресирани данни и от там — в човешка реч. Някакво друго устройство — вероятно по-дълбоко в корените — събира разговорите и кодира цялата информация за излъчване. И това е всичко.

— Органичен микрофон — кимна Бел Иблис. — Без електроника, така че претърсването на контраразузнаването не може да го засече.

— Цяла система от органични микрофони — поправи го Бремен и погледна многозначително към редиците дървета от двете страни на големия коридор. — Веднага ще ги махнем.

— Великолепен план — измърмори Мон Мотма. — Съвсем в стила на императора. Винаги съм се чудила как получаваше информацията, която използваше срещу нас в Сената — тя поклати глава: — Изглежда, дори и след смъртта си може да се изправи срещу нас.

— Е, поне този му опит се оказа неуспешен — каза Бел Иблис. — Полковник, съберете екип и изкоренете дърветата.