Шърл Хенке
Жената на белия апах (29)

Двадесет и осма глава

Ню Орлиънс, февруари 1807 г.

Най-после, след дългото, уморително пътуване, Сантяго пристигна в града. По пътя му се бе налагало да се сражава с команчи, да се крие от испански войници, да купува допълнително количество барут и куршуми от френски търговци на оръжие. Сега, когато вече бе на американска територия, той се страхуваше, че е закъснял и Елайза вече е заминала за Вашингтон или се е върнала във Франция със съпруга си.

Сантяго подкара коня си към внушителната постройка с ограда от ковано желязо. Реши, че всички къщи на заможни креолци много си приличат. Изведнъж се сети за времето, когато бе ухажвал Джулиет Кастал. Въпреки че си спомняше как бе изглеждал градът някога, лицето на бившата му годеница сякаш бе забулено в мъгла маеше, че е красиво и капризно, но и някак празно и безхарактерно.

Куин бе научил от приятеля си Робърт Пристли, че за да разбере къде е Елайза, трябва да пита Уилям Чарлз Коу Клеърборн. Когато наближи къщата на губернатора, войниците от охраната веднага вдигнаха мускетите си, подозрителни към мръсния cibolero, който изглеждаше така, сякаш току-що е излязъл от Лано Естакадо.

— Казвам се Сантяго Куин. Трябва да говоря с губернатор Клеърборн. Въпросът не търпи отлагане! — рязко изрече той.

— Губернаторът е много зает. — Ефрейторът, който говореше със силен кентъкски акцент и имаше ужасен дъх, опря оръжието си в гърдите на Куин. Приятелчето приличаше на испански ловец на бизони, но английският му бе прекалено добър.

— Тук съм заради мадам Елайза Лувоа.

Ефрейтор Уигс присви очи.

— Какво знаеш за дамата? — другите двама мъже от охраната се приближиха към Куин и го обградиха. След минути Сантяго вече беше пред губернатор Клеърборн, който седеше зад отрупаното си с книжа орехово бюро. Когато го въведоха, губернаторът се изправи и изгледа изпитателно новодошлия с проницателните си сини очи.

— Казахте ми, че знаете нещо за мадам Лувоа, мосю Куин. Моля, говорете! Тя е в смъртна опасност!

Младият мъж се приближи към бюрото, което го отделяше от слабичката фигура на губернатора.

— Как така в смъртна опасност? Къде е тя?

Клеърборн въздъхна.

— Надявах се вие да ми кажете това. Изчезна преди няколко седмици, докато изпращах брат й с особено важна, деликатна мисия.

— Изчезнала? Искате да кажете, че са я отвлекли?

— Не — губернаторът се поколеба, но после каза: — Преди да ви дам повече информация, моля кажете ми защо се интересувате от дамата! Къде се запознахте с нея?

Куин се усмихна.

— В Сейнт Луис. Трябваше да я отведа в Санта Фе, за да открие там брат си, когото явно пак сте изпратили някъде с важна политическа мисия.

— Какво точно има между вас и мадам Лувоа?

— Сред много други неща и детето, което носи. — Сантяго видя, че губернаторът се изненада. — В Санта Фе тя рискува живота си, за да спаси моя. Имам огромен дълг към нея, ваша светлост! Кажете ми какво знаете за обстоятелствата по изчезването й!

— Елайза изчезна по време на един бал у семейство Шревърпорт. Тръгнала си с някаква карета, която наела, за да я откара до края на града. Явно е преследвала някого. Изпратила кочияша обратно, за да ми донесе бележка, в която се казваше, че трябва да изпратя там войници — той безпомощно сви рамене. — Когато пристигнахме, колибата бе вече празна. Разпитах подробно кочияша, но той не знаеше нищо.

Сърцето на Сантяго се обърна.

— По дяволите, как може да поема такива рискове! Какво ли й се е случило?

Лицето на Клеърборн почервеня.

— Как, дявол го взел, е успяла да се изплъзне от охраната си и да тръгне да преследва някого нощем в нейното ъъъ… в нейното състояние? — Бузите му порозовяха, сякаш вратовръзката му го задушаваше.

За секунда по лицето на Сантяго пробяга тъжна усмивка.

— Вие не познавате дамата така добре, както аз! Повярвайте ми, тя е способна на всичко! Ако е решила да го направи, би се измъкнала и от тайната полиция на Наполеон! — тялото му бе напрегнато, сякаш бе диво животно, готвещо се за скок.

— В Ню Орлиънс имаше само един човек, който би искал да й причини зло, и ако я е проследил дотук… — Куин пребледня. — Познавате ли някого на име Раул Кастал?

За момент лицето на Клеърборн издаваше само объркване. После той изведнъж си спомни.

— Не е ли офицер от Ню Мексико? Мислите ли, че участва в заговора на Мексиканската асоциация?

— Много по-лошо от това, мотивите му да се разправи с Елайза са съвсем лични. Когато пристигнах в Санта Фе, се оказа, че той си е подал оставката и е напуснал града малко след нейното заминаване. — Сантяго отчаяно прокара пръсти през разрошената си коса. — Предполагам, че не знаете къде се намира Кастал сега?

— Не — отвърна Клеърборн, все още, без да разбира какво става.

— А някой от другите членове на семейството му? Жив ли е още бащата на Раул?

— Мисля, че старецът умря преди няколко години — губернаторът го изгледа изпитателно. — Сега си спомням, че слугите на жена ми разправяха, че вие сте убили брата на Кастал — постепенно всичко започваше да му става ясно.

— Ами Джулиет?

Той уморено потърка брадичката си:

— Сестрата, да! Мисля, че бе омъжена за един плантатор, който се разори. Преди време той загина на дуел. Тя бе принудена да продаде градската им къща. Не знам какво се е случило с нея след това.

Сантяго въздъхна. Знаеше колко близки са си семействата от креолската общност и как мразят американците, превзели „техния“ град.

— Сега, когато вече никой не ме търси, за да ме арестува, мисля, че ще трябва да вляза отново във висшето общество. Ако открия Джулиет, нещо ми подсказва, че тя ще ме заведе при Кастал и Елайза.

 

 

Дълбоката провинция на Луизиана

През тънките дъсчени стени на бараката, където бе затворена, Елайза слушаше как се карат.

— Не ми харесва това, Раул! Тя е дама от висшето общество, с много влиятелен съпруг — французин, а не някоя проста курва, чието отсъствие никой няма да забележи! — каза Гаспар Дуберт. — Дори и сега американският губернатор продължава да я издирва!

— Много изтънчена дама, няма що — носи копелето на един испански ренегат!

— Но това е само едно невинно дете! — отвърна Дуберт.

— Какво ще стане с нея, решавам само аз! — гласът на Кастал не търпеше възражение. — Вече прекалено дълго отлагахме. Липсват ни три лодки с оръжие, което ни е безкрайно необходимо. Ще държим тази кучка затворена тук, в твоята плантация!

— Да бъде както ти казваш, Раул! — страхливо прошепна Дуберт.

След няколко минути вратата се отвори и Кастал влезе вътре с гадна усмивка на лице.

— Предполагам, че си чула разговора ни? Още в Санта Фе трябваше да разбереш, че е по-добре да не ме ядосваш!

Елайза дори не го погледна.

— Може и да ме убиеш, Кастал, но жалкото ви въстание е обречено на неуспех!

— Не мисля така! Ще те държа в плен и ще чакам появата на Куин.

— Казах ти вече: той няма да дойде! Възнамерява да живее сред липаните и да се ожени за индианка!

— Но ти ще родиш неговото копеле! Дори и да не дойде заради теб, ще се появи заради детето си!

— Той не знае за бебето. Не му казах.

— О, сигурен съм, че знае! И ще дойде да те търси, красива, продажна кучко! — Хвана една абаносово черна къдрица и я нави около пръстите си.

Елайза потрепери. Кастал се изсмя.

— Жалко, че тялото ти е така обезформено от бременността, но пък и аз никога не бих чакал позволение да направя каквото и да е от един дивак. Много по-добре ще е да го оставя да гледа как убивам теб и копелето му. А после ще убия и него, но бавно! — очите му блестяха.

— Ти си не по-малко луд от Конъл Куин!

Той я удари.

— Не, още не е дошло времето да се разправя с теб! Не и преди Куин да е тук, за да гледа!

Под ужасения й поглед той извади от джоба си верига с остри зъбци. Намота я около ръката си и леко одраска бузата й, минавайки само на милиметри от окото.

— Веднъж видях как един мъж загуби половината от лицето си с помощта на такъв уред! За мен ще е истинско удоволствие да обезобразя Куин. Да не говорим как ще се забавлявам, докато убивам теб и копелето му пред очите му!

— Куин няма да дойде! — упорито повтори Елайза.

 

 

Ню Орлиънс

Сантяго стоеше пред огледалото. Колко лесно бе да играе ролята на испански благородник! Бе научил, че Раул Кастал наистина се е върнал в града, но всичките му опити да го открие се оказаха неуспешни. Това бе смъртоносна битка. Сантяго Куин отново бе граф Аранда, дошъл да намери отдавна изгубената си любов, сега вдовица. Благодарение на мадам Плешет, старата клюкарка, до края на вечерта щеше да знае къде да търси Джулиет.

 

 

Соланж Плешет вдигна лорнета си, за да разгледа високия непознат с червена коса. Красив бе дяволът! Докато той се разхождаше из балната зала и поздравяваше влиятелните личности в града, тя не го изпускаше от очи. Имаше чувствената грация на пантера! Изведнъж тя изпусна лорнета си и се хвана за гърдите.

— Аранда! Испанският ренегат, който уби бедничкия Пиер! Чух, че бил избягал в Нова Испания, в онзи див край, където умря лудият му баща!

— Не му липсва смелост да се върне тук след толкова години! Американските власти няма ли да го арестуват? — попита приятелката й Луиза.

Мадам Плешет подсмръкна презрително.

— На американците изобщо не им пука за смъртта на един от нашите!

— Но той не е американец, а само един полуирландски нахалник, представящ се за член на испанския двор! — изсъска Луиза.

— Ха! Вярно, че баща му е ирландец, но е истински граф Аранда, при това с нелошо положение в испанския кралски двор! — като видя недоверието и любопитството, изписани върху лицето на приятелката й, Соланж продължи: — Миналата година гостувах на братовчедите си в Бордо, а после, бях в Мадрид. Братовчедките ми се омъжиха много сполучливо в семейството на Сантандар, така че можахме да посетим кралския двор. Само си представи изумлението ми, когато научих, че червенокосият разбойник наистина бил този, за кого то се представяше въпреки ужасния си баща! Той е толкова богат! Жалко, че навремето братът на Джулиет развали годежа им и предизвика дуела!

Луиза злобно се усмихна.

— Джулиет Дуберт си заслужаваше нехранимайкото, за когото се омъжи! Добре, че баща й и брат й Пиер не са живи да я видят как се е разбесняла, откакто овдовя!

В другия край на претъпканата зала жената, за която разговаряха двете дами, също бе вторачил в Сантяго Куин блестящите си кафяви очи. „Толкова пари, пък и титла, заради глупавия ми брат изпуснахме и двете!“ — мислеше си тя.

Застанала на стълбите, Джулиет оглеждаше Сантяго. С годините той бе станал още по-красив приличаше на великолепен силен лъв! С удоволствие щеше да изиграе ролята си тази вечер. Тя прокле Раул, баща си, дори страхливеца Фелипе. Щом изтече траурът и скандалът около разваления й годеж поутихна, я омъжиха тихо за Раме Дуберт. За две години съпругът й успя да разпилее зестрата й и да провали бащината й плантации. После започна да пие и най-накрая се остави да го убият на дуел. Баща й загуби всичките им пари след серия неуспешни инвестиции, след което умря. Тя разпродаде малкото останало им имущество, за да оцелее. Раул замина да служи в Нова Испания.

Сега брат й се бе завърнал. Предишния ден той й бе казал за пристигането на ирландеца и за ролята, която тя трябваше да изиграе в пъклените му планове. Усмихна се тъжно: „Ще видя какво ще стане с плановете ти, Раул, мили братко, на теб дължа толкова много!“

Изминалите години не бяха щастливи за Джулиет. Тя се бе опитала да се омъжи отново, но една бедна вдовица със скандално минало не бе точно съпругата, която повечето богати семейства в Ню Орлиънс желаеха за синовете си. Тези глупави мъже с детинското им чувство за чест!

Тя бе принудена да стане любовница на няколко заможни, влиятелни мъже — предимно американци, които Джулиет презираше от дъното на душата си. Така си бе осигурила сравнително удобен живот в обществото, чието двуличие я вбесяваше, но в което искаше да попадне отново. „Някой ден ще се измъкна от това затънтено място и ще отида във Франция — при това с блясък!“ — тя приглади шумолящата си рокля от коприна в прасковен цвят, която подчертаваше великолепното й тяло. Двадесет и девет годишната Джулиет Дуберт бе много красива, но безмилостна жена.

Видя, че застаналият в средата на залата ирландец я е забелязал. Той веднага се извини на барон Де Сан Себастиан и като го остави, се отправи към нея. Сантяго бе смаян от нейното безочие. Робърт Пристли тъкмо бе научил за нея, че е любовница на американски банкер, участващ в Мексиканската асоциация. С нейната репутация тя рискуваше много с появата си пред мадам Плешет. Жената пред него обаче не бе смутеното, израснало в манастир момиченце, в което се бе влюбил навремето.

— Много си се променила, Джулиет! — каза той, когато тя му подаде ръката си и му се усмихна прелъстително.

— А ти си станал още по-красив, ирландецо! — нежно изрече тя.

Каква опасна игра играеше Джулиет? Сантяго се бе надявал появата му да я накара да хукне веднага към брат си, а той самият да я последва по петите.

— Ирландецо ли? Това бе обидна дума за теб, когато се видяхме за последен път, Джули! — каза Куин и като я хвана за ръката, я поведе през тълпата танцуващи и смеещи се хора.

— Скъпи ми Аранда, сега вече знам кой си. С мадам Плешет имаме една и съща шивачка. За мен обаче ти винаги ще си останеш ирландец. Какво удоволствие ми доставяше да те мразя тогава — с моята момичешка гордост! Но вече не съм малка ученичка, освен това глупакът, за когото ме омъжиха, вече е мъртъв. Знаеш, че съм вдовица, нали? — погледът й бе предизвикателен.

Сантяго я поведе към верандата.

— Да, Джули, чух за трагичната ти загуба веднага щом пристигнах тук преди няколко дни — засмя се той.

— Няколко дни ли? И защо не ме посети? Отчаяна съм!

— Последния път, когато те видях, брат ти се опита да ме убие. А това едва ли е сбогуването, което би накарало един мъж да потърси отново бившата си годеница!

— Смъртта на Фелипе ме бе накарала да полудея от скръб! Раул ме принуди да напиша онази бележка. Все пак, Сантяго, не забравяй, че бях само седемнадесетгодишно момиченце!

— Осемнадесет, Джулиет, но няма значение! Сега си още по-хубава и аз съм убеден, че поне половината мъже в Ню Орлиънс са ти го казвали!

Очите й се присвиха, но тя игриво го перна с ветрилото си и каза:

— Какво знаеш за мен и джентълмените от града?

— Чух, че двамата с Кларк Джеймисън сте прекарали доста време заедно напоследък.

— Предполагам, че тези долни клевети ти е наговорил твоят приятел американецът Пристли.

— Значи нямаш нищо общо с Джеймисън?

— Братовчед ми Проспер ме доведе тук тази вечер — избягна отговора тя, като се опитваше да разбере какво точно знае той за семейното й положение.

— Е, предполагам, че поне с братовчед си не би спала!

Тя загуби самообладание и вдигна ръка, за да го удари.

Сантяго хвана ръката й и я стисна здраво.

— Причиняваш ми болка, Сантяго!

Той я пусна и Джулиет разтърка мястото, където силните му пръсти се бяха впили. Изгледа го изпод гъстите си ресници. Изражението му не издаваше нищо.

— Прав си, вярно е, че напоследък бях под закрилата на мистър Джеймисън — с неохота си призна тя и потръпна от погнуса. — Щом знаеш за това, трябва да си разбрал и в какво бедстващо положение се оказах след смъртта на Рамон. Останах сама, без съпруг или баща, на когото да разчитам — гласът й стана умолителен, но все така прелъстителен.

— Нямаш съпруг и баща, но все пак брат ти е жив, Джули! — Куин се вгледа в лицето й и за първи път си даде сметка колко добре умееше Елайза да прикрива емоциите си. Джулиет се опита да отмине въпроса му със смях, но той прозвуча много фалшиво. „Явно е намислила нещо!“ — помисли младият мъж.

— Какво стана с Раул?

— Да не би да искаш да му отмъстиш за това че някога се опита да те убие?

— Не желая да го убивам, Джули. Искам само да поговорим.

Тя повдигна вежди, запърха с мигли и притисна към него пълните си гърди, почти напълно открити от дълбоко изрязаното деколте.

— Дали да ти се доверя, ирландецо? — попита тя с дрезгав глас.

„Не повече, отколкото аз на теб!“ — помисли той и плъзна пръст по рамото и надолу към гънката между гърдите й.

— Вярвай ми, Джули!

Тя се огледа дали някой не ги наблюдава. Бяха сами. Шумът от фонтана заглушаваше гласовете на няколкото двойки, които се разхождаха. Джулиет го привлече в сенките и го прегърна. Сантяго я целуна. Тя му отвърна с жар. Той плъзна ръце по големите й, меки гърди, покри ги с длани. После я стисна здраво през кръста, а с другата ръка я хвана за задника, докато грубо я целуваше. Тя отвърна на страстта му с не по-малко жар, докато накрая разкървави устните му. Сантяго я отстрани от себе си и се взря в лицето й. Очите й блестяха, бузите й горяха. Тялото й тръпнеше от възбуда. Джулиет близна с език кръвта по устните му, после вдигна глава и го погледна.

— Сигурно се любиш като онези диваци, апахите, които са те отгледали, а?

Тя го отвращаваше, но той не издаде чувствата си и се престори на възбуден колкото нея.

— Ще ти покажа някой път! Обещавам ти, че това ще е незабравимо преживяване! Но първо трябва да съм сигурен, че брат ти няма да нахълта в стаята, докато аз… — той погали гърдите й с ръка, докато с другата хвана една кестенява къдрица. Отново усети възбудата й.

— Къде е Раул?

Очите й проблеснаха в тъмнината и тя се изсмя.

— Не, първо трябва да се погрижиш за мен, а после аз ще ти сервирам Раул на сребърен поднос — ще бъде само твой! — със студена усмивка Джулиет продължи: — И аз имам да отмъщавам на Раул за много неща! Не само че ме откъсна от теб, но после убеди татко да ме натресе на онзи мухльо Рамон. Бях принудена да търпя американци като Джеймисън, докато брат ми спокойно си отпътува на запад! Ела, Сантяго, искам да проверя дали реалността е толкова хубава, колкото и фантазиите ми! За награда ще получиш Раул.

Сантяго стисна зъби и я поведе по стълбите към чакащата го карета. Преди нощта да свърши, щеше да е намерил Елайза или да е убил Джулиет!

Когато кочияшът на Сантяго подкара каретата, от сенките край конюшнята се показа високата, набита фигура на един американец със светла коса и студени сиви очи. Кларк Джеймисън проследи отдалечаващия се екипаж с ледена усмивка. Раул щеше да побеснее, когато разбереше за промяната, внесена от сестра му в неговия план! Но ако знаеше какво възнамерява да направи Джеймисън. Кастал щеше да се ядоса още повече!

Той реши да ги проследи само за да бъде сигурен, че Джулиет не иска просто да задоволи вечния си сексуален глад, а възнамерява наистина да предаде брат си на Куин. Тя бе непредсказуема, а работодателят й, генерал Уилкинсън, не би преглътнал още един провал. И Джеймисън, и генералът бяха на едно мнение — Кастал трябваше да бъде премахнат, а Куин можеше прекрасно да свърши тази работа.