Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

65

Оставаше западният сектор, най-тежкият. Според картата там имаше пешеходен път до скалистото плато, където се намираха известните развалини на замъка „Прикованият скелет“, до него както обикновено при такива случаи се намираше ресторант „При скелета.“

В развалините наистина показваха останки от подземие и зад желязна решетка — огромен скелет в ръждясали вериги в седнало положение. Изображението му се продаваше навсякъде на картички, на ножове за разрязване и на бирени чаши. Можеше срещу двадесет пфенига дори да се снимаш до скелета и да изпратиш картичка до познати или до любимото момиче. Неделен ден развалините пъстрееха от почиващите жители, ресторантът изкарваше добри пари. Идваха и чужденци.

Но след войната интересът към прочутия скелет намаля. Жителите обедняха и ги мързеше в празнични дни да се катерят по стръмната планина — предпочитаха да се разположат със сандвичи и малки бутилки бира извън историческите спомени — на брега на рекичката, под липите. Съдържателят на ресторант „При скелета“ не можеше вече много старателно да поддържа ред в развалините. И понякога по цели седмици, необезпокояван от ничие присъствие, средновековният скелет гледаше с празните си очни кухини зелената долина, където някога в съдбоносния ден владетелят на замъка го е повалил със сабята си от седлото, гледаше протестантските църкви с петли по заострените върхове, комините на заводите, в които произвеждаха в световен мащаб обривен газ, тетрил и други ужасни фабрикати, от тях населението губеше интерес към историческите спомени, към картичките с изображението на скелета и може би към самия живот.

Именно към тези места се насочиха сега Волф и Хлинов. Отбиха се в кафенето на градския площад да се подкрепят и дълго проучваха картата на местността, разпитваха келнера. Освен развалините и ресторанта забележителност в западната част се оказа и една вила на разорилия се през последните години фабрикант на пишещи машини. Вилата се намираше на западните склонове и не се виждаше откъм града. Фабрикантът живееше в нея сам, постоянно.