Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (60)

60

Вършините пращяха в огнището, опушено от две столетия, с големи ръждясали шишове за наденица и свински бутове, с две каменни икони от двете страни — на едната висеше светлата шапка на Гарин, на другата омазнена офицерска фуражка. Около масата, осветена само от огъня в огнището, седяха четирима. Пред тях — плетена бутилка и пълни чаши с вино.

Двама от мъжете бяха с градски дрехи — единият скулест, набит, с ниско подстригана коса, а другият — с дълго, злобно лице. Третият, стопанинът на фермата, където се провеждаше съвещание — генерал Суботин, — седеше само по ленена мръсна риза с навити ръкави. Кожата по обръснатата му глава се движеше, охраненото лице беше червено от виното.

Четвъртият, Гарин, с туристически костюм, като движеше небрежно пръст по ръба на чашата, говореше:

— Всичко това е чудесно… Но аз настоявам! На моя пленник, макар че е болшевик, да се осигури пълна безопасност. Храна — три пъти на ден, вино, зеленчуци, плодове… След една седмица ще ви освободя от него… Белгийската граница ли?

— Четиридесет и пет минути с автомобил — каза човекът с дългото лице, като се наведе бързо напред.

— Всичко ще бъде скрито-покрито… Разбирам, господин генерал, че вие като дворянин, като беззаветно предан на убития император сега действувате изключително от високи, чисто идейни съображения… Иначе не бих се обърнал към вас за помощ…

— Ние тук всички сме свои хора — иска ли питане? — изхриптя генералът и кожата на черепа му се раздвижи.

— Повтарям, условията са такива: за пълен пансион на пленника ще ви платя хиляда франка на ден. Съгласни ли сте?

Генералът изви пияните си очи към своите другари. Скулестият се ухили и белите му зъби блеснаха, дълголикият наведе глава.

— Ах, ето какво — каза Гарин, извинете, господа, — авансчето…

Той извади от джоба за револвера пачка банкноти по хиляда франка и я хвърли на масата в локвичката вино.

— Заповядайте…

Генералът изпъшка, дръпна към себе си пачката, огледа я, избърса я о корема си и започна да брои, като сумтеше с косматите си ноздри. Другарите му постепенно взеха да се приближават, очите им святкаха.

Ставайки, Гарин каза:

— Доведете пленника.