Джанет Дейли
Волни и горди (9)

Глава 9

Нова Екота Октомври 1830

— Позволи ми да ти представя нашата учителка от Масачузетс, мис Елиза Хол — Уил Гордън говореше с подобаващо уважение. Думите му бяха адресирани към несимпатичния мъж пред нея. — Мис Хол, това е главният водач на чероките, Джон Рос.

Лице в лице с водача на народа на чероките, Елиза се бореше с разочарованието си. След всичко, което беше чула за Джон Рос, очакваше да види някой с внушителен ръст като Уил Гордън, който да излъчва достойнство и авторитет. Вместо това пред нея стоеше среден на ръст мъж с права кестенява коса, кафяви очи и червендалесто лице. Накратко, нямаше нищо забележително в него.

— За мен е удоволствие, мис Хол — той се обърна към нея на английски. Елиза си спомни, че според слуховете той говореше лошо езика на чероките. — Казаха ми, че свирите на пиано така хубаво, както пее козодоят. Може би следващия път, когато имам възможност да се отбия в Гордън Глен, ще ми доставите удоволствие да чуя музиката ви.

— Поласкана съм, но… откъде знаете? — Елиза гледаше объркано.

— Един млад мисионер на име Натан Коул отбеляза способностите ви — отговори Джон Рос. — Познавате го, нали?

— Да — тя кимна с глава.

Елиза се зарадва, когато той заговори Уил. Джон Рос и мистър Гордън размениха няколко думи, а после той се отдалечи, като бавно си проправяше път през тълпата, която се беше събрала, за да го види. Всички се отнасяха с водача на чероките с уважение, което граничеше със страхопочитание.

Елиза гледаше след него, докато тълпата го погълна. Тя се обърна към Темпъл и видя, че Острието беше дошъл. Почувства се неловко, както ставаше винаги, когато бяха тримата заедно. Тя се притесняваше за Темпъл и влиянието, което той имаше върху нея. Възбудата, която ги заливаше само от един поглед, я караше да се чувства още по-неудобно.

След като си размениха обичайните поздрави, Острието попита:

— Какво мислите за нашия водач Джон Рос?

— Мисля, че безспорно е човек от народа — въпреки първоначалното си впечатление, тя не искаше да съди за човека по външния му вид. Добре знаеше, че външността невинаги говореше за истинската същност на човека. — Добре е да срещнеш толкова скромен човек като Джон Рос, който да заема такава отговорна длъжност.

— Така е — Острието кимна с глава в знак на съгласие, после попита: — Мис Хол, първото ви посещение в Нова Екота ли е?

— Да. Откровено казано, не предполагах, че толкова много хора ще се съберат за ежегодната среща на Националния съвет.

Цели семейства бяха дошли от всички краища на земята им и изпълваха площ от сто акра извън столицата, използвана за тази цел. Палатките никнеха като гъби след дъжд и въздухът се изпълваше с мирис на изгорели дърва.

Макар че много сериозни въпроси се обсъждаха на срещата, това беше едно светско събитие за чероките. Имаше семейства, които се събираха отново заедно след месеци или години раздяла. Срещата беше празнична, което едновременно очароваше и въодушевяваше Елиза.

— Гледай добре и запомняй — посъветва я Острието. — Това може да е последният път, когато чероките се събират така.

— Не говори така — ядоса се Темпъл.

Той издържа гневния й поглед.

— Само казвам това, което мислят другите, но се страхуват да го изрекат.

— Само мисълта за това е приемане на поражението.

— Темпъл, щата Джорджия е издал декрет, според който е незаконно да се събираме в границите на щата — обясни й Острието търпеливо, сякаш обясняваше нещо очевидно на едно дете.

— Това не е Джорджия. Това е сърцето на земята на чероките.

— Така казваме ние — измърмори той сухо. — Но колко време, мислиш, че Джорджия ще ни позволява да въставаме срещу законите й?

— Как можеш да говориш така?

— Само описвам положението, каквото е. Ако джорджианските войници сега дойдат тук, ние няма да имаме избор, освен да определим друго място за срещата — място извън обсега на… на север в Тенеси или на запад в Алабама. Знаеш, че говоря истината.

— Може би — Темпъл сви рамене с безразличие, — но всичко това ще се промени. Адвокатите, които Джон Рос е наел, вече са представили нашия случай във Върховния съд. Когато той се произнесе в наша полза, федералното правителство във Вашингтон ще трябва да наложи спазването на нашия договор и да ни защити от джорджианците. Татко каза, че е въпрос само на време.

— Време! — повтори Острието иронично. Никога нямаше да забрави злините, извършени срещу чероките.

Темпъл хвана Елиза за ръката.

— Вашият приятел, мистър Коул, идва насам.

Елиза се обърна и видя, че Натан бързаше към тях с грейнала на лицето усмивка.

— Елиза! — той свали шапката си. — Радвам се да те видя отново.

— Здравей, Натан.

— Чудех се дали си дошла. Бяхте ли тръгнали нанякъде?

— Темпъл и аз отиваме до магазина. Трябва да купя някои неща.

— Преподобният Коул може да ни придружи — намеси се Темпъл. — Току-що мярнах Джейн Роджърс в тълпата. Не съм я виждала от времето, когато учех в Брейнърд.

Преди Елиза да успее да възрази, Темпъл изтича да види приятелката си.

Острието се усмихна и наведе глава към Елиза.

— Оставям те на грижите на преподобния Коул.

— Ти си късметлийка — каза й Натан. — Всичките четири магазина в града са отворени. Обикновено работи само един, но сега са направили изключение заради срещата.

— Така е наистина — съгласи се Елиза.

Те се отправиха към града. Минаха покрай жилищния район, застроен с белосани къщи, повечето двуетажни, с просторни веранди. Самият град Нова Екота беше разпределен на парцели от един акър, а в средата имаше земя за общо ползване. Близо до общата земя се намираше съдът на чероките, където съдиите прилагаха законите на нацията. В съседство с него беше сградата на съвета на чероките, голяма двуетажна постройка с тухлени комини и стъклени прозорци. Тук двата законодателни органа на правителството на чероките — Националният комитет и Националният съвет — провеждаха ежегодните си заседания.

Няколко дни след започването на октомврийското заседание един бял мъж излезе пред събранието и се представи като Джон Лоури, агент на правителството на Обединените щати, назначен от министъра на войната Итън. Той помоли за разрешение да говори с представители на правителството. Предложи им сключването на нов договор между бели и индианци, като постави познатите вече условия: в замяна на земята на чероките на изток, Обединените щати ще им дадат територии на запад от Мисисипи, като ще платят превозването им и построяването на нови домове и училища там. Той каза само едно нещо, което чероките не бяха чували преди, и то звучеше заплашително.

— Независимо от това кога щата Джорджия ще реши да навлезе в земята, окупирана от чероките, за да я изследва, президентът на Обединените нации няма да му попречи.

Веднага беше избрана делегация от чероки, която да отиде във Вашингтон и да протестира срещу продължаващия тормоз срещу чероките. Уил Гордън беше един от избраните делегати, които трябваше да заявят, че никога няма да отстъпят и една педя земя.

До края на ноември листата на дърветата в Гордън Глен окапаха и сега те стърчаха голи, без премяната си. В един ноемврийски ден семейството се събра на верандата, за да изпрати Уил Гордън на дългото му пътуване. Елиза стоеше по-назад, докато той нежно прегърна поред децата, после целуна съпругата си. Чак когато яхна сивия си кон, изглежда си спомни за присъствието на Елиза.

— Мис Хол, ще се срещна с Пейтън Флечър, докато съм във Вашингтон. Искате ли чрез него да предадете нещо на семейството си?

Елиза се поколеба само за момент.

— Помолете го да каже на майка ми, че съм добре.

— Ще го направя.

— Бог да е с вас, мистър Гордън, и късмет!

— Ще имам нужда от него — той им махна с ръка и потегли, за да се присъедини към делегатите.