Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (5)

5

Вилата в залинялата брезова горичка изглеждаше необитаема — входната стълба беше прогнила, върху капаците на прозорците бяха заковани дъски. В сутерена стъклата изпочупени, ъглите на къщата под разнебитените водосточни тръби бяха обрасли с мъх, под прозорците растеше лобода.

— Прав сте — каза Шелга, след като огледа вилата иззад дърветата, после я заобиколи предпазливо. — Днес са идвали… Но за какъв дявол им е трябвало да се пъхат през прозореца? Тарашкин, я елате, тук нещо не е в ред.

Те веднага отидоха до външната стълба. По нея личаха стъпки. Вляво от стълбата капакът на прозореца висеше на едната панта — съвсем наскоро откъртен. Прозорецът разтворен навътре. На влажния пясък под прозореца — пак отпечатъци от подметки. Големи, явно от едър човек, и други, по-малки, тесни — с носовете навътре.

— Стъпките на стълбата са от други обувки — каза Шелга.

Той надзърна през прозореца, свирна тихичко, извика: „Ей, чичо, прозорецът ви е отворен, да не ви задигнат нещо.“ Никой не отговори. От полутъмната стая идеше сладникав неприятен дъх.

Шелга повика по-високо, повдигна се на перваза, извади револвера и леко скочи в стаята. След него се вмъкна и Тарашкин.

Първата стая беше празна, по пода се търкаляха начупени тухли, изронена мазилка, накъсани вестници. Открехнатата врата водеше към кухнята. По масите и табуретките бяха пръснати примуси, фаянсови тигли, стъклени, метални колби, стъкленици и цинкови сандъчета. Догаряйки, единият от примусите още съскаше.

Шелга отново извика: „Ей, чичо!“ Поклати глава и предпазливо открехна вратата към полутъмната стая, прорязана от плоски слънчеви лъчи, проникващи през процепите на капаците.

— Ето го! — каза Шелга.

В дъното на стаята на желязно легло по гръб лежеше облечен човек. Ръцете му бяха отметнати зад главата и завързани за пръчките на леглото. Краката — омотани с въже. Сакото и ризата — разкъсани отпред. Главата — неестествено отметната, острата брадичка стърчеше.

— Я виж как са го наредили — каза Шелга, оглеждайки убития със забитата до дръжката кама под зърното на гърдата. — Измъчвали са го… Ето, вижте…

— Василий Виталиевич, това е същият, който дойде с лодката. Убили са го преди не повече от час.

— Останете тук, пазете, нищо да не се пипа, никого те пускайте, чувате ли, Тарашкин?

След няколко минути Шелга вече разговаряше по телефона от клуба:

— Веднага пратете наряд на гарите… Да се проверяват всички пътници… Наряди по всички хотели. Да се проверяват всички, които са се прибрали между шест и осем часа сутринта. Веднага един служител и куче на мое разположение.