Джейн Инес
Кристин (7)

VII

Кристин се учуди на държанието на Нилс през следващите дни. Той постоянно се грижеше за нея и четеше всяко желание в очите й. Това, че е имало мъж, който й беше причинил болка навярно го бе трогнало дълбоко.

Отново и отново Кристин мислеше за Дагни. Тя не искаше да застава между Нилс и нея. След като бяха определени един за друг, не искаше да ги разделя. Но веднага след това изплуваше споменът за прегръдката му в стаята й. И Кристин желаеше Нилс така, както той нея. Но все още не бе готова да му го признае. Стената, която беше изградила около себе си, не беше паднала напълно.

Ларс я увещаваше да остане. След като Астрид се бе преместила в Осло, той се чувстваше доста самотен. А сега, когато й предстоеше и сватба, той знаеше, че все по-малко ще е с дъщеря си.

Кристин с удоволствие би се съгласила. Тя бе опознала и обикнала страната и щеше да й е трудно да напусне Норвегия. Но там бяха Дагни и Нилс. Когато те се оженеха, тя не би понесла да е близо до тях. Освен това имаше професия, която обичаше. През изминалите седмици Кристин установи, че тя не значеше за нея чак толкова много, както бе представила нещата пред Астрид. Никога желанието й да има мъж, който да я обича, да бъде щастлива с него и да имат деца, не е било толкова голямо, както сега.

Мъж, когото да обича! Обичаше ли тя Нилс? Обичаше ли го достатъчно, че да забрави любовните му авантюри? И да се откаже от всичко заради него? Тя не знаеше, дали Нилс иска същото от нея. Той искаше секс и страст, но дали му бе необходима любов?

През следващия уикенд дойде един стар приятел на Ларс Йохансен. Господин Вайкес още си спомняше майката на Кристин. Когато говореше за нейната хубост, очите му променяха блясъка си.

Нилс се засмя:

— Когато говорят за майка ти, винаги е едно и също — не вярвам да има някой, който да е устоял на чара й! — като погледна Кристин, смеха му трепна. — Какво би казала, ако утре те поканя на разходка с кораб?

Кристин го погледна учудено. Бяха на километри от морето.

— Има само няколко часа път до езерото Миоса — обясни й Нилс. — То е туристическата атракция на местността. Не можеш да си заминеш, без да си го видяла.

Кристин мълчаливо кимна.

Пролетта тържествено навлизаше и в планините. Когато Нилс и Кристин тръгнаха на следващия ден към езерото Миоса, видяха първите цветя.

— Реката изглежда примамливо, нали? — рече Нилс, щом минаха по моста над нея. — Мисля, че ледът на дъното й никога не се е стапял напълно. Не бих посъветвал никого да се къпе в нея!

— Благодаря за предупреждението! — засмя се Кристин. — Обаче аз не съм имала такова намерение.

През цялото пътуване разговорът се ограничаваше върху общи теми. И двамата избягваха да говорят за себе си и чувствата си. Кристин му призна, че е приятен спътник. Нилс й обясняваше много неща. Екзалтирано й показваше особеностите на пейзажа и Кристин се убеди, че той много обича родината си. Явно чувствата му никога и в нищо не бяха половинчати. Когато обичаше, обичаше страстно. Завист и ревност се прокраднаха в сърцето на Кристин, спомняйки си за Дагни.

Но щом пристигнаха на езерото, тя веднага забрави тъжните си мисли. На брега му чакаше стар кораб с лопатни колела, който й напомни за тези по Мисисипи.

— Надявам се, че си настроена за продължително пътуване — каза й Нилс, помагайки й да слезе от колата. — Плаването до Лилехамер трае шест часа. На борда има ресторант, а корабът спира на най-интересните за разглеждане места. Определено ще ти хареса!

Кристин предчувстваше, че ще остане доволна. Въздухът беше прозрачен и чист, а туристите около тях бяха във весело ваканционно настроение. Тя не повярва на очите си, когато тъкмо застанала на борда, видя една дребна, набита жена да тръгва към нея. Кристин веднага я позна.

— Кристин, скъпа, каква чудесна изненада! — възкликна мисис Падли и я прегърна. — Ние направихме една обиколка около прекрасните фиорди и след тази разходка по езерото ще се върнем в Осло, за да го разгледаме. Мислех, че отдавна вече сте в Англия!

На Кристин не й убягна, че докато говореше, мисис Падли често поглеждаше към Нилс.

— Още не зная, кога ще се върна в Англия — отвърна й тя смеейки се. — Радвам се, че ви е харесало пътуването, мисис Падли. Що се касае до мен, бях тук отчасти служебно.

Американката усмихнато й се закани с пръст:

— Не можете повече да ме баламосвате, скъпа! Приятелите ми и аз отдавна се чудехме откъде ви познаваме. Наскоро ни попадна едно модно списание с ваша снимка. Много се гордеем, че сме имали за спътница такъв прочут фотомодел!

В това време около тях се беше събрала цялата група. На Кристин това не й се хареса, още повече, че американците настояваха да направят снимки на нея и Нилс, когото нарекоха „неин млад съпруг“.

— Скъпа, покажи им своята най-красива усмивка! — рече й тихо Нилс. — При всички случаи ще заемеш почетно място във фотоалбумите им.

— Може би те се интересуват само от теб — измърмори Кристин и се помъчи да се усмихне приветливо.

— Бих казал от нас двамата. За твоите приятели „нашият роман“, започнал на кея в Осло е намерил щастливия си завършек.

Той я целуна по бузата, а камерите около тях святкаха непрекъснато докато усмихнатата Кристин не каза, че е достатъчно. Нилс и тя се договориха с мисис Падли и другите за обяда и се разделиха.

Едва сега Кристин успя истински да се наслади на пътуването. Корабът бавно минаваше покрай величествени планини, по които още се белееше сняг. Дърветата по брега и снежните шапки на върховете се отразяваха в прозрачната вода. Кристин стоеше до перилата на борда и жадно поглъщаше гледката.

— Ще хванеш морска болест, ако гледаш така във водата — предупреди я Нилс.

Бяха толкова близо един до друг, че ръцете им почти се докосваха. По кожата на Кристин преминаха тръпки. Изведнъж тя осъзна, че с Нилс могат да бъдат щастлива двойка. Това я ужаси. Не, най-после трябваше да сложи край на тази история! Нилс не изпитваше същите чувства като нейните. За него тя беше само едно от завоеванията в дългия му списък. Че е мъж с опит, беше повече от ясно.

— Да изпием по чаша кафе — прекъсна мислите й Нилс.

Той сигурно беше забелязал, че Кристин е пребледняла и тя горещо се надяваше да не е разбрал истинската причина. Беше й пределно ясно: трябва да напусне Волран! Ще се върне за сватбата на Астрид, но дотогава не можеше да живее с Нилс под един покрив!

След обяда американците повече не ги оставиха, така че прекараха заедно часовете до пускането на котва. На кея имаше един фотограф, който явно търсеше някого между слизащите пасажери. Мисис Падли задържа Кристин и Нилс и почти насила принуди фотографа да ги снима двамата, като му разказа и цялата история на техния чудесен роман. Кристин понечи да протестира, но Нилс я спря:

— Няма смисъл — каза й тихо, — за мисис Падли сме любовната двойка на годината.

Американците се качиха в автобуса си, а Кристин и Нилс ги изпратиха. Фотографът бързо извади филма от камерата и изчезна.

— Изморена съм страхотно — оплака се Кристин, когато тръгнаха към колата на Нилс. — Ще имаш ли нещо против, ако поспя малко?

— Не, абсолютно нищо. Чистият въздух те е изморил. Мен впрочем също. Когато се върнем у дома и аз ще си легна веднага — отвърна Нилс и отключи колата.

Кристин се настани удобно и след няколко минути вече дълбоко спеше. Отвори очи едва, когато късно през нощта пристигнаха. По това време къщата би трябвало да е вече тъмна, но навсякъде светеха лампите, а пред вратата стоеше някаква непозната кола. Това бързо я разсъни.

— Нещо не е наред — каза Нилс. — Това е колата на доктор Йовик.

Той слезе и забърза към къщата. Кристин го следваше, доколкото можеше. Доктор Йовик слизаше по стълбите, когато двамата влязоха в коридора.

— Не се безпокой, Нилс! — успокои го докторът. — Баща ти получи сърдечен удар, но в момента състоянието му е добро. Напрежението през последните седмици му е дошло твърде много. Предстоящата сватба, посещението на кръщелницата му и накрая съботното парти! Но аз съм уверен, че бързо ще се възстанови. Сега се нуждае от спокойствие и никакви вълнения повече, чу ли ме?

— Мога ли да вляза при него? — попита Нилс.

— Разбира се, момчето ми, той се нуждае от всички ви в момента. Утре рано сутринта отново ще дойда да го видя.

Нилс хукна по стъпалата, като ги вземаше по две наведнъж. Кристин понечи да го последва, но лекарят я задържа.

— Значи вие сте кръщелницата, за която толкова възторжено говори Ларс? Радвам се, че още сте тук. Той много ви обича!

— Не смятате ли, че би било по-добре, ако сега си замина? Той се е развълнувал прекалено и по моя вина, имам предвид — рече колебливо тя.

— Не, напротив! Тъй като Астрид е в Осло, тук мила, има спешна нужда от вас. Ако си заминете, състоянието на пациента дори може да се влоши.

Кристин кимна.

— Добре, докторе. Благодаря ви!

— А сега трябва да тръгвам. Номерът ми е в указателя, ако все пак ви потрябвам. Лека нощ!

— Лека нощ!

Кристин бавно се изкачи по стълбите. С това се разрешаваше въпросът, дали да напусне Волран или не. Трябваше да остане!

Нилс стоеше до леглото на баща си и двамата разговаряха. Ларс я вида и й направи знак с ръка да влезе. Бледното му лице я изплаши, но въпреки това успя да му се усмихне.

— Не гледай толкова тъжно, Кристин! Още нямам намерение да умирам.

— Но ще останеш в леглото! — прекъсна го Нилс. — И да не ти идва на ум да ставаш.

— Ще внимавам за това — обеща Кристин. — Лекарят мисли, че най-малко една седмица трябва да лежиш и така ще бъде.

Ларс взе ръката й и я стисна с благодарност. Нилс стоеше от другата страна на леглото и я гледаше.

— Благодаря ти! Изглежда и двамата имаме нужда от теб — прошепна той.

След като се увери, че кръстникът й не се нуждае от нищо, Кристин отиде в стаята си. При създалите се обстоятелства тя щеше да остане още дълго във Волран и се развълнува силно, защото дълбоко в себе си не желаеше нищо по-силно от това — колкото е възможно, по-дълго да бъде близо до Нилс.

На следващата сутрин Нилс излезе от къщи едва след като лекарят потвърди, че баща му е много по-добре. Кристин още веднъж погледна след него, а след това слезе долу, за да се обади на Филип в Лондон. На телефона се оказа Лора, която веднага й предложи да я свърже с Филип, но Кристин я спря:

— Не искам сега да говоря с него. Не ми се ще да му обяснявам всичко надълго и нашироко! Лора, кръстникът ми е болен и трябва да остана, за да се грижа за него. Разбираш ли ме?

— Естествено, скъпа. Освен това, той сигурно не е единственият мъж в семейството, който те задържа там… Всичко хубаво, Кристин. Да ти се обадя ли пак?

— Лора, престани най-сетне да си фантазираш несъществуващи неща!

— Ще дойде време, когато ще спреш да се самозаблуждаваш, Кристин! Все пак, ти обичаш този Нилс!

— Трябва да свършвам, Лора. Доскоро!

Кога най-сетне Лора щеше да престане да я сватосва с Нилс. За тях двамата нямаше общо бъдеще! Кристин прогони тези мисли и посегна към слушалката. Набра номера на Астрид и й разказа за случилото се. Астрид поиска веднага да се върне вкъщи, но Кристин я успокои, обещавайки й, че ще се грижи за всичко, за да може тя спокойно, да си върши работата в Осло.

— Наистина няма основание да се тревожиш — успокои я Кристин. — Ако по-късно позвъниш, ще занеса телефона до леглото на баща ти, да говориш със самия него, но в момента той спи.

Кристин мислеше, че Нилс вече не е в къщи, когато той изведнъж застана до нея и взе от ръцете й слушалката.

— Астрид, вярвай й! До сватбата ти татко отново ще е здрав, за да танцува с теб — Нилс сложи ръка на раменете на Кристин и я притегли по-близо до себе си. — Освен това той има най-добрата медицинска сестра, която може да се намери в цяла Норвегия и Англия! Едва не си пожелах и аз да легна в леглото, за да ме глези!

Кристин му издърпа слушалката.

— Астрид, там ли си?

— Да, и ти благодаря, Кристин! Не можеш да си представиш, колко се радвам.

Кристин остави слушалката, Нилс си облече дебелото яке.

— Астрид е права — каза той. — За всички нас означава много твоето оставане. И преди всичко, разбира се, за мен.

— Ще остана само докато баща ти се оправи, Нилс.

— Окей, окей, но дотогава ще си при мен и ще се радвам да те виждам, когато се прибирам вечер.

Той й махна още веднъж и излезе.

Ларс Йохансен се възстановяваше бързо и Кристин беше горда, че докторът я похвали за грижите й. Тя виждаше Нилс само вечер, а през деня цялото й внимание беше насочено към кръстника й. Когато й минаваше мисълта да напусне Волран, тя бързо я отхвърляше и се радваше, че може да помогне.

Астрид дойде със Стефан през уикенда да види баща си, но отново трябваше да се върнат в Осло, за да обзавеждат жилището си и да подготвят магазина за откриване.

В края на седмицата се получи дебело писмо от Лора. Кристин очакваше да намери в него първите копия от снимките, които беше направил Филип във Волран, но вместо тях, когато отвори плика се показаха няколко изрезки от вестници. Бяха публикували снимката, която им беше направил фотографът при слизането им с Нилс от кораба. Нилс стоеше плътно до нея, с ръка, собственически сложена на раменете й. Кристин ужасена прочете заглавията с големи букви:

„Красивият лондонски фотомодел Кристин Уолъс и нейният норвежки годеник Нилс Йохансен.“

Фотографът на кея него ден не беше чакал тях, а случайно беше попаднал на сензация. Ръцете на Кристин се разтрепериха от яд, когато извади от плика писмото на Лора.

„Значи всички ни си разигравала, скъпа Кристин! Надявам се, поне да бъдем поканени на сватбата ви. Копията от фото серията ще ти пратя по-късно. Бързам, както винаги. Много поздрави.

Лора“

Лора й беше сърдита и в това нямаше нищо чудно! Но наистина ли вярваше, че Кристин преднамерено я е измамила. Можеше ли да знае, че както Кристин, така и Нилс не предполагаха, че вече са сгодени.

Кристин взе изрезките, сложи ги отново в плика заедно с писмото на Лора и ги натъпка на дъното на пътната си чанта. Нилс не трябваше да вижда тези снимки, а и за нея беше по-добре, просто да забрави цялата неприятна история.