Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Дневникът на един геолог
Новели, разкази, миниатюри - Година
- 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Victor (2002)
Източник: http://bezmonitor.com
Издание:
Дончо Цончев — ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ГЕОЛОГ
Първо издание
Редактор Христиана Василева
Художествен редактор Антон Радевски
Технически редактор Светла Петрова
Коректор Ива Динева
(Прочее, към нея трябва да се обърнем за думата, отбелязана със звездичка от мен. Виктор)
Тираж 25112
Поръчка N 36/1988 ГОДИНА на изд. „БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ“
Дадена за набор НА 20. IX. 1988 Г. излязла от печат на 25. I. 1989 г.
ДП „ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ“ — В. ТЪРНОВО Цена 1,33 лв.
(C) Дончо Цончев, 1989 c/o Jusautor, Sofia
История
- — Добавяне
КОЛЕЛОТО
Голяма радост настана за дребния първокласник, когато му купиха колело. Първите падания не предизвикаха сълзи. Последвалите кавги с майка му — за вечно омаслените и скъсани панталони — не го разтревожиха никак. В спокойствието, с което той ги понасяше, баща му дори откри първите щрихи на истинския мъж. Нещата с това колело вървяха добре и то летеше по улицата. Перчемчето на момчето се вееше, седлото се люшкаше вляво и вдясно — недокоснато от предмета на неговото назначение, скрит във въпросните панталонки.
Неприятностите започнаха по-късно, когато момчето взе да извършва различни рационализации и ремонти. Къщата се напълни с ключове и клещи, те бяха винаги и навсякъде, освен когато потрябват. Колелото доби формата на бегач. Дръжките на кормилото слязоха ниско — вратът на момчето се сви и главата му хищно се издаде напред. Калниците изчезнаха — по гърба на всичките ризки и панталонки се появи една неизменна линия кал.
— Ти нямаш чувство за ред! — казваше строго бащата, — Кое откъдето вземеш, там трябва да оставиш, разбра ли!
— Ти нямаш чувство за ред! — крещеше майката. — С всички ли дрехи ще караш това колело?
Момчето се опитваше да се научи на ред — от тази дума го заболяха ушите. Понякога имаше известен успех, понякога — никак. Но най-неприятен се оказа въпросът с оставянето на колелото точно пред вратата на мазето.
— Още веднъж ако го намеря там — каза бащата, — и ти няма повече да го видиш! Толкова пък да нямаш чувство за ред!
Тъй вървяха нещата на малкия колоездач, докато дойде ваканцията. Той замина с кака си при дядо и баба. Останали сами, майка му и баща му приведоха къщата в ред.
След няколко дни майката каза, че всичко опустяло и… за какво й е този ред.
След още няколко дни бащата слезе до мазето за нещо, като се сблъска най-напред с колелото. Все тъй без чувство за ред, момчето беше го облегнало на вратата. Бащата се спря, усмихна се и го премести внимателно. Почти го погали. На излизане от мазето се обърна да го погледне още веднъж.