Шърл Хенке
Жената на белия апах (35)

Тридесет и четвърта глава

Сантяго седеше в малката, пълна с плъхове килия и гледаше как един огромен паяк оплита мухата, попаднала в мрежата му. Почеса брадясалото си лице. Бяха го затворили в самостоятелна килия след неуспешния му опит да избяга преди около десетина дни. Американските войници не го бяха били много силно, но ръката, която едрият сержант бе извил, за да го обезоръжи, още го болеше.

Проблемът беше сериозен. В Санта Фе му беше все едно дали ще живее, или ще умре. Беше проявил смелостта на един отчаян мъж, какъвто бе всъщност тогава. Сега обаче, когато знаеше, че Елайза и Орлена зависят от него, не можеше да се остави да бъде убит. Затова и бягството му не бе успяло. Де да можеше да убеди някого да занесе на Клеърборн бележка от него! Охраната му го гледаше като някакъв луд. Но той си и приличаше на такъв!

Сантяго се безпокоеше за Елайза и Орлена, които го чакаха в плантацията. Ами ако дъщеричката му се разболееше или пък нещо се случеше с Елайза? Откакто бе затворен в тази дупка, бе загубил съня си, измъчван от подобни мисли. Той седеше, отпуснал глава на коленете си.

Когато надникна през решетките, Елайза го видя именно така.

— Този път не успя да ми избягаш!

Той стреснато вдигна брадясалото си лице и вторачи в нея зачервените си очи. Когато пазачът отключи вратата, Сантяго скочи. Любимата му влезе в малката мръсна килия и се хвърли в обятията му.

Той я притисна и вдъхна аромата на виолетки, който се носеше от нея.

— Елайза, скъпа, страхувах се да не ти се е случило нещо!

— На мен ли? Ти замина и не се върна! Представях си, че си убит или пък нападнат от мечка…

— Както и избягал с Джулиет, нали, Елайза? — прошепна той. — Никога не бих изоставил теб или Орлена! Как е дъщеря ни? — Сантяго леко се отдръпна, за да я погледне в лицето. Тя се усмихна лъчезарно.

— О, чувства се прекрасно! Один и Клауди добре се грижат за нея! Сантяго, трябва да освободим двете жени, както и всички останали роби на Дуберт!

— Да, много сме им задължени! Ще се погрижа за това веднага щом се измъкна от това зловонно място!

Тя сбърчи нос и го изгледа внимателно.

— Първо ти трябва баня и чисти дрехи. Приличаш на пират, пък и миришеш лошо.

— Воня като плъх! Хайде да се махаме оттук!

Прегърна я през раменете и двамата излязоха навън. Елайза му разказа по какъв начин го е открил Клеърборн.

Когато разбра за срещата й с Джулиет Кастал, той отметна глава назад и силно се разсмя.

— Представям си как й смъкваш кожата с камата! Тя е по-тежка с поне десет килограма от теб, но, за щастие, е страхливка.

Елайза изсумтя.

— Аз съм по-висока, пък и по-силна, а тя е дебелана.

— Но ти не си. Колко бързо си възстановила фигурата си!

Той я изгледа с възхищение. Елайза се изчерви. Сантяго с удоволствие установи, че някои неща си остават същите въпреки всичко.

Двамата се качиха в каретата. Елайза се притисна до него.

— Къде ще ме водиш сега, когато съм твой пленник? — белите му зъби блеснаха в дяволита усмивка върху брадясалото му лице.

— Как къде, в моя хотел! — отвърна тя. — Утре ще се срещнеш с губернатора Клеърборн.

— Питам се какво ли ще направи с Джулиет? Струва ми се, че е доста сантиментален човек и лесно би могъл да се остави да го убеди да я пусне, а Джулиет би могла да е много опасна.

— Не подценявай губернатора! Пък и аз взех някои предохранителни мерки — усмихна се тя затворнически. — Няма да й е лесно вече да прелъстява лековерните младоци от полка на Уилкинсън!

Сантяго вдигна вежди и изгледа красивото лице на пакостницата пред себе си.

— Би ли ми казала какво си направила?

Тя се засмя лукаво.

— Накарах домашната си прислужница Елън да разпространи сред слугите на Соланж Плешет слуха, че мадам Дуберт е болна от сифилис. Като се има предвид репутацията й, всички мъже в този град ще се пазят от нея като от огън. Мисля, че клюката ще се разпространи навсякъде до довечера, иначе мадам Плешет няма да защити името си!

— Сифилис! — Сантяго избухна в смях. — Ами като си помислиш, може и да не е лъжа!

Спряха пред хотела и слязоха от каретата. Минувачите изгледаха с интерес елегантно облечената американка, хванала под ръка един мъж, който приличаше на дървар, току-що станал от сън след едноседмично запиване в някоя крайпътна кръчма. Без да им обръщат внимание, Елайза и Сантяго се изкачиха по стълбите и влязоха в апартамента й. Один накара хотелските прислужници веднага да донесат вода, а Елайза гордо показа бебето на Сантяго.

— Вече е наддала половин килограм и има невероятен апетит!

Той копнееше да погали дъщеря си, но не смееше. Не откъсваше очи от бебето и майката. Вторачи се в пълните й с мляко гърди. Изражението му издаваше огромно нетърпение.

— Помня какъв апетит имаше — каза той дрезгаво.

— Один ще ни донесе обяд, след като се изкъпем. После трябва да нахраня Орлена.

— Мога ли да гледам? — попита той и зачака тя да се изчерви отново.

Когато младата жена кимна и бузите й поруменяха, сърцето му едва не се пръсна от радост.

Сантяго с удоволствие се изкъпа. Надзиравани от Один, хотелските прислужници подредиха маса като за пиршество в гостната стая и двамата се нахвърлиха на храната. Той не бе ял прилично ястие от близо месец, а от притеснение тя не бе имала апетит.

Щом слугите разчистиха масата, отидоха в спалнята. Елайза разкопча корсета си, за да накърми Орлена. Сантяго седна срещу тях. Обзе го странно спокойствие. Мълчаливо ги гледаше — не желаеше да развали магията.

Елайза първа се обади:

— Какво ще правим, Сантяго? Обичам те, но знаеш, че не съм свободна, за да се омъжа за теб.

— Ти си моята жена, а Орлена е моето дете. Никога няма да се откажа от теб, Елайза!

— Можем просто да се върнем в Ню Мексико и да се оженим. Там никой няма да знае за Едуард — нерешително предложи тя.

— Но двамата с теб ще знаем. Както и твоят прекалено загрижен брат, който със сигурност ще ни преследва дори и там. Едва ли се е зарадвал, когато е разбрал, че ще става чичо — тя се поусмихна.

— Миналият декември, когато се наложи вече да му кажа, той искаше да те убие. Но мисля, че ще се справя с него, Сантяго. Накрая и той ще се примири. Брат ми само иска аз да съм щастлива.

— Няма да му е приятно да те заклеймяват като прелюбодейка!

Сантяго се изправи, закрачи из стаята, а после отиде до прозореца и погледна към оживената улица.

— Ще отида във Вашингтон, за да се срещна е Лувоа.

— Не! Не може просто да го убиеш… или той теб! Едуард владее шпагата прекрасно, излизал е победител в не един дуел! Ще отидем заедно във Вашингтон. Преди години президентът ми предложи да ми помогне да се анулира бракът ми.

Той я погледна тъжно и каза:

— Това няма да е много лесно.

Тя прошепна:

— Има обстоятелства, които не исках никой да знае… Но истината може да ми помогне да се освободя от него!

Сантяго коленичи до стола и я притегли към себе си.

— Не мисли за това, querida! Знам, че сигурно се е държал грубо с теб, но колкото и да обижда жена си един съпруг, това не е условие да се анулира бракът им — въздъхна със съжаление Сантяго.

— След раждането на Орлена развод по морални причини е невъзможен. В очите на обществото аз съм една грешна, пропаднала жена — унило изрече тя.

Той докосна мокрите й от сълзи бузи и повдигна брадичката й. Попита я:

— Вярваш ли, че любовта ни е грешна, щом имаме това красиво дете, Елайза?

Тя прокара пръсти по скулите му, после докосна устните, които толкова обичаше.

— Не, скъпи. Това, което изпитваме, е прекрасно. Но не искам да омърсяваме чувствата си с кръвта на Едуард. Ти каза, че според пророчеството на апахите той ще умре. Още ли го вярваш?

— Да — отвърна той.

— Но не ти ще бъдеш извършителят, Сантяго! — отвърна младата жена. Напълно погълнати от разговора си, те не чуха кога се отвори вратата на стаята.

— Каква трогателна сцена, сестричке! Доста път сте изминали, ренегате, за да намерите жената, която сам изоставихте преди време!

Те се обърнаха — пред тях стоеше Самюъл Шелби.

Елайза бързо започна да закопчава блузата си, а Сантяго пое дъщеря си.

Куин се вгледа в намусения млад мъж, после протегна към него Орлена — жест, който издаваше желанието му да се помирят.

— Искате ли да видите племенничката си?

— Май съм позакъснял — не можах да ви видя оженени преди раждането й, но сватба все пак ще има — опита се да отговори грубо Шелби, но не се сдържа и протегна ръка към момиченцето. Внезапно пребледня и изруга: — По дяволите!

— Самюъл, ранен ли си?! — Елайза се спусна към брат си, нежно го докосна по рамото и го загледа с безкрайна обич и разбиране. — Бял си като призрак! Седни! Нима си яздил от Вашингтон дотук?

— Не, и не бих могъл да го направя, сестричке! — отвърна той и внимателно се разположи в креслото до прозореца.

— Аз съм по-голямата, не го забравяй! Как пристигна и какво се е случило с теб? Казвай!

Той се усмихна на Куин:

— Винаги е такава! По-добре свиквайте със заповедите й — после отново се обърна към сестра си и продължи: — Дойдох с кораб. Що се отнася до раняването ми… Едуард е много по-зле. Всъщност той е мъртъв. Ти си вдовица, Елайза!

Тя възкликна:

— Ти си извикал Едуард на дуел, а той, разбира се, е избрал рапира! Та той беше прекрасен фехтовач!

— Така е, но все пак успях да го излъжа. Когато виждаш, че губиш, използвай и непозволени средства, за да спечелиш! Винаги съм харесвал тази стара максима, която баща ни често повтаряше. Накарах го да ме последва до едни коренища и се престорих, че падам. Той ме рани, но когато пристъпи напред, за да ме довърши, се спъна в корените и се наниза на шпагата ми. Успя да ме промуши въпреки всичко! — той докосна гърдите си. — Аз пък го прободох в гърлото!

— Самюъл, той можеше и да те убие! За бога, защо си се изложил на такъв риск?

— Разбрах всичко, Елайза! Трябваше да го убия, иначе не бих могъл да продължа да живея! — заяви брат й.

— Какво е направил французинът? — попита Сантяго и сложи заспалото бебе в кошчето. Изправи се и прегърна Елайза през раменете. Самюъл погледна сестра си в очите.

— Той има право да знае, Елайза! Когато пристигнах във Вашингтон, скандалът вече бе разтърсил града! — зачака съгласието й да разкаже какво чудовище е бил Едуард Лувоа, но тя тръсна глава и каза:

— Сега, когато всичко свърши, и двамата трябва да узнаете цялата истина! — младата жена потрепери. — Исках да те защитя, Самюъл, защото бях сигурна, че ако разбереш какво става, ще го извикаш на дуел и може да бъдеш убит! — Елайза се извърна настрани и започна да търси думи за това, което я бе измъчвало толкова силно. — Едуард предпочиташе мъжете пред жените, още по-точно, момчетата!

Сантяго бе изумен.

— Ожени се за мен само за да прикрие сексуалните си наклонности. Щеше да бъде пагубно за кариерата му да се разбере, че един дипломат от френския кралски двор е хомосексуалист. — Елайза спря за миг, пое си въздух и продължи: — Нужна му бях и за друго — за да излива върху мен презрението си към всички жени. Не беше трудно да убеди едно осемнадесетгодишно момиче — много невинно и неопитно в тези неща, — че нейната студенина и неумение са причина за толкова редките му прояви на съпружески дълг. Аз бях доволна от това, защото, когато изобщо идваше в спалнята ми, ме унижаваше.

Сантяго прегърна плачещата Елайза и се опита да я успокои.

— Нищо чудно, че не си искала да те докосва друг мъж! Ако можеше Лувоа да възкръсне, бих го убил много бавно и мъчително, като истински апах.

— Но и аз го използвах. Мама не би могла да ме накара насила да се омъжа, ако аз наистина не исках. Станах негова жена, защото смятах, че един дипломат, който пътува по света, рано или късно ще ме заведе в Америка. Колко бяха наивна!

— Но ти не си могла да знаеш какъв е той! — каза Сантяго. — Този човек е бил самото зло, Елайза! Ти не си виновна за нищо!

— Бързо разбрах за перверзните му предпочитания. Обичаше да прави любов с любовниците си пред мен. Водеше ги в апартамента ни в Париж, Венеция, Мадрид… Повечето ги намираше на улицата, но понякога сред тях имаше и истински благородници! Заплаши ме, ако издам тайната му! — тя потрепери, но продължи: — Когато научих, че заминаваме за Америка, си съставих план — изрече с равен глас. — На бала на сенатор Кенсингтън той се опита да ме накара да легна с новия му шеф. Отказах. Когато ме удари, за пръв път се осмелих и му върнах плесницата. Бях написала компрометиращи го писма, които изпратих до братовчедите ми в Кентъки със заръката да ги предадат на президента Джеферсън по моя молба или в случай на моята смърт.

— Значи така си го принудила да те остави на мира! — Самюъл най-после започваше да разбира странните взаимоотношения между сестра си и зет си.

— Никак не е чудно, че не си искала развод! — измърмори меко Сантяго.

— Не можех да си представя, че ще се омъжа отново! Едуард ме накара да се чувствам толкова гадна и мръсна! Толкова безполезна като жена! Не вярвах, че някога ще пожелая мъж или че аз самата ще бъда желана! — за пръв път се осмели да погледне Сантяго в лицето.

Той целуна разплаканите й очи.

— Querida, толкова си страдала през всичките тези години, а аз имах наглостта, бях дотолкова жесток, че да те обвиня… — Докосна с пръсти устните му, за да го накара да замълчи.

— Ти не знаеше. Както и аз не знаех за баща ти! Можем ли да забравим всичко това?

— Разбира се, че ще можете! — намеси се Самюъл, който се чувстваше като натрапник, но държеше да им напомни за присъствието си. Искаше да се увери, че Куин ще постъпи почтено със сестра му. — Не рискувах живота си с този боклук Лувоа, за да наричат племенничката ми копеле! Като неин вуйчо имам известни задължения, нали разбирате! Ще уговоря с отец Уолш деня на сватбата. Като се върна довечера, ще ми разкажете всичко случило се, откакто напуснах Ню Орлиънс.

Самюъл излезе и затвори вратата след себе си, но само секунда по-късно я отвори.

— А, между другото, как се казва племенничката ми? — попита той и се изчерви.

Елайза се усмихна и бързо прегърна брат си.

— Орлена, на името на сестрата на Сантяго в Ню Мексико. Мисля, че роднините му ще ти харесат, когато ни дойдеш на гости и ги видиш.

Щом Самюъл си отиде, Сантяго нежно целуна Елайза.

— Искаш ли да живеем в Ню Мексико, querida? Много е далече от Щатите, а знам какъв си ми патриот!

Тя отстрани с любов една паднала на челото му къдрица и го погледна в очите.

— Искам да съм там, където си и ти! Не мога да си представя живота без теб!

Той й се усмихна:

— Значи ли това, че ще зарежеш шпионската работа и ще се превърнеш в най-обикновена съпруга и домакиня?

— Ще се радвам да престана да водя този живот. Президентът Джеферсън и правителството му са стабилни, Луизиана е в американски ръце, а генерал Уилкинсън вече няма никаква власт. Той и другите членове на Мексиканската асоциация са се подгонили един друг като побеснели вълци. Мисля, че новият ми живот много ще ми хареса!

— Надявам се, че президентът ще прояви разбиране — сухо отбеляза Сантяго.

Елайза се повдигна на пръсти и го целуна, а после отвърна закачливо:

— За него ще е истинско облекчение да ме види най-после като женско същество. Що се отнася до патриотизма ми, твоят испански крал изобщо не ме притеснява. Мисля, че преди да умрем, ще видим Ню Мексико като част от Съединените щати.

— Джеферсън сигурно не е и предполагал какви страсти ще се разгорят при закупуването на западните земи, граничещи с испанска територия!

Тя му се усмихна с любов.

— Мисля, че прекрасно си даваше сметка за това, макар да съзнаваше, че сега не е времето Америка да започва война с Испания!

— Съдбата ни събра по много странен начин! Може пък и испанската земя да се присъедини към американския флаг някой ден!

— Не съдбата, скъпи! Провидението!