Джейн Инес
Кристин (4)

IV

През нощта Кристин се събуди. Тя чуваше стъпките на Нилс в съседната стая, а после долови леко скърцане, което означаваше, че си ляга. За известно време настъпи тишина, която беше нарушена от лек шум, като че ли той четеше вестник. Накрая тя го чу да загася лампата. За момент на Кристин й се стори, че усеща дишането му.

Дали и той сега гледаше към стената, която ги делеше? Ядосана на себе си, Кристин се обърна и отново заспа, но в съня си не можа да прогони мисълта за него. Сънува, че Нилс стои пред нея, протегнал ръце и тя се втурва към него. Чувстваше тялото му и силно се притискаше към него.

Когато се събуди, слънцето блестеше през прозореца. Градът отдавна се беше събудил за живот. Чуваше шума на колите долу на улицата, но в къщата беше тихо.

Един поглед към часовника я накара да скочи от леглото — беше десет и половина. Бързо се изми и облече. После влезе в кухнята и видя бележка на масата. Разпозна почерка на Астрид.

„Сърце не ми даде да те събудя, Кристин. Около три следобед ще се върна. Нилс замина за Мирдал и също ще се върне по-късно. Надявам се да не скучаеш. Оставям ти ключ от жилището. Разгледай града. Ако днес вечерта искаш да готвиш, не се притеснявай!“

Кристин се засмя. Беше толкова типично за Астрид!

Изпита облекчение, че Нилс не е в къщи. Тази сутрин се чувстваше значително по-добре. Отново бе възвърнала контрола над себе си и това състояние трябваше да се запази. Първо реши да закуси, а после да разгледа града и просто да забрави Нилс.

След закуска Кристин нае такси и помоли шофьора да я разведе из Осло. Първата й цел беше музеят на викингите със сала „Контики“, на който Тур Хейердал беше прекосил от Перу южната част на Тихия океан.

Кристин се интересуваше предимно от експонатите за Викингите — този могъщ, загадъчен народ.

После помоли шофьора да я разведе и до други забележителности на норвежката столица. Времето неусетно мина и след един поглед върху часовника тя пожела да се върне вкъщи. Когато Астрид отвори вратата, тя беше вече в кухнята и приготвяше вечерята.

— Какво ухае така приятно? — попита Астрид. — Вече ме измъчва съвестта, че целия ден трябва да прекараш сама. На всичко отгоре готвиш и вината ми се утежнява още повече.

— Не се притеснявай! Прекарах чудесен ден, а това, че сега готвя, е пълен егоизъм — гладна съм! Намерих риба в камерата, а към нея — сос от сирене.

— Звучи много добре! — Астрид седна на един стол и започна да я наблюдава. — Стефан обича да се храни на ресторант, но аз смятам, че лека-полека трябва да се науча да готвя. Когато имаме деца, няма да можем толкова често да се храним навън.

— Искате ли да имате деца? — попита Кристин.

Досега за Астрид професията й и ските бяха толкова важни, че не бе имала време да мисли за това. Любовта, обаче, явно беше променила всичко.

По-късно, след като се бяха навечеряли, Астрид отново се върна на тази тема.

— Искам да имаме две или три сладки бебета, които досущ да приличат на Стефан. Мисля, че това е по-удовлетворяващо, отколкото да правиш кариера. Ще стана домакиня и майка, но първо трябва да се науча да готвя като тебе.

Кристин поклати глава:

— Така говориш, сякаш готвенето и бракът са понятия, неделими едно от друго.

Астрид учудено я погледна.

— Но е по-хубаво да готвиш за двама, отколкото само за себе си!

— Не смятам никога да слугувам на някой мъж!

Гласът й прозвуча остро. Тя не чу, че Нилс влезе, тъй като беше с гръб към вратата и продължи:

— Нямаш представа, Астрид, колко често в професията си трябва да се усмихвам на лоши шеги. Всички мъже са еднакви! Невинаги е предимство да имаш хубаво лице и добра фигура.

Астрид се засмя:

— Бих казала, че малко се подценяваш. Но защо, след като професията не ти доставя удоволствие, не си потърсиш нещо друго?

— Да се оженя за някого и да гледам децата му ли имаш предвид? Не, благодаря! Обичам свободата си и не смятам да я губя.

Кристин беше казала повече, отколкото искаше да каже. Тя погледна загриженото лице на приятелката си.

— Хайде, Астрид, не прави такава печална физиономия! Не всички сме еднакви. Аз съм от жените, за които по-добре е никой да не се жени!

Нилс се покашля и Кристин разбра, че е чул всичко.

— Всеки мъж, връщайки се от работа, би се радвал да го посрещнеш с такива сладки зачервени бузи, Кристин!

Астрид не се замисли над шегата на брат си и се засмя. Кристин обаче знаеше, че му е известна причината за изчервяването й. Само като го погледна, спомените от предишната нощ отново изплуваха.

— Ще промениш мнението си — вметна Астрид, — щом срещнеш истинския мъж.

— За мен такъв няма! В моята професия съм срещала много момичета, които са се отказвали от кариерата си заради някой мъж и после горчиво са се разкайвали.

Кристин сама не знаеше, защо така нервно и невъзможно реагира на житейската мъдрост на Астрид. Почувства се поставена натясно. Все още не беше успяла да се отърси от преживяното през миналата нощ. Не бе предполагала, че Нилс толкова лесно ще разруши защитната й броня. Трябваше да му покаже, че това няма да се повтори!

* * *

Очевидно изявленията на Кристин бяха постигнали целта си. До края на седмицата Нилс избягваше да я среща. „Така е по-добре“ — казваше си тя. Но въпреки това сърцето й учестяваше ритъма си, само като го чуеше да отваря външната врата.

След това дойде неделя, а с нея и Денят на ските. Сред хилядите посетители бе и кралското семейство, което не искаше да пропусне този спектакъл.

— Определено ще ти хареса, Кристин — каза й Астрид, когато тръгваха.

Кристин се зарадва на въодушевлението на хората около нея. Тя беше хванала Стефан под ръка и нетърпеливо чакаше скока на Нилс. Много скачачи се представиха добре и зрителите ги аплодираха. Скоро дойде и редът на Нилс. Той трудно се разпознаваше в синия си екип на шанцата. Кристин затаи дъх, когато се отлепи от платформата и направи перфектен скок във въздуха. Приземи се с елегантна дъга и снегът изскриптя под ските му.

— Би трябвало да се класира сред най-добрите! — възкликна Кристин.

— Харесва ли ти? — попита я Стефан. — Радостен съм, че дойде, Кристин. Като съм до теб, гледам на този празник със съвсем други очи.

— Радвам се, че мислиш така, Стефан. Но някак си не се чувствам на мястото си сред всички тези запалянковци.

— Ти винаги си на мястото си! — отговори той и я погледна с открито възхищение.

Кристин се засмя:

— Въобще не исках да предизвиквам комплименти, но въпреки това много благодаря.

— Астрид ми разказа за кариерата ти и ми показа твои снимки в норвежки списания. Тя е извънредно горда от красивата си английска приятелка.

Изведнъж гласът на Нилс прозвуча точно зад тях.

— Внимание, Стефан! Хубавата дама хапе. Кристин не обича да й правят комплименти.

— Зависи от кого са — отвърна находчиво Кристин. От мълниите в сините му очи разбра, че ударът й попадна точно в целта.

Стефан поздрави Нилс за скока му, но той само раздразнено махна с ръка.

— Можех да скоча и по-добре! Сега ще бъда най-много втори. Кое му е хубавото?

— Аз лично бих бил радостен, ако някога направя такъв скок — отговори Стефан и се обърна към Кристин. — Но той си е такъв. За него само победата важи.

— Можех да скоча по-добре — отнесено повтори Нилс.

Кристин го наблюдаваше и вече не бе сигурна, дали за него тя е само една авантюра. Струваше й се, че е споменал за детското й писмо, само за да се подиграе или пошегува с нея. Изведнъж погледна на него с други очи.

Нилс беше ловец, който никога не се отказва от своята плячка. Той не би се спрял пред нищо, докато не постигне целта си. А после?! Нямаше ли да загуби интереса и желанието си, когато жената, която е пожелал, попадне безнадеждно във властта му?

Астрид дойде с група приятели и ги представи на Кристин, прекъсвайки мислите й.

— Тази вечер сме поканени на парти у Дагни — каза засмяна Астрид. — Баща й дава парти за тези, които повече или по-малко обичат спорта!

Всички се засмяха, а Кристин изведнъж се почувства изолирана. Дагни, красиво русо момиче с дълги крака, се приближи до Нилс и му се усмихна:

— И ти ще дойдеш, нали скъпи? Без теб партито не би ми доставило никакво удоволствие, а и татко никога не би ми простил, ако не те склоня!

— Имала ли си въобще някога такива трудности? — пошегува се Нилс.

Кристин ги гледаше и почувства, че в нея се надига ревност. Нилс, сякаш знаейки какво чувства тя, се обърна и я погледна. Без да я изпуска от очи, той се наведе, целуни момичето по върха на носа и я прегърна през кръста.

— Чудесно! — засмя се Дагни и се притисна в него. — Вече се страхувах, че пак ще си заминеш в твоите безкрайни гори.

— Не ругай горите ми! Без тях твоят баща никога не би могъл да харчи толкова пари за глезената си дъщеря и да организира партита.

— Окей, признавам го! — засмя се Дагни.

— Въобще не съм имал намерение да се връщам — каза Нилс — През следващите дни ще развеждам Кристин в някои фирми за облекло.

— О, значи не сте тук само на гости? — обърна се Дагни към Кристин. — Астрид ми показа ваши снимки. В действителност вие изглеждате другояче, някак си…

Кристин чакаше напрегнато, какво ще каже Дагни. Тя нямаше никакво основание, но все пак тази Дагни не й харесваше. Очакваше не особено любезна забележка. Такива като нея често си показваха ноктите, щом видеха някой фотомодел до мъжете си.

— Изглеждате много по-земна. Да, така е. Като жена от плът и кръв и не толкова изкуствена като на снимките. Надявам се, че няма да го изтълкувате зле. Впрочем, това е комплимент!

Кристин учудена погледна момичето. Би могло да има само едно обяснение за любезното й държание. Беше толкова сигурна в Нилс, че не виждаше съперница в никоя друга жена. Кристин заключи, че щом се държат толкова интимно, значи са много близки.

Нилс се засмя и я тя се насили да се усмихне мило на Дагни. Досега не бе й идвало наум, че Нилс може да има сериозна приятелка. Тази мисъл й причини болка.

— Благодаря, Дагни! — каза Кристин и се учуди на спокойния си глас. — Повечето хора, за съжаление, твърде често забравят, че под грима и хубавите дрехи се крие човешко същество.

* * *

Голямата къща на Хартигови бе пълна с гости. Родителите на Дагни бяха отлични домакини. След смеха и танците, когато в големите салони стана твърде топло, първите двойки излязоха на голямата тераса над дървения покрив. Там, в сумрака, имаше достатъчно тихи ъгълчета.

Неочаквано Нилс изникна до Кристин и посегна към ръката й. Тя понечи да откаже. Не искаше още веднъж да танцува с него и отново да усеща тялото му толкова близо до своето, но той не й позволи да протестира и я поведе към обляната от лунна светлина тераса.

Беше пила доста вино. Студеният въздух сякаш я блъсна. Нилс веднага я прегърна и започна да се движи в ритъма на музиката. Главата на Кристин шумеше, тя усети ръката му на гърдите си. Предпазливо, сякаш за да провери реакциите й, той погали с върховете на пръстите си зърната им, които веднага настръхнаха. От няколко дни Нилс се държеше настрана от нея и тя беше почувствала липсата му. Усети, колко много й беше липсвал, когато устните му докоснаха нейните. Страстните му целувки я накараха да забрави студа. Кристин уви ръце около шията му и се притисна до него.

Нилс прекъсна за миг да я целува. Кристин тихо изстена. Устните им бяха съвсем близо, почти се докосваха.

— Знаех, Кристин. Под всичките тези дрехи и грим се крие истинска жена — прошепна й той.

Тя отново почувства ръката му да обхожда с кръгови движения гърдите й. Дишането й се учести, но в нея все още мъждукаше искрица разум. Трябваше да го спре, не бива да допуска отново да се случва…

Кристин опита да се измъкне от ръцете му, но не успя.

— Защо се възползваш от слабостта ми винаги, когато сме сами?

— А ти защо винаги ставаш ледена, когато го правя? — отвърна той. — Питам се, дали аз съм причината или се държиш така и с другите мъже.

Бяха спрели да танцуват и стояха в един тъмен ъгъл на терасата.

— Не понасяш ли мисълта, че има жени, които могат да устоят на чара ти?

Нилс толкова силно я прегърна, че дъхът й секна. Коляното му се притискаше между бедрата й.

— Защо ми задаваш този въпрос, Кристин? Другите жени не ме интересуват. Искам точно тази, която сега държа.

— На колко жени вече си го казвал? Всъщност, има само един човек, от когото се интересуваш и това си ти. Наблюдавах те днес, Нилс. Не можеш да се примириш с факта, че не си победителят, нали? По-добре е да свикнеш с мисълта, че и при мен няма да победиш.

Ръцете му все по-силно я стискаха.

— Наистина ли смяташ така, Кристин? Мислиш ли, че съм такъв егоист, та да не съм в състояние да обичам една жена? Отговори ми!

— Разбрах, че можеш да желаеш една жена, изпитах го върху себе си. Но да обичаш истински, е нещо съвсем, друго, Нилс!

— Не съм съгласен — възрази веднага той. — При всяка щастлива връзка между мъжа и жената любовта и страстта са неделими. Ако обичам една жена, съвсем естествено е, да искам да се любя с нея!

— Аз обаче нямам желание да влизам в списъка на твоите завоевания!

Въпреки близостта на тялото му, гласът й звучеше студено. Тя чувстваше желанието му и я обливаха ту горещи, ту студени вълни.

— Кристин, ти си най-необикновената жена, която съм срещал! — Нилс поклати глава.

Тя искаше да отговори нещо, но той вече се беше навел над нея и закри устата й с устните си. Целувката му беше силна и търсеща, сякаш не искаше да остави никакво съмнение, колко много я желае.

Когато няколко други двойки със смях излязоха на терасата, Нилс за момент разхлаби прегръдката си. Кристин използва случая да се отскубне от него и влезе в къщата.

— Ето къде си била!

Астрид влезе в банята, където Кристин се плискаше с вода, за да охлади пламналото си лице.

— Започнах да те търся! Нилс каза, че си била изморена. Мисля, че е най-добре да се връщаме вкъщи. Бащата на Дагни е много добър танцьор, но е много отегчителен.

— Напротив, много е сладък — отвърна Кристин. — Дагни също. Отдавна ли ги познаваш?

— От години. Пускаме дървения си материал по реката до дъскорезницата на Хартигови в Мирдал. Те купуват по-голямата част от него. Господин Хартиг би бил щастлив Дагни и Нилс да се оженят. Той винаги говори, че тогава най-после двете стари норвежки семейства и индустриални предприятия ще се свържат. Аз обаче не съм сигурна, че Дагни и Нилс държат много на такава връзка!

Кристин хвана приятелката си за ръка, когато излязоха от банята.

— Мисля, че се лъжеш, Астрид — каза тя, хвърляйки поглед към Дагни и Нилс, които стояха в подножието на стълбите. — Струва ми се, че и двамата не биха имали нищо против.

В този момент Нилс се навеждаше и целуваше Дагни. Изведнъж Кристин си спомни, че Нилс вече не един път беше пътувал до Мирдал — родния й град. Дали заради Дагни? Нямаше право да ревнува, но я заболя, виждайки Дагни да обляга глава на рамото на Нилс и да се смее.