Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Дневникът на един геолог
Новели, разкази, миниатюри - Година
- 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Victor (2002)
Източник: http://bezmonitor.com
Издание:
Дончо Цончев — ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ГЕОЛОГ
Първо издание
Редактор Христиана Василева
Художествен редактор Антон Радевски
Технически редактор Светла Петрова
Коректор Ива Динева
(Прочее, към нея трябва да се обърнем за думата, отбелязана със звездичка от мен. Виктор)
Тираж 25112
Поръчка N 36/1988 ГОДИНА на изд. „БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ“
Дадена за набор НА 20. IX. 1988 Г. излязла от печат на 25. I. 1989 г.
ДП „ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ“ — В. ТЪРНОВО Цена 1,33 лв.
(C) Дончо Цончев, 1989 c/o Jusautor, Sofia
История
- — Добавяне
ГЪЛЪБИ
Гледам ги сутрин — по-будни и по-живи от мене. По парапета и на покрива, до саксиите, край които са останали локвички от поливане. Тристаграмови перушинени доказателства за живота. Наострени, ококорени — предстои им да търсят храна и да се любят. Гледам ги — напълниха целия град. Храна и любов за питомните гълъби — бол в днешно време.
Обичам ги дори само защото са живи. Мисля, че това е достатъчно основание за съчувствие. Какви артисти са само, когато се ухажват. Какво е перчене, гукане, обикаляне… Поклони, закани, обещания. И някой друг долети най-неочаквано, извърши светия мигновен грях без никакви церемонии и отлети с пляскане на крилата.
Стрелям по тях също така сутрин, когато ми е най-лесно да го направя. Те идват (дивите) от планината, където са спали в дъбаците. Бързо се спускат в стърнището — тук са зърната, останали след комбайните. Само че тук съм и аз. В колибката от клони и слама. Стрелям и ятото шумно отлита. Няколко гълъба остават в стърнището — странно разперени.
Не ме измъчва въпросът, защо ги убивам. И ако все пак някога трябва да отговоря, вземам две от най-простите истини и ги изправям подобно на щит:
1. Аз съм ловец.
2. Те са дивеч.
Но коя истина да изправя пред себе си, когато си казвам, загледан към кротките гълъби: толкова са нещата, които мразиш, защо не се опитваш да стреляш по тях?