Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Гиперболоид инженера Гарина, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Донка Станкова, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster (2010)
Издание:
Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987
Библиотека „Галактика“, №82
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Преведе от руски: Донка Станкова
Редактор: Ася Къдрева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева
Руска-съветска, I издание
Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.
Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023
Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54
Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
С-31
© Атанас Свиленов, предговор, 1987
© Донка Станкова, преводач, 1987
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987
c/o Jusautor, Sofia
А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина
Издательство „Современник“, Москва, 1982
История
- — Добавяне
65
Оставаше западният сектор, най-тежкият. Според картата там имаше пешеходен път до скалистото плато, където се намираха известните развалини на замъка „Прикованият скелет“, до него както обикновено при такива случаи се намираше ресторант „При скелета.“
В развалините наистина показваха останки от подземие и зад желязна решетка — огромен скелет в ръждясали вериги в седнало положение. Изображението му се продаваше навсякъде на картички, на ножове за разрязване и на бирени чаши. Можеше срещу двадесет пфенига дори да се снимаш до скелета и да изпратиш картичка до познати или до любимото момиче. Неделен ден развалините пъстрееха от почиващите жители, ресторантът изкарваше добри пари. Идваха и чужденци.
Но след войната интересът към прочутия скелет намаля. Жителите обедняха и ги мързеше в празнични дни да се катерят по стръмната планина — предпочитаха да се разположат със сандвичи и малки бутилки бира извън историческите спомени — на брега на рекичката, под липите. Съдържателят на ресторант „При скелета“ не можеше вече много старателно да поддържа ред в развалините. И понякога по цели седмици, необезпокояван от ничие присъствие, средновековният скелет гледаше с празните си очни кухини зелената долина, където някога в съдбоносния ден владетелят на замъка го е повалил със сабята си от седлото, гледаше протестантските църкви с петли по заострените върхове, комините на заводите, в които произвеждаха в световен мащаб обривен газ, тетрил и други ужасни фабрикати, от тях населението губеше интерес към историческите спомени, към картичките с изображението на скелета и може би към самия живот.
Именно към тези места се насочиха сега Волф и Хлинов. Отбиха се в кафенето на градския площад да се подкрепят и дълго проучваха картата на местността, разпитваха келнера. Освен развалините и ресторанта забележителност в западната част се оказа и една вила на разорилия се през последните години фабрикант на пишещи машини. Вилата се намираше на западните склонове и не се виждаше откъм града. Фабрикантът живееше в нея сам, постоянно.