Джейн Инес
Кристин (6)

VI

Едно такси откара Кристин до Осло, където на летището трябваше да посрещне Филип и Лора. След разходката с шейна тя виждаше Нилс много рядко. Ларс й обясни, че синът му имал много работа на сечището.

Пристигайки с приятелите си във Волран, Кристин имаше твърде малко време да мисли за Нилс. Както обикновено Филип с неговия трескав начин на работа рядко я оставяше да си отдъхне. Той твърдо ръководеше нея и Лора и ги караше да заемат безброй пози на различни места.

Лора беше пълна противоположност на енергичния Филип. Тя го обичаше от години и Кристин беше сигурна, че един ден той ще го забележи и ще отвърне на чувствата й.

— Променила си се, Кристин! — каза й Филип след няколко дни. — По-рано ти все търсеше особено необичайни фонове, докато Лора и аз едва стояхме на краката си от умора. Снимките наистина стават фантастични, както винаги, но този път мислите ти не са тук, вярно ли е?

— Това се дължи на смяната на обстановката, Филип, иначе няма нищо друго. Не забравяй, че последните седмици много или малко съм лентяйствала. Сега отново трябва да свикна с мисълта, че съм работеща жена.

От погледа на Лора Кристин разбра, че тя не е повярвала на нито една нейна дума.

— Казвала ли съм ти вече, че твоят Нилс е извънредно хубав? — подхвърли Лора, като я гледаше критично.

— Той не е „моят“ Нилс! — изсъска Кристин. Веднага се укори, че твърде буйно бе реагирала.

По-късно, когато двете останаха сами, Лора отново се върна на темата Нилс.

— Кристин, не можеш да ме заблудиш. Виждам, че вечер едва дочакваш завръщането му вкъщи.

Кристин се поколеба с отговора си:

— Самата аз не зная, какво става с мене — каза тя накрая. — Преди известно време бих офейкала, за да му се изплъзна. Това чувство сега изчезна, но не зная защо. Може би трябва да остана по-дълго, за да разбера причината.

— Филип и аз след няколко дни се връщаме в Лондон. Ти колко време ще останеш?

Кристин вдигна рамене:

— Все още не зная. Англия ми се струва толкова далечна, сякаш не съм я виждала от години.

Лора се засмя.

— И на мен така щеше да ми се струва, ако бях срещнала тук мъж като Нилс.

Вечерта преди отпътуването Лора отново извика Кристин настрана, за да поговорят насаме.

— Кристин, Нилс е съвсем побъркан по теб. Има очи само за теб, не го ли забелязваш?

Кристин се засмя и махна с ръка:

— Лора, ти си безнадеждна романтичка. Но и да си права, това не значи много. В края на краищата, в тази уединеност той няма голям избор, нали? Престани вече с това!

— Но той те обича, това е толкова очебийно!

— Не, той не ме обича. Лора, как ти дойде на ум такова нещо? Мисля, че имаш твърде развинтена фантазия!

След като Лора и Филип отпътуваха, изведнъж стана толкова тихо в голямата къща, че Кристин почти съжали, задето не е заминала с тях.

— Имаме изненада за теб, Кристин! — каза й Нилс на вечеря. — Всяка година, когато реката напълно се размрази от ледовете, ние организираме парти, за да се сбогуваме със зимата и посрещнем пролетта. Жалко, че приятелите ти си заминаха, щяха да си потанцуват с нас.

Кристин поклати глава:

— Вие все намирате поводи за празненства.

— Защо пък не! — намеси се Ларс. — Хората трябва да използват всяка възможност за развлечения.

Лицето му веднага стана сериозно. Той се пресегна през масата и взе ръката да Кристин.

— Защо не останеш при нас завинаги, детето ми? Къщата е достатъчно голяма, а аз не трябва да ти обяснявам, колко щастлив ще бъда. Какво би казал за това, Нилс? — обърна се той към сина си.

— Кристин знае, какво мисля „за това“ — отговори Нилс с безизразно лице. — Ако тя остане завинаги, аз ще бъда последният, който би имал нещо против!

Кристин гледаше объркано:

— Но аз имам професия!

Тя съзнаваше, че обяснението й е неубедително, но какво друго би могла да отговори? Че се страхува да не се влюби в Нилс и той да я измами ли?

Нилс се засмя:

— Естествено, снежна принцесо! Едното и другото не вървят. Трябва вече да си решила.

Кристин го погледна недоволно. Не й харесваше да я нарича така и той добре го знаеше. Тя нямаше търпение да стане от масата, за да излезе навън. Имаше нужда от глътка чист въздух и искаше да остане сама.

Отново се сети за предстоящото парти. Дагни сигурно щеше да дойде. Дали Нилс се радваше, че отново ще я види?

— Защо винаги избягваш темата? — Кристин се изплаши от внезапно изникналия пред нея Нилс — Твърде студено е навън. — Той сложи един широк шал около раменете й и я притегли към себе си. — Още колко време ще даваш вид, че не забелязваш онова, което ни свързва?

— Между нас няма нищо!

— Как можеш да говориш такива неща, Кристин? Знаеш ли, колко често мисля за теб? Как вечер копнея за теб и си представям, че те обгръщам, както сега!

— Съжалявам, ако те лишавам от съня ти!

Нилс тихо се засмя:

— Моя английска принцесо. Ти просто не искаш да повярваш, така ли е?

— Не! — отблъсна тя гърдите му с ръце. — В момента аз съм единствената жена, която е наблизо — каза тя извръщайки глава. — И не можеш да се примириш, че не успяваш да ме съблазниш, Нилс, — това е всичко между нас.

Прегръдката му се разхлаби.

— Наистина ли мислиш така? — попита той с разтреперан глас.

Кристин не знаеше какво да мисли. Въпреки шала й стана, студено. Вече не усещаше топлината на тялото му. Нилс прие мълчанието й като съгласие.

— Може би си права, сигурно ще е добре на празника да видя други лица. Съжалявам, че искам невъзможното от теб. Добре, че има и други жени — не толкова студени като теб.

Нилс се обърна и влезе в къщата. Кристин се почувства самотна и изоставена навън в тъмнината. Треперейки, тя се загърна по-плътно с шала и влезе в къщата.

* * *

В събота вечерта къщата на Йохансенови засия, цялата облята в светлини. Отвън по дърветата и храстите бяха окачени фенери, а от двете страни на пътя в земята бяха забучени искрящи факли.

Кристин старателно се приготви и среса косата си до блясък. Роклята, която облече, беше от коприна с цвят на бронз — плътно прилепнала по тялото и с дълбоко деколте, подчертаващо бюста й. Тя знаеше, че в нея изглежда великолепно, а и целта й тази вечер бе точно тази. Косите й се спускаха до раменете. Под тях проблясваха изящни обеци, а на ръцете си носеше елегантни гривни.

Нилс се ококори, когато я видя да слиза по стълбите. Тя също спря за секунди. Колко добре изглеждаше той! Беше в бял смокинг и черни панталони с лъскави кантове.

— Твоите прародители, викингите, биха се гордели с теб, ако можеха да те видят сега! — прошепна й той, когато тя застана до него.

Преди да му отговори се появиха Астрид и Стефан.

— Вие двамата, хайде идвайте! — Астрид хвана Кристин за ръката. — Не правете такива сериозни физиономии! Гостите вече пристигнаха, а Дагни те търси вече, Нилс.

„Нека да върви при нея — мислеше си Кристин. — Колкото по-бързо се сгодят, толкова по-добре за мен. Тогава най-после навярно ще престана постоянно да мисля за него!“

Цялата вечер Нилс не обърна внимание на Кристин. Той разговаряше оживено с многото гости и сякаш съвсем я бе забравил. Въпреки това, тя имаше усещането, че постоянно я наблюдава.

Опитваше да избягва срещите с него, но знаеше, че това няма да й се удаде до края на вечерта. Кристин разговаряше с млади хора, които познаваше от партито у Дагни, смееше се и танцуваше, но мислите й бяха все при Нилс. Когато той се приближаваше, тя го избягваше. Играеше ролята на домакиня и помагаше на Астрид да разнася подносите със сандвичи.

Късно през нощта първите гости започнаха да се сбогуват. Кристин използва тази възможност незабелязано да се промъкне в стаята си. Тя отвори вратата към малкия балкон, излезе навън и дълбоко пое въздух.

Стресна се, когато внезапно в тъмнината видя огънчето на една пура. Нилс стоеше в неосветения ъгъл на балкона и я гледаше. Само преди малко беше долу сред гостите. Как ли беше дошъл тук!

— Защо ме отбягваш цяла вечер?

Кристин усети трудно овладяната болка в гласа му.

— Трябваше да се грижа за гостите и да помагам на Астрид. Но я по-добре ми кажи, какво правиш тук?

— Искам да танцувам с теб.

Кристин се отдръпна.

— Не!

Тя не беше запалила лампата и стаята бе потопена в мека светлина, идваща от блясъка на фенерите и факлите долу в градината.

Долиташе тиха музика. Нилс последва Кристин. Той бавно съблече смокинга си и небрежно го метна на креслото. След това свали вратовръзката и разкопча горните копчета на ризата си.

Притегли Кристин към себе си, сложи главата й на гърдите си и хвана бедрата й, притискайки я още по-силно. Само тънкият плат на ризата му и нежната коприна на роклята й деляха телата им. Кристин вдигна главата си и леко разтвори устни. Устните на Нилс ги докоснаха, отдръпнаха се, сякаш се бяха опарили и останаха съвсем близо до нейните.

Тя чувстваше дишането му върху кожата си. Телата им все по-плътно се впиваха едно в друго. Пръстите на Нилс посегнаха към ципа й. Тя съзнаваше, че не би трябвало да му позволи, но не бе в състояние да се съпротивлява.

Нилс внимателно смъкна роклята от раменете и тя се изхлузи до бедрата й. Когато пръстите на Нилс погалиха розовите връхчета на гърдите й, Кристин тихо простена. Устните му следваха дирята на ръцете, а езикът му започна да очертава палави кръгове около твърдите зърна. Тя отметна глава и затвори очи.

— Знаеш ли, колко усилия ми струва, да се правя на добре възпитан син, когато си близо до мен? — почти хриптеше той.

Сякаш гласът му я върна към действителността. Нилс я погледна в очите и внимателно отстрани роклята й.

— Нилс, моля те, недей! — прошепна Кристин и отбягна погледа му. — Не искам!

Той хвана лицето й здраво с ръцете си.

— Защо лъжеш, Кристин? Защо не чуеш гласа на сърцето си? Не ми казвай, че има друг мъж! Никой не би те пуснал за толкова дълго, без да се поинтересува от теб!

— Не — промълви тя, — няма друг. Не сега… но някога имаше.

Нилс почувства, че тя трепери.

— И той много те е наранил?!

Кристин само кимна. Не можеше да говори за това. Нилс отново я прегърна и я притегли към себе си.

— Никога няма да ти причиня болка, скъпа! Един ден и ти ще ми кажеш, че ме желаеш така, както аз теб! Няма да те пусна, докато не го чуя!

Долу явно и последните гости напускаха къщата. Смехът им стигаше до тъмната стая. Някой търсеше Нилс и викаше името му. Той тихо изруга, отново целуна Кристин и тръгна. Тя остана сама в стаята си и уви ръце около тялото си, сякаш искаше да се предпази от нещо.

Внимателно излезе на балкона и остана неподвижна в тъмнината. Видя Дагни да стои пред колата си. Миг по-късно Нилс отиде при нея. Той я прегърна и започнаха тихо да говорят.

Очите на Кристин пареха. Тя тихо изхлипа, върна се в стаята и се хвърли на леглото.