Ан Мейджър
Възкресена любов (3)

Трета глава

Кубчета лед звъннаха в чашите.

— По-внимателно с уискито, Даяна — усмихна се Рос, но тя не видя усмивката му, защото нервно попиваше пръските от питието около неговата чаша.

Той познаваше това нейно настроение. Тя започваше да се върти машинално из кухнята винаги, когато спореха или се караха. И сега би включила прахосмукачката, ала щеше да бъде прекалено явно, че има нужда от адаптация.

Затова Даяна започна да пренарежда чашите в бюфета.

Той отново се усмихна, този път на себе си. Трябваше да й даде няколко минути да се приспособи към неговото присъствие. Докато чакаше, успя да огледа луксозната обстановка. Искаше да знае къде и как е живяла.

Дори и Маделин би оценила този дом като разкошен. Обстановката беше очарователна. Всичко бе подбрано с много вкус, но въпреки това изглеждаше еднакво подходящо за импровизирани събирания и официални вечери със смокинги. Белите стени, куполообразните тавани и млечносините дивани създаваха усещане за простор и лекота.

Нискостеблена палма в огромна саксия от мексиканска керамика украсяваше единия ъгъл. Огромни прозорци и стъклени врати, разкриващи променливата красота на нощния град, водеха към терасата, опасваща крилото на сградата от трите страни. Покривът бе прозрачен и през деня заливаше паркета от златист дъб със слънчева светлина.

Домът бе поддържан идеално, твърде педантично за вкуса на Рос. Подовете блестяха, а по орнаментите на камината нямаше и прашинка.

Върху масичката за кафе нямаше нищо. Всяко нещо бе подбрано с много вкус и артистичност. Погледът му не пропусна и подвързаните в кожени корици книги, скъпия порцелан и лалетата в жълти и розови саксии на друга, по-ниска масичка. Страстта на Даяна към реда и чистотата бяха заслуга изцяло на Маделин и страхът на дъщерята от нейните критики.

Рос направи усилие, за да прогони от мислите си образа на властната тъща.

Красиво орнаментирана стълба водеше към спалните. Как ли изглеждаше спалнята й? Бе изкрещяла в лицето му, че през живота й не е имало друг, освен него — още една мисъл, която той трябваше да прогони.

Все още изпитваше дяволско чувство за собственост върху нея. Трябваше да внимава! Ако беше умен, щеше да си тръгне незабавно. Нищо не го спираше, най-малкото самата Даяна. Чуваше как тя се мотае из кухнята — явно събираше сили, за да се овладее.

Той стана и се заразхожда из стаята, после небрежно захвърли сакото си на един фотьойл. Знаеше, че когато става дума за нея, не е способен да хитрува.

Влезе в кухнята точно когато Даяна се чудеше какво да измисли, за да остане още малко там. Тя извърна глава и отметна кичур коса от челото си. Жестът беше толкова грациозен и женствен, а Даяна изглеждаше толкова красива, уязвима и изплашена, че Рос за миг изпита желание да я закриля и утешава. Впрочем чувствата й в този момент не биваше да го интересуват.

— Имаш красив дом — каза небрежно той и пристъпи към нея. — Подхожда ти. Красив изглед, светлина, простор… Веднъж ми каза, че животът в гората ти създава страх от затворено пространство.

— Благодаря — отвърна тя, сякаш не чула забележката му за живота им сред гората.

Бе доволна, че вече не обсъждат разкоша на дома й. Рос посегна да вземе чашата си и леко докосна нейните пръсти.

Прониза я остро чувство на желание и тя с болка си помисли, че би искала да му принадлежи така, както някога, през първата им брачна нощ. Но Рос вече не беше неин и тя трябваше по-често да си напомня тази горчива истина.

— Обичам да се наслаждавам на изгледа към града, когато си почивам — потърси по-безобидна тема тя. — Особено когато няма смог. Небето на Тексас е чисто и синьо, а нощите при пълнолуние са много красиви.

— Знам всичко за тексаското небе — отвърна той с ирония.

— Искаш ли да послушаш музика? — предложи с прекалена веселост тя, и като избягваше погледа му, мина покрай него.

— Добра идея — за кой ли път я огледа от глава до пети и отново забеляза, че тя има най-тънката талия, която бе виждал. — Впрочем защо не… облечеш нещо… — внезапно млъкна. Твърде лесно бе попаднал в клопката на старите съпружески навици.

— Нещо по-удобно ли? — помогна му тя.

По времето на съпружеския им живот изразът бе станал един вид покана да се любят. Думите й прозвучаха с механично безпристрастие, макар че се бе изчервила до корените на косата си. Тя се обърна и го погледна в очите.

— Точно така — отвърна спокойно той, сякаш разговаряха за времето. — Ще избера някаква музика, докато се преоблечеш.

Прииска й се да избяга, но две силни ръце я прегърнаха и завъртяха с гръб към него.

— Ето така, аз ще ти помогна — прошепна в косите й Рос, докато тя стоеше няма и неподвижна като статуя.

Всяка дума, всеки негов поглед бе мъчение! Той сръчно отвори ципа на роклята и разкопча сутиена й. После плъзна ръце под тънката коприна и започна да гали нежната кожа, докато Даяна потръпна. Устните му помилваха ухото й. Тя усещаше колко е възбуден Рос.

— Качвай се горе — каза най-после той и я пусна.

— Рос… — обърна се и се взря в очите му, но вместо вълнение и нежност прочете в тях само желание. После взе ръката му и целуна пръстите. — Няма да се бавя.

Има ангелско лице, помисли Рос, ала в очите й се четяха порочни желания, които развихриха еротичната му фантазия. Тъкмо този необикновен контраст в нея го привличаше вече толкова години.

Бе живял с нея цели пет години, а тя все още оставаше загадка за него. Беше сдържана, винаги изискано облечена, с мания към реда и чистотата, които превръщаха дома й в нещо като музей, където човек се движи внимателно и говори шепнешком.

Под хладната й външност обаче се криеше страстна и понякога необуздана любовница. Тя имаше нужда от самообладание, за да държи желанията си под контрол независимо дали шофираше, рисуваше, или се любеше. Дали някога все пак щеше да я разгадае?

Рос сложи плоча на грамофона и го включи. Стаята се изпълни с чувствени звуци. Той крачеше безцелно из стаята, докато погледът му попадна на една снимка. Даяна и Адам на плажа… Тя се смееше на детето и в ушите му като ехо прозвуча нейният чудесен смях. Кой ли бе правил снимката? Вярна експозиция, точен фокус, превъзходен обектив… Високо и скъпо струващо качество.

Остави снимката върху камината, решен веднага да си тръгне, ала тъкмо обличаше сакото си, когато чу:

— Не тръгвай, Рос. Не още.

Гласът бе съблазнителен и нежен. Тя стоеше горе на площадката и светлината от отворената спалня осветяваше фигурата й. Рос отклони поглед.

— И таз добра! — отвърна той.

Даяна не знаеше как да разбира това възклицание и остана неподвижна. Бе облякла роба от бял сатен, с яка от щраусови пера. На китките й блестяха гривни с брилянти. Подобни брилянти украсяваха и ушите й.

Рос въздъхна сподавено. Колко отдавна беше времето, когато й подари тази роба! Бе я видяла на някаква витрина в Ню Орлеан и с дяволита въздишка бе попитала какви ли жени носят такива красиви пеньоари.

Вечерта в хотелската стая Даяна със смях се опитваше да играе ролята на фаталната съблазнителка. Колко влюбени бяха тогава, колко щастливи! Сега тази роля й отиваше повече, ако не беше изражението на наивна уплаха. Изглеждаше много млада и уязвима. Докато слизаше по стълбите, робата се отваряше и разкриваше стройните й крака.

Рос не можеше да откъсне очи от прелъстителната й грация. Сакото се изплъзна от ръката му и падна на пода.

— Какво, по дяволите, се опитваш да ми докажеш? — грубо каза той и несъзнателно пристъпи към нея, ала спря като закован, омаян от тежкия й ориенталски парфюм.

— Мислех, че искаш да се държа като сексапилна жена за една нощ. Само изпълнявам желанието ти.

Виж я ти, малката хитруша!

— С какъв парфюм си се обляла? — Рос отстъпи, за да избегне почти задушаващия го аромат.

— О, това ли? — тя се усмихна лъчезарно. — Може би съм попрекалила…

— Попрекалила ли? Имам чувството, че са ми натопили главата в казан с парфюм!

— Ако не ти харесва, ще се изкъпя.

— Няма значение, ще свикна…

Тя тръгна към канапето и едва сега Рос забеляза в ръката й огромната хавлиена кърпа, която се влачеше след нея като шлейф. Само Даяна от всички жени на света можеше да съчетае сатенена роба и щраусови пера с хавлиена кърпа така, че да изглежда царствено и с двете.

Стана му смешно. Винаги бе искала да има под себе си хавлиена кърпа, когато правеха любов на пода. Тя постла кърпата и се наведе да оправи гънките.

— Трябваше да я оставиш горе — отбеляза Рос, докато наблюдаваше движенията на тялото й. — Фаталните жени не се безпокоят как ще изглежда килима, след като са се любили.

— Това е единственото, по което се различавам от останалите фатални жени — легна върху бялата хавлия без капка свян. Робата се свлече до бедрата й. — Аз съм спретната вещица.

Рос се поколеба за секунда и коленичи до нея. Те дълго се гледаха в очите. Тя започна да развързва вратовръзката му с треперещи пръсти и може би затова възелът се затегна.

— Чакай, ще ти помогна — пресипнало каза той.

— Не, Рос. Искам да те съблека сама. Ето, готово.

Бавно изтегли вратовръзката, сгъна я и прилежно я сложи на малката масичка. После разкопча ризата му и нежно го побутна и го събори по гръб. Опря буза до бронзовата кожа на гърдите. Беше повече жест на обич и привързаност, отколкото на еротичен порив. Точно това бе правила всяка нощ, когато бяха женени.

— О, Рос, защо отново нахлу в живота ми? — прошепна тя, докато галеше гърдите и корема му.

Той зарови пръсти в гъстата й черна коса.

— Така ни е било писано. Учудвам се, че не стана по-рано…

— Може би си прав.

— Сигурно защото и двамата бяхме решили да не се виждаме.

— Да — прошепна Даяна. — И двамата се страхувахме да не се обвържем отново, което всъщност и става.

— Не бих казал, че една нощ може да доведе до някакво обвързване. Случайният секс не е нищо повече от задоволяване на физическите потребности.

Но може да обвърже завинаги една душа, помисли тя, а на глас рече:

— Като да си купиш хамбургер, за да дочакаш спокойно вечерята.

— Точно така.

— Не е много приятно да те сравняват с хамбургер, изяден и смлян набързо в обедната почивка.

— Сравнението е твое, не мое. Струва ми се обаче, че вече изчерпахме въпроса. Ти май искаше да ме съблечеш — напомни той и се протегна на пода като котарак.

— Аз… аз — тя вдигна глава и го огледа.

Косата й падаше като черна завеса върху гърдите му. Рос лежеше, затворил очи и чакаше да бъде задоволен, след като й бе признал, че не дава пет пари за нея. Даяна понечи да свали ризата от раменете му, но треперещите й пръсти отказаха.

— Аз… Не мога. Нямам сили. Извинявай, Рос.

Светлокафявите му очи се отвориха в гневна изненада. Даяна понечи да стане, но той грубо я свали на земята.

— Не бързай толкова! — изръмжа той, разочарован, че е изстинала толкова бързо и внезапно. — Не ме дразни!

— Пусни ме! Моля те, не ме карай да…

— Да не те карам ли? Кой кого прелъстява тази вечер? Забрави ли какво ми обеща в бара? Кой, ако не ти, преди минути слизаше плавно по тези стълби, в прозрачната роба, която ти подарих преди години? Ти я облече тогава в хотела и цяла нощ се любихме. И това ли забрави? Нима не ти ме покани да легна тук до теб? Нима не ти искаше до преди няколко секунди да ме съблечеш? Аз лежа послушно и чакам да бъда съблазнен от една… — замълча, за да намери точната дума, като огледа Даяна от главата до петите — екзотична, благоуханна райска птица. Защо изведнъж промени решението си? Нали не е заради онова невинно сравнение на секса с хамбургер?

— Аз… Не… — не можеше да му каже, че е облякла халата с надеждата да смекчи поне малко грубостта му.

— Сключихме сделка и аз очаквам да удържиш думата си! — стисна раменете й и я придърпа към себе си.

Даяна се бореше отчаяно, но съпротивата й само усилваше желанието му. Сатенената роба се свлече и нежната й голота блесна пред очите му.

— Ще ме изнасилиш ли? — попита задъхано тя.

Рос я притискаше така, сякаш искаше да я смаже.

— Да те изнасиля ли? Няма да е необходимо — насмешката изчезна от лицето му, щом видя разширените й от ужас зеници.

— Тогава какво?

Ръцете му се плъзгаха по тялото й с нежност, която изглежда трябваше да заличи последиците от грубостта му.

Даяна се бореше със собственото си раздвоение. Едната половина от съществото й желаеше Рос с отчаян копнеж, а другата искаше да се защити от обидата и от неминуемата раздяла.

Какъв смисъл имаше обаче да се бори с него, след като не можеше да преодолее даже себе си? Знаеше, че единственото, което е останало от любовта му, е чисто мъжкото му желание да я люби. Той не го и криеше. И докато се взираше в кехлибарените дълбини на очите му, тя осъзна, че е загубена.

— Твърде дълго си живяла без мъж, Даяна. Три години, ако казваш истината, са доста време — докосна зърната на гърдите й и Даяна потръпна. — И като че ли не лъжеш. Искаш ли да ти обясня как действам в подобни случаи?

Зъбите му блеснаха в триумфална усмивка.